Р Е Ш Е Н И Е
№3656/31.7.2020г.
гр. Варна, 31.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ
състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети юли прездве
хияди и двадесета година , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на
секретаря Дарина Димитрова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 14 059 по описа
за 2019 година на Варненския
районен съд, ХLІІ състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба с регистрационен вх. №
63 861/2.9.2019 г., депозирана от ищцовата страна – „Б. Д.“ ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори В.
М. С.и Д. Н. Н., чрез пълномощника – юрисконсулт М. С., надлежно упълномощена,
със съдебен адрес за получаване на призовки и съобщения – *против М.М.М., ЕГН **********,
с адрес: *** с правно основание на иска чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с цена на исковете 90,00 лева за
главница и 7,12 лева за договорна лихва.
Ищцовата страна основава исковата
си молба на следните релевирани факти и
обстоятелства:Твърди се, че със Заповед № 965/07.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист № 1048/7.2.2019 г. издадени от РС Варна по частно гр.дело №
1874/2019,по силата на които ответникът М.М. бил
осъден да заплати на „Б. Д.“ ЕАД главница и лихви по договор за кредит
овърдрафт от 15.11.2017 г.в общ размер на 97,89 лв. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 5.2.2019 г., както и разноски по производството в
размер на общо 75 лева. В образуваното въз основа на заповедта и изпълнителния
лист изпълнително производство – ИД№ *по
описа на ЧСИ Д.С. С.– ЧСИ с рег. № *, заповедта била
връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5, което обосновавало правният интерес на ищцовата страна да предяви в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК настоящия
специален положителен установителен иск.
Отправеното до съда искане по см.
на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК,след депозиране на уточнителна молба от дата
18.9.2019 г./л. 17, 18/ е да бъде
постановено Решение по силата на което да бъде
прието за установено в отношенията между страните, съществуването на вземанията
на ищеца „Б. Д.“ ЕАД от ответника М.М.М., в качеството му на кредитополучател по
Договор за кредит овърдрафт от 15.11.2017г., съгласно издадената по ч.гр.д.№
1874/2019г. по описа на PC-Варна Заповед за изпълнение № 965/07.02.2019г., а
именно:изискуема главница в размер на 90 лева (деветдесет лева);изискуема
договорна (възнаградителна) лихва в размер на 7.12
лева (седем лева и дванадесет стотинки), начислена за периода от
05.06.2018г. до 05.02.2019г. вкл.; изискуема лихвена надбавка за забава в размер
на 0.77 лева (седемдесет и седем стотинки), начислена за периода от
16.11.2018г. до 05.02.2019г. вкл.;ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.02.2019г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното й изплащане, на осн..чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК и чл.86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно уточнителната молба ВРС с Определение №
12 169/18.9.2019 г. е прекратил частично на основание чл. 232 ГПК
производството само за сумата от 0,77 лева лихвена надбавка, като е
обезсилил и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист по заповедното производство.
С оглед изложеното по-горе е видно, че предмета на установителна
защита се свежда до установяване със СПН на главницата от 90 лева, законната лихва върху главницата, смитано от
датата на подаване на заявлението в заповедния съд, както и сумата от 7,12 лева
– изискуема договорна лихва.
Обективирано е и искане
и ответникът да бъде осъден да заплати на „Б. Д.“ ЕАД съдебно деловодните разноските в настоящето производство, както и сторените в заповедното производство разноски.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК Б. Д. ЕАД посочва следната банкова сметка, ***аните
парични вземания: сметка в лева с IBAN № *, BIC - ***, Б. Д. ЕАД.
В сезиращата съда искова молба
ищцовата страна сочи, че основанията на паричните вземания произтичат от
следните факти и обстоятелства: Съгласно Договор за кредит
овърдрафт от 15.11.2017г., сключен между Б. Д.ЕАД и М.М.М.,
Банката предоставила на кредитополучателя възможност за ползване на овърдрафт по разплащателна сметка в
размер на 90 (деветдесет) лева за срок от 12 месеца, който се подновявал
автоматично при определени условия. Неразделна част от договора били Общите
условия за предоставяне на кредит овърдрафт, които Кредитополучателят получил и
приел с подписване на Договора за кредит. Съгласно т.3 страните договорили кредитът да се олихвява с променлив лихвен
процент, формиран от стойността на б-месечен Софибор
(0.268 към датата на сключване на договора) и надбавка в размер на 11.682 п.п., или общ размер на лихвата към датата на сключване на
договора - 11.95 %. Лихвата се начислявала ежедневно върху фактически
ползваната сума, без да се капитализира, като начислената лихва била дължима
месечно на определената в договора падежна дата и се събирала от авоара по
разплащателната сметка на кредитополучателя, като същият бил задължен да
осигурява по сметката най-късно на падежната дата, най-малко сума в размер на
дължимите лихви върху ползваната част от кредита. Когато на падежната дата
нямало достатъчно средства по разплащателната сметка за заплащане на дължимата
лихва, Кредиторът я погасявал служебно за сметка на неусвоения овърдрафт (ако
има такъв) или за сметка на надвишение над
договорения размер на овърдрафта. Ползваната част от овърдрафта се погасявала
служебно при всяко постъпване на суми по разплащателната сметка, като при
частично или цялостно погасяване на ползвания овърдрафт от постъпления по
разплащателна сметка, същият можел да се ползва отново до договорения размер.В т.19.1. от Общите условия към Договора било предвидено, че ако
Кредитополучателят не погасява в продължение на 3 последователни месеца
дължимите суми за лихва, или сумата на неразрешения овърдрафт, правото на
ползване на кредита-овърдрафт се спира. Усвоеният овърдрафт ставал изискуем и
се олихвявал с предвидената в договора редовна лихва, увеличена с надбавка за
забава в размер на 5 п.п. Ако цялата сума -
начислените редовни лихви и главницата по усвоения кредит не бъдели погасени в 30-дневен срок от спиране на револвирането, правото на ползване на кредита се
прекратявало (т.20) и срокът на
договора не се подновявал (т.32). Предоставеният
овърдрафт, твърди Б. Д. ЕДА в исковата си молба, че бил усвоен изцяло по
разплащателната сметка на М.М., посочена в Договора
за кредит. На датите на падеж 05.07.2018г., 05.08.2018г. и 05.09.2018г.
Кредитополучателят не осигурил средства по сметката, респ. не погасил дължимите
суми за лихва, поради което правото на
ползване на кредита било спряно, считано от 06.09.2018г. Задължението не
било погасено и в предвидения 30-дневен срок след спиране на револвирането, поради което правото на ползване на кредита било прекратено и с изтичане на срока на
договора и цялото вземане станало
изискуемо, за което Кредиторът не дължал уведомяване на длъжника.
Кредитополучателят не бил заплатил изцяло дължимите към Банката суми и след
настъпване на изискуемостта на кредита, поради което Кредиторът предприел действия за снабдяване с
изпълнителен лист и принудително събиране на вземанията си. На 05.02.2019г.
било подадено от Б. Д. ЕАД Заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 от ГПК. По образуваното ч.гр.д.№ 1874/2019г. по описа на PC-Варна били издадени Заповед №
965/07.02.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист № 1048/07.02.2019г. срещу М.М.М., по които Б. Д. ЕАД образували ИД № * по описа на
ЧСИ Д. С. С., рег.№ * в КЧСИ.На следващо място ищовата
страна се спира на твърдения относно размера на паричните вземания: С
настоящата искова молба Банката претендира установяване на вземанията си от
ответника М.М.М., в качеството му на кредитополучател
по Договор за кредит овърдрафт от 15.11.2017г., обективирани
в издадените по ч.гр.д.№ 1874/2019г. по описа на PC-Варна Заповед за изпълнение
на парично задължение и Изпълнителен лист, а именно:изискуема главница в размер
на 90 лева;изискуема договорна (възнаградителна)
лихва, в размер на 7.12 лева, дължима на основание чл.3 от Договора за кредит,
представляваща сбор от начислена съгл. Раздел III от Общите условия и
непогасена лихва за периода 05.06.2018г. - 05.02.2019г. вкл.Във връзка със
съответствието на заявените искове с издадената заповед за изпълнение, в
сезиращата съда молба ищцовата страна е
уточнила, че сумата от 0.77 лева, представляваща обезщетение за забава (лихвена
надбавка за забава) била погасена след издаване на заповедта, което
обстоятелство съгл. чл.235 от ГПК следвало да бъде съобразено в исковия процес.
В уточнителната си молба ищцовата страна частично е
оттеглила претенцията си за сумата от 0,77 лв. При така изложеното Б. Д. Варна
е сезирала исковия съд с уточненото и вписано по-горе искане. В случай, че
исковете бъдат уважени частично, Б. Д. ЕАД моли разноските на ищеца да бъдат
изчислени по съразмерност и след компенсация.
В подкрепа на твърденията и исканията си Б. Д. ЕАД е направила искания за събиране на доказателства
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е депозирал отговор.Особеният представител на
ответника адвокат от АК Варна Г.А. намира предявения иск от „Б. Д.“ ЕАД за
недоказан по размер.Спирайки се на твърденията на
ищцовата страна,адв.Г.А. счита, че от изложеното от „Б.
Д.“ ЕАД не ставало ясно дали Кредитора /Б.
Д. ЕД/ е отправил покана до Кредитополучателя относно погасяване на просрочието, след изтичането на този срок и настъпване на предсрочна
изискуемост - съобразно точка 22.2. от ОУ за предоставянето на кредит
овърдрафт и дори кредитора твърдял, че не дължал уведомяване на длъжника в
основанията на вземанията,които е посочил.Ето защо, ответната страна намира
предявения иск за недоказан по размер, като заявява, че ако „Б. Д.„ поддържа
искането си за допускане на ССчЕ – за нуждите на
производството следва да бъде допусната експертизата . По същество ответникът
чрез особения си представител желае ВРС да отхвърли исковата молба а в случай, че
ищцовата страна направи допълнителни твърдения и или възражения – на особения представител да бъде дадена
възможност да ангажира допълнителни доказателства.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от
03.07.2020г. ищцовата страна,представлявана от юрисконсулт Стоянова
счита,че от събраните по делото доказателства се установяват безспорно
твърденията на Б. Д. ЕАД за наличието на валидна облигационна връзка с
ответника по процесния Договор за кредит овърдрафг ,
размера основанието и изискуемостта на вземанията ,поради което моли да бъде
постановено Решение с което да бъде установено със СПН ,че съществуват
вземанията на Б. Д. ЕАД от М.М.М. в качеството му на
кредитополучател по договор за овърдрафт от 15.11.2018 г.в претендирания
размер ,като моли и да бъдат опредени и разноски в полза на ищеца в двете
производства .
В същото съдебно заседание ответникът представляван от назначеният
му особен представител адв.А.изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска, като желае да
бъде издаден в полза на особения представител РКО .
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно е от присъединеното ч.гр.д. № 1874 /2019 год. по описа на ВРС, XІX състав,на 5.2.2019 г. във ВРС заявителят сега ищец е депозирал
Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК против длъжника – ответник в исковото производство.Размера и основанието на
паричните вземания са посочени в т. 9 и т. 12 от заявлението.Констатира се от
материалите по заповедното производство,че на база Разпореждане № 5709/7.2.2019
г./л.14-ти от частното дело / заповедният съд е издал в полза на заявителя
против длъжника Заповед № 965 / 7.2.2019 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ, постановено е било незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК
и издаден Изпълнителен лист № 1048/7.2.2019 г. / л.15 от заповедното дело /.От текста на заповедта по
чл.417 ГПК се установява, че заповедният съд е разпоредил :Длъжникът М.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Кредитора „Б. Д.” ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** сумата от 90,00 лева, представляваща незаплатена
главница към 05.02.2019 г., ведно със законната лихва от 05.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; в размер на 7,12 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода
от 05.06.2018 г. до 05.02.2019 г.; в размер на 0,77 лева, представляваща
лихвена надбавка за забава за периода от 16.11.2018 г. до 05.02.2019 г.; всички дължими
по Договор
за кредит овърдрафт от 15.11.2017 г, отчитан по сметка №
13/25594138/05.02.2019 г., сключен между
М.М.М.
и „Б. Д.“ ЕАД, както и сторените
разноски в заповедното производство в общ размер на 75,00 лева, от които
заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева,
съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ,
вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.В самата заповед е вписано и че вземането произтича от Договор за кредит овърдрафт от 15.11.2017 г,
отчитан по сметка № 13/25594138/05.02.2019 г., сключен между М.М.М. и „Б. Д.“ ЕАД,
както и извлечение от счетоводните книги на „Б.
Д.” ЕАД за сметка № 13/25594138/05.02.2019 г. по Договор за кредит
овърдрафт от 15.11.2017 г.
Спор няма, че е водено
заповедно производство и че заповедта по чл.417 ГПК се счита връчена при
условията на чл. 47, ал.5 ГПК, както и че са дадени указания до заявителя по
чл.415 ГПК и че последният е предявил иска си в преклузивния
срок.За доказване и на основанието и на размера на иска ищцовата страна е
ангажирала още с исковата си молба писмено доказателство а именно заверено за
вярност с оригинала копия на Договор за кредит овърдрафт от
15.11.2017 г. видно с ОБЩИ УСЛОВИЯ за предоставяне на кредит приобщено на листи
от 8 –ми до 11 –ти .От завереното за вярност с оригинала копие на Договор за
кредит овърдрафт се установява и доказва ,че на 15-ти ноември 2017 г. страните
по спора са встъпили в договорна връзка.
С оглед пълното изясняване на
фактическата страна по спора, по делото е допусната Съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Д.П..От
заключението на вещото лице по ССчЕ Д.П. което съдът кредитира като обективно и пълно и
компетентно дадено (л.69 73 ) безспорно се потвърждава
описаната по –горе фактическа страна на спора а именно ,че отв.М.М. на 15.11.2017 г. е сключил договор за кредит – овърдрафт
Сс Б. Д. ЕАД ,при следните условия на договора
:кредит овърдрафт по разплащателна сметка в размерна 90,00 лева , дата на
разрешаване на кредита – 15.11.2017 г.,разплащателна сметка за ползване на
кредита – IBAN ***а * ЕАД ,срок на кредита 12 месеца, месечна падежна дата 5 то число на месеца,
променлив лихвен процент, към датата на сключване на договора11,95 % , кредитът
се обезпечава със залог на вземания в лева . Въз основа на данните по делото,
съобразно констативно съобразителната си част и вписаното хронологично и
подробно в Справка 1 и Справка 2, вещото лице П. стига до следните заключения:
1.Предоставеният кредит овърдрафт по разкритата разплащателна сметка при Б. Д.
ЕАД е ползван от 15.11.2017 г.до 5.09.2018 г. 2.Ежемесечно на датите на падеж
-5 то число на месеца от 05.12.2017 г. до 05.06.2018 г. вкл. са осигурявани
дължимите суми за лихва овърдрафт .На дата 05.07.2018 г., 05.08.2018 г. и
05.09.2018 г. не са осигурени дължимите суми.3.Към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 05.02.2019 г., както и към датата на изготвяне на ССчЕ - 24.6.2020 г., размера на усвоената и непогасена
главница е 90,00 лева, начислена и
неплатена редовна лихва /възнаградителна / 7,12 лв. и начислена и неплатена
наказателна лихва за забава 0,77 лв.След датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и издаване на
изпълнителен лист, както и към датата на изготвяне на ССчЕ
заключава в.л.П. суми не са постъпвали .
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по
реда на чл.417 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение и издаден съгл.
чл.418 ГПК изпълнителен лист, че Заповедта се счита връчена при условията на
чл. 47 ГПК , както и че „Б. Д.“ ЕАД е предявила специалните обективно съединени
установителни искове против ответника в законоустановения преклузивен,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
За успешното провеждане на иска, ищецът следваше в условията на пълно и
главно доказване да установи възникването в негова полза на изискуемо вземане,
за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице
валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор), по силата
на който за ответника е възникнало задължението да заплати паричните вземания, предмет
на иска в претендирания размер.В тежест на ответника
бе да докаже възраженията си против иска .
От ангажираните от ищеца и неоспорени от ответника, описани във
фактическата обстановка писмени доказателства, съдът прави извода , че извода
за възникването на валидна облигационна връзка между Б. Д. ЕАД и отв. М.М., по силата на договор
за кредит овърдрафт от 15.11.2017 г.Видно от копието на договора
приложен на л. 8 – ми и от ССчЕ , което заключение
съдът възприема като обективно и компетентно дадено на М. е бил отпуснат кредит овърдрафт по
посочената от в.л.разплащателна сметка в размер на 90 лева / чл.1 от договора/ .в чл. 2 -6 от същия договор са вписани и основните
условия по договора,относими към спора ,които условия
са цитирани и от в.л. П. .При наличието на договор сключен в писмена форма при
действието на ОУ,приложени към договора, обективното и безпристрастно
заключение на в.л.П. съдът намира че исковата претенция на Б. Д. ЕАД е напълно доказана и по
основание и по размер .Размера на
главницата и на акцесорното вземане са установени по
несъмнен начин посредством ССчЕ
. главницата от 90 лева и редовна – възнаградителна лихва 7,12 лева .Ето защо искът на Б. Д.
ЕАД като основателен и доказан следва да бъде уважен ведно с акцисорното искане за присъждане и на законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението с което е бил сезиран
заповедния съд . За пълнота на мотивите ,съдът намира за неоснователно
възражението на ответника
досежно липсата на надлежно уведомяване на ответника
за предсрочната изискуемост на вземанията и че ищецът нарушава собствените си
ОУ.ОУ на Б. Д. ЕАД ,релеватни към спора са разписани
в 22.1, като чл.22.1.2 е неприложим, поради което и възражението на ответника е
неоснователно .
Други възражения ответникът не е навел, поради
което и съдът не излага допълнителни мотиви .
При уважаване на заявената претенция в цялост, по начина по който е
поддържана съдът присъжда в пълнота сторените по делото съдебно деловодни
разноски от ищцовата страна ,както в исковото така и в заповедното производство.
Видно от материалите по частното дело
в полза на заявителя заповедния съд е присъдил и определил разноски от
общо 75,00 лв., които съответстват на представените доказателства за платена
такса и минимума на юрисконсултско възнаграждение,поради което исковият съд
присъжда тази сума в полза на ищцовата страна-
В исковото производство ищцовата страна е сторила следните съдебно
деловодни разноски 75 лева за платена
д.т., 300,00 лв. за депозит за особен представител, 120,00 лева за депозит за ССчЕ , като претендира и юрисконсултско възнаграждение от
300 лева – общо 795,00 лева.Списъкът по
чл. 80 ГПК,приложен на л. 74 –ти по делото, ангажиран от юрисконсулт Стоянова
точно отразява разноските сторени от „Б. Д.“ ЕАД а и не е оспорен от ответника
.Ето защо съдът присъжда в полза на ищцовата страна сумата от общо 795,00
лева разноски в исковото производство ,
като счита че е справедливо възнагражденията за процесуално представителство от
адвокат и от юрисконсулт при един и същи защитаван материален интерес да са
равни и поради това на осн. чл. 78, ал.8 ГПК определя
юрисконсултско възнаграждение в размер от 300 лв.
С оглед изхода на спора и
предвид нормата на чл. 47, ал.6 ГПК ВРС следва да разпореди издаване на РКО в
полза на особения представител на ответника за внесения за целта депозит в
размер на 300 лева .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовата страна „Б. Д.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори В. М. С.и Д. Н. Н.,
чрез пълномощника – юрисконсулт М. С., надлежно упълномощена, със съдебен адрес
за получаване на призовки и съобщения – *и ответника М.М.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че в полза на „Б. Д.“ ЕАД, ЕИК *,съществуват
парични вземания,дължими от ответника М.М.М., ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател по Договор за
кредит овърдрафт от 15.11.2017г., съгласно издадената по ч.гр.д.№
1874/2019г. по описа на PC-Варна Заповед за изпълнение № 965/07.02.2019г.,
а именно:изискуема ГЛАВНИЦА в размер на 90,00 лева (деветдесет лева);
изискуема договорна (възнаградителна) ЛИХВА в
размер на 7.12 лева (седем лева и дванадесет стотинки), начислена за
периода от 05.06.2018г. до 05.02.2019г. вкл; ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2019г.
(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното изплащане, на осн..чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл.86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***,ДА ЗАПЛАТИ на „Б. Д.“ ЕАД,
ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори В. М. С.и Д. Н. Н.,
чрез пълномощника – юрисконсулт М. С., надлежно упълномощена, със съдебен адрес
за получаване на призовки и съобщения – *СУМАТА от общо 75,00 лева(седемдесет и пет лева ) представляваща сторени от
ищцовата страна съдебно деловодни разноски по заповедното производство -
частно гр.дело №1874/2019г. по описа на PC-Варна, ХІХ–ти
състав, както и СУМАТА от общо 795,00
лева (седемстотин деветдесет и пет лева
) – сторените от ищцовата страна съдебно -деловодни разноски в
исковото производство, пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 ,ал.8 ГПК.
РАЗПОРЕЖДА ИЗДАВАНЕ на РКО в полза на особения представител на ответника –
адвокат Г.А. от ВАК за СУМАТА от 300,00 лева (триста лева )– внесения от ищцовата страна депозит,съгл. чл. 47, ал.6 ГПК
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните им
представители .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: