РЕШЕНИЕ
№ 5590
гр. С 29.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. С.А
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110133554 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Д. П. М., К. А. М., П. А. М. и А. А. М., уточнена с
молба от 21.10.2021 г., против Н. С. Д., Р. Й. Г., П. Б. Д., Н. М. Ж., С. Р. Д., Б. М. Б., С. М. Д.,
Т Б. Д. и А. Й. Д., с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че Д.П.М притежава право на собственост върху 5/8 ид.ч., К. А. М притежава право на
собственост върху 1/8 ид.ч., П. А. М. притежава право на собственост върху 1/8 ид.ч. и А. А.
М. притежава право на собственост върху 1/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
04234.6970.1899, находящ се в с. Б., район (АДРЕС), с площ от 1048 кв.м., с номер по
предходен план 1899, квартал 15, по силата на договор за покупко-продажба и наследствено
правоприемство, респ. при условията на евентуалност въз основа на упражнено давностно
владение, да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт за
възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ № 6, том II, нот. дело № 228/1994 г., по описа
на нотариус С.М издаден в полза на наследодателите на ответниците, както и да бъде
признато за установено, че нотариален акт за продажба на недвижим имот № 107, том I, рег.
02476, дело № 0101/2021 г., по описа на нотариус В.Б, е неистински документ – с невярно
съдържание в частта относно извършеното нотариално удостоверяване, че ответниците са
съсобственици на процесния недвижим имот и, че Н. С. Д., Р. Й. Г., П. Б. Д., Н. М. Ж., С. Р.
Д., Б. М. Б., С. М. Д., Т Б. Д. са прехвърлили притежавано от тях право на собственост върху
вещта на А. Й. Д..
В исковата молба са изложени твърдения, че на 30.04.1994 г. с нот. акт № 31, том V,
нот. дело № 2738/1993 г. по описа на нотариус С.П Д.С.С е признат за собственик на
основание упражнено давностно владение на празно дворно място, съставляващо парцел
VIII-1899, кв. 15 по плана на гр. С вилна зона „Б. – разширение“, цялото с площ от 1200 кв.
м. По силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.11.1994 г.,
обективиран в нот. акт № 81, том LLXX, нот. дело № 241125/1994 г., по описа на нотариус В.
1
М., Д.С прехвърлил правото на собственост върху описания по-горе недвижим имот на
наследодателя на ищците А. К. М. и П. Й. И. Ищците поддържат, че по силата на договор за
покупко-продажба от 14.02.2002 г., обективиран в нот. акт № 25, том I, нот. дело № 15/2002
г., по описа на нотариус Д.К П. Й. И и съпругата му П.П Иа прехвърлили придобитото в
режим на съпружеска имуществена общност право на собственост върху ½ ид.ч. от
описания по-горе недвижим имот на съсобственика А. К. М.. В исковата молба са изложени
твърдения, че от момента на придобиване на право на собственост върху имота А. М. и
неговите наследници упражняват фактическа власт върху вещта необезпокоявано,
заплащали дължимите данъци и такси, и по отношение на дворното място не е имало
претенции от трети лица. При извършена справка ищците установили, че на 19.02.2021 г. с
договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 107, том I, нот. дело № 0101/2021 г.,
по описа на нотариус В.Б, ответниците Н. С. Д., Р. Й. Г., П. Б. Д., Н. М. Ж., С. Р. Д., Б. М. Б.,
С. М. Д., Т Б. Д. прехвърлили право на собственост върху 18/24 ид.ч. от процесния
недвижим имот на А. Й. Д.. В исковата молба са изложени твърдения, че страните по
прехвърлителната сделка не притежават право на собственост върху процесния недвижим
имот. Ищците поддържат, че ответниците обосновават правото на собственост върху
поземления имот с констативен нотариален акт за възстановено право на собственост по
ЗСПЗЗ от 01.02.1994 г. № 6, том II, нот. дело № 228/1994 г., по описа на нотариус С.М
съгласно който наследодателите им Й С. Д. и Н. С. Д. са признати за съсобственици при
равни дялове на бивша ливада с площ от 3950 кв.м., отразена в регулационния план на с. Б.
от 1991 г., която е кадастрална основа на три парцела, сред които и процесния недвижим
имот. В исковата молба са изложени твърдения, че Й С. Д. и Н. С. Д. предявили
ревандикационен иск срещу Д.С.С - праводателя на ищците А. К. М. и П. Й. И, по който
било образувано гр. д. № 1053/1995 г. по описа на Софийски районен съд, 43 състав. Ищците
поддържат, че с влязло в сила съдебно решение предявеният иск е отхвърлен, като в
мотивите въззивната инстанция по спора приела, че Решение № 1710/21.07.1993 г. на
Поземлена комисия П, въз основа на което е съставен констативния нотариален акт в полза
на Й С. Д. и Н. С. Д., не поражда правно действие, тъй като е постановено в нарушение на
разпоредбите на ЗЗСПЗЗ, предвиждащи изискуемия брой членове на комисията. По
изложените доводи ищците намират, че ответниците не притежават право на собственост
върху процесния недвижим имот, респ. не са материално легитимирани да извършват
сделки с вещта. По изложените доводи е направено искане предявените претенции да бъдат
уважени, като в тежест на ответниците бъдат възложени сторените по делото съдебни
разноски.
С влязло в сила Определение № 3339/07.02.2022 г. производството по предявения от
ищците иск за установяване неистинността на нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 107, том I, рег. 02476, дело № 0101/2021 г., по описа на нотариус В.Б, е прекратено.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците чрез процесуалния си представител адвокат Т.
оспорват исковата молба. В подадения отговор са изложени твърдения, че с Решение №
1710/21.07.1993 г. на Поземлена комисия П на наследодателите на ответниците Й С. Д. и Н.
С. Д. е възстановено право на собственост върху бивша ливада с площ от 3950 кв.м.,
отразена в регулационния план на с. Б. от 1991 г., която е кадастрална основа на три парцела,
сред които и процесния недвижим имот, като въз основа на решението на 01.02.1994 г. е
съставен констативен нотариален акт № 6, том II, нот. дело № 228/1994г., по описа на
нотариус С.М. Ответниците поддържат, че в качеството на наследници на Й С. Д. и Н. С. Д.
са били съсобственици на процесния недвижим имот, като по силата на посочения в
исковата молба договор за покупко-продажба от 19.02.2021 г. А. Й. Д. придобил изцяло
правото на собственост върху вещта. С подадения отговор са оспорени изложените в
исковата молба твърдения относно притежанието на право на собственост върху имота от
страна на ищците. Процесуалният представител на ответниците поддържа, че процесният
имот бил внесен в ТКЗС, в резултат на което по смисъла на чл. 22 и сл. / отм./ ЗС земята
2
представлявала кооперативна собственост, поради което до влизане в сила на разпоредбата
на чл. 86 / отм./ ЗС по отношение на вещта не е текла придобивна давност. Предвид
изложеното ответниците поддържат, че Д.С.С ( праводател на наследодателя на ищците) не
би могъл да придобил право на собственост въз основа на упраженено давностно владение
върху процесния имот към датата на констативния нотариален акт, поради което сключената
между лицето и А. К. М. и П. Й. И сделка не е произвела вещно-прехвърлително действие.
В подадения отговор са изложени доводи относно за неправилност на влязлото в сила
решение по гр. д. № 1053/1995 г. по описа на Софийски районен съд, 43 състав, като
ответниците поддържат, че със съдебния акт не е отречена със сила на пресъдено нещо
действителността на Решение № 1710/21.07.1993 г. на Поземлена комисия П. С подадения
отговор са оспорени наведените в исковата молба твърдения, че ищците са упражнявали
необезпокоявано фактическа власт върху вещта. Ответниците поддържат, че имотът винаги е
владян от Й С. Д. и Н. С. Д., като с Решение по гр. д. № 4582/1994 г. по описа на СРС, 45
състав, било установено, че лицата не са губили право на собственост върху имота, а след
смъртта им фактическа власт върху вещта с намерение за своене е осъществявана от техните
наследници. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат
отхвърлени, като в тежест на ищците бъдат възложени сторените по делото съдебни
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от
фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото е представено Решение № 1710/21.07.1993 г.
на Поземлена комисия П за възстановяване на правото на собственост на Й С. Д. и Н. С. Д.
във възстановими стари реални граници на ливада с площ от 3.950 дка, находяща се в
землището на с. Б., местността „Синьо пръте“, представляващ имот без планоснимачен
номер от кад. лист № Г-13-2-Е, идентичен с част от имоти № 1901, 1903 и 1899, включен
като основа на парцел № VIII-1899, както и парцели Х-1548, IX-1547, квартал 15, при
съседи: път, М.Т и Т.Т заявен с пореден № 16 от заявлението.
Като писмено доказателство по делото е приет констативен нотариален акт за
възстановено право на собственост върху земеделски имот в строителните граници на
населено място, в реални граници по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, № 6, том II, нот. дело № 228/1994
г., с който Й С. Д. и Н. С. Д. за признати за собственици при равни дялове върху имота по
Решение № 1710/21.07.1993 г. на Поземлена комисия П.
Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност № 31, том V, нот. дело № 2738/1993 г. по описа на
нотариус С.П с който Д.С.С е признат за собственик на празно дворно място, съставляващо
парцел VIII-1899, кв. 15 по плана на гр. С вилна зона „Б. – разширение“, цялото с площ от
1200 кв. м.
Видно от договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.11.1994 г.,
обективиран в нот. акт № 81, том LLXX, нот. дело № 241125/1994 г., по описа на нотариус В.
М., Д.С прехвърлил правото на собственост върху описания по-горе недвижим имот на А.
К. М. и П. Й. И. От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак от
07.01.1989 г. се установява, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба
от 01.11.1994 г. приобретателят М. е бил в брак с ищцата Д. П. М..
От изисканото производство по гр. д. № 4582/1994 г. по описа на Софийски районен
съд, II Гражданско отделение, 45 състав, се установява, че същото е образувано по предявен
от трето за спора лице С.З.И против Й С. Д., А. Й. Д., Р. Й. Г. и Н. С. Д. иск за признаване за
установено, че ищецът притежава право на собственост върху имот в землището на с. Б., м.
„Синьото пърте“ / „Богдана“/, представляващ парцел Х-1548 от кв. 15 по плана на вилна зона
„Б.-разширение“ с площ от 600 кв.м., в която е построил сграда с площ от 32 кв.м. С влязло в
3
сила Решение от 21.04.1999 г. исковата претенция е отхвърлена.
От изисканото в цялост производство по гр. д. № 1053/1995 г. по описа на Софийски
районен съд, 43 състав, се установява, че същото е образувано по предявен от Н. С. Д. и Й
С. Д. против Д.С.С иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че
ищците на основание земеделска реституция притежават право на собственост върху празно
дворно място, представляващо парцел VIII, имот с пл. № 1899 от кв. 15 по плана на вилна
зона на с. Б. – Разширение, одобрен със Заповед № РД-50-09-79 от 19.04.1991 г., и
ответникът да бъде осъден да предаде владението върху така описания недвижим имот. С
протоколно определение от 06.10.1995 г. приобретателите по договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 01.11.1994 г. А. К. М. и П. Й. И са конституирани като ответници
наред с първоначалния ответник Д.С.С. В исковата молба са изложени твърдения, че
ответникът С „се е самонастанил“ в имота. С влязло в сила Решение от 10.12.1997 г.
исковата претенция е отхвърлена, като съдът е приел, че липсват безспорни доказателства
ищците да са собственици на процесния имот. Прието е, че събраните по делото
доказателства – удостоверения, издадени въз основа на ямлячни регистри и опис-декларации
за внесени имоти в ТКЗС са единствено индиция, че ищците и техния наследодател са
притежавали имот в местността, в която се намира процесния имот. С Решение по в. гр. д. №
451/1999 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Решение от
10.12.1997 г. по гр. д. № 1053/1995 г. на СРС, 43 състав, е оставено в сила, като в мотивите
въззивната инстанция е приела, че Решение № 1710/21.07.1993 г. на Поземлена комисия П не
може да породи действие, тъй като не е постановено от предвидения в чл. 60 ППЗСПЗЗ в
действащата към момента на издаване на административния акт редакция числен състав на
комисията, т.е. постановено е от некомпетентен орган.
Като писмено доказателство по делото е приет договор за покупко-продажба от
14.02.2002 г., обективиран в нот. акт № 25, том I, нот. дело № 15/2002 г., по описа на
нотариус Даниела Комсалова, съгласно който П. Й. И и съпругата му П.П Иа прехвърлили
придобитото в режим на съпружеска имуществена общност право на собственост върху ½
ид. ч. от празно дворно място, съставляващо парцел VIII-1899, кв. 15 по плана на гр. С вилна
зона „Б. – разширение“, цялото с площ от 1200 кв. м., на А. К. М. по време на брака му с
ищцата Д. М..
