Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№

 

Град Добрич, 29.10.2019 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав в публично съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в следния състав :

 

                                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА

 

          при секретаря Калинка М., като разгледа докладвано от районния съдия гр. дело №3625 по описа на ДРС за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март” №59, с която срещу Т.М.М. с ЕГН ********** с адрес: ***, са предявени установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №2174/2018г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №1289 от 25.05.2018г., а именно:

  -  1304,01 лв. (хиляда триста и четири лева и 0,1 ст.) -  неплатена цена    за предоставени от „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД услуги за обект в  гр.Добрич, ул. ***  за периода 27.03.2014г. – 21.02.2018г.,   заедно със законната лихва  от датата на подаване на заявлението – 23.05.2018г. до окончателното плащане;

  -  252,59 лв. (двеста петдесет и два лева и 0,59 ст.)  -  обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода, считано от 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането за всяко непогасено месечно задължение до датата на заявлението: 28.05.2014г. -  23.05.2018г.;

Претендират се сторените по заповедното и по установителното дело разноски.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства: ответникът е абонат на ищцовото дружество и е ползвал услугите му за периода от 27.03.2014г. до 21.02.2018г., за което има открита индивидуална партида за обект, находящ се в гр.Добрич, ***, с клиентски номер №***. Предвид наличието на открита партида, ищецът по делото е изпълнявал задължението си да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от имота на ответника, в качеството му на абонат. В обекта има водомер, чрез който е ставало отчитането на потребеното количество вода. В съответствие с нормативните изисквания, инкасатор на оператора ежемесечно е отчитал потреблението на ответника и надлежно е отбелязвал в карнета съществуващата консумация. Ответникът обаче не е изпълнявал своето задължение да заплаща цената на предоставените услуги. За потребените ВиК услуги през процесния период са издадени фактури, като потребителят е разполагал с 30-дн. срок, считано от датата на фактуриране за заплащане на задълженията за предоставените услуги. Към датата на подаване на исковата молба ответникът не е погасил задълженията си в общ размер от 1304,02  лева за процесния период. Ищецът претендира реално изпълнение, ведно с обезщетение за забава -  252,59лв. за периода 28.05.2014г. -  23.05.2018г. 

С уточняваща молба (л. 99 от делото) ищецът е пояснил, че поради неосигуряване на достъп от страна на ответника на негови служители, е съставен Констативен протокол №000111/06.12.2016г. по чл. 24, ал.4 от Общите условия (“ОУ“) на водоснабдителното дружество, а отчитането на потребените количества вода е извършвано по реда на чл. 49 от ОУ, а именно: „при отказ на потребителя, установен с протокол по чл. 24, ал.4, да осигури достъп на длъжностното лице на ВиК оператора за отчитане на показанията на водомер, разходът на водата се изчислява по пропусквателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1  m/s, за периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца.“

Редовно уведомен, ответникът чрез процесуален представител, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. С молба с вх. рег. №24798/28.12.2018г. ищецът е възразил срещу допустимостта на  производството по настоящото дело по следните съображения: съобщението в заповедното производство е изпратено до адрес, който не съвпада с постоянния и настоящия му такъв. Регистрираният постоянен адрес на ответника, който съвпада с настоящия му адрес, е гр. Добрич, ул. ***. За издадената заповед по чл. 410 от ГПК ответникът разбрал едва при връчване на препис от исковата молба по настоящото дело. Поради това, счита, че исковата молба е преждевременно подадена и производството по делото се явява недопустимо. В условията на евентуалност  в писмения отговор релевира възражения за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Оспорва да има качеството потребител на ВиК услуги за процесния обект в  гр.Добрич, ул. ***. Твърди представените отчети и фактури да се отнасят за потребени ВиК услуги за друг обект, находящ се на адрес: гр. Добрич, ***, който имот ответникът продал още през 2012г. Представя заповед по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр. №3784/2013г. на ДРС, касаеща вземане на ищеца за предоставени ВиК услуги за гр. Добрич, ***. Оспорва верността на начисленията за консумирана вода, отразени в представените по делото карнети и фактури. За част от процесния имот – от м. октомври 2015г. до м. септември 2016г. ответникът заедно със семейстото си живеел в Германия. Твърди вземанията на ищеца за периода преди 23.05.2015г. (3г. преди подаването на заявлението) да са погасени по давност. По изложените съображения моли за прекратяване на производството като недопустимо, респ. за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове черпят правното си  основание от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 203 от ЗВ и чл. 86 от ЗЗД.

По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №2174 по описа за 2018 г. на Добричкия районен съд. С разпореждане от 25.05.2018г. е издадена заповед от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът Т.М.М. да заплати на кредитора „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД слените суми – сумата от 1304,01 лв. (хиляда триста и четири лева и 0,1 ст.) -  неплатена цена    за предоставени от „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД услуги за обект в  гр.Добрич, ул***  за периода 27.03.2014г. – 21.02.2018г.,   заедно със законната лихва  от датата на подаване на заявлението – 23.05.2018г. до окончателното плащане и сумата от 252,59 лв. (двеста петдесет и два лева и 0,59 ст.)  -  обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода, считано от 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането за всяко непогасено месечно задължение до датата на заявлението: 28.05.2014г. -  23.05.2018г.

От материалите по ч.гр.д. №2174/2018г. по описа на ДРС се установява, че издадената заповед по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Длъжникът е търсен на посочения в заявлението адрес, но не и на постоянния му адрес (съвпадащ с настоящия такъв). С оглед връчването на заповедта при условията на чл. 47, ал.5  от ГПК заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск срещу длъжника иск относно съществуване на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съобщението е връчено на заявителя на 06.08.2018г., като исковата молба е подадена по пощата на 04.09.2018г., т.е. в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Установява се, че на 17.12.2018г. ответникът се е снабдил с преписи от всички книжа по ч.гр.д. №2174/2018г. по описа на ДРС, вкл. и със заповедта по чл. 410 от ГПК (л. 40 от ч.гр.д. №2174/2018г. на ДРС). Ответникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК с твърдения за недължимост на предявеното вземане на 28.12.2018г. (л. 44 от ч.гр.д. №2174/2018г. по описа на ДРС).

На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК настоящият съдебен състав следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право – а именно връчването на заповедта по чл. 410 от ГПК надлежно на длъжника на 17.12.2018г. и подаденото от същия в законоустановения срок възражение по чл. 414 от ГПК.

С оглед гореизложеното и предвид изричното оспорване на ответника относно дължимостта на присъденото със заповедта по чл. 410 от ГПК вземане в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК, исковата молба се явява допустима и подлежи на преценка по същество.

Възникналото между страните облигационно отношение се регулира от Закона за водите, Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Приложение намират разпоредбите на Търговския закон - чл. 314 - чл. 341, при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Отношението е възникнало при действието на Общи условия, по аргумент от чл. 8, ал. 1 - 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.

Първият спорен между страните въпрос е свързан със съществуването на твърдяното облигационно правоотношение между тях през исковия период – от 27.03.2014г. до 21.02.2018г., респ. кой е отговорен за заплащането на задълженията за потребени ВиК услуги.  В случая, с оглед направеното от процесуалния представител на ответника оспорване, за да се ползва от удостоверения в карнета изгоден за него факт, ищцовото дружество следваше да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът има качеството потребител на предоставените в имота ВиК услуги. Индиция за това биха могли да бъдат както изхождащи от лицето документи, например: подписани от ответника документи при откриване или промяна на партидата, положени от ответника подписи върху карнета, протоколи или други документи, така и всякакви конклудентни действия, като напр. заплащане от ответника на същите услуги за друг период. В случая е представен карнет с липсващи подписи за потребител за целия процесен период, а и извън него. Липсва и надлежно удостоверен отказ на абоната да подпише някой от представените документи. Ето защо, от представения карнет и другите издадени от ищеца документи не може да се установи по несъмнен начин, че именно ответникът е страна по договора за доставка на ВиК услуги в процесния имот.

Съгласно приложимата за процесния случай легална дефиниция на § 1, ал. 1, т. 2, б. „а” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, „Потребители” са юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. По делото не са ангажирани никакви доказателства, че ответникът е собственик или ползвател на процесния водоснабден имот в етажната собственост, поради което облигационноправната връзка между ответника и ищцовото дружество не може да се смята за възникнала и на това основание. Още по-малко приетите по делото съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза са в състояние да установят спорното обстоятелство, че ответникът е потребител на доставените в имота ВиК услуги, доколкото изброените доказателствени средства не са предназначени за установяване на този факт, а имат вторичен спрямо него характер.

Наред с това, съобразно чл.22 и чл.32, ал.1 ОУ ВиК и чл.30 от Наредба №4/14.09.2004г., количеството доставена и потребена вода се отчита и измерва чрез монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения. Тоест подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват с количеството вода, отчетено от съответния индивидуален водомер. За да се установи въпросното количеството вода, отчетено от съответния индивидуален водомер, се извършват периодични проверки от служителите на оператора, за контрол на показанията и състоянието на водомерите. На осн. чл.5 и чл.24, ал.1 ОУ на ВиК и чл.43 от Наредба №4/14.09.2004г., потребителите са длъжни да осигуряват достъп до индивидуалните водомери, които се намират в границите на техните самостоятелни обекти, за целите на проверките. За целта е предвидено задължение на оператора за предварително известяване. Когато е налице невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане - чл.35, ал.4 от Наредба №4 от 14.09.2004г. Ако въпреки тази възможност и въпреки задължението да осигури достъп, потребителят бездейства системно, разходът на вода се изчислява при спазване на методиката по чл.35, ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г. и чл.49 от ОУ на ВиК. Системният отказ от осигуряване на достъп се доказва с констативен протокол при условията на (чл.35, ал.5 от Наредба №4/14.09.2004г.).

Съгласно клаузата на чл. 23, ал. 4 от ОУ отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, а при липса на такъв, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. В конкретния случай видно от съдържанието на представените по делото карнетни листи (л.30-31), относими за исковия период и обективиращи показанията на водомера и отчетените количества потребена вода, отчитането на количествата питейна вода от страна на оператора не е извършено при съблюдаване правилата на чл. 23 и чл. 24 от ОУ - отчитането не е извършено в присъствие на потребителя, нито отчетът е оформен с подпис на негов представител или свидетел. Същевременно в исковата молба липсват твърдения за невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие или отказ на потребителя в хипотезите, установени в общите условията. Данните в насока, че за процесния имот не се осигурява достъп за отчет на водомера, удостоверени в констативен протокол от 06.12.2016г. (л. 32 от делото) за част от исковия период, не установяват наличието на отказ за осигуряване на достъп, тъй като изхождат от самия инкасатор. Същият не отговаря на съдържателните изисквания за редовност на констативния протокол, доколкото графата „свидетел при отказ да се подпише протокола” е непопълнена. Представеният впоследствие за втори път протокол от 06.12.2016г. (л. 100 от делото), приложен към молба вх. рег. №6232/26.03.2019г., следва да бъде изключен от доказателствата по делото, доколкото е очевдидно, че в същия има добавки, нанесени след като протоколът от 06.12.2016г. е представен с исковата молба – в представения втори препис графата „свидетел при отказ да се подпише протокола” е попълнена с имената *** – технически организатор” и подпис.

При тези съображения се налага извода, че дружеството - ищец не е установило при условията на пълно и главно доказване претенцията си за главница. Не е необходимо да се обсъждат останалите възражения и доказателства, доколкото същите не биха променили извода на съда за неоснователност на главния иск. Неоснователността на главния иск предпоставя отхвърляне и на акцесорната претенция за мораторни лихви.

Независимо от това за пълнота на изложението съдът намира за основателно и възражението на ищеца за погасителна давност, относно вземанията за част от процесния период. Водоснабдителната и канализационна услуга има характер на задължение за периодично плащане, спрямо което е приложима тригодишна погасителна давност. Предвид на това вземанията за периода от 27.03.2014г. до 23.05.2015г. се явяват погасени по давност, тъй като заявлението за издаване на заповед за заповед за изпълнение в производството по ч.гр.дело №2174/2018г. е подадено на 23.05.2018г.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.2 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 680 лв., от които: 600 лв. –   платено адвокатско възнаграждение и 80 лв. – депозит за вещо лице.

 

Така мотивиран, Добричкият районен съд:

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март” №59 срещу Т.М.М. с ЕГН ********** с адрес: *** установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №2174/2018г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №1289 от 25.05.2018г., а именно:

  -  1304,01 лв. (хиляда триста и четири лева и 0,1 ст.) -  неплатена цена    за предоставени от „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД услуги за обект в  гр.Добрич, ул. ***  за периода 27.03.2014г. – 21.02.2018г.,   заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 23.05.2018г. до окончателното плащане.

  -  252,59 лв. (двеста петдесет и два лева и 0,59 ст.)  -  обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода, считано от 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането за всяко непогасено месечно задължение до датата на заявлението: 28.05.2014г. -  23.05.2018г.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март” №59 да заплати на  Т.М.М. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 680 лева – съдебно-деловодни разноски.

 

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: