Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№ 124
Ботевград, 22.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен
състав, в публичното заседание на двадесет и втори април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.
при секретаря-Т.Б.,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА Ц.
гражданско
дело № 2117 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
***“ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.***№19, с ЕИК: ***, чрез
пълномощник юрисконсулт Й.Й.С., моли да бъде признато за установено по
отношение на ответника Е.И.Й. ***, с ЕГН: **********, като наследник по закон
на М.Ц.Ц., б.ж. на П., починала на ***г., която е кредитополучател по Договор
за кредит за текущо потребление, сключен на 06.08.2004г. на съществуване на
вземането, за което е издадена Заповед
№ *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.07.2018г. по
ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от
829.28лв., представляваща парично вземане по Договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 06.08.2004г., както и за сумата от 1433.58лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 05.10.2007г. до 12.07.2018г.,
както и за сумата 417.44лв.,
представляваща санкционна лихва за забава за периода от 05.10.2007г. до
12.07.2018г., както и за сумата от 80лв., представляваща заемни такси, ведно
със законната лихва върху горната сума-главница, считано от ***г. /датата на подаване на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането.
В с.з. ищецът ***“ЕАД, чрез
пълномощник юрисконсулт Й.Й.С./пълномощно л.4 и 5/ поддържа така предявените
искове и моли за постановяване на неприсъствено съдебно решение.
Ответникът-Е.И.Й.
***, не е направил възражение по исковете и не е представил писмен отговор в
предвидения в закона срок.
В с.з. ответникът Е.И.Й., редовно призован,
не се явява и не взема становище по исковете.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От приложеното копие от ч.гр.д.№
***г. по описа на РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 16.07.2018г. е разпоредено по
искане на ищеца издаване на Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.07.2018г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Ботевград, както следва:
за сумата-главница от 829.28лв., представляваща парично вземане по Договор за
кредит за текущо потребление, сключен на 13.07.2004г., както и за сумата от
1433.58лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.10.2007г. до
12.07.2018г., както и за сумата
417.44лв., представляваща санкционна лихва за забава за периода от
05.10.2007г. до 12.07.2018г., както и за сумата от 80лв., представляваща заемни
такси, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от ***г. /датата на подаване на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането.
Видно от приложеното заявление с вх.№***
от ***г., се установява, че в т.9, б.в е посочено, че вземането произтича от
отпуснат Договор за кредит от 13.07.2004г., а в т.12 и т.14 от същото заявление
е уточнено, че вземането произтича от Договор за кредит за текущо потребление
от 06.08.2004г., разрешен на наследодателя М.Ц.Ц.. Към заявлението е приложено
и копие от Договор за кредит за текущо потребление от 06.08.2004г., същият е
посочен и в приложеното извлечение от счетоводните книги на ищеца-банка към
дата ***г.
Следователно заповедният съд е допуснал
техническа грешка при изписване на датата и месеца на сключване на договора за
кредит като вярната е 06.08.2004г.
Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Ботевград е връчена на длъжника на
13.08.2018г./л.34/, който е подал възражение с вх.№ *** от 28.08.2018г.,
изпратено по пощата с п.кл. от 27.08.2018г., т.е. в предвидения в закона срок.
Във възражението длъжникът е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение и възразява.
Ищецът е бил уведомен на 15.10.2018г./л.41/ за възможността да предяви
иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №***г./л.39/.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 2117/2018г. по описа на РС-Ботевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 13.11.2018г. в РС-Ботевград, т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от връчването на горното разпореждане.
Ищецът
е представил с исковата молба писмени доказателства, заверени копия от: договор за
кредит за текущо потребление от 06.08.2004г., удостоверение с изх.№552 от
28.12.2015г. за наследници на М.Ц.Ц., издадено от Община П., копие на извлечение
от счетоводните книги на „***“ към ***г. и заявление с изх.№***. на Е.И.Й., с
което заявява, че встъпва като наследник в дълга по кредит № *** с титуляр М.Ц.Ц.,
която е починала.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в
исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените обективно
съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими.
Във връченото
Разпореждане по чл.131 и сл. от ГПК заедно с препис от исковата молба,
приложенията и съобщението, ответникът е бил предупреден, че при непредставяне
на отговор в указания срок и неявяване в първото заседание по делото, без да е
направено искане за разглеждането му в отсъствие на ответника, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът не е
подал отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото на
22 април 2019г.
В първото по делото заседание ищецът, чрез пълномощник
юрисконсулт Й.С., е поискал постановяване на неприсъствено решение по отношение
на ответника.
Формалните предпоставки по чл. 238, ал.1 от ГПК са налице: ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. На ответника са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание – чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице е и материално правната предпоставка
по чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК – исковете са вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства, представените доказателства и липса
на направени възражения от ответника.
Съдът следва да се произнесе с неприсъствено
решение по отношение на ответника, с което да уважи предявените искове.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора
и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата
от 322.03лв. за направени разноски по настоящето дело, включващи платена
държавна такса /72.03лв./, депозит за вещо лице/150лв./ и юрисконсултско
възнаграждение /100лв./.
Ответникът ще
следва да заплати и направените в заповедното производство по ч.гр.д.№ ***г. по
описа на РС-Ботевград разноски в размер на 105.21лв.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
На основание чл.422, ал.1 от ГПК
признава за установено по
отношение на Е.И.Й.
***, с ЕГН: **********, в качеството му на наследник по закон на М.Ц.Ц.,
починала на ***г., която е кредитополучател по Договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 06.08.2004г., на съществуване на вземането на “***”ЕАД,
със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”***”№19, с ЕИК:***, за което
е издадена Заповед № *** за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.07.2018г. по ч.гр.д.№ ***г. по
описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 829.28лв./осемстотин двадесет и девет лева и 28 стотинки/,
представляваща парично вземане по Договор за кредит за текущо потребление,
сключен на 06.08.2004г., както и за сумата от 1433.58лв./хиляда четиристотин тридесет и три лева и 58 стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода от 05.10.2007г. до 12.07.2018г.,
както и за сумата 417.44лв./четиристотин и седемнадесет лева и 44 стотинки/,
представляваща санкционна лихва за забава за периода от 05.10.2007г. до
12.07.2018г., както и за сумата от 80лв./осемдесет
лева/, представляваща заемни такси, ведно със законната лихва върху горната
сума-главница, считано от ***г. /датата
на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
Е.И.Й. ***, с ЕГН: ********** да заплати на “***”ЕАД, със седалище и адрес
на управление гр.С., ул.”***”№19, с ЕИК:*** сумата от 322.03лв./триста двадесет и два лева и 3 стотинки/ за направени
разноски по настоящето дело, както да заплати и сумата от 105.21лв./сто и пет лева и 21 стотинки/ за направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Ботевград.
На основание
чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено
решение не подлежи на обжалване.
На основание чл. 240,
ал.1 от ГПК препис от неприсъственото
решение да се връчи на страните, като УКАЗВА на страната, срещу която е
постановено Е.И.Й.,*** неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на
препис от неприсъственото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/И.Ц./