Като писмено доказателство по делото е прието удостоверение за наследници с изх.
№ 16/14.01.2021 г., издадено от Столична община, Район „Враждебна/Кремиковци“, видно
от което А. К. М. е починал на 23.09.2008 г., като след смъртта си е оставил за законни
наследници ищците Д. П. М. ( съпруга), К. А. М. ( син), П. А. М. ( син) и А. А. М. ( син).
Като писмено доказателство по делото е прието удостоверение за наследници с изх.
№ КБР16-163/25.08.2016 г., издадено от Столична община, и удостоверение за наследници с
изх. № 194/10.07.2020 г., видно от които Н. С. Д. е починал на 09.10.2007 г., като след
смъртта си е оставил за законни наследници ответниците Н. С. Д. ( внук), П. Б. Д. ( внук),
Таня Б. Д. ( внучка), Н. М. Ж. ( внучка), С. М. Д. ( внучка), С. Р. Д. ( правнучка), Б. М. Б. (
внучка). От представеното удостоверение за наследници изх. № 000105/08.09.2010 г. се
установява, че Й С. Д. е починал на 27.01.2009г., като след смъртта си е оставил за законни
наследници ответниците Р. Й. Г. ( дъщеря) и А. Й. Д. ( син).
Видно от договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 107, том I, нот. дело
№ 0101/2021 г., по описа на нотариус В.Б, ответниците Н. С. Д., Р. Й. Г., П. Б. Д., Н. М. Ж., С.
Р. Д., Б. М. Б., С. М. Д., Т Б. Д. прехвърлили право на собственост върху 18/24 ид.ч. от имот
с идентификатор 04234.6970.1899, находящ се в с. Б., район (АДРЕС), с площ от 1048 кв.м., с
номер по предходен план 1899, квартал 15, на А. Й. Д..
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М
С.а П., Г..ов Т, П. Л. С. и В. В. Й..
4
Свидетелката М П. разкрива, че лятно време живее в имот, находящ се в с. Б., ул.
„Липа“ № 19, който бил съседен на процесния. Свидетелката сочи, че заедно със съпруга си
закупили имота си от К Д. през 1968/1969 г., като земите в местността никога не са били
земеделски, тъй като представлявали „баир с камъни“. М П. сочи, че във връзка със
собствения си имот се е снабдявала с документи, удостоверяващи, че мястото не попада в
чертите на ТКСЗ. Свидетелката разкрива, че преди много години съпругът видял в
процесния имот мъж с фамилно име С, който се представил за собственик на дворното
място. М П. сочи, че от дълги години лятно време пребивава в имота си, като единствените
хора, които е виждала в процесния имот били семейство Д.и. Свидетелката разкрива, че
процесното дворно място не е застроено, като семейство Д.и регулярно поддържали имота,
като най-вече подрязвали храстите и дърветата. М П. поддържа, че миналата година видяла,
че Д.и режат дърветата в имота.
Свидетелят Г.Т поддържа, че фамилията Д.и притежават празно дворно място,
находящо се на ул. (АДРЕС) местността Богдана, с. Б., с площ от около два декара, като
имотът не бил ограден. Г.Т сочи, че притежава имот в съседство на този принадлежащ на
фамилията Д.и, като свидетелят разкрива, че не пребивава в имота си постоянно. Лицето
поддържа, че имотите в местността били включени в ТКЗС, като след 1998 г. единствените
хора, които е виждал в имота били семейство Д.и – основно Й Д., а след смъртта му А. Д..
Г.Т поддържа, че всяко лято или през лято виждал членове на фамилията Д.и в имота.
Свидетелят сочи, че през 2019 г. или 2020 г. семейство Д.и с машини почистили имота.
Свидетелят П. С. разкрива, че от 2019 година притежава право на собственост върху
имот, находящ се на ул. (АДРЕС), а заедно с брат си от 12 години строят къща в имот в
близост до процесния. В допълнение лицето сочи, че добре познава местността, тъй като
баща му живее там в къща, построена от неговия дядо. Свидетелят сочи, че не знае
административния адрес на процесния имот, като същият няма ограда, под наклон е и е
обрасъл с дървета и храсти, а до него има недовършена къща. П. С. разкрива, че се запознал
с ищеца П. М. през 2020 година когато го видял заедно с брат му пред процесния имот, като
в проведения разговор двамата му заявили, че са придобили право на собственост върху
имота по наследство от покойния им баща. Свидетелят сочи, че не е забелязал последните
дванадесет години процесния имот да е поддържан или почистван и никога не е виждал в
него членове на семейство Д.и. П. С. е категоричен, че познава визуално членове от
фамилията Д.и, но никога не е виждал който и да е от тях в имота. Свидетелят разкрива, че
през 2020 г. видял, че дърветата в процесния имот биват рязани, поради което се обадил на
П. М. и го попитал дали неговото семейство прави това. П. С. сочи, че ищецът П. М.
отрекъл да има нещо общо с почистването на имота, като на следващия или няколко дни
след случилото се ищците посетили имота.
Свидетелката В. Й. разкрива, че през месец ноември 2020 година заедно с П. и К. М.и
се разхождали, като сочените ищци показали на свидетелката имот в с. Б., за който
споделили, че е техен. Свидетелката сочи, че показаното й дворно място било обрасло,
имало дървета, храсти и бурени, а в близост имало изоставена къща, като по-нагоре имало и
обитаеми постройки. В. Й. споделя, че ищците П. и К. М.и и друг път са споделяли, че
притежават въпросния имот по наследство.
При така установеното от фактическа страна по спора се налагат следните
правни изводи:
В доказателствена тежест на ищците по предявения положителен установителен иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК е да установят при условията на пълно и главно доказване, че
притежават право на собственост при сочените в молба-уточнение от 21.10.2021 г. квоти
върху процесния недвижим имот на твърдените придобивни основания – договори за
покупко-продажба и наследствено правоприемство, респ. при условията на евентуалност, че
5
са придобили право на собственост въз основа на упражнено давностно владение, като
докажат, че са упражнявали явна фактическа власт върху имота с намерение за своене, както
и да са владели вещта на правно основание годно да ги направи собственици.
Ответниците следва да проведат насрещно доказване по разпределените в тежест на
ищцоте елементи от фактическия състав на претенцията, както и да докажат релевираните в
отговора на исковата молба възражения, включително обстоятелствата, от които произтичат
твърдените от тях собственически права върху вещта.
На първо място следва да бъде отбелязано, че със сила на пресъдено нещо с влязло в
сила Решение от 10.12.1997 г. по гр. д. № 1053/1995 г. по описа на Софийски районен съд, 43
състав, правата на ответниците в настоящото производство върху процесния имот,
основаващи се на проведена процедура по земеделска реституция са отречени. Съгласно
разясненията дадени с Решение № 201 от 20.04.2011 г. по гр. д. № 1547/2010 г. на ВКС, IV
ГО, с решението, което отхвърля ревандикационна претенция, съдът отрича правото на
собственост на ищеца на твърдяното правно основание в отношенията му с ответника.
Решението се ползва със сила на пресъдено нещо и е задължително за всички съдилища –
чл. 220, ал. 1 ГПК / отм./, съответно чл. 297 от сега действащия процесуален закон, като
въпросът за собствеността, при същите факти, не може да се пререшава - чл. 224, ал. 1 ГПК /
отм./, съответно чл. 299, ал. 1 ГПК. Когато съдът отхвърли с влязло в сила решение
ревандикационен иск, ищецът по този иск би могъл да претендира придобиване на
собствеността с друг способ или след влизане в сила на решението, с което правото му е
отречено, но не и на отреченото със съдебното решение основание. Ответниците в
настоящото производство в качеството на наследници на ищците по гр. д. № 1053/1995 г. по
описа на СРС, 43 състав, са обвързани от силата на пресъдено нещо на постановеното
решение по спора, по който страна е бил и наследодателя на ищците. Доводите на
процесуалния представител на ответниците в настоящото производство заявени в открито
съдебно заседание от 23.04.2024 г., че при предходно разглеждане на спора за собственост
върху процесния недвижим имот „съдията не е познавал ЗСПЗЗ“ са ирелевантни доколкото с
влязло в сила съдебно решение правото на собственост на ответниците в настоящото
производство, основаващо се на земеделска реституция, е отречено.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 11/2012 г. по тълк. дело №
11/2012 г. на ОСГК издаването на констативен нотариален акт за собственост е
предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът
задължително прави и при съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал.1 ГПК, респ.
чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./. След преценка на събраните по нотариалното делото доказателства
нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на собственост като
издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако признава собствеността, издава
нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от закона производство за
проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният
нотариален акт, както и нотариалният акт за сделка, притежава обвързваща доказателствена
сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е
6
собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за
принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила
решение.
В разглежданият случай ищците поддържат, че наследодателят им е придобил право
на собственост върху процесния недвижим имот по силата на договор за покупко-продажба
от лицето Д.С.С, който е признат за собственик на вещта с нот. акт № 31, том V, нот. дело №
2738/1993 г. по описа на нотариус С.П въз основа на давностно владение. На първо място
следва да бъде отбелязано, че правата на праводателя по титула за собственост не са
отречени с влязло в сила съдебно решение. Напротив предявеният от наследодателите на
ответниците в настоящото производство ревандикационен иск срещу Д.С е отхвърлен. На
следващо място ответниците в настоящото производство не са ангажирали никакви
доказателства, че процесният имот е бил внесен в ТКЗС, респ. по отношение на същия е
съществувала пречка за придобиването му по давност към 30.03.1994 г., поради което съдът
намира, че правото на собственост на праводателя на наследодателя на ищците Д.С.С по
констативния нотариален акт не е отречено. От изложеното следва, че към 01.11.1994 г. Д.С
се е легитимирал като собственик на процесния имот, респ. ищците в качеството на
правоприемници на предишния собственик на годно правно основание, основаващо се на
договори за покупко-продажба от 01.11.1994 г. и 14.02.2002 г., и наследствено
правоприемство, притежават право на собственост върху процесния недвижим имот.
Във връзка с наведеното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза
придобивна давност, съдът намира следното:
Съгласно чл. 79, ал.1 ЗС вещно право на собственост може да се придобие въз основа
на осъществено десетгодишно владение, което следва да е явно и необезпокоявано, като ал.
2 на текста предвижда, че ако владението е добросъвестно правото на собственост се
придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години. Легална дефиниция на
понятието владение е дадена в чл. 68, ал. 1 ЗС, определяща го като упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. От
съдържанието на разпоредбата са изводими двете предпоставки, чието кумулативно наличие
характеризира владението: обективната, изразяваща се в упражняване на фактическа власт и
субективната- намерението вещта да се държи като своя собствена. Именно вторият елемент
отграничава владението от държането, което според чл. 68, ал. 2 ЗС представлява
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Според
презумпцията на чл. 69 ЗС предполага се, че този, който упражнява фактическа власт върху
вещта я държи за себе си, докато не се установи, че я държи за другиго. Съгласно
разясненията дадени с Решение № 50094/21.10.2022 г. по гр. д. № 4321/2021 г. по описа на
ВКС, II ГО, в което е разгледан въпросът кога владението е явно с оглед предназначението
на имота – овощна градина, владението се квалифицира като явно когато се осъществява
чрез действия, които могат да станат достояние на трети лица, включително собственика или
предишния владелец, възприемането на които биха им позволили да защитят правата си с
предвидените в закона способи – предявяване на иск за собственост от собственика на имота
или иск за защита на владението от предходния владелец. Изложеното следва от правния
принцип, че давност не тече срещу този, който не може да се защити. Следователно, за да е
годно да породи последиците на придобивната давност, владението следва да се
осъществява по начин, който да позволи на третите заинтересовани лица не само да
7
възприемат, че върху имота се осъществяват владелчески действия, но и да узнаят кое е
конкретното лице, което владее имота.
На първо място съдът намира за недоказани твърденията на ответниците, че
процесният имот винаги е бил във владение на техните наследодатели Й С. Д. и Н. С. Д.,
както и че с влязло в сила решение по спор с трето лице било установено, че не са губили
право на собственост върху вещта. Изрично в исковата молба, по която е образувано гр. д. №
1053/1995 г. по описа на Софийски районен съд, 43 състав, са изложени твърдения, че
ответникът Д.С.С се „самонастанил“ в дворното място. Свидетелката М П. също поддържа,
че преди много години покойният съпруг видял в имота лице с фамилно име С, което се
представило за собственик на дворното място. На следващо място следва да бъде
отбелязано, че соченото от ответниците производство по гр. д. № 4582/1994 г. по описа на
Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 45 състав, касае различен от процесния
имот, поради което е неотносимо към настоящия спор.
Съдът намира, че от съвкупния анализ на събраните по делото гласни
доказателствени средства не може да бъде направен извод, че ответниците са осъществявали
давностно владение върху процесния недвижим имот. Всички разпитани по делото
свидетели сочат, че дворното място не е застроено, като в него растат дървета и храсти. От
горното следва, че липсват доказателства ответниците да са осъществили в твърдения от тях
продължителен период от време такива фактически действия по отношение на имота, които
по явен и несъмнен начин да манифестират пред третите лица намерение за своене.
Действително свидетелите М П. и Г.Т да поддържат, че ответниците регулярно са
посещавали имота „за да го почистват“, но съдът намира, че сочените действия по
подрязване на храсти и дървета предвид обстоятелството, че имотът е незастроен и се
намира във вилна зона, не са достатъчни, за да бъде направен извод за осъществяване на
явна фактическа власт върху вещта. По делото не са наведени твърдения, респ. не са
ангажирани доказателства, ответниците да са предприели действия по ограждане,
съществено облагородяване на имота или ползването му по начин, позволяващ на третите
лица по несъмнен начин да установят, че върху същия се осъществява фактическа власт с
намерение за своене, съответно кои са лицата осъществяващи фактическата власт с
намерение за своене. В допълнение свидетелят П. С. разкрива, че никога не е виждал някого
от семейство Д.и в процесния недвижим имот, нито е възприел имотът някога да е бил
почистван. Свидетелят С. сочи, че едва през 2020 г. видял, че дърветата в дворното място
биват рязани и незабавно се свързал с ищеца П. М., който отрекъл предприетите действия да
са извършвани с негово съгласие и скоро след това посетил имота. Следва да бъде
отбелязано, че свидетелите М П. и Г.Т също имат спомен за мащабно рязане на дървета в
процесното дворно място, от което следва, че соченото събитие е единственото достигнало
до знанието на по-широк кръг от лица. От изложеното може да бъде направен извод за
липса на видими следи от твърдяното от свидетелите П. и Тодоров почистване на имота
през годините от страна на ответниците.
Необходимо е да бъде посочено, че ответниците поддържат, че по силата на Решение
№ 1710/21.07.1993 г. на Поземлена комисия П за възстановяване на правото на собственост
Й С. Д. и Н. С. Д. са признати за собственици във възстановими стари реални граници на
ливада с площ от 3.950 дка, находяща се в землището на с. Б., местността „Синьо пръте“,
представляващ имот без планоснимачен номер от кад. лист № Г-13-2-Е, идентичен с част от
имоти № 1901, 1903 и 1899, които имоти съгласно скица на лист 96 от делото са съседни,
респ. предвид липсата на масивна ограда на имота остава неясно дали ответниците са
„почиствали“ процесния имот с предходен номер 1899 или съседните такива. Така
свидетелят Г.Т сочи, че административният адрес на имота собственост на ответниците е с.
Б., (АДРЕС), а не административния адрес на процесния имот № 21. Предмет на сключения
между ответниците договор за покупко-продажба на идеални части от недвижими имоти е
както процесното дворно място с идентификатор 04234.6970.1899, така и имот с
8
идентификатор 04234.6988.1903, явяващ се съседен на процесния. Предвид изложеното
съдът намира, че изнесените от свидетелите М П. и Г.Т фактически обстоятелства касаят
спорадични посещения на ответниците в местността, като действията на ответниците не се
характеризират с интензитет и регулярност, позволяващи им възприемането от по-широк
кръг лица.
В заключение съдът намира, че ответниците не доказват при условията на пълно и
главно доказване да са осъществили явно и необезпокоявано владение върху процесния
недвижим имот в рамките било на петгодишен, било десетгодишен срок. От събраните по
делото доказателства чрез разпит на двете групи свидетели ( тези разпитани по искане на
ответниците и тези по искане на ищците) се установява, че имотът не е бил нито ограден с
масивна ограда, нито е бил застроен и в същия не са извършвани каквито и да е явни
действия до 2020 г. когато е започнало изсичане на засадените в дворното място дървета.
Съдът намира, че извод за осъществено явно и необезпокоявано владение върху имота
от страна на ответниците не може да се изведе от предприетите от тях действия по
сключване на договор за покупко-продажба на идеални части от вещта свързани със
снабдяване със скица и данъчна оценка на вещта, доколкото същите представляват
административни действия неотносими към твърдяната явна фактическа власт върху
дворното място. Още повече, че исковата молба, по която е образувано настоящото дело, е
подадена едва четири месеца след сключване на сделката.
В обобщение съдът намира, че възраженията на ответниците се явяват
неоснователни, поради което и доколкото ищците се легитимират като собственици на
процесния имот по силата на договори за покупко-продажба и наследствено
правоприемство, предявеният установителен иск за собственост следва да бъде уважен.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2012г. по
тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, защитата на трето лице по отношение на посочения
в констативния нотариален акт титуляр, чрез отмяна на последния, винаги е последица от
постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на това третото лице.
Посочено е, че последица от издаването на този нотариален акт е наличието на
доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в
полза на лицето, посочено в този нотариален акт, при което лице, което претендира правото
на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи
несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Предвид изложеното,
като последица от уважаване на предявения положителен установителен иск за собственост,
на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт за възстановено право на
собственост по ЗСПЗЗ от 01.02.1994 г. № 6, том II, нот. дело № 228/1994 г., по описа на
нотариус С.М съгласно който наследодателите им Й С. Д. и Н. С. Д. са признати за
съсобственици при равни дялове на бивша ливада с площ от 3950 кв.м., отразена в
регулационния план на с. Б. от 1991 г., която е кадастрална основа на три парцела, сред които
и процесния недвижим имот, в частта относно поземлен имот с идентификатор
04234.6970.1899, находящ се в с. Б., район (АДРЕС), с площ от 1048 кв.м., с номер по
предходен план 1899, квартал 15, следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците
следва да бъдат възложени сторените от ищците съдебни разноски. Ищците претендират
разноски в размер общо на 2600 лева, от които 100 лева внесена държавна такса за
разглеждане на спора и 2500 лева, представляваща заплатено в брой съгласно договор за
правна защита и съдействие от 05.05.2021 г. адвокатско възнаграждение. Съдът намира за
неоснователно направеното от представителя на ответниците възражение за прекомерност
по отношение на претендираните от ищците съдебни разноски за заплатено адвокатско
9
възнаграждение, тъй като уговореният и внесен хонорар отнесем към фактическата и правна
сложност на производство не се явява завишен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Д. П. М., ЕГН **********, К. А. М.,
ЕГН **********, П. А. М., ЕГН **********, и А. А. М., ЕГН **********, всички със
съдебен адрес в гр. С ул. (АДРЕС), партер, офис 3, против Н. С. Д., ЕГН **********, Р. Й. Г.,
ЕГН **********, П. Б. Д., ЕГН **********, Н. М. Ж., ЕГН **********, С. Р. Д., ЕГН
**********, Б. М. Б., ЕГН **********, С. М. Д., ЕГН **********, Т Б. Д., ЕГН **********,
и А. Й. Д., ЕГН **********, всички със съдебен адрес в гр. С ул. (АДРЕС), иск, че Д.П.М
притежава право на собственост върху 5/8 ид.ч., К. А. М притежава право на собственост
върху 1/8 ид.ч., П. А. М. притежава право на собственост върху 1/8 ид.ч. и А. А. М.
притежава право на собственост върху 1/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
04234.6970.1899, находящ се в с. Б., район (АДРЕС), с площ от 1048 кв.м., с номер по
предходен план 1899, квартал 15, на основание договори за покупко-продажба и
наследствено правоприемство.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт за
възстановено право на собственост върху земеделска земя в строителните граници на
населено място от 01.02.1994 г. № 6, том II, нот. дело № 228/1994 г., по описа на С.М
нотариус при Софийски районен съд, в частта относно поземлен имот с идентификатор
04234.6970.1899, находящ се в с. Б., район (АДРЕС), с номер по предходен план VIII-1899,
квартал 15.
ОСЪЖДА Н. С. Д., ЕГН **********, Р. Й. Г., ЕГН **********, П. Б. Д., ЕГН
**********, Н. М. Ж., ЕГН **********, С. Р. Д., ЕГН **********, Б. М. Б., ЕГН **********,
С. М. Д., ЕГН **********, Т Б. Д., ЕГН **********, и А. Й. Д., ЕГН **********, всички със
съдебен адрес в гр. С ул. (АДРЕС), да заплатят на Д. П. М., ЕГН ********** К. А. М., ЕГН
**********, П. А. М., ЕГН **********, и А. А. М., ЕГН **********, всички със съдебен
адрес в гр. С ул. (АДРЕС), партер, офис 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на
2600 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10