Р Е Ш Е Н И Е
№………….
гр. Русе, 22.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Първи
граждански състав, в открито заседание на двадесет и трети март през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря Борянка Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2826 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно
основание чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК и материалноправно такова – чл.
240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1
от ЗЗД от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. С*, бул. П* Д* № *, офис сграда лабиринт, ет. *, офис *, представлявано от
юрисконсулт М* С* против Д.С.Н., ЕГН **********, настоящ адрес: ***7.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за цесия
от 11.06.2019 год и Приложение № 1 към него от същата дата, сключен между СИТИ
КЕШ ООД и него, вземането срещу ответника, произтичащо от Договор за паричен
заем № 169783/12.02.2018 год. било
прехвърлено в негова полза в качеството на цесионер. За цесията на ответника
били изпратени две уведомления, но писмата били върнати в цялост. Поради това
ищецът счита, че ответникът е надлежно уведомен чрез връчване на приложеното
към исковата молба уведомително писмо. Поддържа, че по силата на сключения
договор била отпусната парична сума в размер на 700.00 лева. Кредитодателят
предал сумата на заемателя в брой. Страните постигнали съгласие
възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в размер на 83.92 лева.
Общо дължимата сума била 783.92 лева, платима на 27 равни седмични вноски от по
29.03 лева, като първата е с падеж 19.02.2018 год., а последната- 20.08.2018
год.
Ищецът заявява, че ответникът не е извършвал
плащания по договора. Заявява, че за посочените суми се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена срещу ответника по ч.гр.д. № 909/2020
год. по описа на РРС, която заповед му била връчена при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че му дължи сумите по заповедта за изпълнение.
Претендира деловодните разноски в исковото и заповедното производства.
В указания срок ответникът е подал отговор чрез
назначения му особен представител. Оспорва надлежното уведомяване за
извършената цесия. Счита, че не може да бъде прието за надлежно уведомяването
му в качеството на особен представител. Намира, че ищецът не е активно
процесуално легитимиран, тъй като липсвали доказателства лицето, подписало
договора за паричен заем надлежно да е представлявало ищцовото дружество.
Оспорва автентичността на представените по делото договор за заем, погасителен
план и общи условия. Прави искане за откриване на процедура по оспорване на
посочените документи на основание чл. 193 от ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗПК изрично
предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата
на чл. 21, ал. 8 от общите условия (договорните разпоредби) на сключения договор, според
която кредиторът има право да прехвърля, изцяло или частично, правата си по
договора без съгласието на клиента като впоследствие информира същия.
Във формираната с редица решения на ВКС
задължителна практика /вж. решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК и др./, безпротиворечиво се приема, че уведомлението
за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Така е и в разглеждания случай. Като приложение
към исковата молба ищецът е представил и уведомление за извършеното прехвърляне
на вземанията, изходящо от цедента и адресирано до ответника в качество му на длъжник. Уведомлението,
заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, е връчено на
ответника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което следва да се приеме, че
прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски кредит в
полза на ищеца е произвело действие спрямо последния.
Ответникът
възразява, че е сключил процесния договор за паричен заем, оспорва неговата
автентичност. Заключението на приетата по делото съдебно- графологична
експертиза оборва възражението, като дава заключение, че подписите, положени от името на Д.С.Н. , ЕГН **********
за заемател в Договор за паричен заем № 169783, към искане № 0239276 от
12.02.2018 год., погасителен план към договора за заем, в сила от 01.05.2016
год., са положени (изпълнени) от ответника.
Неоснователно е
и възражението на ответника за липса на представителна власт у А* Т*да подписва
договори за кредит от името на СИТИ КЕШ ООД. В случая намира приложение
разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, според която когато едно лице действа от името
на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Няма спор, че
кредиторът е търговец. Видно е и, че след подписване на договора търговецът е
предприел активни действия, потвърждаващи тези на лицето, подписало договора от
негово име, изразяващи се в отпускане на заемната сума. При това положение
очевидно не е налице противопоставяне от страна на търговеца, а точно
обратното- потвърждаване на действията на А* Т*.
Предвид
неоснователността на възраженията на ответника и проведеното пълно и главно
доказване от страна на ищеца, съобразно разпределената доказателствена тежест,
предявените искове трябва да се уважат.
Според указанията по т. 12 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. С оглед резултата от
делото, в полза на ищеца следва да
се присъдят разноските в заповедното производство, които са в
размер на 75.00 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и
разноските в исковото производство, които са в размер на 425.00 лева (125.00
лева- държавна такса, 150.00 лева- депозит за възнаграждение на особения
представител на ответника и 150.00 лева- юрисконсултско възнаграждение на
ищеца, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК).
На основание
чл. 78, ал. 7, вр. чл. 29 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РРС
разноски за приетата по делото съдебно- графологична експертиза в размер на 200.00
лева, които са изплатени на вещото лице първоначално от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С*, бул. П* Д* № *, офис сграда Л*, ет. *, офис *, представлявано от
юрисконсулт Д* Б*и ответника Д.С.Н., ЕГН ********** с настоящ
адрес: ***7 че ответникът дължи на ищеца вземането по
заповед № 355 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 17.02.2020 год. по ч.гр. д. № 909/2020 год. по описа на РРС, а именно: 700.00 лева- главница, 78.46 лева- договорна лихва за периода от 19.02.2018
г. до 20.08.2018 г., 153.91 лева- обезщетение за забава за периода от 19.02.2018
г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда- 14.02.2020 г. до
окончателното й изплащане, възникнало от Договор за паричен заем № 169783/12.02.2018 год., сключен между ответника и СИТИ КЕШ ООД, прехвърлено на ищеца с Договор за
цесия от 11.06.2019 год. и Приложение № 1 от 11.06.2019 год. към него.
ОСЪЖДА Д.С.Н., ЕГН **********
да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С*, бул. П* Д* № *, офис сграда Л*, ет. *, офис *, представлявано от
юрисконсулт Д* Б* сумата 75.00
лева- разноски в заповедното производство и сумата 425.00 лева- разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Д.С.Н.,
ЕГН ********** да заплати на Русенски районен съд сумата 200.00 лева, представляваща разноски за приета по
делото съдебно- графологична експертиза.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: