№ 19286
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110119450 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 411 КЗ във вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 422 от ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, с която са
предявени искове за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
538,27 лв., представляващо регресно вземане по платено обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ по застрахователна полица № *** от 03.09.2018 г., валидна към датата
на ПТП, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 26.01.2024 г.-
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното й изплащане,
за които суми имало издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.02.2024 г. по
ч.гр.д. № 4809/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира присъждане на разноски.
Ищецът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, твърди, че на 18.06.2019 г. в гр.
София, при движение по ул. „Трудолюбие“, водачът на лек автомобил „Мицубиши“, рег. №
***, предприема маневра „движение на заден ход“ в нарушение на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП, в
резултат на което удря предната част на лек автомобил „Мерцедес GLC 220“, рег. № ***,
като му причинява материални вреди. Към датата на ПТП за МПС „Мерцедес GLC 220“, рег.
№ ***, съществувало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
„Каско“ при ищеца, обективирана в застрахователна полица № *** от 03.09.2018 г. Към
датата на ПТП отговорността на водача на лек автомобил „Мицубиши“, рег. № ***, била
покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
1
ответното дружество. Сочи, че за обезщетяване на причинените вреди по МПС „Мерцедес
GLC 220“, рег. № ***, при ищеца е била заведена Щета № ***, като било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 6731,62 лв. на сервиза, извършил ремонтно-
възстановителните дейности по отстраняване на вредите от процесния автомобил. С
изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на собственика на
увреденото МПС срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ на причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП, водач. Ищецът
е предявил регресната си претенция в размер 6746,62 лв. с включени ликвидационни
разноски в размер на 15 лв., с писмо от 12.11.2019 г., получено от ответника на 13.11.2019 г.
Ответното дружество уважило частично регресната претенция на ищеца, като заплатило на
последния сумата от 6208,35 лв., с оглед което останал непогасен остатък в размер на 538,27
лв. Поддържа, че ответникът не е погасил остатъка от вземането, с оглед което е изпаднал в
забава и дължи и мораторно обезщетение върху същия в размер на 177,66 лв., претендирано
за периода от 24.01.2021 г. до 24.01.2024 г. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира присъждане на разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства и моли да бъде допусната съдебна авто-
техническа експертиза, която да отговори на посочени в исковата молба въпроси, във връзка
с механизма на ПТП, вида и степента на процесните вреди, причинно-следствена връзка на
последните с твърдяното в исковата молба ПТП, и определяне стойността по пазарни цени
на имуществените вреди. Моли за допускане на гласни доказателствени средства, чрез
разпит на един свидетел, при режим на призоваване, а именно Ю. Ю. Б., като водач на
увредения при ПТП автомобил. По искане на ищеца към настоящото дело е приложено
ч.гр.д. № 4809/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, подава
отговор на исковата молба, чрез юрк. М.П., с който оспорва исковете по основание и размер.
Поддържа, че с изплащане на сумата от 6193,34 лв. в полза на ищеца е погасил изцяло
дължимото регресно обезщетение. Поддържа, че стойността на изплатеното обезщетение
отговаря на действителния размер на претърпените вреди от процесното ПТП, тъй като била
съобразена със средно-пазарната цена за възстановяване на уврежданията. Сочи, че ищецът
не е възразил извънсъдебно срещу размера на уважената част от регресната претенция,
насочена срещу ответника. Счита претендираното обезщетение за завишено по размер.
Оспорва наличието на увреждания по задна броня и заден капак на застрахования при ищеца
лек автомобил, които да са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва като
недължима и търсената сума за мораторна лихва. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът поставя допълнителни въпроси, към САТЕ.
Моли за допускане на гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел, при
режим на призоваване, а именно Т. Г. Т., водач на увреждащия автомобил, застрахован при
ответника, за установяване на обстоятелствата около механизма на ПТП и причинените
вреди на застрахования при ищеца лек автомобил.
2
Съдът, като взе предвид твърденията и възраженията на страните и след
съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 411, ал. 1 КЗ:
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е
разпределил доказателствената тежест за релевантните по делото факти, като е указал на
ищеца да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение със застрахования,
в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на застрахователното обезщетение към
застрахования или трето лице /автосервиз/; механизмът и причината за настъпване на ПТП,
размерът и видът на щетите, както и елементите на деликтната отговорност като
основание за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди, причинно-
следствена връзка между деянието и вредите и вина, като вината се предполага до доказване
на противното/. При доказване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е
възложено да докаже въведените с отговора на исковата молба правоизключващи
обстоятелства, както и да проведе обратно доказване за оборване на презумпцията за
виновност на поведението на делинквента / застрахования при него водач на л.а.
„Мицубиши“, с рег. № ***/.
Също с окончателния доклад по делото, съдът е обявил за безспорно между страните и
ненуждаещо се от допълнително доказване, че за описания в исковата молба лек автомобил
„Мерцедес GLC 220“, рег. № ***, при ищцовото дружество е налице валидна към датата на
ПТП имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № *** от
03.09.2018 г.
Ищецът е заплатил за увредения при ПТП от 18.06.2019 г. в гр. София, лек автомобил
„Мерцедес GLC 220“, рег. № ***, застрахователно обезщетение по образуваната пред него
Щета № ***, чрез превод в размер на 6731,62 лв. на сервиза, извършил ремонтно-
възстановителните дейности.
Към датата на ПТП, за лек автомобил „Мицубиши“, рег. № ***, при ответното
дружество, е имало сключена валидна задължителна застраховка по застрахователна полица
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, като ответното дружество е уважило
частично регресната претенция на ищеца, като му е заплатил сумата от 6208,35 лв., от която
6193,34 лв. – застрахователно обезщетение по регресната претенция и 15,00 лв. –
ликвидационни разноски.
От приетите писмени доказателства – уведомление-декларация за щета по застраховка
„Каско на МПС“, опис на щетите по претенция № ***, доклад по щета, опис-заключние по
щета – 2 бр., Доклад по щета, фактура № ***/23.08.2019 г., приемо-предавателен протокол от
16.08.2019 г. /приети на л.30-46 от делото/ се установява, че на 18.06.2019 г. в гр. София,
водачът на л.а. „Митцубиши Галант“ с рег. № *** е предприел маневра за движени на заден
ход при потегляне на ул. „Трудолюбие“, вследствие на което реализирал ПТП с намиращия
се зад него, в паркирано състояние, лек автомобил „Мерцедес GLC 220“, рег. № ***, като му
3
причинил материални щети, основно в предната част. Същите били описани от
застрахователя – ищец в съставените от него описи, по образуваната Щета № *** и
посочени по вид като предна браня, облицовка, външна лява решетка по предна броня, ляв
фар и преден капак. При извършен допълнителен оглед се установило, че облицовката на
предната броня е за ремонт, а решетката в предна броня долна средна е за подмяна. Щети се
установили също по хром лайсна в предна лява броня, държач на лява предна броня и греда
между рогове – всички за подмяна. Съгласно представените по делото калкулация-ремонт,
доклад по щета и издадена от „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД фактура № ***/23.08.2019 г. се
установява още, че ремонтно-възстановителните работи са на стойност 6731,62 лв. с ДДС,
която сума била изплатена на сервиза на 01.11.2019 г. /видно от преводно нареждане на
л.40/.
От двустранния констативен протокол за ПТП от 18.06.2019 г. е видно, че същия е
съставен и подписан от двамата водачи, участници в произшествието, като водачът на
превозно средство „Б“ Т. Т. е вписал „че поема вината за ПТП“. Разпитан като свидетел по
делото, св. Т. потвърждава както данните от ДКП, така също положения лично от него
подпис като водач на превозно средство „Б“ и вината за ПТП.
Описаният в ДКП за ПТП от 18.06.2019 г. механизъм на произшествието се установява
и от показанията на двамата водачи, разпитани като свидетели в настоящото производство.
Свидетелите Б. и Т., са категорични, че съприкосновението между двата автомобила е
било леко, а щетите са основно в предната част на увредения л.а. „Мерцедес GLC 220“, рег.
№ ***. Св. Т. заявява, че улица „Трудолюбие“ е под наклон и „когато връщал назад ги
подпрял съвсем леко със задната част на своя автомобил…“ Твърди да е карал с ниска
скорост, не повече от 2-3 км./час, при маневра за тръгване, трябвало да върне малко назад, за
да излезе от реда на паркираните автомобили и при самото връщане назад, вече бил подпрял
паркирания отзад лек автомобил. Св. Б. също описва инцидента като „другия излиза отдясно
е паркирана кола и отляво, прави маневра да се включи в движението и спира, и вместо да
продължи напред, тръгва назад и удря моя л.а. „Мерцедес“ отпред….не мисля, че беше
изместен автомобила ми…Щетите са основно отпред. Ударът не беше силен.“
От приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено
от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че
при така представения в ДКП за ПТП механизъм на произшествието и при сравнение на
щетите в описа на застрахователя-ищец и отразени в ДКП за ПТП видими увреждания по
л.а. „Мерцедес GLC 220“, рег. № ***, възстановените в сервиза увреждания в задната част на
лекия автомобил съгласно приложената по делото фактура, не са в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП от 18.06.2019 г. Всички останали увреждания по л.а. „Мерцедес
GLC 220“, рег. № ***, описани в описите – заключения на застрахователя, се намират в
пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие, а стойността
необходима за възстановяването им по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на
5 890, 93 лв. с ДДС, евентуално на 5 685, 64 лв., в случай на възстановяване с нови части, но
от алтернативни доставчици.
4
Вещото лице, изготвило заключението по авто-техническата експертиза е категорично,
че по делото няма данни за изместване назад на л.а. „Мерцедес GLC 220“, рег. № ***
вследствие на удара от другия автомобил „Митцубиши Галант“ с рег. № ***, при което
изместване евентуално да се получат увреждания от съприкосновение с твърд предмет,
намиращ се в задната му част. Тоест отстранените в сервиза увреждания в задната част на
автомобила и съответно заплатени от застрахователя-ищец, не са резултат от процесното
ПТП от 18.06.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна се налага извод, че
предявения от ищеца иск е неоснователен и недоказан.
Съгласно чл.411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност".
Основния спорен по делото въпрос касае размера на вредите, причинени на
застрахования при ищеца по застраховка „Каско “ л. а. „Мерцедес GLC 220“, рег. № ***
респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца?
По този въпрос е формирана непротиворечива съдебна практика, постановена от ВКС
при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на
ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение №
109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д.
№ 652/2009 г. на ВКС, І ТО и др.). Действителната стойност на вредата е пазарната стойност,
на която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата,
или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.
При оспорване на механизма и причината за настъпване на ПТП, размерът и видът на
щетите, както и елементите на деликтната отговорност като основание за ангажиране на
регресната такава /противоправно деяние, вреди, причинно-следствена връзка между
деянието и вредите/ ищецът следваше да проведе пълно и главно доказване на елементите от
фактическия състав на чл.411 от КЗ, в частност относно вида и размера на щетите, каквото
доказване в случая ищецът не проведе.
Съдът възприема изцяло изводът на вещото лице по САТЕ, относно установения
механизъм на ПТП и причинените при него щети по увредения лек автомобил „Мерцедес
5
GLC 220“, рег. № ***, основно в предната му част. Изводът на вещото лице по САТЕ, че
възстановените увреждания в задната част на л.а. „Мерцедес GLC 220“, рег. № *** не са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 18.06.2019 г., кореспондира и с
показанията на разпитаните в производството свидетели Б. и Т., които съдът също
кредитира, тъй като същите са безпротиворечиви помежду си и са базирани на преки
впечатления на същите, като участници в ПТП, а в отношенията между двамата
застрахователи, същите са и незаинтересовани от изхода на спора.
По делото са налице данни, което е отразено и в заключението по авто-техническата
експертиза, че при огледа на автомобил „Мерцедес GLC 220“, рег. № ***, при сключването
на застраховката „Каско“ по полица № *** е съставен Протокол № ***/03.09.2018 г., в който
са отразени увредени детайли по автомобила, а именно наранена боя на заден десен калник
и задна броня. В обясненията си пред съда, вещото лице заяви, че разликата, която се
получава между стойността по фактурата, издадена от доверения сервиз и калкулацията за
възстановяване на процесния автомобил по заключението на експертизата, идва от
отремонтираните в сервиза увреждания в задната част на л.а. „Мерцедес GLC 220“, рег. №
***, които не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. При установения по
делото механизъм на ПТП няма как л.а. „Митцубиши Галант“, който е много по-лек да
измести л.а. „Мерцедес“ /който е джип и е по-тежък/.
По делото няма доказателства, че на автосервиза „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД с
възлагателното писмо от 19.06.2019г. са възложени за отстраняване увреждания по задната
част на л.а. „Мерцедес GLC 220“, рег. № ***, които както се установи нямат връзка с
процесното ПТП.
Следователно, въпреки, че ищеца е заплатил пълната стойност на ремонтно –
възстановителните дейности, извършени от сервиза „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, въз основа
на издадената фактура № ***/23.08.2019 г., в размер на 6731,62 лв., за него не е възникнало
регресно вземане за пълния размер на платеното обезщетение към застрахователя по ЗЗ
„ГО“ на делинквента, а само за стойността на уврежданията, които са пряка последица от
процесното ПТП или за сумата от не повече от 5905,93 лв. с вкл. ликвидационни разноски.
Заплащайки доброволно извънсъдебно сумата от 6208,35 лв., който факт е признат за
безспорен между страните, ответника е погасил изцяло задължението си по регресната
претенция, като предявената за плащане в настоящото производство разлика от 538, 27 лв.
се явява неоснователно претендирана и искът за установяване дължимостта на същата, към
датата на образуване на заповедното производство, подлежи на отхвърляне.
Искът по чл.86 от ЗЗД като акцесорен на главния иск и обусловен от изхода по него,
също подлежи на отхвърляне.
По разноските за производството:
Предвид изхода на делото, право на разноски има само ответника. Същия е поискал
присъждане на такива с отговора по чл.131 от ГПК, като е представил по делото Списък по
чл.80 от ГПК, съгласно който извършените разноски възлизат на 200 лв., като е поискал и
6
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда размер. По делото,
ответника действително е бил представляван от упълномощен юрисконсулт, като с оглед
фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че му се следва юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определен по реда на чл.78, ал.8 от ГПК. На
осн. чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника се следват разноски в общ размер от 300 лв.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ********* срещу ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК ********* искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.411 от КЗ и чл.86
ЗЗД, за признаване за установено, че ответника има непогасено към ищеца задължение в
общ размер на 715,93 лв., от която сума 538,27 лв., представлява непогасен остатък от
регресна претенция за застрахователно обезщетение, изплатено по Щета № ***, образувана
във вр. с имуществена застраховка по застрахователна полица „Каско“ № ***/03.09.2018 г. за
лек автомобил „Мерцедес GLC 220“, рег. № ***, валидна към датата на ПТП 18.06.2019 г. в
гр. София, предизвикано по вина на водач на л.а. „Мицубиши“, рег. № ***, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ЗК „Лев Инс“ АД, ведно със законната
лихва върху претендираната сума, считано от 26.01.2024 г.- датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, а сумата от
177,66 лв., представлява обезщетение за забава при плащането на главницата от 538,27лв., за
периода на забава от 24.01.2021 г. до 24.01.2024 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********
да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК ********* сумата от 300,00 лв. /триста
лева/представляваща дължимите се на ответника съдебни разноски за настоящото исково
производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на съобщаването му, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7