№ 2742
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110115394 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д.З. против Ю.Л., с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът претендира осъждането на ответника за сумата от 1418,34 лв.,
представляваща стойност на изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“, ведно със законната лихва за забава от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на дълга, както и за
сумата от 139,90 лв. – мораторно обезщетение, начислено върху главницата за
периода от 22.06.2023 г. до 15.03.2024 г. Ищецът твърди, че на 14.03.2023 г., по
време на движение по път PER2099, при км. 3+500, било реализирано
пътнотранспортно произшествие (ПТП) с участието на товарен автомобил
(т.а.) „Форд Транзит“ с рег. № ***, застрахован при ищеца по застраховка
„Каско“, и лек автомобил (л.а.) „Ситроен Евазион“ с рег. № ***, застрахован
при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Водачът на л.а. „Ситроен Евазион“ навлязъл в лентата за
насрещно движение, където правомерно се движил т.а. „Форд Транзит“, като с
цел да избегне удар, водачът на т.а. „Форд Транзит“ се отклонил вдясно от
пътното платно и се ударил в храсти и дърво. За събитието бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***, като пред
застрахователя по застраховка „Каско“ била заведена преписка по щета №
***. Причинените щети по т.а. „Форд Транзит“ били отстранени за сметка на
ищеца, който одобрил за изплащане застрахователно обезщетение, в размер на
1403,54 лв. С писмо с вх. № ***/21.06.2023 г. ищецът отправил до ответника
регресна претенция за стойността на изплатеното застрахователно
обезщетение, ведно с извършените ликвидационни разходи в размер на 15 лв.,
1
като ответното дружество отказало да изплати търсеното вземане. В тази
връзка, ищецът счита, че ответникът изпаднал в забава за плащане на
процесното вземане, считано от 22.06.2023 г., поради което претендира
заплащането на мораторно обезщетение. Моли съда да осъди ответника да му
заплати процесните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който взема становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва
твърдението на ищеца, че към датата на процесното събитие осигурявал
застрахователно покритие по отношение на отговорността на водача на л.а.
„Ситроен Евазион“, както и изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение. Оспорва наличието и механизма на ПТП, видът и размерът на
вредите, както и причинно-следствената им връзка с твърдяното ПТП, вината
и противоправното поведение на водача на л.а. „Ситроен Евазион“. Счита, че
ПТП било реализирано по вина на водача на т.а. „Форд Транзит“, който не
съобразил скоростта си на движение с пътните условия. В тази връзка,
релевира възражение за съпричиняване на ПТП от страна на водача на т.а.
„Форд Транзит“, който управлявал процесното МПС с несъобразена скорост.
Твърди, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерно завишен.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявения иск е обусловена от доказването от
страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, наличието на
валидно застрахователно правоотношение между дружеството и собственика
на увреденото имущество, настъпилото застрахователно събитие, при
твърдения в исковата молба механизъм, представляващо покрит риск от
застрахователя, реализирано по вина на водача на л.а. „Ситроен Евазион“,
чиято гражданската отговорност към датата на процесното събитие била
застрахована при ответника по сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, стойността на нанесените по
т.а. „Форд Транзит“ щети, които се намират в пряка и причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на водача на л.а. „Ситроен Евазион“,
поради което ответникът носи отговорността за настъпилото събитие.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че с поведението си
водачът на процесния т.а. „Форд Транзит“ е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 29338 от
19.07.2024 г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното
открито съдебно заседание на 07.10.2024 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ищецът има качеството застраховател по сключен договор
за имуществена застраховка „Каско“, с предмет т.а. „Форд Транзит“, че към
датата на твърдяното събитие ответникът осигурявал застрахователно
покритие по отношение на отговорността на водача на л.а. „Ситрон Евазион“,
2
въз основа на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, както и изплащането на застрахователно
обезщетение от ищеца, в полза на застрахованото лице, в размер на 1403,54
лв.
В тази връзка, следва че към датата на твърдяното събитие е било
налице валидно основание за изплащане на дължимото от ищеца в полза на
застрахованото лице застрахователно обезщетение.
Спорни в отношенията между страните са обстоятелствата относно
настъпилото застрахователно събитие, механизма на ПТП, реализираните
вреди по автомобила, причинно-следствената им връзка с виновното и
противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, както и наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на т.а. „Форд Транзит“.
За установяване механизма на ПТП по делото е представен като
писмено доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
***, съставен от ОД на МВР – ***, съгласно който на 14.03.2023 г., около 14:00
часа“, на път “PER2099“, км. 3+500, е реализирано ПТП с участието на л.а.
„Ситроен Евазион“ с рег. № ***, и т.а. „Форд Транзит 300“ с рег. № ***. В
съдържанието на протокола е посочено, че ПТП настъпило вследствие от
загуба на контрола на л.а. „Ситроен Евазион“ от страна на водача на
автомобила, който навлезнал в лентата за насрещно движение (ляв завой), с
което станал причина за самокатастрофата на т.а. „Форд Транзит“, водачът на
който, с цел да избегне удар с л.а. „Ситроен Евазион“, се отклонил вдясно и се
спрял в храсти извън пътя.
Съдът е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля на ищеца – З. М. З., в качеството му на водач на т.а. „Форд Транзит“.
Свидетелят е посочил, че през месец март 2023 г. участвал в ПТП, настъпило
на пътя между с. *** и гр. ***, на една местност със завои. Твърди, че карал
служебния си автомобил „Форд Транзит“, когато едно момче изскочило на
пътя му, поради което се изхвърлил от пътя и попаднал в храсти, за да избегне
удар. Уточнил е, че пътят бил двупосочен, като насрещно движещият се
автомобил изскочил от завоя, директно срещу него, като водачът му гледал
надолу, поради което навлезнал директно в неговото платно. Твърди, че навил
волана и излезнал от пътя, за да не се ударят челно. Свидетелят е посочил, че
произшествието настъпило през светлата част на деня и имало добра
видимост. Твърди, че нямал възможност да предотврати ПТП-то, като си
спомнял, че се забил в едно дърво. Отбелязал е, че управлявал МПС „Форд
Транзит“ със скорост от около 30-40 км./ч.
Като свидетел на ответника е разпитан по делото и водачът на л.а.
„Ситроен Евазион“ – С. С. Стойнов. Свидетелят е посочил, че през месец март
2023 г. управлявал личния си автомобил – „Ситроен Евазион“, като при
взимане на остър завой за момент отклонил вниманието си и леко навлязъл в
лявото платно. В този момент бусът, който се движил отсреща, навлезнал в
канавката, за да избегне удара. Уточнил е, че между двете МПС нямало
контакт, както и че левите гуми на управлявания от него автомобил
навлезнали в осевата линия от другата страна. След посоченото разминаване
спрял и отбил от пътя, защото ПТП-то било предизвикано от него. Посочил е,
че бусът бил в канавката, в едни храсти.
По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от
3
страните съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е
посочило, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства,
следва че на 14.03.2023 г., водачът на т.а. „Форд Транзит“, с рег. № ***, се
движил по път PER2099, с посока на движение от с. *** към гр. ***, като по
същото време в обратна посока – от гр. *** към с. *** се движил л.а. „Ситроен
Евазион“. Движението се осъществявало в светлата част на деня, при ясно
време и суха пътна настилка, на път с поредица от завои, предназначен за
двупосочно движение, с по една пътна лента за всяка от посоките на
движение. Около 14:00 часа, достигайки района на км. 3+500, при крива за ляв
завой, водачът на л.а. „Ситроен Евазион“ изгубил контрол над управляваното
от него МПС, като навлезнал в лентата за насрещно движение. От своя страна,
водачът на т.а. „Форд Транзит“, отчитайки навлизането на л.а. „Ситроен
Евазион“ в лентата му за движение, при опит за спасителна маневра се
отклонил в посока от ляво надясно, излизайки от пътното платно, вдясно на
пътя, където преустановил своето движение в крайпътни храсти и дърво.
За установяване на щетите по т.а. „Форд Транзит“ по делото са
представени като писмени доказателства Опис – заключение по претенция №
***/03.04.2023 г., както и Протокол № 11514-16805131584 з извършен оглед на
МПС по щета № ***. От данните в приетата по делото съдебна
автотехническа експертиза се установява, че уврежданията по т.а. „Форд
Транзит“ се намират в пряка и причинно-следствена връзка с процесното
ПТП.
При съвкупна преценка на събраните в хода на производството писмени
доказателства, показанията на свидетелите, както и с оглед приетата по делото
съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективна,
ясна и компетентно изготвена, настоящият съдебен състав счита, че
механизмът на ПТП е реализиран по начина, посочен от ищеца, както и че
настъпилите увреждания по застрахованото имущество са вследствие от
поведението на водача на л.а. „Ситроен Евазион“, който при управление на
автомобила на кръстовище с двупосочно движение, предприел маневра за
завой наляво, като навлезнал в пътната лента, предназначена за движение на
насрещно движещите се МПС, вследствие от което с цел да бъде избегнат
удара между насрещно движещите се МПС, водачът на т.а. „Форд Транзит“ е
предприел „спасителна“ маневра, при която се отклонил вдясно от пътното
платно, при което попаднал в крайпътни храсти и се ударил в дърво, от което
последвали увреждания по автомобила.
Следва да бъде съобразено, че според чл. 5, ал. 1 ЗДвП, всеки участник
в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението. Според чл. 36, ал. 1 ЗДвП, завиването наляво се
извършва от най-лявата пътна лента по посока на движението, а когато
лентите са обозначени за движение в съответна посока - от лента,
предназначена за завиване наляво, като съгласно ал. 2, при завиване наляво за
навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство
завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на
платното за движение. В чл. 37, ал. 1 ЗДвП е посочено, че при завиване наляво
за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства. Според чл. 44, ал. 1 ЗДвП, при разминаване водачите на насрещно
движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно
странично разстояние между пътните превозни средства.
4
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав, счита че при
предприемане на маневра за завой наляво водачът на л.а. „Ситроен Евазион“
не е съобразил поведението си с пътната обстановка, като не е избрал най-
краткия път за навлизане в дясната част на платното за насрещно движение,
съответно не е осигурил достатъчно разстояние при разминаване с насрещно
движещото се МПС. В този смисъл, противоправното поведение на водача на
л.а. „Ситроен Евазион“ обусловило предприемането на спасителна маневра от
стана на водача на т.а. „Форд Транзит“, който следвало да се отклони рязко
вдясно от предназначената, съобразно посоката му движение, пътна лента, за
да избегне съприкосновение с насрещно движещото се МПС. От изложеното
следва, че вредите по т.а. „Форд Транзит“ са вследствие от противоправното
поведение на водача на л.а. „Ситроен Евазион“.
В допълнение, следва да бъде съобразено и представеното по делото
Наказателно постановление № ***/10.04.2023 г., издадено от ОД на МВР –
***, въз основа на което на водача на л.а. „Ситроен Евазион“ е наложено
административно наказание – глоба, с оглед виновното нарушение на
изискванията на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, доколкото при маневра за ляв завой,
същият изгубил контрол над управляваното от него МПС и навлезнал в
насрещното движение, с което станал причина за самокатастрофа от страна на
движещия се правомерно т.а. „Форд Транзит“.
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова
презумпция, по арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която поради липсата на проведено
обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде
приложена.
Съдът намира за недоказано релевираното от ответника възражение с
правно основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото липсват конкретни твърдения
и доказателства, от които да бъде установено поведение, с което водачът на
т.а. „Форд Транзит“ е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка и причинно-следствена
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се
изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. – по арг. от ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. №
1/2014 г., ОСТК на ВКС.
В настоящия случай липсват данни поведението на водача на т.а. „Форд
Транзит“ да е обусловило настъпването на вредоносния резултат. При
проведения разпит на свидетеля З. З., в качеството му на водач на т.а. „Форд
Транзит“, същият е посочил, че се е движил със скорост от 30-40 км./ч., което
съответства на законоустановените ограничения на скоростта при движение
на ППС извън населено място, съгласно чл. 21 ЗДвП. По делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установи наличието на пътен знак,
регламентиращ скорост различна от разрешената по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, както и
доказателства опровергаващи твърденията на свидетеля З..
При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание на
27.01.2025 г. същото е посочило, че скоростта на пътния участък, с която
следвало да се движат автомобилите е вероятно до 60 км., предвид поредицата
от завои. Експертът е посочил, че счита, че водачът на т.а. „Форд Транзит“ не е
надвишил скоростта критична за преобръщане в канавка, съответно за
настъпване на по-големи вреди. Изложил е съображения, поради които счита,
5
че в случай че скоростта на движение на т.а. „Форд Транзит“ била по-висока,
щяло да има вероятно преобръщане на дясната страна на купето, съответно
автомобилът щял да бъде в друга позиция и с друг тип увреждания. Посочил
е, че в случай, че водачът на л.а. „Ситроен Евазион“ не беше навлезнал в
пътната лента за движение на т.а. „Форд Транзит“, двете МПС-та са щели да се
разминат безпрепятствено.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав, счита че релевираното
от ответника възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да бъде оставено без
уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят
на вредите има сключена застраховка ,,Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Безспорно в
отношенията между страните е обстоятелството, че ищецът е изплатил в полза
на застрахованото лице обезщетение в размер на 1403,34 лв., както и че е
сторил ликвидационни разходи на стойност от 15 лв.
Размерът на претендираното регресно вземане следва да се определи
съобразно действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Според чл. 400 КЗ, при вреди на застраховано
имущество обезщетението не може да надвишава действителната им
стойност. Съгласно Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., т.
к., ІІ т. о. на ВКС, при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Според посоченото в Решение № 79
от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/2009г., I т.о.: „Размерът на
застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на
претърпяната вследствие на застрахователното събитие вреда, който не може
да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено
по пазарната му стойност.
Видно от заключението на автотехническата експертиза, стойността,
необходима за възстановяване на вредите по процесното МПС, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 1870,33 лв. При
съобразяване на стойността на претендираното от ищеца застрахователно
обезщетение, с включени ликвидационни разходи, в общ размер на 1418,34
лв., следва че искът по чл. 411 КЗ е основателен и следва да бъде уважен в
пълен размер.
Основателността на предявения иск за изплащане на мораторно
обезщетение е обусловена от уважаването на претенцията за главното вземане.
Като писмено доказателство по делото е представена регресна покана от
17.05.2023 г., отправена от ищеца, като липсват доказателства,
удостоверяващи датата на получаването й от ответника. Представено е и
писмо с изх. № ***/21.06.2023 г., с което ответникът отказал да изплати
претендираното от ищеца регресно вземане по щета № ***. Съгласно чл. 412,
ал. 3, т. 1 КЗ ответникът е следвало да изплати размера на претенцията в 30-
дневен срок от получаването й или мотивирано да откаже плащането. От
изложеното, следва че към 22.06.2023 г. ответникът изпаднал в забава за
6
плащане на претендираното регресно вземане, поради което претенцията на
ищеца относно дължимото мораторно обезщетение се явява основателна в
размер на 139,91 лева, изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК, с помощта
на онлайн лихвен калкулатор. В тази връзка, следва че искането на ищеца за
присъждане на мораторна лихва в размер на 139,90 лв., за периода от
22.06.2023 г. до 15.03.2024 г., е основателен и следва да бъде уважен в пълен
размер.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има ищецът, който е представил по делото списък по чл. 80 ГПК,
обективиран в молба с вх. № 25487/24.01.2025 г., с който претендира
заплащането на разноски, както следва: 106,73 лв. за държавна такса, 200 лв. –
депозит за САТЕ, 70 лв. – депозит за разпит на свидетел. Ищецът е ангажирал
по делото писмени доказателства, въз основа на които посочените разходи се
удостоверяват. По отношение на претендираното юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25 от Наредба за
заплащането на правната помощ, съдът определя същото в размер на 150 лева.
По изложените съображения, в тежест на ответника следва да бъде
възложено заплащането на разноски в общ размер на 526,73 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю.Л., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Д.З., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 1418,34 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение,
с включени ликвидационни разходи на стойност от 15,00 лева, по щета № ***,
във връзка с настъпило застрахователно събитие на 14.03.2023 г., в резултат от
което били нанесени щети по товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ***,
ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на дълга, както и за сумата от 139,90 лева –
мораторно обезщетение, начислено върху стойността на главницата за периода
от 22.06.2022 г. до 15.03.2024 г.
ОСЪЖДА Ю.Л., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Д.З., ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, направените в производството разноски в размер
на 526,73 лева.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7