Р Е Ш Е Н И Е
№177 27.05.2020г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
двадесет и шести май 2020г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №61 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.172
ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.128 и сл. от АПК вр. образувано
по жалбата на Л.Н.З. против Заповед №19-1228-000987/28.11.2019г. на Началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора с наложена на
жалбоподателя принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ на основание
чл. 171 т.1 буква „б“ от Закона за движение по пътищата за това, че на
28.11.2019г, около 13.20ч в град **** управлява собственото си МПС ***** с рег.
№****, като водача в сектор Пътна полиция отказва да бъде тестван за употреба
на наркотични вещества или техните аналози с Дръг тест 5000 ARLK
0072. Издаден талон за изследване номер 0010534. Водачът е изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7410+ с фабричен номер ARSM
0150, като уреда отчита 0 промила алкохол. С описаното е отказал да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози,
с което е нарушил чл. 174 ал.3 предл. второ от ЗДвП. Съставен е АУАН №GA109113/28.11.2019г.
В акта – в графа възражения са вписани
причините, поради които водачът е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство – тест за установяване употребата на наркотични вещества, а
именно не желае „да му бъркат в устата“, но е съгласен да даде кръв. Издаден е
талон за изследване, който е получен и изпълнен, видно и от докладната записка,
съставена от Т. Т., същият издал и талона за медицинско изследване. В
докладната записка е посочено, че водачът е придружен от служители на 01 РУ до
ЦСМП на МБАЛ „Доктор Стоян Киркович“, където е дал кръв за изследване. На
29.11.2019г е назначена токсикохимична експертиза,
която да се извърши от експерт НИК гр. София. Резултатите от експертизата са
представени по делото от процесуалния представител на ответника и сочат на
наличие на метаболит на тетрахидроканабинола,
без възможност за определяне на точното количество. Към експертна справка
№20/ТКХ-129 от 11.05.2020г е представен и протокола аз медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол или наркотични вещества или
техни аналози от доктор Р.Д. на 28.11.2019г в 15.30ч в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян
Киркович“.
Въз основа на тези факти жалбоподателя
твърди, че не е осъществен фактическия състав на чл.171 т.1 буква „б“ от ЗДвП
за налагане на принудителната административна мярка, тъй като водачът не е
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози. В тази връзка сочи и допуснато съществено нарушение относно
изискванията за съдържание на административния акт, в който е посочено, че
водачът не е изпълнил и издадения талон за медицинско изследване, което се
опровергава от събраните по преписката доказателства. Счита, че нарушение по
смисъла на чл.174 ал.3 предл. второ от ЗДвП не е извършено, а водачите
разполагат с правото да изберат начина, по който да бъдат проверени за употреба
на наркотични вещества или техни аналози, съответно за наличие на алкохол в
кръвта.
Иска от съда да приеме, че оспорената
заповед е незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалния закон
и при допуснато съществено нарушение на правото му на защита като е обвинени
кумулативно и в отказ да изпълни предписание за химико токсикологично
лабораторно изследване.
Претендира разноските по делото –
държавна такса и възнаграждение за един адвокат, съгласно представен към
жалбата списък по чл.80 от ГПК вр. с чл.144 от АПК.
Ответника – Началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и иска от съда да бъде отхвърлена като неоснователна.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
ЗППАМ № 19-1228-000987/28.11.2019г на
Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора е издадена от
компетентен орган, съгласно Заповед № 349з-723/06.03.2018г на Директора на ОД
МВР Стара Загора, с която началниците на групи в сектор „ПП“ при същата
дирекция са оправомощени да издават заповеди по чл.171 т.1 от Закона за
движение по пътищата. Връчена е на жалбоподателя на 06.01.2020г с указание, че
може да бъде обжалвана пред АС Стара Загора в 14-дневен срок1 а жалбата е
подадена най-късно на 10.01.2020г, когато има положена резолюция от инспектор А.
Под входящия номер липсва дата. Предвид тези удостоверителни изявления на
ответника се налага извода, че 14-дневния преклузивен
срок е спазен. Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна,
поради следното:
На първо място съставянето на акт за
установяване на едно от двете посочените
в чл.171 т.1 буква „б“ ЗДвП административни нарушения е условие без което не
може да бъде законосъобразно приложена принудителната административна мярка
„временно отнемане на СУМПС“. Това е така, защото нейната цел е да преустанови
или предотврати извършването на административно нарушение с оглед охрана
безопасността на движението по пътищата. На следващо място АУАН има значение на
доказателствено средство за установяване на фактическото основание за прилагане
на принудителната мярка – то е отделен фактически състав, макар и идентичен с
фактическите обстоятелства на визираните две административни нарушения. Водачът съответно ангажира доказателства –
факти, опровергаващи установения посредством АУАН фактически състав на
принудителната мярка. В производството по проверка на нейната законосъобразност,
както и в производството по прилагането й, правно значение, а оттук и на
самостоятелно установяване, подлежат фактите, с чието съществуване законодателя
е свързал задължението на административния орган да приложи административната
принуда – мярка, ненаказателна по своя характер, но рестриктивна, подлежаща на
стриктно и точно тълкуване.
По посочената причина законосъобразността на
принудителната мярка е обусловена от установено по надлежния ред – чрез
съставен АУАН, административно нарушение, което изпълва някой от двата състава
на чл.171 т.1 буква „б“ от ЗДвП / за конкретния случай/: „който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.“ Съгласно посочените фактически
обстоятелства, административния орган се позовава при пълнота на тяхното
описание, на втория състав на чл.171 т.1 буква „б“ от ЗДвП, който от своя
страна има две възможни форми на изпълнение, както за концентрацията на
алкохол, така и за употребата на наркотични вещества: „който откаже да бъде
проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване“.
Всяка една от двете възможни форми на отказ, представлява изпълнение на
фактическия състав на чл.171 т.1 буква „б“ предл. второ от ЗДвП и съответно е
основание за прилагане на принудителната административна мярка. В
законодателството ни не съществува състав на административно нарушение, на
престъпление и съответно на административна принуда, който да предоставя избор
на субектите на отговорността или на мярката. Точно обратното – водачът
осъществява състава на мярката както ако откаже проверка с тест/техническо
средство, така и когато откаже да бъде проверен по другите посочени от ЗДвП и
уредени от Наредба №1/2017г способи за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества. Тезата на жалбоподателя би била
вярна, ако законодателя бе употребил съюза „и“ вместо алтернативата „или“,
сочеща на две възможни форми на поведение на водачите, което представлява
винаги неизпълнение на задължението им да се подложат на проверка и съответно
осъществява състава, представляващ основание за прилагане на мярката. Нещо повече, видно е от цитираното съдържание
на разпоредбата на чл.171 т.1 буква „б“ от ЗДвП, че законодателя е предвидил
една и съща принудителна мярка като вид и продължителност за водачите, които
управляват с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и за тези, които
откажат да бъдат проверени за употреба на алкохол, наркотични вещества или
техни аналози. Тук е мястото да се каже, че предмет на административното и на
съдебното производство не е установяване на административното нарушение по
чл.174 ал.3 предложение съответно от ЗДвП, а фактите, консумиращи състава на
чл.171 т.1 буква „б“ от същия закон, защото принудителната мярка има свой
собствен състав, ако и нейното прилагане да е обусловено от образувано
административно наказателно производство за осъществяване на административното
нарушение, чието преустановяване законодателя цели. Предвид целта на
административната принуда, акта за установяване на съответното административно
нарушение е условие без което не може, но нейната законосъобразност зависи и от
съществуването на нейния собствен фактически състав. За настоящия казус той е
отказ да бъде проверен водача за употреба на наркотични вещества, чрез
техническо средство – тест, чието установяване е безспорно по делото и наред
със съставения АУАН сочи на законосъобразност на оспорената заповед за
прилагане на принудителната административна мярка. Както се посочи и по-горе,
законодателя е употребил израза „или“, вместо „и“, което означава, че всеки
отказ да бъде проверен водача по начина, посочен от контролния орган е
съставомерен по смисъла на чл.171 т.1 буква „б“ предл. второ от ЗДвП. Видно е
от текста на мярката, че алтернативно са изброени възможните способи за
проверка, но те не са предоставени в избор на водачите, а за контролните органи
избора е само в една хипотеза – тази на чл. 5 от Наредба №1/2017г за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози / Наредбата/.
По аргумент от чл.171 т.1 буква „б“ предл.
второ от ЗДвП и Наредба №1/19.07.2017г за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
водачите нямат право да избират реда за установяване на посочените вещества.
Редът за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества е уреден
от закон и подзаконов нормативен акт, който водачите са длъжни да спазват, като
в тази връзка те имат задължение, а не избор, както да бъдат тествани с
техническо средство, така и да дадат съответните проби за лабораторни
изследвания при наличие на основание за това. Правната необоснованост на тезата,
предложена от жалбоподателя по отношение смисловото съдържание на нормата на
чл.171 т.1 буква „б“ от ЗДвП е явна дори само казаното до тук по отношение
състава на мярката, на административните нарушения и на престъпленията изобщо.
Но въпреки това и за яснота: Приемането на тезата за „избор на начина за
проверка“ означава, че водачите не следва да бъдат проверявани на място и с цел
да се преустанови веднага управлението на МПС-во, когато се установи нарушаване
на забраната по чл.5 ал.3 от ЗДвП, съответно и когато е невъзможно да се
провери този факт. Нещо повече, според тезата за избор, водачите следва да имат
свидетелството си за управление на моторно превозно средство, докато приключи
избраната от тях процедура за установяване употребата на алкохол или наркотични
вещества и въз основа на резултатите да се разреши въпроса за тяхната
отговорност, но тя от своя страна е за друго нарушение – управление на МПС след
употреба на посочените вещества, въпреки
изричната забрана. По волята на законодателя отказа на водачите да бъде следван
реда за проверка за спазване на забраната по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е въздигнат
в състав на административно нарушение – чл.174 ал.3 от ЗДвП, но и в състав на
принудителна административна мярка – тази по чл.171 т.1 буква „б“ предл. второ
от ЗДвП. Предложеното от жалбоподателя тълкуване на ЗДвП и на посочената
Наредба обезсмисля мярката и зачертава приложното й поле изобщо. Не това е
смисъла на законодателя и той се разкрива от точното, логично и систематично
прочитане на разпоредбите на чл.171 т.1 буква „б“ от ЗДвП и на Наредба №1/2017г
на Министъра на здравеопазването, на Министъра на вътрешните работи и на
Министъра на правосъдието. Целта на проверката при текущия контрол, извършвана
от контролните органи е да се установи веднага и на място дали водачите спазват
забраната на чл.5 ал.3 от ЗДвП, поради което и отказа на лицата, задължени да
се подложат на проверка се санкционира по същия начин, както и нарушаването на
посочената разпоредба. Оттук и предвид граматично ясното съдържание на чл.171
т.1 буква „б“ от ЗДвП, нейната правна характеристика на принудителна
административна мярка и целта на административната принуда - да не се позволи
на водачите, които не са проверени да продължат да управляват МПС-ва, се налага извода, че отказа да се проведе
изследване на място, води винаги до наличие на основанието по чл.171 т.1 буква
„б“ от ЗДвП. В съответствие с целта на мярката – да охрани безопасността на
движението, е регламентиран и редът за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества, а водачите нямат право на
избор. Текста на чл.2 от Наредбата е следния: При извършване на проверка за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно
дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата
разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават
неговите или на други лица живот или здраве. Неизпълнението на задължението по
ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ
на лицето да му бъде извършена такава. Оттук и правната норма / правило за
поведение, общо за всички, скрепено със санкция/ е следното: Водачите
изпълняват точно дадените от контролните органи разпореждания и указания при
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и/или съдържание на
алкохол в кръвта. Водачите, които не спазят точно дадените указания, отказват
да им бъде извършена проверка, освен когато тези указания налагат очевидно за
лицето престъпление или нарушение на нормативен акт. В жалбата възражения в
посочения от правната норма смисъл липсват, а именно водачът е бил свободен от
задължението да бъде проверен с тест за употреба на наркотични вещества, тъй
като указанията на органите са налагали очевидно за него правонарушение. Тъкмо
обратното, водачът е вписал възражение, че не желае да му бъде взета проба от
устата, което желание и предпочитание е без правно значение. Разпоредбата е
императивна по свето съдържание, установява задължение за водачите, посочва кои
обстоятелства изключват неговото спазване – а сред тях не е нежеланието да бъде
взета проба с клечка от устата на водача, като е скрепена и с правна фикция за
отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества. Правната норма не съдържа правило за поведение, което да сочи избор
на начина и средствата за проверка, предоставен на водачите – в противен случай
и в нормата на чл.171 т.1 буква „б“ от ЗДвП би следвало да е употребен съюза
„и“. Изложеното до тук е достатъчно да
опровергае правната теза на жалбоподателя, но за пълнота следва да се посочи още
и разпоредбата на чл. 3 ал.1. от Наредбата, според която при извършване на
проверка на място, употребата на наркотични вещества се установява с тест.
Отново не е предвидена възможност за избор от страна на водачите, а
неизпълнението на указанията на контролните органи по силата на посочения
нормативен акт – чл. 2 ал. 2 от Наредбата е отказ на водача, който изпълва
хипотезата на чл.171 т.1 буква „б“ от ЗДвП и правилно в настоящия случай компетентния
административен орган е приложил принудителната административна мярка.
Изпълнението на издадения талон за медицинско изследване има отношение към
установяване на факти от състава на престъплението – управление на МПС след употреба
на наркотични вещества, но не сочи на факт, изключващ приложението на
законовата фикция по чл.2 ал.2 от ЗДвП. Нито контролния орган, нито водача имат
право на избор как да бъде извършена проверката на място за употреба на
наркотични вещества, а именно с тест. Талон за медицинско изследване с оглед
доказване състава на други административни нарушения, съответно престъпления,
се попълва когато е съставен АУАН за управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, съответно за управление след употреба на наркотични
вещества, установена с протокол за установяване на тяхната употреба – аргумент
от чл. 3 ал.2 от Наредбата. Съгласно чл.3а от Наредбата, употребата на
наркотични вещества се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или
теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест. Нормата също е граматично ясна, посочва поредност
на начините и средствата за установяване употребата на алкохол и на първо място
законодателя си е послужил с думата „откаже“, а не „избере“, както поддържа
жалбоподателя. Към посоченото изследване се преминава, когато водачът откаже, а
отказът е съставомерен по чл. 171 т.1 буква „б“ от ЗДвП и от него жалбоподателя
не може да черпи права – да иска да притежава СУМПС, да управлява, докато се
установи дали към релевантния момент на проверката е извършил престъпление или
административно нарушение. Единствено, когато физическото състояние на лицето
не позволява проверка за употреба на наркотични вещества с тест, тогава не може
да се приеме, че същото е заявило отказ да му бъде извършена проверка с тест, но ще е
налице отказ, ако откаже да бъде проверен по другите способи. Ето защо се
налага в състава на чл.171 т.1 буква „б“ от ЗДвП да се предвиди и другата форма
на същото основание за прилагане на мярката. В настоящия случай отказа да бъде
извършена проверка с тест изрично заявен с посочване на причините в графа
„възражения“ по процесния АУАН, които обаче не са относими към физическо
състояние, сочещо на невъзможност. Аргумент, че водачите нямат право на избор
на начина и средствата, освен когато е налице физическа невъзможност, е и
разпоредбата на чл. 5 ал.1 от Наредбата, като в тази хипотеза изборът е на
контролните органи – тест или лабораторно изследване, според състоянието на
водачите. Задължителните хипотези на издаване на талон за медицинско изследване
– при оспорване от страна на водачите, което означава, че те не са отказали, а
са изпълнили задължението си да се подложат на място на проверка с тест, имат
за цел да се установят съставомерни факти от съставите на други административни
нарушения, съответно престъпления, и нямат отношение към състава на мярката по
чл.171 т.1 буква „Б“ от ЗДвП. Още един аргумент е и нормата на чл.6 ал.4 от Наредбата,
която единствено предоставя избор на водачите, но по отношение на контролно
изследване и поради това в хипотезата на установена концентрация на алкохол,
съответно установена употреба на наркотични вещества, чрез тест на място.
Тогава водачите могат да изберат дали показанията на техническите средства да
се проверят с доказателствен анализатор за алкохол, съответно с медицинско и
химическо лабораторно изследване. При отказ
на лицето – водач да избере втори метод за проверка на вече отчетени
резултати, се вземат предвид показанията на техническите средства. Наредбата
като подзаконов нормативен акт урежда реда за установяване употребата на
наркотични вещества и концентрацията на алкохол в кръвта в унисон със
законовите разпоредби, като разкрива и смисъла на оспорвания съюз „или“ в
нормата на чл.171 т.1 буква „б“ от ЗДвП, съответно чл.174 ал.3 от същия закон.
Както се установи от прегледа на законовите и подзаконовите разпоредби, в хипотеза на физическа невъзможност да се
извърши проверка на място, чрез тест, водачите следва да се подложат на
лабораторно изследване, а следователно отказа да го направят е също форма на
изпълнително деяние по посочените състави на административно нарушение и на
принудителна административна мярка. Няма състав на административно нарушение,
престъпление или на принудителна мярка, който да предоставя избор на лицата и
да изключва квалификация на съставомерното им поведение като основание за
ангажиране на тяхната отговорност или прилагане на административната принуда.
Посочването на възможните форми на изпълнение на съставите, чрез думата „или“
не може да бъде тълкувана юридически по посочения от жалбоподателя начин,
предвид изложените по-горе аргументи за две възможни проявни
форми на едно и също изпълнително деяние.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Н.З.
ЕГН********** против ЗППАМ№19-1228-000987/28.11.2019г на Началник група сектор
„ПП“ при ОД на МВР Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: