Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
13.04.2021 |
Град
|
М. |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
І-ви наказателен
|
Състав |
||
|
На |
Дванадесети април |
|
Година
|
2021 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
|
|
|||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|
|||||||||
Секретар |
Е.Г. |
|
|||||||||
Прокурор |
|
|
|||||||||
Като разгледа докладваното от |
Съдия
ДИМИТРОВА |
||||||||||
|
АНХ |
Дело номер |
147 |
по
описа за |
2021 |
година |
|
||||
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 2602042/13.03.2019
год. на ОД на МВР гр.В., с който на нарушителя К.Д.П. ***, е наложено
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА, за нарушение на чл.21
ал.1, вр. с чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, като незаконосъобразно
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
К.Д.П. ***, е
обжалвал в срок Електронен фиш
за налагане на глоба серия К №
2602042/13.03.2019 год. на ОД на МВР гр.В..
Жалбоподателят редовно призован, респективно
уведомен ,не се явява, нито пък се представлява. С депозираната по делото жалба
се оспорва правилността и законосъобразността на обжалвания Електронен фиш и се
иска неговата отмяна. Излагат се подробни съображения в тази насока, които ще
бъдат обект на анализ в по-долните абзаци.
Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно
призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба,
изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното
от фактическа срана:
На 13.03.2019 год. в 14:49 часа в област В., община М., на ПП І-1 /Е-79/,
км.159+000, извън населено място, с посока на движение към гр.М., техническо
средство – стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното
движение /СПУКС/, тип „ARH CAM S1”
с фабричен № 11743ВС заснело МПС “Ф.П.”, вид лек автомобил, с рег.№ ******, със
скорост от 104 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч. Същият не е спрян, като използваното
по време и място техническо средство работи в автоматичен и автономен режим,
без участие и намеса от служител. Измерва скоростта на преминаващите
автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и
автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. Преносът на информация
от АТСС „ARH CAM S1” с фабричен №
11743ВС към автоматизираната система за управление на административнонаказателната
дейност също се извършва автоматично, посредством 3G
мрежа. СПУКС работи напълно автоматично като стационарна камера за контрол на
скоростта, като служителят на реда само разполага техническото средство, въвежда
необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа.
Безспорно служителя не стои до техническото средство и не наблюдава
установяването на нарушения от него. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно
разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния Електронен фиш на
собственика на автомобила, в случая това е „жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
2602042/13.03.2019 год., Снимка № 11743ВС/0073672 от 13.03.2019 г., Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на ИД Председател на Български
институт по метрология, Заповед под № 8121з-931/30.08.2016 год. на Министъра на
вътрешните работи, ведно с приложение към посочената заповед, Данни за
собствеността на превозното средство, а именно МПС с рег.№ ******, Справка от
ИД Председател на БИМ под вх.№ 20-00-62-2/20.12.2018 г., копие от Протокол от
проверка № 65-С-ИСИ от 19.10.2018 г. на БИМ, писмо под рег.№
967000-7715/04.08.2020 г. на ВПД Началник сектор „ПП“ гр.В. към ОД на МВР гр.В.,
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система под
рег.№ 967р-1259 от 14.03.2019 г., снимка за временно монтиране на ATCC
„ARH CAM S1” № 11743bc, касателно 13.03.2019 г., Декларация Приложение № 6 за
предоставяне на информация, във връзка с разпоредбите на чл.189 ал.5 от ЗДвП от
29.07.2020 г., заверени ксерокопия от Електронен фиш за налагане на глоба серия
К, № 2602042, Известие за доставяне от 30.07.2020 г., АУАН № 373430/25.02.2021
г., Справка от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.В. под
рег.№ 967000-3974/26.03.2021 г., ведно с опис на изпратената на 05.08.2020 г.
явна кореспонденция от Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.В., Молба под вх.№
261505/30.03.2021 г. на жалбоподателя, Справка от Началника на Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР гр.В. под рег.№ 967000-4197/30.03.2021 г., ведно с
разпечатка от констатираните нарушения с ATCC
„ARH CAM S1” № 11743bc, касателно 13.03.2019 г., Справка от офис мениджър към
„Пощенска станция“ гр.В. под изх.№ 8/01.04.2021 г. и препис-извлечение от Акт
за смърт № 0282/23.04.2020 г., относно лицето Г.Х.С. – б.ж. на гр.С..
Съдебният състав приема, че жалбата е подадена в срок и е
допустима. Тук е мястото да се отбележи фактологията по депозиране на Жалба № 967000-3104/08.03.2021
г. По делото няма доказателства кога е бил връчен атакувания Електронен фиш на
жалбоподателя. В тази насока, с Разпореждане № 260224/15.03.2021 г.
съдия-докладчика по делото е задължил страните по делото да представят
доказателства в тази насока. От страна на жалбоподателя е постъпила Молба под
вх.№ 261505/30.03.2021 г., с която уточнява, че атакувания Електронен фиш му е
връчен на 26.07.2020 г. От своя страна ответника по делото със Справка под
рег.№ 967000-3974/26.03.2021 г. е уведомил съдебния състав, че доказателства
към 26.03.2021 г., удостоверяващи връчването на обжалвания Електронен фиш не са
постъпвали, но след проверка в АИС – АНД на МВР било установено, че горепосочения
Електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 26.07.2020 г. и същият е бил влязъл
в сила на 10.08.2020 г. Отразено е, че не е ясно от кой и къде в страната е
извършвано връчването. Отразено е, че жалбоподателя е представил данни по
чл.189 ал.5 от ЗДвП за извършителя на нарушението и същите са били в
предвидения от закона 14-дневен срок. Въз основа на гореизложеното категорично
жалбата е в срок, като в подкрепа на изложеното са и приложените от
жалбоподателя доказателства в насока на АУАН № 373430/25.02.2021 г., съставен
във връзка неизпълнение задълженията на жалбоподателя да заплати глоба с фиш
серия К № 2602042, връчен на жалбоподателя на 26.07.2020 г.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките
на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Изложената
до тук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото
писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и
приложения снимков материал от заснет клип № 11743ВС/0073672 с техническо
средство АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС. Така приложения снимков материал,
съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с
техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова е приобщено по съответния ред по делото.
При така
установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно
средство от Категория В за населеното място е
В конкретния
случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на
изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща
вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на
утвърдения със Заповед № 8121з-931/20.08.2016 г. на Министъра на вътрешните
работи образец.
В този
мисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът
за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11, да предвижда, че
влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно
последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни
фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно
процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в
разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и
електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и
връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната
законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както
и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно
електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от
наименованието на атакувания акт, се налага най-напред извода, че в случая не е
налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено
понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите, на който пък не е
предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението.
Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията,
базиращи се на формално, както се е изразил жалбоподателя основание, се явяват
неоснователни.
Категорично не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя и
застъпената теза в представената от него съдебна практика относно приложението
на чл.189, ал. 4 ЗДвП, като дори само от етимологията на всеки от изразите,
логическото, езиково и правно свързване на изразите в нормата, следва извода,
че употребеният израз „в отсъствие на контролен орган”, касае заснемането на
нарушението. В случай, че се приеме обратното, тогава средството за измерване
на скоростта и заснемане няма да е посочено, че следва да бъде автоматизирано и
би се достигнало до абсурдния извод, че е наложително присъствието и извършване
на действия по боравене с това средство от нарочен оператор, каквато очевидно
не е идеята на законодателя, насочена към стремеж за изключване или поне
ограничаване на човешкия фактор при заснемане и установяване по този начин на
нарушението. Освен това, така или иначе Електронния фиш, както и наказателното
постановление, за разлика от АУАН, няма изисквания да се съставят в присъствие
на нарушителя, а само му се връчват, за да се приеме, че текста на чл.189, ал.4 ЗДвП въвежда такива, а все пак може да се открие и разлика в понятията
контролен орган от една страна и административнонаказващ орган, респ. издател
на електронния фиш – от друга, което също изключва възприетото от жалбоподателя
тълкуване на закона.
От
материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига
до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите
констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата
– 13.03.2019 г. в 14:49 часа, с техническо средство АТСС „ARH CAM S1”
с фабричен № 11743ВС, било заснето движение на лек автомобил марка “Ф.П.” с рег.№ ****** със скорост от 104 км/ч над
максимално разрешената за движение в извън населено място 90 км/ч., каквото
ограничение било въведено и е посочено отклонение от 14 км/ч.
Най-напред
следва да бъде отбелязано, че липсва конкретно посочване на мястото на
извършване нарушението. Действително в електронния фиш е отразено, че същото е
извършено на км.159+000 – извън населено място с посока на движение към гр.М.,
но следва да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена
стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че
не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за
равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест,
отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване
по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда
по същество – арг. чл.189 ал.10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно
положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на
електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и
признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени
средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал и макар от
същия да не става ясно при обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй
като посочените координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което
принципно е възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин наличието
на процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено такова,
тъй като с посочените GPS –
координати, мястото на нарушението се явява определяемо и същото очевидно
съответства на посоченото в електронния фиш място на нарушението.
На
следващо място, преценката на наказващия орган досежно установената скорост на
движение на процесния лек автомобил се явява обоснована, като в хода на съдебното
производство издателят на електронния фиш - ОД на МВР В. са представили Справка от И.Д. Председател на БИМ гр.С. под вх.№ 20-00-62-2/20.12.2018
г., от която е видно, че проверката на
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникацията тип АТСС „ARH CAM S1”
с фабричен № 11743ВС, заявена за 2018 г.
е приключила с извършване на проверка през м.октомври 2018 г. , за който е издаден
посочения протокол под № 65-С-ИСИ/19.10.2018 г. Периодичността на проверката на
лазерни скоростомери е една година. По делото е представено и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, от което по
безспорен начин се установява, че срока на валидност на преносимата система за
контрол на скоростта на моторни-превозни средства, с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1
е със срок на валидност 07.09.2027 г. при дата на издаване на удостоверението
за одобрен тип на 07.09.2017 г. Безспорно е установено, че на 13.03.2019 г. в
посочения час при ограничение на скоростта от 90 км/ч нарушителя е реализирал
превишение на скоростта, което е намерило отражение и в Разпечатката от камера
11743bc.
Отново следва да се подчертае, че с разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП е въведен нов ред за установяване на нарушенията по ЗДвП,
за разлика от установения в ал.1 от същата разпоредба ред за установяване на нарушенията с АКТ,
съставен от длъжностно лице на службата за контрол по пътищата и в присъствието
на нарушителя. В това производство нарушението се счита установено в момента на
заснемането му с техническо средство. Безспорно в случая нарушението е
установено с техническо средство, заснемащо и записващо датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на МПС, приложената към делото разпечатка от
което е веществено доказателствено средство, предвид разпоредбата на чл.189,
ал.15 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.189 от ЗДвП законодателят не прави разлика
между стационарно монтирано техническо средство за видеоконтрол и мобилно
такова. Предвид това незаконосъобразен се явява изводът на жалбоподателя, че
при заснемане на нарушение с процесното техническо средство следва да бъде
съставен АУАН и издадено НП, за да се ангажира отговорността на нарушителя.
Граматическото, логическото и систематическото тълкуване
на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП налага различен извод, а именно, че частта
от изречението „в отсъствието на контролен орган и нарушител” се отнася до
издаването на електронния фиш, а не до установяването и заснемането на
нарушението с техническо средство.
Логическото тълкуване води именно до този извод, тъй като няма как едно
нарушение от категорията на процесното, да бъде установено в отсъствието на
нарушител, който в случая управлява заснетото МПС.
Настоящият съдебен състав намира за неправилен извода
на жалбоподателя, че видеоконтрола се осъществява само на места, където освен,
че е монтирана стационарна камера, следва да са налице и предварителни
обозначения за съществуването им със съответни знаци или табели. Водачите на
МПС са длъжни да спазват правилата за движение по пътищата навсякъде, а за
контролните органи не съществува задължение в ЗДвП предварително да обозначават
местата, на които ще осъществяват контрол по спазването им. Предвид това
настоящият съдебен състав приема, че не е нарушена разпоредбата на чл.165 от ЗДвП.
Според
определението, съдържащо се в §6, т.63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш"
е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. След като е електронно изявление, записано върху хартиен носител и в
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, където са посочени изискуемите реквизити,
подпис не се изисква, се стига до извода, че такъв не е необходим, за да е
спазена формата. Задължителните реквизити на електронния фиш са изчерпателно
изброени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която разпоредба е специална и
не препраща към ЗАНН относно формата на този вид санкционен акт. Предвид това
настоящият състав приема, че за да е спазена формата на ЕФНГ е достатъчно
същият да съдържа посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В тази връзка
липсата на дата на издаване също не е нарушение, доколкото няма такова
изискване и доколкото нарушението се счита установено в момента на заснемането
му с техническо средство, когато се счита издаден и самия фиш.
Относно мотива за липса на надлежно описание на
нарушението може да се приеме, че това донякъде е така, но не и до степен, че
да води до извода, че това нарушение е от категорията на съществените,
обуславящи отмяна на електронния фиш. Описанието не е пълно и всеобхватно, но с
посочване на факта, че е извършено нарушение за скорост, при разрешена такава
от 90 км/ч, установена – 104 км/ч и превишение на разрешената скорост с 14
км/ч, настоящият състав приема, че нарушителят е наясно какво нарушение се
твърди, че е извършил. Липса на надлежно описание на нарушението би била налице
тогава, когато от фактическото описание на нарушението не може да се направи
извод какво нарушение е извършено или същото не съответства на приетата за
нарушена правна норма, което в случая не е така.
Налице е констатираното несъответствие между скоростта
на движение на автомобила, отразена в разпечатката от автоматизираното
техническо средство и тази, посочена във фиша, но настоящият съдебен състав
приема, че това нарушение не е от категорията на съществените, обуславящи
отмяна на акта. От една страна установената с техническото средство скорост е
намалена, при което е намалено и превишението на допустимата скорост, което е в
полза на нарушителя. От друга страна, намалението на превишената скорост не
влияе върху нарушението, което е извършено и не води до преквалификация на
деянието и на санкционната норма.
Безспорно установено е по делото, че заснетият с
превишена скорост автомобила е бил засечен със стационарно преносим уред за
осъществяване на контрол на пътното движение - ARH CAM S1, което е
преминало изискуемата проверка. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
Министъра на вътрешните работи. С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г., ВАС
е признал възможността за поставяне на
технически средства, които автоматично да записват административни нарушения,
но изрично е указал необходимостта това да се извършва по определена процедура
и с оглед спазването на определени изисквания” (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства
е позволено (чл.165, ал.2, т.7
от ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на
сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства
могат да създадат висока степен на достоверност, изключваща намесата на
субективен фактор. В конкретният случай
скоростта на движение е отчетена от стационарно преносим уред за осъществяване
на контрол на пътното движение, който е функционирал след включването му от
оператор. Същият работи напълно автоматично като стационарна камера за контрол
на скоростта. Служителят не стои до техническото средство и не наблюдава
установяването на нарушения от него. Същият само разполага техническото
средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа и
охранява безспорно техническото средство. Задължение на служителя е да
документира с дигитална снимка разположението на автоматизираното техническо
средство и в тази насока е приложената снимка на л.14 от делото. На л.5 от
делото е приложен снимков материал, от който се установява, че е заснет
процесния автомобила и че в четирите
края на снимката има маркери. Видно от представените по делото заверено
ксерокопие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
от Български институт по метрология и приложението към удостоверението,
преносимата система ARH CAM S1 е мобилно
многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото измерва скоростта и разстоянието
на преминаващите моторни-превозни средства само в автоматичен режим от статив
/тринога/ или от конзола в патрулен автомобил в стационарно положение /режим на
устройството/. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул,
който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от
преминаващите превозни средства. Видно от разяснителната част на приложението към
посоченото удостоверение, маркерите в средата на страните на изображението на
една снимка показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч
е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането
на тези маркери. При прилагането на това правило и видно от така приложения
снимков материал на л.5, при пресичането на четирите маркера в средата е
конкретизирано, че в 14:49 часа на 13.03.2019 г. е регистрирано нарушение от
МПС с рег.№ ******, което е именно посоченото в обжалвания Електронен фиш.Това
действие от страна на оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в
съответствие с цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б. „б” на т. 65, §6 ДР на
ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези,
които са прикрепени към превозното средство или временно разположени на участък
от пътя и установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя началото на работния процес и неговия край. Възможността с такъв вид средство за
измерване да се установява нарушение, за което може да се издаде електронен
фиш, е законодателно призната с новата редакция на чл.189 ал.4 от ЗДвП и с Наредбата № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните
работи и обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. Ползваното
средство за измерване на скоростта е напълно автоматично и независимо от
човешка намеса. Единствените действия, които има операторът с уреда е
активирането на бутона за начало на работен режим и първоначалните настройки,
които касаят посоката, в която се движат автомобилите, които ще бъдат
контролирани, обхвата на действие на уреда, които действия са също нормативно
регламентирани в чл. 9 от посочената по-горе наредба и инструкцията за
експлоатация на процесното средство за измерване, достъпна от производителя. Ето защо съдът счита, че няма намеса и
липсва субективен фактор към момента на установяване на нарушението. Такава има
едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се
материализира информацията на хартиен носител.
Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата за видеонаблюдение
в няколко карета са разположени относимите към нарушението параметри. Част от
тях са: посоката, обхвата на действие и режима, както и ограничението на
скоростта, спрямо което се осъществява контрола са по предварително зададени
параметри от оператора със системата. Останалите отразяват генерирани от
сателитните връзки данни - дата и час, географски координати на точката, в
която е извършено засичането на скоростта и номера на заснетия автомобил. В
конкретният случай и достоверността на показанията на средството за измерване е
гарантирана, тъй като данните в електронния фиш са възпроизведени от
приложените като веществено доказателствено средство фотоси, отразяващи
конкретните визирани горе параметри. Самото изображение ясно илюстрира
процесният автомобил, разположението му на пътното платно и конкретно посоката,
в която се сочи, че е станало измерването.
Налице е и попълнен от служителя на „Пътна полиция“
към ОД на МВР гр.В., работещ със системата за контрол Протокол за използване на стационарно преносим
уред за осъществяване на контрол на пътното движение тип ARH CAM S1
от 13.03.2019 г. по чл.10 от
посочената Наредба, в който е посочено началото и края на измерването като
часове, мястото за контрол, максимално разрешената скорост, броя и номерата на
клиповете, заснети с техническото средство, режима на измерване – стационарен,
посоката на задействане – приближаващ, разстоянието от пътния знак с въведено
ограничение до автоматизираното техническо средство за измерване,
регистрационния номер на служебния автомобил, в който е било позиционирано
средството за измерване. Предвид всичко
изложено съдът приема, че използването
на заснемащото автоматизирано техническо средство е станало по нормативно
определена процедура, при спазване на нормативно поставените изисквания и
технически инструкции на производителя на измервателния уред.
Тук е мястото да се посочи, че основният мотив за
постановяването на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 год., постановено по
Т.Д. № 1/2013 год. на Върховния Административен съд, с което се прие, че
единствено със стационарни средства за видеоконтрол могат да се установяват
нарушения на скоростта на движение на ППС беше, че липсва регламентация за
установяване на нарушения и налагане на санкции, чрез издаване на Електронен
фиш при заснемане на нарушението с мобилна система за видеоконтрол. С
приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата и §6 т.65 от ДР на ЗДвП, в която се приема,
че тези средства и системи могат да бъдат както стационарни, така и мобилни,
тази липса на правила и норми е преодоляна и в тази насока и в тази си част
Тълкувателното решение е загубило сила. Не е налице и противоречие между
разпоредбите на Наредбата и ЗДвП, тъй като видно от разпоредбата на чл.11 ал.2
от Наредбата се отнася само до случаите, в които се касае до контрол с мобилно
АТСС във време на движение на контролиращото МПС. В конкретния случай безспорно
е установено по делото, че мобилното АТСС, с което е заснето нарушението е било
със стационарно преносим уред временно
разположено в контролирания участък от пътя. Не се споделя така направеното
възражение от жалбоподателя за нарушение на чл.7 ал.1 от посочената Наредба,
визираща, че местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани
технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е-24 и се
оповестяват, чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на Министерството на вътрешните работи. Действително, в настоящия казус
контролирания участък не е бил предварително обозначен със знак Е-24, но това
не е било необходимо с оглед отмяната на чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г., която промяна е публикувана в ДВ бр.6/2018 год. в сила от 16.01.2018 год.
Както бе отразено в по-горните абзаци, деянието е осъществено на 13.03.2019 г.,
т.е. след постановената отмяна и такова изискване за предварително обозначаване
вече не е необходимо.
Следващият съществен момент се явява този, касаещ
авторството на деянието. В тази насока в съответната ОД на МВР се съдържа
информация и в този смисъл при издаване на електронния фиш е било известно
лицето – собственик на управляваното МПС. В тази насока е и приложената по
административнонаказателната преписка справка от централна база данни – КАТ – В.
за установяване на това обстоятелство. При
това положение и с оглед възприетата и изложена по–горе фактическа обстановка,
съдът счита, че административното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДВП, може да се вмени
във вина на жалбоподателя, след като е установено, че лицето би могло да бъде
субект на административната отговорност. Обосновано в електронния фиш името на
жалбоподателя е посочено като нарушител именно в качеството му на собственик,
на когото е регистрирано моторното-превозно средство, т.е. жалбоподателя попада
в кръга на лицата по чл.188 ал.1 от ЗДвП, които могат да бъдат субекти на
административна отговорност по наложени с електронен фиш административни
наказания „глоба”.
Настоящият съдебен състав намира, че атакувания Електронен
фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен по следните съображения:
На първо място съдебния състав намира за
основателно да посочи хронологията на събраните по делото доказателства в тази
насока. От събраните писмени доказателства се установява, че атакувания Електронен
фиш е връчен на жалбоподателя на 26.07.2020 г. Същият е упражнил правото си по
чл.189 ал.5 от ЗДвП и е предоставил информация по нарушението с Декларация от
29.07.2020 г. В същата жалбоподателя е
посочил, че на процесната дата е предоставил процесното МПС на лицето Г.Х.С. с
посочено ЕГН и постоянен адрес. Към декларацията не е приложено копие от
СУМПС-то на лицето. С писмо под рег.№ 967000-7715/04.08.2020 г. ВПД Началник на
Сектор „ПП” към ОД на МВР гр.В. е уведомил жалбоподателя, че липсва законово
основание процесния Електронен фиш да бъде анулиран, тъй като към декларацията
е неприложено копие от СУМПС. Посоченото писмо е изпратено на жалбоподателя на
05.08.2020 г., чрез куриер на „Български пощи”. В тази насока е опис за
изпратената явна кореспонденция от Сектор „ПП” при ОД на МВР гр.В.. Във връзка с
възражението на жалбоподателя, че не е получавал съобщение какъв е резултата,
а именно одобрена ли е Декларацията му,
дали е приета и по какви причини, съдебния състав е изискал справка от
„Български пощи” за движението на препоръчаната кореспондентска пратка. Такава
справка е постъпила по делото под вх.№ 261577/02.04.2021 г., удостоверяваща че
препоръчаната пратка с подател Сектор „ПП” при ОД на МВР гр.В. и получател
жалбоподателя е приета в Пощенска станция гр.В. на 05.08.2020 г. На 07.08.2020
г. пратката е постъпила в гр.С.. Направено е посещение на няколко дати и
получателя не е открит на адреса. На 26.08.2020 г. пратката е изпратена обратно
за доставка на подателя, като на 28.08.2020 г. подателя на пратката, а именно
Сектор „ПП” при ОД на МВР гр.В. я е получил обратно. От така изложената
подробна хронология по един безспорен и категоричен начин се установява, че на
жалбоподателя не му е било известно, че така подадената декларация от него не е
била уважена и по какви причини. Във връзка с установяване на действителния
извършител на нарушението от страна на жалбоподателя е постъпила Молба под вх.№
261688/09.04.2021 г., в която е отразено, че същият не е лице, което може да
изисква лични документи, като съвсем добросъвестно е посочил имена, адрес и
други данни, с които е индивидуализирал нарушителя. Посочено е, че лицето
управлявало процесния лек автомобил към момента на връчване на Електронния фиш, а именно 26.07.2020 г. е починало и в тази
насока е приложено ксерокопие на препис-извлечение от Акт за смърт №
0282/23.04.2020 г., издадено от ОП „Гробищни паркове” при Столична община гр.С..
От посоченото писмено доказателство по безспорен начин се установява, че
посоченото в Декларацията лице Г.Х.С. от гр.С. е починало на 21.04.2020 г.
Настоящият съдебен състав намира, че
административнонаказващия орган незаконосъобразно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като е приел, че
именно той в качеството си на собственик носи отговорност за констатираното
нарушение с МПС негова собственост. Безспорно нарушението е констатирано на
13.03.2019 г. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 26.07.2020 г., а
Декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДвП е от 29.07.2020 г. Лицето посочено като
извършител на нарушението е починало на 21.04.2020 г. Според разпоредбата на
чл.189 ал.5 изр.второ от ЗДвП копието на СУМПС се представя в съответната
териториална структура на МВР, заедно с Декларацията с данни за лицето,
извършило нарушението, което следва да стане в 14-дневен срок от връчване на Електронния
фиш. Преди връчването на Електронния фиш на собственика на автомобила, с който
е извършено нарушението, от същият не може да се очаква да знае, че с
превозното средство е извършено подобно нарушение, а още по-малко да се очаква
той вече да е обезпечил доказателства за авторството на нарушението, като се е
снабдил с копие на СУМПС на извършилия нарушението водач. Поради хронологията на
събитията по делото тезата, заложена в Декларацията е неопровержима, предвид
липсата на възможност за събиране на други доказателства. За пълнота на
изложеното следва да се добави, че с продължителното си бездействие
административнонаказващия орган всъщност сам е допринесъл за наличието на
обективна невъзможност да бъде установен и наказан действителния автор на
нарушението. То е заснето с АТСС на 13.03.2019 г., а Електронния фиш е връчен
на жалбоподателя на 26.07.2020 г. През този период е починало лицето, посочено в Декларацията по
чл.189 ал.5 от ЗДвП като извършител на нарушението. Тук е мястото да се отбележи,
че след смъртта на посоченото лице жалбоподателя е бил в обективна невъзможност
да представи копие от неговото СУМПС, която невъзможност се дължи на законови
пречки. Според чл.1 ал.5 т.2 от ЗБЛД СУМПС е Български личен документ, който
при смърт на своя притежател, съгласно чл.10 ал.1 т.1 от същия закон подлежи на
предаване на органа, който го е издал. Разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗБЛД предвижда,
че СУМПС се издава от органите на МВР на лица при условие и по ред, определени
с акт на МС. Този акт е именно ПИБЛД. Според чл.33 ал.1 изр.второ от ПИБЛД
СУМПС се издава въз основа на заявление по образец, съгласно Приложение № 2,
подадено лично в звената „Пътна полиция” при ОД на МВР по постоянния адрес на
заявителя. Следователно именно на административнонаказващия орган следва да е
предадено СУМПС след смъртта на лицето, поради което жалбоподателя очевидно не
е разполагал с него, за да изготви копие, което да представи с декларацията си,
както изисква разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.189 ал.5
от ЗДвП предоставя възможност на собственика на автомобила да избегне
отговорността по чл.188 ал.1 от ЗДвП за нарушението на правилата за движение,
но въвежда изискване писмената декларация да съдържа данни за лицето, извършило
нарушението. Под данни по смисъла на чл.189 ал.5 от ЗДвП следва да се разбират
данни, които позволяват установяване на самоличността на извършителя, доколкото
смисълът на разпоредбата е да се установи и санкционира виновно извършилият
нарушението водач. В случая подадената от жалбоподателя декларация съдържа
имената на извършителя, с всички индивидуализиращи самоличността данни по чл.8,
вр. с чл.5 т.1, вр. с чл.11 ал.1 от Закона за гражданската регистрация.
Настоящият съдебен състав намира, че непредставянето на копие от СУМПС не е
пречка за прилагане на разпоредбата на чл.189 ал.5 пр.последно от ЗДвП, тъй
като безспорно са представени доказателства за лицето извършител. Не на
последно място следва да се подчертае, че непредставянето на СУМПС от страна на
жалбоподателя е по обективни причини, каквато е смъртта на лицето, посочено в
декларацията като нарушител. Очевидно е от съдържанието на законовия текст, че
изискването за представяне на копие от СУМПС с декларацията е задължително,
доколкото има значение на удостоверяване обстоятелството, че собственикът е предоставил
автомобила си на правоспособно лице. Според настоящия съдебен състав непредставянето
на СУМПС може да се дължи на различни причини. Например СУМПС да е било
временно отнето със заповед за прилагане на ПАМ или да е било изгубено или
унищожено или пък лицето категорично да не го представя, като това не
съставлява обстоятелство, което да доведе до невъзможност да се обори
законовата презумпция. Вярно е, че редът за анулиране на издаден вече
Електронен фиш е специален и не вменява задължения за наказващия орган да
събира допълнителни доказателства, но пък същевременно е вярно и това, че
дадено лице дали притежава или не и какво Свидетелство за управление на МПС е
информация, известна на наказващия орган. Според настоящия съдебен състав
независимо, че жалбоподателя не е изпълнил стриктно процедурата по чл.189 ал.5
от ЗДвП на същият не е следвало на такова формално основание да се отказват
последиците на тази процедура, доколкото жалбоподателя е оспорил по надлежен
ред авторството на нарушението и е конкретизирал с достатъчно индивидуализиращи
белези в декларацията си кой е авторът на извършеното нарушение. Безспорно в
конкретния случай жалбоподателя се явява несправедливо наказан за нарушение,
което е декларирал по предвидения от закона ред и под страх от наказателна
отговорност, че не е извършил. Отново следва да се акцентува, че
незаконосъобразно административнонаказващия орган е приел, че жалбоподателя е
бил уведомен за отказа да бъде анулиран Електронния фиш, както и не се е съобразил
с обективните причини, посочени от жалбоподателя за непредставянето на копие от
СУМПС. Както многократно бе подчертавано и в по-горните абзаци, посоченото като
нарушител лице в Декларацията е починало на 21.04.2020 г. – много преди
връчване на атакувания Електронен фиш и депозираната от жалбоподателя
Декларация от 29.07.2020 г.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът ОТМЕНИ Електронен фиш
за налагане на глоба серия К № 2602042
от 13.03.2019 год. на ОД на МВР гр.В..
От страните по делото не са
претендирани разноски, поради което съдът се освобождава от произнасяне по този
въпрос.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: