№ 79
гр. Асеновград, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20215310200453 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-0239-000784/05.08.2020 г., издадено от
Началника на РУ-Асеновград към ОДМВР-Пловдив – П.К. Бабугеров, с което на П. К. Ц.
ЕГН ********** от *** са наложени следните административни наказания:
1.На основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца за нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП и
2. На основание чл. 183 ал.1 т.1 пр. 1 и 2 от ЗДвП у налож3но административно
наказание – глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗдвП.
Недоволен от горното постановление е останал П.Ц. и е депозирал жалба срещу него
пред АРС в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание чрез
процесуалния представител – адв. И. се навеждат съображения, че същото е
незаконосъобразно и необосновано, отрича се извършването на нарушението и се навеждат
твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, както в задължителното му съдържание, така и в процедурата по издаването му, а
също и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната
му отмяна.
Въззиваемата страна РУ - гр. Асеновград, редовно призована не изпраща
1
представител.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните
по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно нарушение от 31.05.2020г. е било
констатирано, че на същата дата, около 01.15 часа в с.Патриарх Евтимово на кръстовището
на ул.“Възраждане“ и ул. “Победа“ жалбоподателят Ц. е управлявал лек автомобил „Нисан
патрол” с рег.№ РВ 4200 МР, като при извършената проверка от контролните органи е
отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер
7510” № ARDM 0252, чрез измерването му в издишания въздух.Бил издаден талон за
изследване от полицая - младши автоконтрольор Д.И.. При проверката се констатирало
също, че П.Ц. мирише на алкохол, а и при беседата заявил,че няма да даде проба с
техническото средство, тъй като бил употребил алкохол и се притеснявал да не отчете
положителен резултат. Същият подписал талона за изследване, и му бил връчен екземпляр
от него от контролния орган, но съответно на отказа си да бъде изпробван с техническо
средство, водачът Ц. не посетил и указаното му медицинско заведение и съответно не дал
кръв за химическо изследване. При проверката се констатирало и че водача Петър Центов не
носи СУМПС и КТ към него. За констатираните нарушения на водача П.Ц. бил съставен
АУАН, като актът бил съставен в негово присъствие и същият го подписал, като в графата
за възражения отразил формално ,че има възражения ,но без да посочи за какво точно
възразява. Писмени възражения не са били подадени и в тридневния срок по 44 ал.1 от
ЗАНН.
Съдът намира, че извършването на горните административни нарушения е безспорно
установено, което се потвърждава от съставеният АУАН, чиито констатации съгласно
нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП се ползват с презумптивна доказателствена сила. Те се
потвърждават категорично и от показанията на разпитаните като свидетели полицейски
служител - актосъставителя Д.И., както и от показанията на полицейския служител Б.Т.. И
двамата полицаи са свидетели очевидци на нарушението, като в показанията си категорично
заявяват, че лично и непосредствено са възприели факта на управление на лекия автомобил
Нисан Патрол именно от жалбоподателят П.Ц., като след като забелязали автомобила в
движение го спрели за проверка и непосредствено се уверили, че водач на автомобила е
именно Ц., поради което и насочили проверката за алкохол именно към него в качеството му
на водач. В нито един момент в хода на проверката на место жалбоподателят Ц. не е
твърдял ,че друго лице е управлявало автомобила, а и такова твърдение би било нелепо при
положение, че и двамата полицаи спирайки автомобила за проверка непосредствено са
2
възприели факта, че именно Ц. стои на шофьорското место и управлява автомобила. Съдът
намира, че показанията на посочените от жалбоподателя свидетели Костадин Костадинов и
Х. Х. - негови приятел, пътували в автомобила, в които те твърдят, че автомобилът е бил
управляван от свидетелката Х. Х. са напълно недостоверни по отношение на това
обстоятелство, тъй като те се опровергават от показанията на посочените по-горе свидетели.
Изложената от свидетелката Х. Х. версия е лишена от житейска логика и достоверност.
Същата се опровергава освен от горните доказателства и от нелогичния факт, че същата след
като е била в автомобила и е разбрала, че съставят акт на П.Ц. по никакъв начин не се е
обозначила, че тя е водач на автомобила. Нещо повече, самият водач П.Ц., при съставянето
на акта, по никакъв начин не е посочил, нито е твърдял, че свидетелката Х. Х. е управлявала
автомобила. Ако това обстоятелство е било истина, не е имало никакъв проблем да се
посочи на местопроизшествието. Ако беше вярно, че жалбоподателят Ц. не е управлявал
автомобила, а акта го съставят на него, житейски логично беше именно това възражение да
запише в АУАН, като посочи лицето което е управлявало автомобила. Нещо повече и в 3 –
дневния срок по чл. 44 ал.1 от ЗАНН същият отново не е посочил такова възражение
Всичко това показва , че тази защитната версия е формирана на много по-късен етап, а
свидетелите Костадин Костадинов и Х. Х. излагат неверни факти, с цел да облекчат
положението на жалбоподателя. Ясно е от цялостния контекст на фактическата обстановка,
че при установяване на нарушителя и съставянето на акта на место не е имало никакво
съмнение, че именно жалбоподателя П.Ц. е управлявал автомобила, още повече и с оглед на
факта, че всички свидетели са били очевидци на това обстоятелство и в това отношение не
е имало никакво съмнение в проверяващите, тъй като те лично са възприели този факт.
Описаното в НП нарушение е квалифицирано по 174 ал.3 от НПК, която санкционна
разпоредба по отношение на отказа за установяване на употребата на алкохол предвижда, че
съдържащата се в нея санкция се налага на водач на моторно превозно средство, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Анализът на текста
показва, че посочената норма дефинира по равностоен начин средствата за установяване на
алкохол в кръвта на водачите - медицински и лабораторни изследвания и технически
средства, като съдържа две самостоятелно достатъчни хипотези реализирането на
обективния състав на които води и до реализация на нарушението. Тъй като е използван
предлогът „или“ буквалното тълкуване на текста води до извода, че дори само отказът на
водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта е самостоятелно достатъчен за да приемем, че той е реализирал горното
нарушение. В този смисъл е и задължението въведено за водачите в чл. 2 ал.1 от Наредба №
1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за установяване употребата на алкохол и /или
наркотични вещества или техни аналози/ - при извършването на проверка за установяване на
алкохол проверяваното лице е длъжно да изпълнява дадените му от контролните органи по
3
ЗДвП разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение, с което се
възпрепятства извършването на проверката се приема като отказ на лицето да му бъде
извършена такава. В конкретния случай въпреки, че водачът П.Ц. неколкократно е бил
поканен да даде проба за алкохол чрез техническо средство, същият категорично е отказал,
с което е реализирал състава на горното нарушение. Отказът му е бил обективиран и в
издадения от контролния орган талон за изследване. Нормата на чл. 3 ал.2 т.1 от Наредбата
предвижда алтернативни способи за установяване на употребата на алкохол, а именно –
доказателствен анализатор или химическо лабораторно изследване, като видно от
протокола за изследване в конкретния случай жалбоподателят Ц. е избрал извършването на
проверка чрез медицинско и химическо изследване.Същият обаче не се е явил в посоченото
здравно заведение ,за да дад0е кръв за изследване с което напълно препятствал
възможността да бъде установената употребата на алкохол от същия към момента на
управляване на МПС. При това положение съдът намира от правна страна, че
жалбоподателят Димитров е реализирал от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 174 ал.3 от ЗДвП и извършването му е установено по несъмнен начин.
На практика същият не е изпълнил нито едно от негови задължения по чл. 2 ал.1 от
Наредбата и е направил всичко възможно за да възпрепятства извършването на проверката
и съгласно правилото на чл. 2 ал. 2 от Наредбата е налице безспорен отказ на лицето за
извършването й.
АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там
реквизити. Същият кореспондира и със събраните по делото доказателства. Въз основа на
съставеният АУАН по-късно от компетентния за това орган било издадено и обжалваното
наказателно постановление в което са преповторени констатациите от АУАН и на
основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентния за това
орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. Описаното нарушение
правилно е било съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Същата в редакцията и действала към момента на извършване на нарушението предвижда,
че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, за срок от две години и глоба 2000,00 лв. При определяне
размера на наказанията – глоба и лишаване от право на управляване на МПС, наказващият
орган е съобразил основния критерий при определяне на наказанието залегнал в чл. 27 от
ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. В случая и двете наказания са предвидени в
закона в абсолютен размер и оразмеряването им не подлежи на преценката на
административно-наказващия орган и като е наложил наказанията именно в този размер
4
същият правилно е приложил закона.
Същото се отнася и до второто нарушение по 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, като предвидената за
него санкция по чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗдвП – глоба в размер на 10 лв., също е
фиксирана в закона в абсолютно определен размер, поради което е правилно наложена и
законосъобразна.
По отношение на разноските, Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива.
Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче
е изрично уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за
възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли
оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата
по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая не
се претендира възлагането на разноски от въззиваемата страна и такива съответно не са
надлежно удостоверени като размер, поради което и с оглед изхода на делото такива не
следва да се присъдят на страните.
По делото обаче са направени разноски по водене на делото от бюджета на съда в размер
на 20 лева за пътни разноски на свидетеля Д.И. и с оглед изхода на делото същите следва да
се възложат на жалбоподателя
Предвид гореизложеното и като намери обжалваното наказателно постановление за
законосъобразно и обосновано, на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0239-000784/05.08.2020 г.,
издадено от Началника на РУ-Асеновград към ОДМВР-Пловдив – П.К. Бабугеров, с което
на П. К. Ц. ЕГН ********** от *** са наложени следните административни наказания:
1.На основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца за нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП и
2.На основание чл. 183 ал.1 т.1 пр. 1 и 2 от ЗДвП у налож3но административно
наказание – глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗдвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя П. К. Ц. ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата
по бюджета на съдебната власт, бюджетна сметка на Районен съд -Асеновград сумата от 20
лева представляващи направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
5
страните пред Административен съд- гр. Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6