Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Тачева в.гр.дело № 3614 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 20236448 от 27.10.2020 г., постановено по гр. д. № 52833 по описа за
2019 г. на СРС,53 състав, на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД Б.Л.Н. е
осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата в общ размер на 650, 28 лв., от които
546, 82 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от 01.07.2016г. – 30.04.2017г. и 75,25 лв. – законна лихва за
забава от 15.09.2017г. до 08.01.2019г. , както и сума за дялово разпределение
за периода м.12.2015г. – м. 0.2017г. в размер на 7,70 лв. – главница, като е
отхвърлен иска в частта за сумата над 546,82 лв. до 565,43 лв., главница за
периода 05.2016г. до 06.2016г., както и за 1,88 лв. – лихва за период
01.02.2016г. до 08.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на иска до окончателното изплащане на сумите. Присъдени са и разноски.
Недоволен от
постановеното решение останал ответника Б.Н., чрез упълномощен представител
адв. Н.И., предвид което и в срока чл. 259, ал. 1 ГПК депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт, в частта, с която
предявените срещу него искове са уважени. В жалбата се излагат оплаквания за
това, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на валидна
облигационна връзка, като посочва, че по делото не е било представено
удостоверение за наследници на Л.В.Н. и М.Б.Н.. Поддържа направеното с отговора
на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност за задълженията
преди 13.09.2016г. Претендират се разноски за въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговорна въззивната жалба.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответника Б.Н.
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, е
влязло в сила като необжалвано. Като влязло в сила е и решението по отношение
на Е.В.Н. и И.Л.Н..
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо - в обжалваната от ответника
част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По същество,
въззивният съд намира, че решението на СРС в обжалваната от ответника част е правилно.
Съображенията за това са следните:
С оглед правната
квалификация на предявените искове правилно и изчерпателно районният съд е
разпределил доказателствената тежест между страните по спора, като е приел, че
по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания. С оглед релевираното с отговора на исковата
молба възражение за погасяване на вземанията по давност, районният съд е
възложил в тежест на ищеца да установи по делото настъпването на обстоятелства,
обуславящи спиране и/или прекъсване на давността.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател с вещно право на ползване или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за битови
нужди, т.е. лице, което ползва топлоснабдения недвижим имот въз основа на вещно
или облигационно право на ползване и купува топлинна енергия за нуждите на
домакинството си.
С оглед доводите
на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба,
съдът приема, че в хода на съдебното дирене пред първата инстанция е
установено, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор
за доставка на топлинна енергия, съответно ответникът е задължен за заплащането
на цената на предоставените на адреса на процесния имот топлинни услуги. Това се
установява от договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата
за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, от който се установява, че
собственици на процесното жилище са Л.В.Н. и
М.Б.Н.. Противно на възражението във въззивната жалба от приложеното по
делото удостоверение за наследници от Столична община – Район „Надежда“ е
видно, че ответникът Б.Н. е брат на Л.Н..Тези документи се ползват с материална
удостоверителна сила, които удостоверяват правото на собственост съгласно чл.
77от ЗС и чл. 18 ЗЗД.
На следващо място
по делото е установено, че сградата, в която се намира процесният недвижим имот
е топлоснабдена, като за това обстоятелство също са приети писмени
доказателства по делото.
Количеството на
топлинна енергия, доставяна през процесния период на ответника е установено въз
основа на намиращите се между кориците на делото писмени доказателства и
заключението на СТЕ, като настоящият състав на съда приема, че е верен изводът
на контролираната инстанция, че за процесния имот в имота на ответницата е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно и вярно е определена цената на същото.
Във връзка с
възражението на ответната страна за погасяване по давност на част от вземанията
и оплакването на ответника във въззивната жалба относно изводите на съда в
обжалваното съдебно решение настоящата съдебна инстанция намира следното:
Възражението за погасяване по давност е
релевирано своевременно - с отговора на исковата молба.
Съгласно
задължителната практика, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се
парични задължения и същите се погасяват с изтичане на три годишен давностен
срок – агр. чл. 111, б „в“ ЗЗД. В случаят
е приложима разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ОУ от 2016г. (45 дни след изтичане на
периода за който се отнасят). Ето защо верен е изводът на районния съд, че с
оглед разпоредбите относно ежемесечното фактуриране, изискуемост и изпълняемост
на задълженията на потребителите на топлинна енергия съгласно приложимите за
съответните периоди общи условия, погасени по давност се явяват единствено
вземанията за топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.06.2016 г.
По разноските:
Неоснователността
на въззивната жалба обуславя правото на въззиваемата страна да претендира
присъждането на разноски за производството на основание чл. 78, ал.3 ГПК. В
качеството си на въззиваема страна ищецът е депозирал единствено бланкетна
молба за разглеждане на делото в негово отсъствие и за отхвърляне на въззивната
жалба на ответника, без да излага каквито и да било доводи за неоснователност
на въззивната жалба на последния. Молбата не може да се третира като отговор на
въззивната жалба, какъвто не е депозиран по делото. Доколкото „Т.С.“ ЕАД като
въззиваем не е представляван в проведеното пред настоящата инстанция единствено
съдебно заседание, липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал.
3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НЗПП и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20236448 от 27.10.2020 г., постановено по гр. д. № 52833 по описа за
2019 г. на СРС,53 състав, с което на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД Б.Л.Н., ЕГН: ********** е осъден да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК: ******сумата в общ размер на 650, 28 лв., от които 546, 82 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.07.2016г. – 30.04.2017г. и 75,25 лв. – законна лихва за забава от
15.09.2017г. до 08.01.2019г. , както и сума за дялово разпределение за периода
м.12.2015г. – м. 04.2017г. в размер на 7,70 лв. – главница, а също и в частта
за разноските.
Първоинстанционното
решение в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответника Б.Н.
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, е влязло
в сила като необжалвано. Като влязло в сила е и решението по отношение на Е.В.Н.
и И.Л.Н..
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.