№ 13579
гр. С., 11.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110165907 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. Р. С., представлявана
от законния й представител Д. П. К., чрез адв. К., срещу Етажните собственици в сграда в
режим на Етажна собственост, находяща се в гр. С., кв. „М. л. И.”, жилищен комплекс „Г.
Р.“, управлявана от „(ФИРМА)“ ООД, чрез Я. Н. С..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, на
основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
собственик на апартамент № Л603, находящ се в гр. С., кв. "М. Л. И.", жилищен комплекс
"Г. Р.", бл. ***, вх. "Г", ет. 6. Сочи, че на 09.11.2022 г. е проведено Общо събрание на
етажните собственици, на което били приети незаконосъобразни решения. Поддържа, че
решението по т. 4 от дневния ред - "Начин на образуване на таксите - квадратен метър или
брой обитатели", с което етажните собственици приели дължимите такси за внасяне на
средства във фонд "Ремонт и обновление" да бъдат определяни съобразно квадратурата на
самостоятелните обекти в сградата, ведно с включените идеални части от общите части,
притежавани от отделните собственици, било незаконосъобразно. Твърди, че в ЗУЕС било
указано как трябвало да бъде извършвано ценообразуването на таксите за двата фонда,
поради което предвиденият въпрос по т. 4 от дневния ред за провеждане на Общото
1
събрание, не следвало да бъде предмет на обсъждане между етажните собственици. По
отношение на решението по т. 9 от дневния ред - "Разглеждане на подадена жалба за
отстраняване на теч и ремонт на покрив - тераса", счита, че коректната редакция на
поставения въпрос за обсъждане следвало да бъде свързана с разглеждането на молба за
възстановяване на средства за ремонта на покрив - тераса. Отбелязва, че по посочената точка
от дневния ред Общото събрание приело решение, с което отказало разходът за ремонта на
покрив - терасата да бъде извършен със средства от фонд "Ремонт и обновление", като
констатира, че средствата, разходвани за предприемане на ремонтно - възстановителни
дейности следвало да бъдат за сметка на собственика на апартамент № Л603. Във връзка с
изложеното поддържа, че през 2022 г. в апартамент № Л503, част от който се намирал под
покривната тераса на апартамент № Л603, се е появил теч. Твърди, че с оглед факта, че всеки
от собствениците на самостоятелни обекти в Етажната собственост заплащал вноски в полза
на фонд "Ремонт и обновление", по аргумент на чл.48, ал. 5 ЗУЕС и чл. 49, ал. 1 ЗУЕС,
финансовите средства за извършване на необходими ремонти на общите части в ЕС се
отпускали с решение на управителя, респективно се утвърждавали от Общото събрание, в
случай че стойността им е удостоверена със съответните документи. В тази връзка
поддържа, че отправила писмена покана, адресирана до управителния съвет и управителя на
ЕС от 23.03.2022 г., с която ги уведомила за наличието на теч в апартамент № Л503. В
съдържанието на поканата обективирала искане да бъдат взети необходимите мерки за
ремонт и остраняване на повредата, доколкото съгласно чл. 38 ЗС покрив - терасата се
явявала обща част на сградата. В тази връзка поддържа, че на основание чл.41 ЗС всеки
собственик следвало да участва в разходите за поддръжка и възстановяване на общите
части, съобразно дела си. Сочи, че на проведено заседание на Управителния съвет била
поставена за разглеждане посочената писмена молба, като становището на по - голямата
част от членовете на Управителния съвет било, че ремонтът на покрив - терасата следвало да
бъде извършен със средства от собственика на апартамент № Л603, доколкото покривните
тераси нямали характеристиките на общи части. Твърди, че с оглед бездействието от страна
на Управителния съвет била принудена да организира неотложни ремонтно -
възстановителни дейности, доколкото поради наличието на проливни дъждове повредите в
апартамент № Л503 се увеличавали. Бездействието от страна на Управителния съвет
обусловило и правния й интерес от завеждане на производство за обезпечение на
доказателства по реда а чл.207 ГПК във връзка с бъдещ исков процес, по което с
определение от 05.10.2022 г. по гр.д. № 13440/2022 г. била приета съдебно - техническа
експертиза. С оглед обстоятелството относно осигуряването на средства за неотложния
ремонт на покрив - терасата, ищцата се обърнала към Управителния съвет с молба към
въпросите за обсъждане на предстоящото Общо събрание да бъде предвидено обсъждането
и на искането за възстановяване на средствата за ремонта, за чиято стойност към молбата е
приложила и документи, удостоверяващи размера на дължимото. Сочи, че въпреки
основателността на заявените претенции, при провеждане на Общото събрание,
мнозинството от етажните собтвеници приело, че исканите средства не следвало да бъдат
възстановени от фонд "Ремонт и обновление". По отношение на т. 10 от дневния ред -
2
"Предлагане на решение за покриване и остъкляване на откритите тераси", ищцата сочи, че
Общото събрание приело правото на всеки собственик на покрив - тераса да покрива
същата с конструкции, при определени изисквания и след предварително одобрени проекти
от Управителния съвет. Поддържа, че приетото решение в частта, в която се предвиждала
необходимостта от предварително одобрение от Управителния съвет за извършване на
посочените действия било незаконосъобразно. Сочи, че в разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗУТ
била налице подробна регламентация на случаите, в които не се изисквал одобрен
инвестиционен проект, поради което счита, че за покриването на терасите с конструкции,
одобрен проект може да се изисква единствено в съотвествие с предвидения в закона ред,
като счита, че одобрението от страна на УС не било необходимо. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отмени Решенията по т.4, т. 9 и т. 10 от дневния ред на
проведеното Общо събрание от 09.11.2022 г., като незаконосъобразни.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез адв. А., са подали отговор на исковата
молба, с който оспорват предявеният иск като недопустим, евентуално -неоснователен.
Поддържат, че претенцията на ищцата била недопустима, доколкото правото й да
претендира отмяна на решенията на Общото събрание било преклудирано. Твърдят, че
протоколът от Общото събрание от 09.11.2022 г. бил изготвен в съответствие със законовите
изисквания и при спазване на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Сочат, че датата на поставяне на
съобщението за изготвянето на протокола била релевантният момент, считано от който
започнал да тече срокът за предявяване на иск по чл. 40 ЗУЕС. Твърдят, че доколкото
ищцата не посочила електронен адрес, на който да й бъде изпратено копие от протокола,
същата се считала за уведомена относно съществуването му с поставянето на съобщение по
реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Молят съда, в случай че искът бъде приет за разглеждане като
допустим, да бъде отхвърлен като неоснователен. В тази връзка поддържат, че взетото
решение по т.4 от дневния ред било съобразено с нуждите досежно обслужването на
жилищния компелкс от затворен тип. Твърдят, че разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС в този
си вид не отговаряла на обществените отношения, развили се от приемането на закона
досега, респ. комплексното застрояване със сгради със смесено предназначение не можело
да бъде обхванато от чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Във връзка с посоченото, твърдят че
регламентираният в ЗУЕС начин за разпределение на таксите бил частично неприложим.
Поради изложеното считат, че приетото решение по т. 4 от дневния ред е законосъобразно и
в съответствие със съвременните обществени отношения по повод функционирането на
жилищен комплекс от посочения тип. По отношение на твърденията на ищеца за
незаконосъобразност на решението по т. 9 от дневния ред считат, че в компетентността на
Общото събрание е да одобри или да откаже възстановяване на извършените разходи за
ремонт от страна на собственик на самостоятелен обект в ЕС. В тази връзка сочат, че в
случай, че ищцата счита, че се е обедняла неоснователно за сметка на етажните собственици,
разполагала с правна защита на интересите си с оглед чл. 48, ал. 7 ЗУЕС. Поради
изложеното поддържа, че волята на мнозинството да не одобри възстановяването на
разходите за ремонт не следвало да се тълкува като незаконосъобразно решение. Считат, че
доводите на ищцата за незаконосъобразност на решението по т. 10 от дневния ред били
3
неоснователни. Твърдят, че посочената от ищцата правна регламентация по ЗУТ била
неотносима към одобрението на инвестиционни проекти за изграждане на съоръжения тип
слънцезащита и защита от вятър и сняг. Отбелязват, че конструкциите за покриване на
терасите обикновено били от лек тип, в това число, навеси, тенти и други. Сочат, че с
монтирането на посочените не се променяли конструктивние части на сградата, поради
което за тях не се изисквал одобрен проект, съответно разрешение за строеж, по реда на
ЗУТ. Поддържат, че решението засягало покрив - терасите с оглед характеристиките им на
обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, като решението било взето по целесъобразност. В
допълнение отбелязват, че в чл. 25, предл. 4 и 5 от Правилника за вътрешния ред, изрично
била предвидена възможността за поставяне на такъв тип конструкции, покриващи покрив -
терасите, като за посоченото се изисквало решение от Общото събрание и предварително
одобрен проект от УС. Твърдят, че одобрението се изисквало с оглед специфичния характер
на покривните тераси. Във връзка с изложеното сочат, че решението по т. 10 било
законосъобразно и в съответствие с Правилника за вътрешния ред. Считат, че същото било
прието по целесъобразност с цел предотвратяване на вреди по покривните тераси в
качеството им на общи части на сградата. Във връзка с взетото становище, молят съда да
остави предявения иск без разглеждане като недопустим, а в условията на евентуалност
претендират същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират
разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на
взетите Решения по т. 4, т. 9 и т. 10 от дневния ред, отразени в протокол от 09.11.2022 г. на
Общо събрание на собствениците на индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на
Етажна собственост, находяща се в гр. С., кв. „М. л. И.”, жилищен комплекс „Г. Р.“.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по делото пълно
и главно: 1/ правото си на собственост върху самостоятелен обект в сграда в режим на
Етажна собственост; 2/ основанията, поради които счита, че Решенията по т. 4, т. 9 и т. 10 от
дневния ред следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.
УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства, удостоверяващи правото й на
собственост върху апартамент № Л603, находящ се в процесния жилищен комплекс.
УКАЗВА на ответниците, че в тяхна тежест е да докажат при условията на пълно и
главно доказване, че приетите от Общото събрание Решения по т. 4, т. 9 и т. 10 от дневния
ред са законосъобразни.
4
IV. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на ответниците в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да
представят решение на общото събрание на етажната собственост и договор за възлагане от
дата, съвпадаща или предхождаща с не повече от 2 години (с оглед разпоредбата на чл. 19,
ал. 8, изр. 3 ЗУЕС) датата на подаване на отговора на исковата молба – 21.03.2023 г., по
силата на които на „(ФИРМА)“ ООД са възложени правомощия на управител на етажната
собственост. При неизпълнение на указанията съдът ще приеме, че в срока по чл. 131 ГПК
не е подаден отговор на исковата молба.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от
9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
spogodbi@src.justice.bg, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. С., бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответниците да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание, освен ако за изпълнението на някои от указанията е указан от съда по –
кратък срок.
5
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.05.2023 г., от
13:35 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6