№ 57
гр. Велико Търново, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ГАЛИНА КОСЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело
№ 20244001000007 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 101/ 31.10.2023г. по т. д. №5/2023г. ОС- Велико Търново
е отхвърлил предявеният осъдителен иск с право основание чл.177, ал.1 от
ЗЗД от С. С. В., в качеството му на ЕТ „Вачев- С. В.“,ЕИК *********, с.
Джулюница, ********, против „ Вачев Табак“ ООД, ЕИК *********, гр.
В.Търново, **********, представляван от Ц. С. В., за заплащане на сумата 16
956 лева, представляваща необходими разноски за запазване на недвижим
имота в с.Джулюница, община Лясковец- триетажна сграда- хотел, построена
в УПИ-Х I-КОО в кв.46 по ПУП с площ 332 кв.м., придобит с договор за
покупко- продажба, оформена с нотариален акт № 6, том 2, от 06.03.2003г. на
нотариус И. М. при РС- Г.Оряховица, № 284 в регистъра на Нотариалната
камара; сумата 74 471 лева, представляваща сумата, с която се е увеличила
стойността на имота в с.Джулюница, община Лясковец- триетажна сграда-
хотел, построена в УПИ-Х I-КОО в кв.46 по ПУП с площ 332 кв.м., придобит
с договор покупко-продажба, оформена с нотариален акт № 6, том 2, от
06.03.2003г. на нотариус И. М. при РС- Г.Оряховица, № 284 в регистъра на
Нотариалната камара, заедно със законната лихва върху сумите от подаване
на исковата молба- 10.01.2023г., до окончателното им изплащане, като
неоснователен.
В законният срок решението е обжалвано от ЕТ „Вачев- С. В.“, чрез
адв. П.. Излагат се съображения, че решението е недопустимо, алтернативно-
неправилно, необосновано, постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. В противоречие с решение № 60167/30.07.2021г. по
1
т.д. № 2314/2019г. на II т.о. на ВКС, първоинстанционният съд приел, че
претенцията следва да се предяви само срещу кредитора и поради това изцяло
го е отхвърлил, без да прецени налице ли е другарство в процеса, какъв е вида
другарството- обикновено или задължително. Ако другарството е
задължително, исковата молба следвало да се третира като нередовна, за
което съдът следи служебно и да укаже отстраняване на нередностите. Като е
разгледал нередовна искова молба, съдът постановил недопустимо решение.
Ако другарството е обикновено, претенцията следвало да се уважи по
отношение привлечената в процеса ответна страна, или поне да има мотиви
по същество на спора. Като отхвърлил иска съдът постановил едно
неправилно решение, при доказани по вид и размер извършени подобрения.
Независимо от характера на другарството в конкретния казус, длъжника по
кредита "Вачев Табак" ООД и кредитора „Алианц България АД" са надлежни
страни по делото и дори иска да е предявен само срещу единия ответник -
"Вачев Табак" ООД, съдът следвало да се произнесе дали е налице вземане за
подобрения срещу него, като съответно се обсъдят доказателствата в тази
насока.
Претендирано е обжалваното решение да се отмени и да се уважи
исковата претенция, алтернативно решението да се обезсили и делото да се
върне за ново разглеждане. Претендират се разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК, поради което е
допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо,
тъй като по делото не е участвала страна- при възникнала съвместна
процесуална легитимация между необходимите задължителни другари на
страната на ответника. Първоинстанционният съд, без да разгледа
претенцията по същество, е постановил съдебно решение, с което е отхвърлил
предявеният иск единствено с мотив, че ответникът не е пасивно легитимиран
да отговаря по същият.
В исковата си молба ищецът ЕТ „Вачев- С. В.“ с. Джулюница твърди, че
е собственик на описаният недвижим имот, който е ипотекирал на
02.10.2007г. в полза на „Алианц България“ АД за обезпечаване задължения на
длъжника „Вачев Табак“ ООД. През 2017г. било образувано изп.д. №
136/2017г. на ЧСИ Р.К. за събиране на вземанията на „Алианц България“ АД
от ответника по договор за банков кредит № 24339/28.09.2007г. В качеството
си на собственик, от 2013г. до 2020г., ЕТ „Вачев- С. В.“ извършил разноски-
необходими и полезни, с които била увеличена стойността на имота, поради
което предявява иск по чл.177, ал.1 от ЗЗД за заплащане от ответника „Вачев
Табак“ ООД на сумата 18000 лв. необходими разноски и 120000 лв. полезни
разноски, които е направил за ипотекирания имот, със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, като
след изменение размера на иска претенцията е за заплащане на необходими
разноски 16 956 лева и полезни разноски 74 471 лева.
Следователно ищецът упражнява правата си по чл.177 ал.1 ЗЗД- ако
собственикът на продаденият ипотекиран имот не е лично задължен, той има
2
право да получи от цената на имота преди ипотекарните кредитори
необходимите разноски, които е направил за имота, както и увеличението на
имота, което се дължи на негови полезни разноски. Вземане за увеличената
стойност на имота поради необходими и полезни разноски, извършени от
лице в положението на ищеца- жалбоподател, не може да се установява
спрямо всеки заинтересован по отделно, поради което въззивната жалба е
неоснователна в частта, в която се сочи, че дори иска да е предявен само
срещу единия ответник съдът следвало да се произнесе дали е налице вземане
за подобрения срещу него, като съответно се обсъдят доказателствата в тази
насока. По обвързващ начин, спрямо ипотекарния кредитор вземането не
може да се установи срещу длъжника в съдебен процес, воден без негово
участие. Установена практика в този смисъл се съдържа в посоченото от
самия жалбоподател решение №60167/30.07.2021г. по т. д. № 2314/2019г., II
ТО, споделяно и от настоящия състав на ВТАС. В случая ищецът е предявил
иск единствено срещу длъжника по изпълнителното дело, като от липсата му
на становище по делото може да се направи извод, че последният не е
заинтересован да го оспорва. Ипотекарният кредитор има правен интерес и
правна възможност да оспори вземане, чието съществуване би накърнило
привилегията му. Както е посочено и в цитираното решение на ВКС, тъй като
вземането за разноски /увеличена стойност на имота/ винаги рефлектира
негативно върху правата на ипотекарния кредитор /освен ако неговото
вземане е значително по- малко по размер от реализираната при продажбата
цена/, то искът задължително следва да бъде насочен срещу него.
Предвид гореизложеното и с оглед посоченото в решение №60167/
30.07.2021г. по т. д. № 2314/2019г., II ТО /допуснато по въпроса именно за
пасивната материалноправна легитимация по претенция с правно осн. чл. 177
ал.1 ЗЗД/ искът задължително се предявява срещу ипотекарния кредитор и
следва да бъде насочен едновременно срещу него и длъжника по аналогия с
хипотезите на чл.440 ГПК и чл.464 ГПК, при които безспорно ответниците по
делото- кредитор и длъжник в изпълнителното производство са задължителни
необходими другари.
Следователно, за участието на задължителен необходим другар
въззивният съд следи служебно, поради което при констатиране, че такъв не е
участвал пред първата инстанция, съгласно по т. 6 от ТР №1/09.12.2013г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК, настоящата съдебна инстанция следва да
обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния
съд за конституиране на неучаствалия задължителен необходим другар в
стадия по чл.131 ГПК /за връчване на препис от исковата молба с
приложенията за писмен отговор в 1-месечен срок/. При разглеждане на
делото първата инстанция следва да прецени налице ли са и другите
предпоставки за допустимост, а по същество- основателност на предявеният
иск, при разглеждане на делото.
Тъй като в настоящото въззивно производство не се разрешава правният
спор, предмет на делото, първоинстанционният съд- при постановяване на
своя краен съдебен акт, трябва да се произнесе и по сторените пред ВТАС
съдебни разноски.
Водим от гореизложеното съдът
3
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 101/ 31.10.2023г. по т. д. №5/2023г. на
ОС- Велико Търново.
ВРЪЩА делото на ОС- Велико Търново- на нов съдия докладчик, за
разглеждане на предявения иск с правно основание чл.177 ЗЗД, с участието на
страната на ответника и на ТБ „Алианц България“ АД.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл.280 ГПК в 1-месечен срок от получаване
на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4