Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 14.02.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при
секретаря ………… и в присъствието на прокурора ......………., като разгледа
докладваното от съдия ЦВЕТКОВА гр. д. № 2382/2015 год. по описа на съда и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 247 от ГПК.
С решение от 20.07.2016г.,
постановено по настоящето гр. д. № 2382 по описа за 2015г. на Пазарджишкия районен
съд е прието за установено по отношение на ответника С.М.К., ЕГН ********** ***, че ищеца П.Н.Ш., ЕГН ********** *** чрез адв. Р.З.
от ПАК със съдебен адрес:*** и адв. И.М. от ПАК със съдебен адрес:***, кантора
№ 36 е собственик на
процесния недвижим имот №
000270 в землището на с. Овчеполци, м. „Беглика“ с ЕКАТТЕ 53285, Община Пазарджик с НТП –
„Стопански двор“, с площ от 2510 кв. м., вид собственост: частна, категория на
земята: четвърта, при граници и съседи: № 000318 - стопански двор на ДПФ-МЗГ и
№ 000293 - ведомствен път на Община Пазарджик, застроен със сграда – свинарник с площ от 992 кв. м. и е осъден ответника С.М.К. да
предаде на ищеца владението върху ползваната застроена ½ ид. част от
този имот, а за предаване на владението на останалата ½ ид. част от
същия имот иска е отхвърлен като неоснователен.
С исковата си молба ищецът е
претендирал признаване на собствеността и предаване на владението върху целия
процесен имот, който се състои, както от застроена, така и от незастроена част,
а с писмения отговор на ответника е направено възражение, че имота е изцяло
негова собственост, поради придобиването му по давност.С оглед произнасянето на
съда с диспозитива на решението за предаване на владението върху ползваната
застроена ½ ид. част от имота и респ. отхвърляне за останалата ½
ид. част от имота следва да се констатира наличието на явна фактическа грешка,
тъй като няма надлежно произнасяне по иска относно процесното дворно място и
сградата-свинарник.
В мотивите на решението е
посочено, че ответникът се позовава на изтекла придобивна давност в негова
полза, след като фактическата власт на имота му била предоставена въз основа на
сключен предварителен договор от 11.11.1997г. от Т.Ш., като съдът приема, че
неистинността на този писмен договор не е била доказана по делото.Няма
противоречие в съдебната практика, че датата на сключен между страните
предварителен договор по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, въз основа на който се предава
владението на недвижим имот, индивидуализиран по местонахождение и граници, е
меродавен момент за начало на давностно владение и изтеклият от този момент
срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС при наличието на манифестирана с намерение за
своене на имота непрекъсната и необезпокоена от страна на действителния
собственик фактическа власт, може да направи владеещия несобственик, собственик
на недвижимия имот.С оглед на това, независимо от установеното по делото от
фактическа страна, че ответникът ползва реално само застроената част от
процесния имот, след като в негова полза е започнала да тече придобивна давност
от датата на сключване на предварителния договор, то съдът следва да се произнесе
дали тази давност е изтекла по отношение на целия имот относно процесното
дворно място и сградата-свинарник.
На следващо място в мотивите
си съдът приема, че поведението на ответника, съгласно събраните и
анализираните по делото доказателства, е довело да прекъсване на започналата да
тече в негова полза придобивна давност по см. на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, както
и че в случая е оборена презумпцията на чл. 69 от ЗС.Този извод е обусловен от
обстоятелството, че ответникът, в чиято тежест бе, не установи да е
осъществявал фактическата си власт спокойно, несъмнено и необезпокоявано от
ищеца.Напротив доказано е по делото, че ищецът се е противопоставил на упражняваната
от ответника фактическа власт и е търсил начини за връщането на имота си.С
оглед на това съдът намира, че следва да се отстрани допуснатата явна
фактическа грешка в диспозитива на решението като в съответствие с предявения
иск и възражение за придобивна давност на целия имот, както и с оглед
изложените мотиви да се осъди ответника да предаде на ищеца владението върху
процесния имот - дворно място и сграда-свинарник.
По искането по чл. 248 от ГПК.
При повторен преглед на
материалите по първоинстанционното дело съдът констатира, че действително не са
налице доказателства за реално изплащане на адвокатско възнаграждение от ищеца
за процесуално представителство.В приложеното по делото пълномощно не е вписан
размера и начина на плащане.Съгласно ТР № 6/2012г. на ОСГТК, т. 1 съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страна е заплатила
възнаграждението.В настоящия случай, след като не са ангажирани доказателства,
въпреки включването на адвокатското възнаграждение в списъка за разноски, не е
налице основание за присъждане на такова.В този смисъл следва да се измени
постановеното решение, като се намали размера на разноските от 1059 лева на
доказания размер от 259 лева.
Водим от горното
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА поправка на явна фактическа грешка в
решение от 20.07.2016г., постановено по настоящето дело, съгласно която в
диспозитива на решението следва да се чете, че се „Осъжда ответника С.М.К. да
предаде на ищеца владението на имота“, вместо „владението върху полвината
застроена ½ ид. част от този имот и отхвърляне на иска за предаване на
владението на останалата ½ ид. част от същия имот“.
ИЗМЕНЯ
решението от 20.07.2016г., постановено по настоящето дело в частта
досежно присъдените разноски, като намалява размера на разноските, които
ответника С.М.К., ЕГН **********
*** следва да
заплати на ищеца П.Н.Ш., ЕГН **********
*** от 1059 лева на
размера от 259 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ПОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: