Определение по дело №113/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 127
Дата: 12 март 2020 г.
Съдия: Васил Стоянов Гатов
Дело: 20205000600113
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2020 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л 

№ 127

 

 гр. Пловдив, 12.03.2020 година

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ

    ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

                                                                 РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

    

секретар АННА СТОЯНОВА,

прокурор ИВАН ДАСКАЛОВ,

сложи за разглеждане докладваното от съдия ГАТОВ

ВЧНД № 113 по описа за 2020 година.

         На именното повикване в 10,33 часа в залата се явиха:

 

ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ-ОБВИНЯЕМ П.Х.Х. се явява адвокат Г., преупълномощен от адв. Р..

Постъпила е молба от жалбоподателя П.Х., че не желае да присъства в днешното съдебно заседание.

Постъпила е молба от адвокат Р., че поради служебен ангажимент не може да се яви в днешното съдебно заседание и затова преупълномощава адв. Г..

За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурор ИВАН ДАСКАЛОВ.

 

СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

 

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.

 

НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от  НПК.

 

Адв. Г.: Нямам искания за отводи и доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на съда и искания за доказателства.

 

С оглед изявленията на страните, че няма да сочат други доказателства и нямат други доказателствени искания, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ  ПРЕНИЯ

 

Адв. ГЕОРГИЕВ: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата подадена от адв. Р.. Интересното по този вид деяние е следното:  Много рядко се  случва контрабанда на наркотици да е в посока от Б. към Т..  Второ, контрабандира се наркотично вещество  марихуана. От събраните доказателства се вижда, че се касае за една аматьорска дейност, провокирана само от обвиняемия, за което той прави пълни самопризнания. Интересният факт е, че все още не е назначена физико-химическа експертиза. Единият път от несериозност или другият  момент е за да може да се изсуши и по този начин да се повиши тетрахидроканабинолът. И така по този начин ще се получи следния ефект. Държиме  заловения в ареста и чакаме, държиме  и наркотичното вещество, поради което товарим системата и имитираме работа. Направена е СМЕ  и е отразено, че той действително има такива заболявания. Когато човек е с такава мярка той търпи, но здравословните му проблеми са налице. Считам, че всяка друга  мярка ще изпълни целите на закона, да бъде наказан по-бързо и своевременно. В тази връзка моля за вашия акт.

 

ПРОКУРОРЪТ:  Уважаеми апелативни съдии,  искам да изразя задоволството си от защитата относно обоснованото предположение, на което няма да се спирам.

По отношение на останалите факти. Намираме се в процедура дали има някаква промяна на обстоятелствата. Единственото ново обстоятелство е СМЕ. Колкото и да ни се ще, експертизата е такава ,че не може да обоснове  някаква новост и промяна на обстоятелствата. Болни хора има както вън, така и вътре в ареста.  В тази връзка няма какво да добавя. Моля да потвърдите определението.

 

Адв. Г.: Подзащитният ми е извършил  тежко престъпление, това е така. Но в края на краищата има съдебни системи,  които са израснали повече от  нашата и наказанието е на половина, когато се касае за износ на наркотици и по-голямо когато се внася.

 

         Съдът се оттегли на тайно съвещание.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След тайното съвещание съдът приема за установено следното:

         Производството е по чл. 65, ал. 8 от НПК.

         С обжалваното Определение състав на Хасковския  окръжен съд е оставил без уважение  искането на адв. М. Р. за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража” взета спрямо обвиняемия по досъдебно производство № 118/2019 г. по описа на ТО „МРР Ю.м.“ Б.П.Х.Х..       

Срещу определението е постъпила жалба от защитника на обвиняемия, с искане за вземане на по-лека мярка за неотклонение, като са релевирани доводи за неправилност на Определението.

         В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за обоснованост и законосъобразност на атакуваното определение. Сочи, че е  налице опасност обвиняемия  да се укрие или да извърши престъпление, както, и че  не е разколебано обоснованото предположение, че е извършил престъплението, в което е обвинен.

Защитата на обвиняемия Х.  пледира подадената жалба да бъде уважена, а атакуваното определение отменено. Акцентира се основно върху влошеното здравословно състояние на обвиняемия, като не оспорва изводите за причастност към повдигнатото обвинение.

         Обвиняемият не се явява и не ангажира становище.

         Апелативният съд, като съобрази доводите на страните и прецени обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:

         За да постанови определението, първоинстанционният съд е приел, че обоснованото предположение за авторството и опасността обвиняемият да продължи да върши престъпления продължават да са налични, произтичат от презумпцията по чл.63, ал.2, т.3 НПК и липсват обстоятелства, които да променят този извод.

Първата инстанция е изследвала и здравословното състояние на обвиняемия и като се е позовала основно на заключението на СМЕ е стигнала до извод, че същото макар и влошено не може да доведе до изменение на мярката за неотклонение в  по – лека.

Вярно е, че здравословните проблеми на обвиняемия могат да бъдат решавани и в условията на следствените арести, в каквато насока е заключението на вещото лице. Установено е с необходимата категоричност обаче, че макар и заболяванията на обвиняемия да не са тежки, те поставят под значителен риск живота и здравето му и обвиняемият се нуждае от комплексното им лечение. Овладяването на тези здравословни проблеми към настоящия момент не е гаранция, че същите няма да се задълбочат при едно по продължително задържане, което не се отрича и от вещото лице.

 Така съществуващия риск от влошаване на състоянието на обвиняемия преобладава пред опасността да върши престъпления, значително я минимизира и разколебава значително презумпцията по чл.63, ал.2, т.3 НПК.

Тези обстоятелства, свързани със здравословното му състояние, както и семейното му положение – женен с малко дете и данните за постоянно местоживеене изключват извода за наличие на реална опасност обвиняемият да се укрие.

Без необходимата оценка е останало и добросъвестното процесуално поведение на Х.. С обясненията  които е дал,  той е спомогнал за разкриване на обективната истина с риск да разобличи себе си, като не е отрекъл съпричастността си към извършеното. Настоящата инстанция намира, че това му процесуално поведение, което попада в обхвата на регламентираното му от НПК и ЕКЗПЧОС право на защита  не само не налага, а точно обратното изключва направения от първата  инстанция извод за съществуването на опасност да върши престъпления.

При така очертаната липса на доказателства, сочещи, че съществува реална опасност обвиняемият Х. да се укрие, както и влошеното му здравословно състояние, значително намаляващо опасността да извърши престъпление, задържането му  под стража е в противоречие с изискванията на ЕКЗПЧОС и вътрешното ни наказателно законодателство, в частност разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и определението на Хасковския  окръжен съд се явява необосновано и незаконосъобразно.

Това налага да бъде отменено, като се постанови ново, с което спрямо обвиняемия П.Х. да бъде  взета мярка за неотклонение „Гаранция”, която макар и с по – нисък ограничителен интензитет, в достатъчна степен ще му попречи да се укрие или да извърши престъпление от една страна, а от друга страна той ще разполага по богат арсенал от възможности за решаване на здравословните си проблеми, без това да създаде процесуални пречки за нормалното протичане на наказателното производство.

При определяне на размера на гаранцията настоящият състав, като съобрази материално състояние на обвиняемия и семейното му положение намира, че сумата от 5 000 лв. е достатъчна за да бъде постигнат преследвания от закона процесуален ефект.

 

         По изложените съображения, Апелативният съд

 

                         

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯВА Определение № 71/04.03.2020г., постановено по чнд №86/2020 г. на Окръжен съд гр. Хасково, с което е оставено без уважение  искането на адв. М. Р. за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража” взета спрямо обвиняемия по досъдебно производство № 118/2019 г. по описа на ТО „МРР Ю. м.“ Б. П.Х.Х. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ взетата спрямо обвиняемия по досъдебно производство № 118/2019г. по описа на ТО „МРР Ю. м.“ Б. П.Х.Х. мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА  в по – лека такава „ГАРАНЦИЯ“ в размер на 5 000/ пет хиляди/ лв.

На основание чл.64, ал.9 НПК обвиняемият да бъде освободен след внасяне на гаранцията, ако не е задържан на друго основание.

  Определението е окончателно.

 

                                               Протоколът изготвен в с.з.

                                               Заседанието се закри в 10,53 часа.

 

 

                     

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:    1.  

 

 

 

                                                                              2.

 

 

 

                                                       СЕКРЕТАР: