Решение по дело №15646/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20640
Дата: 13 декември 2023 г.
Съдия: Валентин Тодоров Борисов
Дело: 20231110115646
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 20640
гр. София, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110115646 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с молба от 10.04.2023 г., /с уточнение от
15.05.2023 г./ предявена от Т. Н. П. срещу Топлофикация София ЕАД, с
предявени искове с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за
установено, че ищеца не дължи на ответника сума от общо 1 887.75 лв.,
представляваща главница в размер на 1 748.94 лв. за ТЕ за периода 01.05.2012
г. - 30.04.2013 г., ведно със законната лихва в размер на 138.81 лв. за периода
01.07.2012 г. до 06.12.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр. д. № 21712/2013 г. на СРС, 90 с-в, поради погасяване на вземането по
давност. Налице са твърдения, че по изпълнителният лист издаден по гр. д. №
21712/2013 г. на СРС, 90 с-в е образувано изп.д. № 20198630401489 на ЧСИ ...
т.е. след изтичане на давността, считано от 14.01.2014 г., която е петгодишна,
ако е имало образувано исково производство.
В исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 21712/2013 г. на СРС, 90
с-в, кредиторът „Топлофикация София“ ЕАД се е снабдил с изпълнителен
лист за процесното вземане, представляващо главница в размер на 1 748.94 лв.
за ТЕ за периода 01.05.2012 г. - 30.04.2013 г., ведно със законната лихва в
размер на 138.81 лв. за периода 01.07.2012 г. до 06.12.2013 г. Твърди, че по
издадения изпълнителен лист от 14.12.2015 г. е образувано изп.д. №
1
20198630401489 на ЧСИ ... което било образувано след изтичане на
давността, считано от 14.01.2014 г., която е петгодишна, ако е имало
образувано исково производство. Впоследствие не били извършвани никакви
годни изпълнителни действия, тъй като наложените запори са върху банкови
сметки не са били реални, а наложената възбрана е върху несеквестируемо
имущество, поради което намира, че вземането било погасено по давност.
Ищецът иска съда да признае за установено, че не дължи на ответника сума
от общо 1 887.75 лв., представляваща главница в размер на 1 748.94 лв. за ТЕ
за периода 01.05.2012 г. - 30.04.2013 г., ведно със законната лихва в размер на
138.81 лв. за периода 01.07.2012 г. до 06.12.2013 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 21712/2013 г. на СРС, 90 с-в, поради
погасяване на вземането по давност. Претендира направените в
производството разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото Топлофикация София ЕАД е
постъпил писмен отговор от ответника. Заявява, че оспорва иска
неоснователен, както по основание, така и по размер. Твърди, че по
отношение на вземанията не е изтекла предвидената в закона давност, а и по
процесното изп.д. № 20198630401489 на ЧСИ ... са предприемани
изпълнителни действия, прекъсващи давността.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приетите по делото делото писмени доказателства, сред които
изпълнителен лист от 14.12.2015 г., издаден по ч.гр. д. № 21712/2013 г. на
СРС, 90 с-в, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК и влязло в сила на 27.11.2015 г. съдебно решение № 1-40-
221/30.01.2015 г., постановено по гр.д. № 11453/2014 г. по описа на СРС, 40 с-
в, ответника Т. Н. П. е осъдена да заплати на кредитора „Топлофикация
София“ ЕАД, сума от общо 1 887.75 лв., представляваща главница в размер на
1 748.94 лв. за ТЕ за периода 01.05.2012 г. - 30.04.2013 г., ведно със законната
лихва в размер на 138.81 лв. за периода 01.07.2012 г. до 06.12.2013 г., за което
вземане е образувано изп.д. № 20198630401489 на ЧСИ .... В молбата е
поискано предприемането на изпълнителни действия, както и възлагането по
реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ за извършването на такива действия.
2
Впоследствие с постановление на ЧСИ от 12.08.2919 г. е наложен запор на
всички банкови сметки на длъжника, а на 13.12.2019 г. е вписано в СВ
постановление за налагане на възбрана на недвижим имот, .......
На 22.02.2021 г. кредиторът Топлофикация София ЕАД е поискал с молба
извършването на конкретни изпълнителни действия, а със запорно съобщение
от 31.01.2023 г. съдебният изпълнител е наложил запор на всички банкови
сметки на ищцата до размера на процесните суми.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Страните не спорят, че ищецът е бил длъжник на ответното дружество за
доставена ТЕ за сума от общо 1 887.75 лв., представляваща главница в размер
на 1 748.94 лв. за ТЕ за периода 01.05.2012 г. - 30.04.2013 г., ведно със
законната лихва в размер на 138.81 лв. за периода 01.07.2012 г. до 06.12.2013
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 21712/2013 г.
на СРС, 90 с-в и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изп.дело № 20198630401489 на ЧСИ ... както и че не я е заплатил, т.е. не се
оспорва съществуването на вземанията, посочени в изпълнителния лист към
момента на издаването му.
По отношение на допустимостта на иска съдът намира, че доколкото
ищецът оспорва дължимостта на претендираните от ответника суми, поради
изтекла погасителна давност, искът се явява допустим.
По твърдението на ищеца за недължимост на сумите поради погасяване по
давност на вземането на ответника:
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се
прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае
съдебният процес относно вземането, давност не тече според разпоредбата на
чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане
действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност. В случая давността е
прекъсната с депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 05.03.2014 г., а
и с влизане на 27.11.2015 г. на съдебно решение № 1-40-221/30.01.2015 г.,
3
постановено по гр.д. № 11453/2014 г. по описа на СРС, 40 с-в, с което са
установени вземанията по заповедното производство. Следващите действия,
които са от естество да прекъснат давността са молбата за предприемането на
изпълнителни действия, както и възлагането по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ
за извършването на такива действия, наложения запор на 12.08.2919 г. на
всички банкови сметки на длъжника, налагането на 13.12.2019 г. на възбрана
на недвижим имот, вписана ......, молбата от 22.02.2021 г., с която кредиторът
Топлофикация София ЕАД е поискал с молба извършването на конкретни
изпълнителни действия, както и наложения запор от 31.01.2023 г. на всички
банкови сметки на ищцата до размера на процесните суми. В тази насока
следва да се има предвид, че според ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ по т.д. №
2/2013 г. от 26 юни 2015 год., прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Съгласно чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД, давността спира да тече докато трае
съдебният процес относно вземането, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност, която в случая е
петгодишна, тъй като е установена с влязло в сила съдебно решение, съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ГПК, т.е. в случая давността би изтекла на
27.11.2020 г., ако не бяха предприемани изпълнителни действия, който да я
прекъснат. Следователно от момента, когато е поискано извършването на
последното валидно изпълнително действие започва да тече давност в размер
4
на 5 години, която не е изтекла към подаване на исковата молба на 27.03.2023
г. и предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ищеца за
недействителност на извършените действия по запор на банкови сметки и
възбрана, тъй като на първо място по делото не бяха събрани доказателства,
че имуществото е несеквестируемо, а и видно от справката на БНБ,
приложена в изпълнителното дело към момента на налагането на запора е
имало незакрита банкова сметка на ищеца. За пълнота на изложението следва
да се има предвид, че дори да се приеме за правилна тезата на ищеца за
недействителност на тези изпълнителни действия, е видно, че кредиторът е
бил активен взискател и своевременно е депозирал молби за предприемане на
изпълнителни действия.
При този изход на спора и изричните претенции на страните, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 439 вр. 124, ал. 1 от ГПК,
предявен от Т. Н. П. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ...., ет. 3, офис
1, чрез адв. К., срещу Топлофикация София ЕАД ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. Ястребец № 23Б, с предявени искове с
правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че Т. Н. П. не
дължи на Топлофикация София ЕАД, сума от общо 1 887.75 лв.,
представляваща главница в размер на 1 748.94 лв. за ТЕ за периода 01.05.2012
г. - 30.04.2013 г., ведно със законната лихва в размер на 138.81 лв. за периода
01.07.2012 г. до 06.12.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр. д. № 21712/2013 г. на СРС, 90 с-в, поради погасяване на вземането по
давност.
ОСЪЖДА Т. Н. П. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ...., ет. 3,
офис 1, чрез адв. К., да заплати на Топлофикация София ЕАД ЕИК ...., със
5
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Ястребец № 23Б, сумата 100
лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6