Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 11.01.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VІ-8 състав, в открито заседание на шести декември две хиляди и шестнадесета
година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Ц.П.,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1835 по описа за 2016 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на “И.К.” АД с ЕИК ******, за откриване на производство по несъстоятелност на “А.” ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, поради неплатежоспосоност и при условията на евентуалност - поради свръхзадълженост. Молителят твърди, че има качеството на кредитор на длъжника по търговска сделка – договори за заем, задълженията по които са преуредени със споразумение от 30.09.2011 г., по силата на което “А.” ООД се задължава солидарно с други лица да заплати на кредитора “И.К.” АД сумата от 685 194 щатски долара. Молителят твърди, че поради неплащане на задълженията по споразумението всички длъжници по него, включително и ответното дружество, са осъдени солидарно и е издаден изпълнителен лит за сумата от 300 000 щатски долара, частично претендирана сума от дължима сума в пълен размер от 685 194 щатски долара, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.10.2014 г. до окончателното й плащане, както и разноски в размер на 9 205,32 лева. Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20147650401532 по описа на ЧСИ Г. Илчева, по което няма извършени плащания. Молителят твърди, че към датата на подаване на молбата (17.03.2016 г.) ответното дружество дължи на “И.К.” АД по споразумението от 30.09.2011 г. сумата от 15 476 316,25 лева, включваща главница, лихви и неустойки. Молителят твърди, че ответното дружество е изпаднало в състояние на неплатежоспособност, предвид трайната му невъзможност да изплати на молителя безспорни изискуеми вземания по търговски сделки, възникнали от търговската му дейност. Молителят твърди също, че ответното дружество е свръхзадължено.
В дадения срок ответникът не представя отговор на молбата.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства и ги прецени отделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
По делото е представено от молителя и прието като доказателство Споразумение от 30.09.2011 г., сключено между “И.К.” АД като заемодател, “А.Т.” ООД като заемател, “П.” ООД като заемател, настоящия ответник “А.” ООД като заемател, “А.Ф.” АД като съдлъжник и Н.С.Д. като съдлъжник, с нотариално удостоверяване на подписите от 09.11.2011 г., с рег. № 5861 на С.З. – нотариус с рег. № 150 на Нотариалнаат камара, с район на действие – РС София.
В чл. 1.3 от споразумението е прието, че към датата на подписване на споразумението “А.” ООД дължи на “И.К.” АД сумата от 634 024,89 лева, представляващи дължими суми за остатък по главници, лихви и неустойки по договори за заем, подробно описани в счетоводно извлечение – Приложение № 3 към споразумението.
В представеното Приложение № 3 – договори за заем между “И.К.” АД (заемодател) и “А.” ООД (заемател), са посочени договор за заем от 15.12.2010 г. за сумата от 146 000 лева и лихва в размер на 16 %, и договор за заем от 31.01.2011 г. за сумата от 370 000 лева и лихва в размер на 16 %. Не се сочи периода на лихвата (месечна, годишна, др.).
Съгласно чл. 1.3.1. от споразумението, “И.К.” АД и “А.” ООД приемат за установено помежду си, че са сключили договори за заем съгласно Приложение № 3, както и че “П.” ООД като заемател по договор за заем от дата 31.01.2011 г. дължи неустойка за неизпълнение в размер на 60 000 лева, които са включени в дължимата сума по предходната точка.
В чл. 2 от спораземението е прието, че “А.Ф.” АД и Н.С.Д. желаят да встъпят като съдлъжници по смисъла на чл. 101 от ЗЗД в дълговете на “А.Т.” ООД, “П.” ООД и на настоящия ответник “А.” ООД.
В чл. 3 от споразумението е договорено, че “А.Т.” ООД, “П.” ООД и настоящият ответник “А.” ООД дължат солидарно връщане на “И.К.” АД на сумата от 2 976 122,04 лева, която включва общо главница, лихви и неустойки по договорите за заем, описани в Приложение № 1, Приложение № 2 и Приложение № 3 към споразумението.
В чл. 4 и следващите от споразумението, страните се договарят, че част от общо дължимата сума в размер на 984 301,74 лева ще бъде върната от заемателите на заемодателя в щатски долара, като към деня на подписване на споразумението сумата се превалутира и се равнява на 685 194 щатски долара, която сумата се връща на месечни погасителни вноски с краен срок до 23.10.2014 г. (т. 4.1.); част от дължимата сума в размер на 1 955 830 лева ще бъде върната от заемателите на заемодателя в евро, като към деня на подписване на споразумението сумата се превалутира и се равнява на 1 000 000 евро, която сумата се връща на месечни погасителни вноски с краен срок до 03.08.2021 г. (т. 4.2.); остатъка от дължимата сума в размер на 35 990,30 лева ще бъде върнат в лева (т. 4.3.).
В чл. 5.1. е уговорено, че заемателите дължат лихва върху сумата от 685 194 щатски долара в размер на базисния лихвен процент за корпоративни клиенти на “Т.Б. Д” АД за щатски долара, увеличен с надбавка в размер на 7,1 %, но не по-малко от 9 % годишно, като към деня на сключване на споразумението базисният лихвен процент за корпоративни клиенти на “Т.Б. Д” АД е 3,4575 % или лихвеният процент по споразумението е 10,5575 % годишно. Страните се споразумяват, че при промяна на базисния лихвен процент за щатски долара на посочената банка, лихвата по споразумението се променя автоматично и ще бъде начислявана съобразно променения лихвен процент върху неиздължената част от сумата.
В чл. 5.2. е договорено, че ако заемателите не издължат главницата от 685 194 щатски долара на падежа и в случай на неизпълнение на каквото и да е парично задължение на падежа (без значение дали е главница или лихви), заемателите се задължават да заплатят на заемодателя лихва в размер на лихвата, договорена в чл. 5.1. плюс наказателна надбавка върху нея в размер на 0,25 % дневно, която ще бъде начислявана от датата на съответната забава до датата на плащане на дължимата сума.
В чл. 6.3. е уговорено, че заемателите дължат лихва върху сумата от 1 000 000 евро в размер на базисния лихвен процент за корпоративни клиенти на “Т.Б. Д” АД за евро, увеличен с надбавка в размер на 3,079 %, но не по-малко от 7,5 % годишно, като към деня на сключване на споразумението базисният лихвен процент за корпоративни клиенти на “Т.Б. Д” АД е 4,921 % или лихвеният процент по споразумението е 8 % годишно. Страните се споразумяват, че при промяна на базисния лихвен процент за щатски долара на посочената банка, лихвата по споразумението се променя автоматично и ще бъде начислявана съобразно променения лихвен процент върху неиздължената част от сумата.
В чл. 6.5. е договорено, че ако заемателите не издължат главницата от 1 000 000 евро на падежа и в случай на неизпълнение на каквото и да е парично задължение на падежа (без значение дали е главница или лихви), заемателите се задължават да заплатят на заемодателя лихва в размер на договорената лихва плюс наказателна надбавка върху нея в размер на 0,25 % дневно, която ще бъде начислявана от датата на съответната забава до датата на плащане на дължимата сума.
По делото е представен от молителя Изпълнителен лист от 30.10.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 1447/2014 г. по описа на Търговищки районен съд, с който след като съдът констатира, че заповед № 662 от 30.10.2014 г. по ч.тр.д. № 1447/2014 г. подлежи на изпълнение, са осъдени длъжниците Н.С.Д., “А.Т.” ООД, “А.Ф.” АД, “П. Ф.” ООД и настоящия ответник “А.” ООД да заплатят солидарно на “И.К.” АД сумата от 300 000 щатски долара, представляваща част от задължение общо в размер на 685 194 щатски долара по чл. 5 във вр. с чл. 4, т. 1 от Споразумение, сключено на 30.09.2011 г. с нотариална заверка на подписите на страните, ведно със законна лихва, считано от 29.10.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 9 205,32 лева, представляваща направени разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Представени са от молителя справки за задълженията към 10.02.2016 г. на ответното дружество по споразумението от 09.11.2011 г., както и удостоверение по изпълнително дело № 20147650401532 по описа на ЧСИ Гергана Илчева, с изх. № 16326/04.06.2015 г.
Представен е от молителя годишен Ф.ов отчет на ответното дружество за 2013 г., както и справки за лице по партидата на ответното дружество в Имотния регистър за периода от 01.01.1992 г. до 08.02.2016 г.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана и приложена по делото справка от СДВР – Отдел “Пътна полиция”, от която е видно, че на името на ответното дружество са регистрирани два броя ППС. От НАП е постъпила информация за наложени обезпечителни мерки и започнало принудително изпълнение срещу ответното дружество по реда на ДОПК и ДПК (отм.), към което са приложени постановления за налагане на обезпечителни мерки. От Агенцията по вписвания е постъпил отговор, че по наличната информация ца съдебен район – гр. София за периода 01.01.1998 г. до 14.11.2016 г. не се установяват вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на ответното дружество.
В дадения срок ответникът не е представил счетоводни и
фирмени документи, които е бил задължен да представи на основание чл. 621а, ал.
1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 190 от ГПК.
За установяване на Ф.ово-икономическото състояние на ответника, по делото е изслушана и приета Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., като вещото лице е анализирало периода 2012 г. – 2015 г. вкл. Вещото лице е дало заключение за структурата на активите и пасивите на ответното дружество и е изчислило показателите за ликвидност, рентабилност, Ф.ова автономност и задлъжнялост на ответното дружество.
Вещото лице дава заключение, че размерът на задълженията по споразумението от 30.09.2011 г. към датата на извършената проверка – 25.11.2016 г. възлиза общо на 17 830 055,85 лева, от които 2 976 122,04 лева – главница, 1 297 697,92 лева – лихва и 13 556 235,89 лева – неустойка.
Вещото лице установява при извършената проверка в счетоводството на “И.К.” АД, че в счетоводните регистри на това дружество, по сметка 498 “Други дебитори” се води вземане по договор за заем от контрагент “А.” ООД в размер на главница от 150 000 лева и начислени лихви към 31.12.2015 г. – 169 066,67 лева и неустойка – 366 900 лева, или общ размер на вземането 685 966,67 лева.
Вещото лице констатира при проверка в счетоводството на молителя “И.К.” АД, че последното плащане от “А.” ООД към молителя е извършено на 25.04.2013 г. в размер на 20 000 лева с основание “връщане по договор за заем”, която сума е отнесена за погасяване по друг договор за заем.
Вещото лице констатира от анализа на капиталовата структура на ответното дружество, че капиталовият му ресурс към 31.12.2015 г. се състои от собствен капитал в размер на 1 283 хил.лв., съставляващ 9 % от капиталовия ресурс, и привлечен капитал (задължения) в размер на 11 841 хил.лв., съставляващ 90,2 % от капиталовия ресурс.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял са ДМА, като към 31.12.2015 г. са 8 080 хил.лв., представляващи 61,6 % от всички активи.
С най-голям относителен дял от краткотрайните активи са вземанията, които към 31.12.2015 г. са 3 656 хил.лв., представляващи 27,9 % от всички активи.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2015 г. в счетоводството на ответното дружество се водят задължения в общ размер на 11 841 хил.лв.
Вещото лице установява, че задълженията на ответното дружество по получени краткосрочни заеми в общ размер на 4 619 хил.лв. са по договори за кредит с “Д Б.”, както следва: по договор от 2007 г. – 2 620 хил.лв. и кредитна линия - 9 78 хил.лв., по кредит от 2009 г. – 1 021 хил.лв.
Задълженията към доставчици са в общ размер на 1 340 хил.лв.
Задълженията/вземанията по партньори на ответното дружество към 31.12.2015 г. по сметка 152 “Получени дългосрочни заеми” са в общ размер на 3 081 хил.лв., като в тази сума е включено и задължение към молителя “И.К.” АД в размер на 63 380 лева.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и Ф.ово състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът на обща ликвидност е, както следва: 0,9101 за 2012 г., 0,7265 за 2013 г., 0,2447 за 2014 г., 0,3173 за 2015 г.
Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 0,9043 за 2012 г., 0,7144 за 2013 г., 0,2400 за 2014 г., 0,3173 за 2015 г.
Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с Ф.овите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период тези показатели са със следните стойности: 0,0160 за 2012 г., 0,0055 за 2013 г., 0,0315 за 2014 г., 0,0085 за 2015 г.
Вещото лице заключава, че коефициентът на обща ликвидност за всяка година от анализирания период е под единица. Към 31.12.2015 г. същият е 0,3173, т.е. с наличните краткотрайни активи ответното дружество може да изплани 31,7 % от текущите си задължения.
Коефициентът на Ф.ова автономност и задлъжнялост изразяват Ф.овата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на Ф.ова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на Ф.ова автономност за ответното дружество: 0,4876 за 2012 г. , 0,3507 за 2013 г., 0,1633 за 2014 г., 0,1084 за 2015 г. Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: 2,0509 за 2012 г. , 2,8516 за 2013 г., 6,1221 за 2014 г., 9,2229 за 2015 г.
Въз основа на изчисленията на коефициента на Ф.ова автономност и на задлъжнялост, вещото лице прави извод, че за анализирания период 2014 г. и 2015 г. понижените стойности на този коефициент произтичат от невъзможността на предприятието да възпроизвежда собствения си капитал в резултат на реализирани загуби през текущата и предходни години за отчетните периоди.
Показателите за рентабилност показват способността на дружеството да възстановява направените разходи и да реализира чист доход под формата на печалба, т.е. определят степента на доходност на капитала. Вещото лице заключава, че за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. ответното дружество е реализирало загуба от дейността си, поради което показателите за рентабилност имат отрицателни стойности и всеки от тях определя степента на декапитализация на дружеството.
Вещото лице дава заключение, че е налице тенденция ответното дружество да не може да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки, поради липса на оборотни средства. Към 31.12.2015 г. ответното дружество не разполага/няма материални запаси и обективно не е в състояние да изпълни изцяло изискуемите си парични задължения.
В допълнение към заключението вещото лице посочва, че към 31.12.2015 г. задължението на ответното дружество към молителя “И.К.” АД по споразумението от 09.11.2011 г., което се води в счетоводството на “И.К.” АД е в общ размер на 16 951 613,89 лева, от които 3 418 122,04 лева – главница, 1 319 556,64 лева – лихва и 12 213 935,21 лева – неустойка.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност
следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния
фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл.
631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред
компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на
чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е
търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или
отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на длъжника по
смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ,
евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако
длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са
временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправна предпоставка - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът “А.” ООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. В конкретния случай, съдът е сезиран с молба от кредитор, който е включен в кръга на оправомощените лица по чл. 625 от ТЗ.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската
му дейност, или задължение по
частно държавно вземане. Неплатежоспособността съгласно чл.
608, ал. 1 от ТЗ е обективно
състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите
изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки,
свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани
с тази дейност, или частни държавни вземания.
Търговски са сделките, сключени от търговеца
при и по повод на извършване на занятието му, а също така и тези изрично
изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са установени в ДОПК и
са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо от това дали се
касае за задължение по търговска сделка, или за такова от публичен характер,
следва да се установи, че същото е действително и съществува към момента на
произнасяне на съда по молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Задължението следва да е изискуемо, т.е. падежът му да е настъпил, за което се
прилагат общите правила на гражданското право.
В
производството по несъстоятелност на съда е възложено да събира службено
доказателства за Ф.ово-икономическото състояние на длъжника, но не и за
вземанията на молителя, който следва да установи твърдяното изискуемо и
ликвидно вземане по търговска сделка при условията на пълно и главно доказване.
В случая
съдът е сезиран от молителя “И.К.” АД, който твърди, че има вземане към ответното
дружество, произтичащо от два договора за заем, задълженията по
които са преуредени със споразумение от 30.09.2011 г., като двата договора за
заем са индивидуализирани в Приложение № 3 към споразумението. Съдът
приема, че в разглеждания случай хипотезата на кредитиране на ответното
дружество от молителя съвпада с тази по решение № 549 от 27.10.2008 г. по т.д.
№ 239/2008 г. на ВКС, Т.К., І Т.О., в което е посочено, че договорът за заем не
е абсолютна търговска сделка (чл. 286, ал. 2 вр. с чл. 1, ал. 1 от ТЗ), но
съобразно въведения от законодателя субективен критерии в чл. 286, ал. 1 от ТЗ,
сделката следва да се определи като търговска с оглед извършването й от
страните по нея като търговци при осъществяване на дейността им по занятие. В такива
случаи на изследване подлежат фактите за целта и начина на потребяване на
заемните средства.
Съдът,
като взе предвид изложеното по-горе и го съобрази с обстоятелството, че “И.К.” АД като
заемодател и “А.” ООД като
заемател – страни по споразумението от 30.09.2011 г., преуреждащо отношенията
по цитираните в Приложение № 3 - договор за заем от 15.12.2010 г. за сумата от
146 000 лева и договор за заем от 31.01.2011 г. за сумата от 370 000
лева, са търговски дружества, намира, че е налице субективният критерий за
квалифициране на една сделка като търговска. По делото обаче не са представени
цитираните договори за заем от молителя, който носи доказателствена тежест за
установяване на търговския характер на сделката. В представеното споразумение
от 30.09.2011 г. не са посочени целта на заемите и начина на потребяване на
заемните средства, поради което не може да се направи извод за целевото
предназначение на заемите. С оглед на това съдът приема, че не е налице допълнителния
обективен критерий по чл. 286, ал. 1 от ТЗ, за да се определи сделката като
търговска – сделката да е част от упражняваната от търговеца дейност въобще,
респективно с икономическото обезпечаване или функциониране на ответното
дружество.
Съдът
намира, че следва да разгледа също правоотношенията, от които се твърди, че
произтичат вземанията на молителя – два договора за заем. Договорът за заем е реален договор и сключването
му следва да са налице при условията на кумулативност два основни елемента от
фактическия му състав - постигането на
съгласие
между страните и реалното предаване на заемната сума. С фактическото предаване на парична сума от заемодателя на заемателя е налице сключен реален договор за заем. По делото не се събраха от
молителя доказателства за реално предаване на заемните суми на ответника. Сключването
на споразумението от 30.09.2011 г. и съответно изявлението на ответното
дружество, че дължи определена сума на молителя, не променят този извод,
доколкото не се установи от молителя да е предал реално твърдените от него
заемни средства на ответното дружество.
Осчетоводяването
на суми по споразумението от 30.09.2011 г. единствено при молителя не доказва
предоставянето на заемните средства. В случая мероданно е първичното
правоотношение, на което молителят се позовава като кредитор по търговска
сделка – договор за заем, а не последващото преуреждане на тези правоотношения.
Представеният от молителя изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1447/2014 г. по описа на Търговищки районен съд въз основа на заповед за изпълнение, касае вземане по споразумението от 30.09.2011 г. Не се установява дали заповедта за изпълнение е влязла в сила по реда на чл. 416 от ГПК или вземането е оспорено и се води установителен иск за съществуване на вземането по чл. 422 от ГПК. От същия не би могло да се направи извод и за търговския характер на вземането на молителя по делото.
С
оглед на това не се доказа от молителя, че ответното дружество е получило
сумите по заемите, целта на същите и разходването им за търговската дейност на
това дружество. Предвид изложеното, преценявайки
твърденията и доводите на страните в тази насока със събраните по делото доказателства, съдът прави извод, че заемна връзка, обвързваща страните (ответник –
молител) не се
установява, поради недоказване на реално предаване на заемните средства. Поради
липса на задължителен елемент от фактическия състав на заема не може да се
приеме, че е налице сделка заем, която да е породила действие между молителя и
ответника по делото.
Този извод не се променя по никакъв начин от отразеното като задължение по споразумението от 30.09.2011 г. в счетоводството на молителя, съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, тъй като източник на вземането и корелативното свързаното с него задължение за плащането му, не са счетоводните регистри или първични счетоводни документи, а самата сделка - заем. Представените документи могат да се приемат като изявление за евентуален дълг, но не водят до безпротиворечив извод за основанието, причината за възникване на това задължение и по-конкретно, че това са посочените от молителя вземания по заеми и търговския характер на същите.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че не е
налице активна легитимация на молителя “И.К.” АД по молбата по чл.625 от ТЗ. Липсва една от материалноправни предпоставки за уважаване на молбата по чл. 625 от ТЗ - твърдението на молителя, че е кредитор на
длъжника по търговска сделка. Предмет на
установяване в производството е не безспорността на вземането, а неговото
съществуване и неговата изискуемост, както и търговския му характер, което
в случая не се установява по делото. Липсата на
тази предпоставка прави безполезно обсъждане на Ф.ово-икономическото състояние
на ответника
и признанието на ответното дружество, че е в състояние на неплатежоспособност, тъй като двете предпоставки - наличието на вземане от
парично естество, което е изискуемо и чийто източник е търговска сделка, следва
да е в условие на кумулативност със състоянието на неплатежоспособност, съответно
свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 от ТЗ. Съдът изследва Ф.овото състояние на ответника единствено във връзка с
твърдяното изискуемо
вземане на молителя, произтичащо от търговска сделка. Тогава когато не е установена облигационна връзка по
търговска сделка, включително когато сделката страда от пороци, които я правят
нищожна, съдът е длъжен да отхвърли молбата, поради липсата на задължителна
материална предпоставка на закона (така в Решение № 134 от 08.12.2009 г. по т.д. №
141/2009 г. на ВКС, Т.К., I Т.О.).
По разноските:
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски. В настоящото производството ответното дружество не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат по делото.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявената от “И.К.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, молба с правно основание чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на “А.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, поради неплатежоспособност, и при условията на евентуалност - поради свръхзадълженост, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ :