№ 1676
гр. Варна, 13.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тринадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900324 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по РЕДА на ОСНОВНОТО ИСКОВО
ПРОИЗВОДСТВО (гл. 13 ГПК).
Постъпила е ИСКОВА МОЛБА от „БАНКА ДСК“ЕАД гр.София, с която е предявен
допустим иск на заявител-кредитор за установяване по отношение на оспорващ
кредитополучател П. С. Х. на дължимост на вземания по издадена заповед за незабавно
изпълнение, удостоверяваща изискуеми задължения по договор за обединяване на кредити,
ползвани от потребител и акцесорни последици от подаване на заявление в заповедно
производство.
По размяна на книжата:
Исковата молба вх.№ 10024/27.05.2021г. е редовна и съдържа изискуемите по чл.127
и 128 ГПК реквизити и приложения. Посочени са фактите, на които ищецът основава
претенцията си и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор вх.№ 19295/29.09.2021г. по исковата
молба, с който са оспорени предявените искове по основание и размер, заявени са
възражения и са направени искания по доказателствата.
Страните са предупредени насрещно за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.
Пълномощникът на ищеца се е възползвал от достъп до електронното дело. Допълнително
реда за електронна комуникация следва да се укаже и на ищеца, чието уведомяване следва
да се извършва занапред при условията на чл. 38 ал.2 ГПК.
По допустимостта на претенциите:
Установено е провеждането на заповедно производство, чрез което кредиторът се е
снабдил с изпълнително основание заповед за незабавно изпълнение, въз основа на
документи по 417 ГПК, идентични с представените по настоящото дело доказателства за
договаряне на 03.06.2020г на обединяване на потребителски кредити, предоставени от
1
банката-кредитор. След служебната справка по ЧГД1733/2021 на ВРС настоящият състав
споделя констатацията на заповедния съд по приемане като пречка за стабилизирането на
заповедта на надлежно депозирано в срок бланкетно оспорване на вземанията по реда на чл.
414 ГПК с възражение срещу дължимостта на заявените от кредитора и удостоверени в
извлечение от сметка главница, лихви и разходи по кредита. Установителната претенция на
заявителя е предявена в срок, указан от съда, издал заповедта.
Легитимацията на страните по настоящото производство съответства на качествата
им заявител и оспорващ длъжник по заповедно основание. Участващото в делото дружество
е банка, като правния й статут се установява чрез публичен достъп в ТР, воден от АВ.
Представителната власт на пълномощниците е надлежно учредена.
Предметът на установяване е очертан от ищеца изцяло идентично с описанието на
претенцията, за която е издадена заповедта. Твърденията на страните съответстват на
описаното спорно правоотношение по договора от 03.06.2020г и възникнали от него
задължения за връщане на договарена главница, чиято изискуемост е настъпила след
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ведно със съответно уговорените дължими
лихви за ползването на кредита, и допълнително обезщетение за допуснатата забава върху
просрочена главница и разходи, направени от кредитора. Възражението на ответника за
нередовно сезиране на съда е основано на погрешното възприемане на предмета на делото,
тъй като се основава на преюдициални отношения и оспорването на валидността на
процесния договор. Нито в заявлението, нито в исковата си молба ищецът не е твърдял, че
търси изпълнение по договори от 2014г. Напротив, фактите които заявителят е обявил са
свързани с нов договор и само неговото съществуване и изпълнение може да бъде предмет
на делото по чл. 422 ГПК. Индивидуализацията на претенцията за главница, търсена преди
края на уговорения с длъжника срок не налага конкретизиране на вноски и пропуснати
падежи, а всички останали характеристики на дълга по основания и размери са посочени
точно (в съвпадение с издадения спорен изпълнителен титул). Отделно ищецът е представил
и пояснителна таблица, в която са посочени и елементите, формиращи сборните вземания за
лихви (макар в настоящото производство да не намират приложение специалните правила за
търговските спорове и в частност изискването по чл. 366 ГПК). Всички обстоятелства по
забавата на длъжника са обявени от кредитора в извлечението от сметката на клиента, а по
по арг. от т. 2 ТРОСГТК 04/2013 на ВКС, позоваване на документи по чл. 417 ГПК е
равносилно на обосноваване на твърдения в заповедното производство, и всички те
подлежат на установяване в исковия процес след защита на длъжника. Затова и не могат да
бъдат споделени подробно посочените в първа част (т.3.1) от отговора на ответника доводи
за нужда от допълнителна индивидуализация на искането на кредитора. Доколко така
удостоверените в сметката задължения съществуват и са изискуеми към момента на
упражняване на потестативно право е въпрос, който в настоящия спор е предмет на делото
по същество.
По предварителните въпроси:
Дължимите държавни такси, след приспадане на внесените при образуване на
2
заповедното производство, определени съразмерно на цената от всяка от установителните
претенции и са внесени авансово.
Тъй като кредиторът основа иска си на договор с физическо лице, а целта на
кредитирането не е уговорена във връзка с професионалните му нужди, съдът квалифицира
спора като претенция на доставчик на финансова услуга, насочена срещу потребител.
Въпреки абсолютния (обективен и субектинен) търговски характер на сделката по банково
кредитиране, особеното императивно правило на чл. 113 изр. 2 ГПК изключва приложение
на процедурата за разглеждане на търговски спорове. Затова търговското дело съдът
разглежда по общия исков ред.
Цената на иска за главницата обосновава родова компетентност на окръжния съд и
по съединените претенции(чл. 104 т.6 ГПК). По отношение на местната подсъдност съдът
отчита, че регистрираните съвпадащи настоящ и постоянен адрес на ответника-потребител
попадат в района на сезирания съд.
По доказателствените искания:
Извън поисканите от страните доказателства, с оглед изложените по-горе
съображения по допустимостта, съдът е изискал служебно преписката по заповедното
производство.
В исковата молба са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени
доказателства, идентични с приложените към заявлението, по което е образувано
заповедното производство. Съдът преценява, че така представените документи
представляват относими и допустими доказателства. Оспорването на подписи не касае
материалната доказателствена сила на тези книжа, поради което и съдът не пристъпва към
проверка на тяхната истинност. Съответно и насрещното доказателствено искане за
представяне на оригинали не следва да се уважава, тъй като не е спорно вярното им
възпроизвеждане в съдебните книжа като преписи.
Допълнително към тях ищецът е посочил и пълно извлечение от движението на
средствата по кредитната сметка и подробна справка за всяко начислено плащане. Тези
документи са оспорени от ответника по същество което налага проверката им със специални
знания на счетоводен експерт.
Поисканата счетоводна експертиза за проверка на надлежното отразяване на
размерите на задълженията и вноските за погасяването им по процесния договор е
допустима, и събирането на това доказателство се налага, доколкото ответникът оспорва
усвояването на кредита.
Тъй като ответникът е предприел защита с възражения, основани на преюдициални
отношения по договаряне на обединените кредити, по които становище на насрещната
страна не е изразено, едва след изслушване на ищеца съдът би могъл да довърши и доклада
си в цялост.
След като страните допълнят доказателствените си искания, включително и по
3
прилагане на оповестени от съда императивни норми, съдът ще може да допълни и задачите
на вещото лице по въпросите, изискващи преценка на счетоводни записвания.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне и на списък на
разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да
бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен
доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На осн. чл. 113 ГПК ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ по ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД като
граждански спор на обективно съединени искове на банка-кредитор срещу потребител -
кредитополучател за установяване на дължимост на вземания по издадена заповед за
незабавно изпълнение, удостоверяваща предсрочно изискуема главница по договор за
потребителски кредит, начислени договорни лихви, санкционна лихвена надбавка като
обезщетение за забава, както и разходи по тарифа за такси, които са били оспорени с
възражение от длъжника.
На осн. чл. 145 ал.2 ГПК съдът ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника с писмена
молба с препис за насрещната страна в двуседмичен срок от съобщението да уточни
твърдения и евентуално да посочи доказателства относно прилагане на императивни норми
към процесния договор за обединяване на задължения в нов кредит, ограничаващи
договорна свобода при потребителско кредитиране:
Относно правото на кредитора да променя приложим към договора лихвен
процент, като определя неговия размер или компонента от референтния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент ( чл. 11 т. 9 вр. чл. 33а ЗПК)
Оповестяването на всички разходи за откриване и обслужване на една или
повече банкови сметки и всички други разходи, произтичащи от договора за кредит, и
условията, при които те могат да бъдат променяни( чл. 11 т.14 ЗПК),
Възлагането на потребителя на задължения за каквито и да е плащания поради
просрочие на вноски над размера на законна лихва ( чл. 10а и чл. 33 ЗПК)
Добавянето на изтекли лихви към обихвяема главница( чл. 10 ал. 3 ЗЗД).
На осн. чл. 145 ал.2 ГПК съдът допълнително ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на
всяка от насрещните страни в същия срок да заяви становището си и да посочи
допълнителни доказателства по новационно намерение на страните при сключване на
договора за обединяване на задължения и предмета на новацията, като изрично заяви:
4
какви са били съществените параметри (главница, лихви, срокове за ползване,
обезпечения) по договорите, посочени като породили обединените като нов дълг
задължения
чия е инициативата за сключване на новия договор и начина по който са
проведени преговорите с клиента за обединяването на кредити
как са оповестени на клиента – потребител размерите на задълженията,
признати в договора като превалутиран дълг.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че ако пропуснат тези възможности, съответно ако
реализират тези права едва в първо съдебно заседание( чл. 143 ал.2 ГПК) и с това причинят
отлагане на делото преди окончателния доклад на съда, може да понесат последици по чл.
92а ГПК.
На осн. чл. 145 ал.3 ГПК съдът указва на страните възможността от доброволно
уреждане на спора:
В случаите на постигната спогодба между страните относно дължимостта и
изпълняемостта на вземането половината от дължимата държавна такса в исковото
производство ще бъде опростена. Съдът може да одобри и постигнато под условие за
одобрение доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и
други отношения, включително и преурежда занапред отношенията на страните по повод
предприето принудително изпълнение. Одобрената от съда спогодба се ползва с
изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.
С оглед предмета на делото, свързан с потребителско кредитиране, съдът счита, че
спорът на страните е подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор.
Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат
споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод са: по-
евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното решение е
резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна
както по отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки,
позволява запазването на отношения между страните, обикновено приключва със
споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни
взаимни интереси след изясняване и дефиниране на конкретен индивидуален интерес на
потребителя да съхрани ползване на кредита. Списък на медиаторите по Единния регистър
е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Център за медиация
за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-
изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12
(http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност на страните
по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация и със съдействието
на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч. Страните следва да уведомят съда, в случай че
предприемат действия по медиация за да бъде осигурена възможност за довършване на
5
преговорите им преди продължаване на разглеждането на спора.
ОБЯВЯВА на страните начален ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД(чл. 146 ал.1 и 2 ГПК),
както следва:
Приети са за разглеждане обективно съединени искове, предявени от „БАНКА ДСК
" ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. Московска № 19, представлявано от изпълнителни
директори Спасова и Николова, чрез ю.к. С., служ. адрес гр. Варна, бул. Вл. Варненчик
№92, срещу П. С. Х., ЕГН ********** с постоянен адрес *******, чрез адв. Т.(ВАК) служ.
адрес ******* за установяване по отношение на оспорващ кредитополучател на
дължимост на вземания по издадена по ЧГД 1733/2021 на ВРС заповед
№261035/08.02.2021г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
извлечение от сметка на потребителя по договор за обединяване на кредити от 03.06.2020г,
както следва:
1. за връщане на просрочена главница в размер на 45 905.74лв( от която сума от
3273.37лв формирана от вноски с пропуснати падежи по погасителен план и 42632.37лв
предсрочно изискуем остатък)
2. за плащане на сборно вземане от 1484.80 лв за договорни лихви, претендирани
като начислени по същия договор като ежемесечно възнаграждение за ползване редовна
главница по кредита, начислена от 28.08.2020 до 31.01.2021г
3. за плащане на сборно вземане от 62.35 лв за лихвена надбавка, претендирани по
уговорка в чл. 18.1. и 18.2 от ОУ към договора като начислени обезщетения поради
просрочие на вноските за главница до предсрочна изискуемост за периода от 28.09.2020г.
до 31.01.2021г.
4. за плащане на сборно вземане от 38.26 лв за обезщетение за забава в размер на
законна лихва върху цяла главница след предсрочна изискуемост за периода от 1.02.2021г.
до 94.02.2021г.
5. за плащане на 120лв, претендирани като начислена на 19.03.2018г на осн. чл. 16 от
договора за кредит и т.8 от ОУ такса за покриване на разходи на кредитора при изискуем
кредит по т. 5 от Тарифа по кредити за текущо потребление.
Ищецът претендира и за признаване на последиците от упражнени права в
заповедното производство (законна лихва от сезиране на съда и определяне на разноски).
Страните са поискали насрещно присъждане на разноски и за настоящото исково
производство.
По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или
са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Между страните са безспорни обстоятелствата относно проведеното заповедно
производство, в което е уважено заявление на ищеца за издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на извлечение от кредитна сметка и уведомление за упражнено право
на предсрочна изискуемост. Тези обстоятелства обаче определят преценката за допустимост,
6
поради което са установени въпреки липсата на спор, служебно от съда.
С оглед еднократната размяна на книжа, съдът не може да докладва надлежно
всички твърденията, посочени в защита на ответника, поради което на този етап
изчерпва доклада си с твърденията на ищеца и начално обявяване на твърденията на
ответника.
Макар да не са признати изрично от ответника, фактите относно постигнато съгласие
на страните са посочени при изграждане на защитната теза с възраженията в отговора по
исковата молба, поради което съдът приема обстоятелствата по договаряне на сделката по
обединяване на кредити за безспорни и ненуждаещи се от изрично допълнително
доказване:
Банката договорила с клиента си погасяване на два текущи потребителски валутни
кредита, като задължения в сборен размер от 23 228.24евро били превалутирани и след
частичен отказ и частично погасяване били сведени до 45 296лева. Този размер бил
уговорен като ползвана главница с нов срок, променлива лихва и нови условия за
погасяване в договора от 03.06.2020г. Кредитополучателят се съгласил да върне кредита за
60 месеца, на месечни вноски, покриващи части от главница и лихва, формирана от
референтен лихвен процент (статистически индикатор “СЛП по салда по срочни депозити в
лева на домакинствата“) и фиксирана надбавка, като към момента на договарянето сборния
размер възлизал на 8.45% годишно, а начина на отчитането на лихвата. Договорен бил и
гратисен период на намалени вноски покриващи само 50 % от текущата лихва, и добавянето
на остатъците от тази лихва към главницата в края на този период, като така формираното
общо задължение било разпределено от кредитора на съответни части за главница и лихва в
погасителен план с равни анюитети от по 977.20лв. до края на 60-то месеца на уговореното
ползване. Погасителен план, общи условия и извлечение от приложимата тарифа са били
съставени и връчени на кредитополучателя при подписване на договора.
Отчитането на лихвата е уговорено чрез препращане към общи условия, където
клаузата по чл. 7.2.1 предвижда актуализиране на променливия компонент два пъти
годишно по публично оповестени данни и право на банката да промени референтния
процент при съществена промяна или преустановяване на изготвяне на индикатора от БНБ.
При изясняването на ГПР по обединения кредит е оповестено, че разходите на
кредитополучателя освен лихви, включват и такси по тарифата, такси за поддържана на
самата сметка и такси за допълнителните услуги, чието ползване е условие за ползване на
преференции, които се включват във формирането на вноските по погасителния план,
връчван на кредитополучателя. Клаузата относно таксите препраща към приложение в
което са посочени такси за разглеждане на искане за одобряване на кредит, за експресно
одобряване, за предоговаряне на условия по инициатива на клиента и разходи при изискуем
кредит. В чл. 7.8 е уговорено олихвяване на усвоена и непогасена част от кредита, като
съответни части от главница и текуща лихва се разпределят на вноски в погасителен план, а
в чл. 18.1. е уговорено за срока на забава на месечна вноска повече от 7 дни, да се събира
допълнителна надбавка от 10 % над договорната лихва върху частта от забавена вноска
7
представляваща главница. Същата надбавка е уговорена като дължима над договорен лихвен
процент върху предсрочно изискуеми остатък след обявявана на предсрочна изискуемост, а
до предявяване на претенцията на кредитора пред съд.
Самото право на кредитора за търсене на пълното изпълнение преди настъпване на
всички падежи по погасителния план е предвидено в общите условия като автоматична
последица от забава, продължила повече от 90 дни (чл. 18.2) при спазване на законово
изискване за уведомяване, изпратено до адрес на кореспонденция на клиента или с
волеизявление за отнасяне в просрочие при изброени в чл. 19.1. условия, вкл. и всяка
допусната забава или друго неизпълнение.
Кредиторът не се позовава на промяна на която и да е от уговорките за лихва или
погасителна вноска, посочена в погасителния план или такса от тарифата на банката.
Ищецът посочва, че допуснатата забава в плащанията на всички вноски след
гратисния период, послужило като основание за упражняване на договореното право на
предсрочна изискуемост за цялата главница. Твърди, че длъжникът получил на 11.01.21г.
уведомлението, изпратено по поща след натрупване на забава над 90дни с изх.№ 0090-20-
00092/07.01.21г., с което клиента е известен за настъпване на изискуемост на целия остатък,
както за начисляване на обезщетение за забава по предсрочно изискуем дълг. Тъй като
изпълнение не последвало, кредиторът поискал издаване на спорната заповед за незабавно
изпълнение, като ограничил претенцията си само до просрочени след предсрочно
прекратяване на действието на погасителния план главница и договорни възнаградителна и
наказателна лихви, начислени до уведомяването на длъжника за предсрочна изискуемост,
както и законна лихва върху предсрочно изискуемата в цялост главница до подаване на
заявлението в съда.
Няма спор (при липса на твърдения за положителен факт на плащане), че длъжникът
не изпълнил задълженията си по погасителния план и не платил вноските с падежи след
края на гратисния период.
Конкретните ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА за размерите на просрочените задължения
(конкретизирани детайлно в справките за начислени суми), като отражение на счетоводното
отразяване като отпуснат кредит на консолидиран дълг са изрично оспорени в отговора по
исковата молба.
Ответникът оспорва сключването на кредитна сделка и изправността на кредитора,
предоставил кредит чрез споразумение за обединяване на кредити. Счита, че както договора,
така и приложенията му и изявлението за предсрочната изискуемост са подписани от лица
без представителна власт и съответно не пораждат валидна облигационна връзка. Сочи, че в
уведомлението, изпратено до длъжника не е посочен договор за обединяване на кредити, и
съответно няма действие за процесната сделка. Оспорва размера на обединения дълг, като
сочи, че посочените от кредитора валутни размери не съответстват на левовата главница и
съответно не се дължат в този размер и начислени върху нея лихви, претендирани от
кредитора.
8
НАСРЕЩНО ОТВЕТНИКЪТ ТВЪРДИ, че споразумението само преструктурира
съхранени предходни две кредитни задължения без да поражда нов кредит.
Позовава се на недействителност на договора, като сочи, че съдържанието му не
съответства на изискванията на закона за този вид потребителско кредитиране и конкретно
за определяне на лихвата и ГПР, че приложените общи условия и погасителен план, условия
за погасяване и разпределяне на вноските не са съответни на действащите между банката и
клиента два потребителски кредита, а обединяването им не представлява самостоятелно
кредитиране, което да се урежда в общи условия.
Допълнително оспорва валидност на клаузи, с което е договорен анатоцизъм при
определянето на сборния размер на обединените задължения, като така е опорочена цялата
сделка. Евентуално сочи такъв порок само по отношение на клаузи, допускащи увеличаване
на олихвяемата главница с изтекли лихви.
Отделно се позовава на неравноправен характер в ущърб на потребителя на
уговорката, позволяваща на кредитора да променя едностранно лихвения процент по
кредита.
Възникването на правоотношението по банковия кредит, и действителността на
отделни уговорки, обвързващи потребител налагат и изследване на факти по служебен
почин(чл. 7 ал.3 ГПК). До изслушване на страните докладът не може да бъде довършен
в цялост по отношение на валидността на договарянето.
По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните фактически обстоятелства обуславят квалификацията на претенцията
като специален установителен иск за съществуването на парични вземания, подлежащи на
изпълнение, удостоверени в изпълнително основание. Твърденията за съединените
притезания на заявителя квалифицират исковете като претенции за изпълнение на договорно
задължение на кредитополучател за връщане на изискуема главница след упражнено
потестативно право на кредитора да измени едностранно договора като отмени занапред
разсрочването на задължението на месечни вноски по погасителен план, както и за
изпълнение на задължение за възнаградителна лихва за ползване на кредита, както и
обезщетение за забава, уговорено в договора като наказателна лихва с характер на
мораторна неустойка в рамките на договорения срок до отпадането на плана. Акцесорни
претенции са ограничени до уговорена такса и обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху изискуема в цялост главница след отпадане на срока в полза на длъжника.
Законови текстове, уреждащи притезанието на ищеца са правилата, допускащи договорна
свобода и уреждащи отговорността за неизпълнение на договорите (чл. 79 ЗЗД вр. чл. 20а
ЗЗД), а извън конкретните уговорки на страните съответно приложение биха имали общите
норми за валидността на договорите (чл. 26 ал.1 и ал. 4 ЗЗД), както и специалните
диспозитивни (чл. 430 ТЗ, чл. 294 ТЗ) и императивни норми (чл. 58 и 59 от ЗКИ) за банковия
кредит, договаряне на срокове за изпълнение (чл. 70 ЗЗД) и на предсрочна изискуемост (чл.
432 ал.1 ТЗ и чл.60, ал.2 ЗКИ). Доколкото предмет на делото е потребителско кредитиране
9
договорната свобода е допълнително ограничена от правилата за защита на
кредитополучателя като потребител по Закона за потребителския кредит и по- общата
императивна закрила срещу неравноправно договаряне(чл. 12 от ДР на ЗЗП) и по специално
чл. 143 т. 5, 9,12 и ал.3, чл. 144 ал. 2 т. 1 и ал. 4, чл. 146, чл. 147 ЗЗП).
Тези закрилни норми ще следва да бъдат съобразени служебно от съда. Затова следва
да бъдат обявени на страните не само доводите на ответника, заявени в отговора по
допълнителната молба(основани на императивните норми на чл. 11 и 22 от ЗПК и чл.10 ал. 3
ЗЗД), но и всички обстоятелства които пораждат съмнение за договаряне в противоречие с
нормите на ЗПК или за неравноправно третиране по друг начин на потребител, обвързан с
неравноправни уговорки, наложени му с общи условия върху които не е можел да влияе. В
тази връзка съдът отчита уговорения в писмения договор и общите условия начин на
формиране на приложимия променлив лихвен процент и оповестяването му на
потребителя при промяна на вноски в погасителен план. Събирането на таксите по
кредита също следва да бъде отчетено съобразно изискванията за оповестяване на
разходите по кредита(чл. 11 т. 7 от ЗПК) и договарянето на допълнителни услуги,
които да могат да се преценят като основание за допълнително възнаграждение (чл.10а
ал.4 ЗПК).
При издирване на точното съдържание на императивните закрилни норми, ще се
приложи и тълкуване на тези норми според духа на общностното право, доколкото ЗЗП е
въведен в националното право в изпълнение на чл. 3 и чл. 6 от Директива 93/13,
задължаваща страните-членки да възприемат уредба, при която включени неравноправни
клаузи в договори между потребители и доставчици няма да са обвързващи за
потребителя и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия,
когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи(такива които не са били
индивидуално договорени, и въпреки изискването за добросъвестност, създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора). Преценката на валидността на такива клаузи, налага съобразяване на
разясненията относно приложимостта на Директива 93/13/ЕИО за договори при общи
условия, в които е въведена клауза, допускаща едностранна промяна на цената на
услугата(С92/11), критериите за значителна неравнопоставеност в задълженията на страните
(С-421/14, C-415/11 и С 226/12), критериите за преценка на интереса на страните от
запазване на договора без евентуално установени неравноправни клаузи(C-453/10 и C-
397/11) и въведената забрана за допускане на изменение на договора от съда (C-618/10 и C-
488/11), закрилата на потребител, който се е договарял без да познава правата си или се
въздържа от позоваване на права поради разноските, които биха произтекли от едно съдебно
производство (C-473/00).
Нормативната обща уредба за уговаряне на срок в полза на една от страните (чл. 70
ЗЗД), съответно и отпадане на преимуществото на срока е диспозитивна, съответно за
основанията за предсрочната изискуемост следва да се прилагат уговорките между
страните.
10
Претенцията за забава е основана на твърдения за предварително договорено по
размер обезщетение като добавка към редовната възнаградителна лихва, дължимо след
допускане на просрочие на анюитетна вноска. Тези специфични белези съответстват на
характеристиката на обезщетение за забава, уговорено като мораторна неустойка. Този вид
уговорки (допустими според общите правила на чл. 92 ЗЗД) се покриват и от императивна
забрана по чл. 33 ЗПК за договаряне на обезщетения за просрочие над законната лихва.
Възраженията на ответника по характера и предмета на процесния договор не могат
да бъдат квалифицирани без допълнителното уточняване на твърденията на ищеца по
характеристиките на преструктурираните задължения. Възражението срещу предмета и
основанието на споразумението се основава на тълкуването на волята на договорящите се,
като в тази насока съдът следва да приложи не само правилото на чл. 107 ЗЗД, изискващо
изрично договаряне с намерение на замяна на едно задължение с друго (animus novandi) за
да се породи ново основание на задължението, но и критериите за извличане на
действителната воля при тълкуване на договори, вкл. и чрез съобразяване на поведението на
страните ( 20 ЗЗД).
Оспорването на новационния характер на споразумението съответства на основание
за нищожност по чл. 26 ал. 1 ЗЗД ( липса на основание), а оспорването на размерите на
обединените задължения съответно покрива хипотеза на чл. 26 ал.2 ЗЗД (липса на предмет)
на новия договор. В същия смисъл и съдът възприема и позоваването на анатоицизъм,
доклкото част от новия дълг би се породил от олихвяване на лихви.
Правните последици на уведомлението за упражнено право на предсрочна
изискуемост при уговорена от страните хипотеза, следва да се съобрази с указанията по
тълкуване на императивна уредба в т. 18 от ТРОСГТК 4/2013 на ВКС, както и т.2 от
ТРОСКГТК 3/2017. Съдът може да съобрази в тази връзка всички факти, очертаващи
претенцията за изискуемост, настъпили както до подаване на заявлението от кредитора, така
и евентуално новонастъпили факти на падежиране на вноски по редовен план (т.1 от
ТРОСГК 8/2017).
Извън допустимите възражения на длъжника остава оспорването на изявена от
кредитора воля за договаряне чрез ненадлежно овластени представители. Липсата на
представителна власт е основание за недействителност на което може да се позове само
мнимо представлявания, но не и лицето, договаряло с него( т.2 от ТРОСГТК 5/2014). Затова
и тази част от защита съдът не следва да допуска и изключва от доклада по предмета на
делото.
По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с
доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):
По отношение на спорните вземания, ищецът се е позовал на писмени доказателства,
изходящи от насрещна страна (договор за кредит с приложения) и свои счетоводни
записвания. В тежест на кредитора е да докаже индивидуалното добросъвестно договаряне
на клаузи, пораждащи съмнение за противоречие с императивни норми, въведени в защита
11
на потребителите, ограничаващи банката да събира обезщетения за забава и такси за
отпускане и администриране на кредита, както и изпълнението на задълженията му,
произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне
на необходимата писмена информация за съдържанието на условия по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; лихвения
процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и
условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита и
оповестяването на промени на референтния лихвен процент. За тези обстоятелства
кредиторът е представил писмените документи, чиято автентичност не е надлежно оспорена.
Ищецът носи и тежест да установи настъпилия след предявяване на иска факт, на който
основава пораждането на предсрочната изискуемост на дълга, като се е позовал на
неоспорена подписана разписка за връчено лично на ответника писмо.
В тежест на ищеца е и установяване на изпълнението си като кредитодател чрез
предоставяне на сума за ползване по договорения начин (чрез погасяване на обединени
стари задължения и уговаряне на нови условия за ползване на нов консолидиран дълг,
заменил усвоени вече кредити). Допълнително тежест по установяване на преюдициалните
факти на новираните задължения съдът ще разпредели след уточняването им от кредитора.
Оспорването е изградено на твърдения, вече въведени от ищеца като предмет на
делото, поради което и ответникът потребител не носи доказателствена тежест за конкретно
посочени по тази защита факти.
Оспорването на редовността на осчетоводените плащания налага възлагане на тежест
за доказване на точните размери на дълга на тази страна, като за преценката на
начисляването на лихвите и ГПР в различни варианти съдът се нуждае от специални знания,
с които не разполага.
Защитата на ответника е изградена на твърдения относно уговорено съдържане на
сделката, вече въведени от ищеца като предмет на делото, поради което и тази страна не
носи доказателствена тежест за обстоятелствата относно договарянето. Посочените от
длъжника основания за недействителност ангажират и служебен контрол от съда в защита
на потребителя, поради което и съдът следва да осигури необходимите доказателства по
свой почин.
Всяка от насрещните страни носи тежест да установи съответствие на посочена от нея
съдържание на волята на страните за предмета на договора. Наличието на новационно
съглашение следва да се докаже от ищеца, респективно намерението за съхраняване на
старите задължения и изменение само на някои от условията за погасяването им следва да се
установи от ответника. В тази насока е необходимо доказване на конкретни прояви от
поведението на договарящите се в хода на преговорите помежду им или по изпълнението на
вече поетите задължения, за да се индикира неформалното взаимно съгласие, ако
изявлението на договарящите се е останало неясно (решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. №
856/2009 г. на IV г. о., решение № 151/5.10.2010 г. по т. д. № 1035/2009 г. и решение №
157/30.10.2012 г. по т. д. № 696/2011 г. на II т. о., Решение № 129 от 12.07.2013 г. на ВКС по
12
т. д. № 558/2012 г., II т. о., ТК). Доказателства за твърдяното съдържание на волята на
страните и опорочаване на сделката поради липса на основанието или предмета й, извън
текста на самото съглашение не са посочени.
Всяка от страните следва да докаже размера на направените от нея разноски, вкл. като
посочи и представи доказателства за уговорено и заплатено възнаграждение на
пълномощника си.
По доказателствените искания:
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, представени от
ищеца заверени по реда на чл. 183 ГПК като преписи към искова молба: договор за
обединяване на кредити като кредит за текущо потребление от 03.06.2020г с приложени
общи условия, погасителен план и тарифа за такси (л.8-15); уведомление за предсрочна
изискуемост и разписка за връчването му на кредитополучател(л. 16), извлечение от
счетоводни книги към 04.02.2021г. (л.17), справка за движението по кредитна сметка (л.24).
ОТЛАГА произнасянето си по искането за допускане на счетоводната експертиза до
уточняване на становищата на страните по възраженията за недействително договаряне и
позоваването на потребителска закрила.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка за
разноските по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на точен размер на претенциите им по
признаване на отделните разходи, като при пропускане на крайния срок (даване ход на
устните състезания при насрочване на делото) страните няма да могат да искат изменение на
определените от съда размери.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 20.01.2022 г. от 11.00 часа. Да се призоват
страните чрез пълномощниците им на служебни адреси, посочени по делото.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните, че при отлагане на делото в
открито заседание, съдът с протокола обявява датата на следващото заседание, за което
РЕДОВНО ПРИЗОВАНИТЕ страни се смятат призовани, независимо дали са се явили.
ЗАДЪЛЖАВА ответника – кредитна институция да посочи електронен адрес за
връчване при условията на чл. 38 ал.2 ГПК, като му указва, че пълномощника на страната
може да поиска достъп до електронна папка по делото и връчване на съобщения след като се
регистрира като потребител в ЕПЕП и подаде заявление по образец
(https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules), като ПРЕДУПРЕЖДАВА
страната, че при неизпълнение на това задължение при подаване на допълнителния отговор,
съдът ще уведомява тази страна на общодостъпен електронен адрес, обявен в търговска
кореспонденция (***********@*******.**), с отчитане връчванията по реда на чл. 41а ал.1 и
чл. 41 ал.2 ГПК.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК УКАЗВА на ищеца:
че страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
13
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
че страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила
по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес.
че същите задължения за посочване на адреси имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, вкл. и когато са посочили електронен
адрес, а когато уведомено лице не посочи съдебен адресат или нов актуален свой
адрес, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е
променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от определение да се изпрати на страните, чрез пълномощници ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба
№ 7 на МП. Към съобщението за ищеца да са приложи отговор вх.19295 от 29.09.2021г.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14