№ 122
гр. Шумен, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Д.а
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д.а Въззивно гражданско дело
№ 20243600500002 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Р. Д. К. от гр. Нови пазар срещу решение
№ 219/28.08.2023 г. по гр.д. № 183/2023 г. по описа на НПРС, поправено с решение №
307/30.11.2023 г. по същото дело.
Жалбоподателят намира решението за неправилно, по съображения, подробно
изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго,
с което да удовлетвори жалбата му в пълен обем.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор от въззиваемия „ Енерго-Про
Продажби „ АД, ЕИК ........, представлявано от членовете на УС Р.И., П.С. и Я.Д., чрез
пълномощника адв. Б. Г. от ШАК, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна и
моли за оставянето й без уважение, като му бъдат присъдени и извършените по делото
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следното: Гр.д. № 183/2023
г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на въззиваемия срещу жалбоподателя,
имаща за предмет претенция за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 294.40 лева – главница за неизплатена ел. енергия и неизплатени
мрежови услуги по фактури, издадени в периода от 16.08.2021 г. до 13.07.2022 г., сумата от
20.75 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка фактура до
1
09.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане на задължението.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил предявените искове като изцяло
неоснователни, навеждайки твърдения, че имотът, за който се претендират консумативни
разноски за ел. енергия е жилищен и единственият притежаван от него, като не е могъл да
смени предназначението му по вина на ищеца и на Община – Нови пазар; че подаването на
ел. енергия към имота е било спряно през м. август 2021 г., поради което не е ползвал такава
през исковия период; че представените от ищеца фактури, с изключение на правата са
издадени без да е било извършено засичане показателите на електромера и, че начислената
такса за мрежови услуги е завишена.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с положителен установителен иск с
правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК, като с решението си е
признал за установено, че ответникът Р. Д. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.Нови пазар, обл.
Шумен, ул. "....." № 1 дължи на ищеца " Енерго - Про Продажби "АД, ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс - Г, бул. "..... " № 258,
представлявано заедно от всеки от двама от членовете на управителния съвет Р.Й.И., П.С.С.
и Я.М.Д. сумите в размер на 294.40 лева - главница за незаплатена ел. енергия и незаплатени
мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 16.08.2021 г. до 13.07.2022 г., сумата от
20.49 лева - представляваща мораторна лихва върху главницата за периода на падежа по
всяка от
фактурите до 09.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
20.09.2022г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 46/26.09.2022 г. по ч.гр.д. № 972/2022 г. по описа на Районен съд –
Нови пазар; отхвърлил е иска за признаване дължимостта на претендираната мораторна
лихва за забава за разликата над 20.49 лева до претендирания размер от 20.75 лева, като
недоказан и е осъдил ответника Р. Д. К. с ЕГН ********** да заплати на ищеца "Енерго -
Про Продажби "АД, ЕИК ........ направените в исковото производство съдебни и деловодни
разноски в размер на 755.00 лева, както и направените по ч.гр.д. № 972/2022 г. по описа на
НПРС съдебни и деловодни разноски в размер на 75.00 лева.
Видно от изложеното във въззивната жалба, решението се обжалва от ответника в
частта, в която е признато за установено съществуването вземания на ищеца и е осъден да
заплати разноски на насрещната страна.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Въз основа на подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 972/2022
г. на НПРС на същия е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
461/26.09.2022 г. за осъждане на ответника да му заплати сумата от 294.40 лева,
2
представляваща главница за период от 16.08.2021 г. до 13.07.2022 г., ведно със законната
лихва за период от 20.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 20.75 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 27.08.2021 г. до 09.09.2022 г., както и
държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
като е било посочено, че вземанията са за неизплатена ел. енергия и мрежови услуги по
фактури, издадени за периода от 16.08.2021 г. до 13.07.2022 г. за обект с аб. №
32Z430012291003H, находящ се в гр. Нови пазар, ул. „.....“ № 1 и произтичат от договор за
номер № 32Z430012291003H. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане № 175/27.01.2023 г.
заповедният съд е указал на заявителя да предяви вземанията си по съдебен ред, което
същият е сторил в срока по чл.415, ал.4 от ГПК с разглежданата искова молба.
Като съобрази изложеното, настоящата инстанция приема, че предявените искове, с
правна квалификация чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.183 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД са допустими.
Относно основателността им, се установи, че по силата на договор за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "Енерго - Про
мрежи "АД при общи условия № 3393244/06.11.2014 г. / л. 38-39 от първоинстанционното
дело /, ищецът се е задължил да доставя на ответника ел. енергия за обект: мотел "....." в
местността „.....“, гр. Нови пазар, обл. Шумен, с абонатен номер 12291003, при ниско
напрежение, трифазно захранване 25 kW, за стопанска дейност.
Във връзка с предоставените по договора услуги, ищецът е издал 12 бр. фактури,
както следва: фактура № № **********/16.08.2021 г. – за сумата 38.04 лева – ел. енергия,
задължения към обществото, акциз по ЗАДС и мрежови услуги за м. юли 2021 г., фактура №
**********/15.09.2021 г. – за сумата 45.98 лева – ел. енергия, задължения към обществото,
акциз по ЗАДС и мрежови услуги за м. август 2021 г., фактура № **********/14.10.2021 г. –
за сумата 46.81 лева – ел. енергия, задължения към обществото, акциз по ЗАДС и мрежови
услуги за м. септември 2021 г., фактура № **********/14.11.2021 г. – за сумата 18.04 лева –
мрежови услуги за м. октомври 2021г., фактура № **********/13.12.2021 г. – за сумата 19.90
лева – мрежови услуги за м. ноември 2021 г., фактура № **********/14.01.2022 г. – за
сумата 18.66 лева – мрежови услуги за м. декември 2021 г., фактура №
**********/14.02.2022 г. – за сумата 19.90 лева – мрежови услуги за м. януари 2022 г.,
фактура № **********/14.03.2022 г. – за сумата от 17.41 лева – мрежови услуги за м.
февруари 2022 г., фактура № **********/14.04.2022 г. – за сумата 19.28 лева – мрежови
услуги за м. март 2022г., фактура № **********/13.05.2022 г. – за сумата от 18.04 лева –
мрежови услуги за м. април 2022 г., фактура № **********/14.06.2022 г. – за сумата от 19.28
лева – мрежови услуги за м. май 2022 г. и фактура № **********/13.07.2022 г. – за сумата
от 13.06 лева – мрежови услуги за м. юни 2022 г.
От заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, възприето като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че процесните 12 бр. фактури
са били описани в дневника за продажби на ищцовото дружество и, че задълженията по тях
3
не са били платени към 07.06.2023 г., като мораторната лихва върху главницата, изчислена
от падежа на вземанията по всяка фактура до 09.09.2023 г. възлиза в общ размер на 20.49
лева. Според направените от експерта изчисления, съобразно предоставената към обекта
мощност - 25 kW и утвърдените от КЕВР цени за процесния период, посочената във
фактурите стойност на предоставените услуги е аритметично точна.
По делото са приложени жалба вх. № 5040405/04.02.2019 г. до
"Електроразпределение "АД и писмо вх. № Бл-43/31.09.2020 г. до кмета на Община – Нови
пазар, и двете от ответника, с които е поискал преместване на ел. захранването за имота на
ул. „ ..... „ № 1, гр. Нови пазар на границата на имота, заявявайки, че от 1998 г. го ползва
изцяло за жилищни нужди и не развива в него стопанска дейност, съответно – да му бъде
определен данък в размер с 50% по-нисък от заплащания от него до момента.
Приложен е и констативен протокол № 3001595/02.07.2019 г. за извършена проверка
на СТИ за процесния обект, демонтирането му за предаване на метрологична проверка и
монтиране на нов електромер, като в протокола са били описани подробно показанията на
стария.
От страна на ищеца е приложено и писмо от „ Електроразпределение – Север „ АД, в
което е посочено, че обект с абонатен номер 12291003 и адрес: гр. Нови пазар, ул. „ ..... „ е
бил присъединен към мрежа ниско напрежение за клиент Р. Д. К. от 01.11.2014 г. до
20.06.2022 г. без прекъсване, когато ползването на ЕРМ е ограничено като СТИ е
демонтирано и присъединяването е прекратено съгласно WI-363-EDN-LKM "Инстрекция за
временно ограничаване на ползването на ЕРМ".
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните изводи от
правна страна:
Съгласно чл.98а от ЗЕ / в сила от 01.07.2007 г. /, крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия. Общите условия съдържат
задължително: 1. информация, която се предоставя от снабдителя; 2. срок на договора и
права и задължения на страните по договора; 3. условията за прекратяване или прекъсване
на снабдяването; ред и срокове за заплащане, включително възможност за заплащане на
месечни вноски; 5. отговорността на енергийното предприятие при неизпълнение на общите
условия; 6. ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6; видовете лични данни, които задължително се обработват от
крайния снабдител, включително, но не само: имена; единен граждански номер; адрес.
Публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично
писмено приемане. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на
електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия. Приетите от
крайния снабдител на електрическа енергия специални условия, различни от публикуваните
общи условия, се отразяват в допълнителни писмени споразумения.
Съгласно пар.1, т.27г от ДР към ЗЕ, „ краен клиент „ е клиент, който купува
4
електрическа енергия или природен газ за собствено ползване.
Съгласно пар.1, т.41б от ДР към ЗЕ, „ потребител на енергийни услуги „ е: а) краен
клиент, който купува енергия или природен газ, и/или б) ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Според чл.4 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ Е.ОН България Продажби „ АД, одобрени с решение на ДЕКВР № ОУ-061/07.11.2007 г.,
потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на дружеството, а потребител на
електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено
към електроразпределителната мрежа на дружеството и което купува ел. енергия за
стопански нужди, както и възложителят, съответно собственикът на сградата, в случаите на
временно снабдяване с ел. енергия, необходима за извършването на строителство, ремонт
или реконструкция.
Съгласно чл.17 от ОУ, потребителят е длъжен да подаде заявление за продажба на
ел. енергия по образец; да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия; да
съобщава на дружеството в 30-дневен срок в писмена форма за всички промени свързани
със собствеността относно обекта, или, ако същият е снабдяван с ел. енергия за стопански
нужди – за предоставянето му на лица за битови нужди.
Съгласно чл.18а от ОУ, дължимите от потребителя суми се съобщават от продавача
чрез фактура, изпращана до потребителя на адреса за кореспонденция, заявен от клиента.
Съгласно чл.26, ал.1 от ОУ, потребителят заплаща на продавача стойността на
консумираната ел. енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа веднъж месечно, по предвидените от ДКЕВР цена за снабдяване и
цена за разпределение.
Съгласно чл.28, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия / обн. ДВ,
бр.66/26.07.2013 г. /, битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители
заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител.
Съгласно чл.29, ал.1 от ПТЕЕ, мрежовите услуги се заплащат от клиенти и
производители върху фактурираните количества активна ел. енергия, в съответствие със
СТИ и/или предоставена мощност в местата за измерване.
Съгласно чл.38 от ОУ, потребител който не изпълни задължението си за заплащане в
срок на дължими към дружеството суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден.
Съгласно чл.16, т.2 от ОУ, при подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и
предявяване на установителния иск, клиентът се задължава да заплати стойността на
фактурираната потребена електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези
Общи условия, а в случай на забавено плащане, дължи обезщетение в размер на законната
лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до
пълното погасяване на задължението.
5
Според Закона за енергетиката и визираните Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ Е.ОН България Продажби „ АД, източник на
задължението на крайния потребител за заплащане цената на доставената електрическа
енергия е договорът за продажба /доставка/ и макар той да има специфичен предмет, в ЗЕ
липсват разпоредби, които да изключват общите правила на ЗЗД, от което следва, че
договорните отношения между доставчика на ел. енергия и потребителя на такава се
уреждат по правилата на чл.183 и сл. от ЗЗД.
Съгласно чл. 183 от ЗЗД, с договора за продажба продавачът се задължава да
прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която
купувачът се задължава да му заплати.
В тежест на ищеца по иск за цена на доставено от него количество ел. енергия е да
установи, при условията на пълно и главно доказване: наличието на договорни отношения
между страните за продажба на електрическа енергия през претендирания период за
процесния обект; че е изпълнил задължението си по договора точно и с грижата на добрия
търговец; че ответникът е в забава по отношение изпълнение на задължението си за
заплащане цената на доставената му ел. енергия и съпътстващите услуги и размера на
задълженията на последния.
В конкретни случай, от събраните по делото доказателства се установи по
категоричен начин и не се спори, че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение за продажба на ел. енергия, по силата на договор за достъп и пренос на ел.
енергия през електроразпределителната мрежа на " Енерго - Про мрежи "АД при общи
условия № 3393244/06.11.2014 г. за обект мотел "....." в местността „.....“, гр. Нови пазар,
обл. Шумен, с абонатен номер 12291003, при ниско напрежение, трифазно захранване 25
kW, за стопанска дейност, като ответникът не отрича, че е собственик на описания имот.
Установи се също, че на 20.07.2019 г. в имота е било монтирано ново СТИ с нулеви
показания, като ответникът не спори, че през месец юли 2021 г. е ползвал 61 кВтч ел.
енергия за същия. На следващо място се установи, че ищецът е издал на ответника, за
предоставените му през периода м. юли 2021 г. – м. юни 2022 г. услуги по сключения
помежду им договор, общо 12 бр. фактури за дължима ел. енергия, задължения към
обществото и акциз за месеците юли, август и септември 2021 г. и за мрежови услуги за
периода м. юли 2021 г. – м. юни 2022 г., като фактурите са били отразени надлежно в
счетоводството на доставчика и съдържат аритметично точни изчисления по пера.
Ответникът твърди, че подаването на ел. енергия за процесния имот е било
прекъснато през м. август 2021 г., но не ангажира доказателства във връзка с това си
твърдение, като от представеното от ищеца писмо от „ Електроразпределение – Север „ АД
се установява, че обектът е бил присъединен към мрежа ниско напрежение за клиент Р. Д. К.
без прекъсване от 01.11.2014 г. до 20.06.2022 г., когато СТИ е било демонтирано и
присъединяването прекратено, което налага извод, че абонатът е потребявал ел. енергия за
имота до м. септември 2021 г. включително, а присъединяването му към електропреносната
6
мрежа е било преустановено на 20.06.2022 г..
Ответникът твърди също, че през процесния период е ползвал визирания обект като
жилище, изцяло за битови, а не за стопански нужди, поради което не дължи сумите,
посочени в издадените от ищеца фактури, като твърдението му, че ползва имота за
жилищни нужди считано от 1998 г. се опровергава от самия факт, че през 2014 г. е сключил
договор за доставка на ел. енергия за същия като обект за стопански нужди, а именно мотел.
На следващо място, от доказателствата по делото не се установи ответникът да е искал
изменение условията на сключения между страните договор поради последваща промяна
предназначението на имота, респ. фактуриране на консумираната ел. енергия по цени за
битови потребители, поради което възражението му, че не дължи консумативи за ел. енергия
за стопански нужди следва да се отхвърли като неоснователно.
На следващо място ответникът твърди, че, въпреки отправеното от него искане за
промяна мястото на продажба на ел. енергия, това не е било сторено по вина на ищеца,
което твърдение обаче се опровергава от събраните по делото доказателства, според които
искането не е било адресирано до ищцовото дружество, а до „ Електроразпределение –
Север „ АД, което е и било компетентно да осъществи преместване на електрозахранването
за обекта, съгласно ОУ на договорите за пренос на ел. енергия през
електроразпределителните мрежи на „ Е.он България Мрежи „ АД.
Като съобрази изложеното и разпределението на доказателствената тежест между
страните, съдът намира за доказано, че ответникът е бил потребител на ел. енергия по
смисъла на пар.1, т.41б от ДР на ЗЕ за обект мотел "....." в местността „.....“, гр. Нови пазар,
обл. Шумен, с абонатен номер 12291003, при ниско напрежение, трифазно захранване 25
kW, за стопанска дейност, както и, че през периода м. юли 2021 г. – м. юни 2022 г. обектът е
бил присъединен към електропреносната мрежа, като за месеците юли, август и септември
2021 г. за него е била доставяна и ползвана ел. енергия при условията на посочения договор,
а за периода от м. юли 2021 г. до м. юни 2022 г. е следвало да се заплаща такса за мрежови
услуги, на основание чл.28 и чл.29, вр. пар.1, т.8 от ДР на ПТЕЕ.
Предвид това и, че ответникът не доказва, че не е ползвал ел. енергия за обекта и за
месеците август и септември 2021 г., респ., че присъединяването на същия към
електропреносната мрежа е било преустановено преди 20.06.2022 г., нито отрича, че не е
изплатил задълженията си по издадените му от ищеца 12 бр. фактури за периода м. юли
2021 г. - м. юни 2022 г., приема за безспорно установено съществуването вземания на ищеца
срещу ответника за сумите от 294.40 лева - главница за незаплатена ел. енергия и мрежови
услуги за периода от 16.08.2021 г. до 13.07.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 20.09.2022г. до изплащане на вземането и 20.49 лева - мораторна лихва върху
главницата, считано от датата на падежа по всяка от издадените фактури до 09.09.2022 г., за
които суми предявените положителни установителни искове са основателни и следва да се
уважат. За разликата от 20.49 лева до претендирания размер от 20.75 лева искът за лихва за
забава върху дължимата главница се явява неоснователен, поради което следва да се
отхвърли.
7
В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, настоящата инстанция
намира, че в обжалваната му част първоинстанционното решение е правилно и следва да се
потвърди.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя деловодни разноски за въззивното производство в размер на 480 лева –
адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 219/28.08.2023 г. по гр.д. № 183/2023 г. по описа на
Районен съд – Нови пазар, поправено с решение № 307/30.11.2023 г. по същото дело в
ЧАСТТА, в която е признато за установено, че ответникът Р. Д. К. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Нови пазар, обл. Шумен, ул. "....." № 1 дължи на ищеца " Енерго - Про Продажби "
АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс - Г, бул. "..... "
№ 258, представлявано заедно от всеки от двама от членовете на управителния съвет Р.Й.И.,
П.С.С. и Я.М.Д. сумата 294.40 лева – представляваща главница за незаплатена ел. енергия и
мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 16.08.2021 г. до 13.07.2022 г. и сумата
от 20.49 лева - представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от падежа по
всяка фактура до 09.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.09.2022 г.
до плащането й, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 461/26.09.2022 г. по ч.гр.д. № 972/2022г. по описа на Районен съд – Нови пазар, както и в
ЧАСТТА, в която ответникът Р. Д. К. с ЕГН ********** е осъден да заплати на ищеца
"Енерго - Про Продажби "АД, ЕИК ........ направените в исковото производство съдебни и
деловодни разноски в размер на 755.00 лева, както и направените по ч.гр.д. № 972/2022 г. по
описа на НПРС съдебни и деловодни разноски в размер на 75.00 лева.
В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Р. Д. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. Нови пазар, обл. Шумен, ул. "....."
№ 1 да заплати на " Енерго - Про Продажби " АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, Варна Тауърс - Г, бул. "..... " № 258, представлявано заедно от всеки
от двама от членовете на управителния съвет Р.Й.И., П.С.С. и Я.М.Д. деловодни разноски за
въззивното производство в размер на 480 лева – адвокатски хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9