О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№
Гр. Плевен 15.01.2020 г.
Плевенски окръжен съд, втори въззивен
наказателен състав, на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в
закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН И.
ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
Като разгледа докладваното от съдия М. И.
ВЧНД № 7 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на глава 22, чл.345,
ал.1, във вр.с чл.249 ал.3 от НПК.
Образувано е по частен протест от Борислава
Александрова – прокурор в РП – Плевен, и частна жалба от адв. М.К.И. от ВТАК,
като пълномощник на Ц.И.Р., против определение на РС – Плевен, постановено по
НОХД № 1943 на същия съд, с което не е допусната да участва в качеството на
частен обвинител Ц.И.Р. чрез нейния законен представител И.Р.Р..
Не са постъпили възражения от
подсъдимия и неговия защитник – адв. Б.П. ***.
С протеста се възразява срещу
определението на съда, като същият съдържа по същество искане районният съд сам
да отмени определението си, тъй като поради техническа причина не му е било
известно за молба от 03.04.2018 г. и съответно – пълномощно от майката на
малолетната Ц.Р., с което са били упълномощени адв. Р.Р. и М.К.И. да ги
представляват пред всякакви институции във връзка с настъпилото ПТП на
26.10.2017 г. в гр. Плевен. Към протеста има и приложение и пълномощно.
С частната жалба във връзка с редовното
си упълномощаване се възразява срещу определението на съда. Посочва се, че не е
било на първо място налице редовно призоваване на защитника за проведеното
разпоредително заседание и след това – че му е направен незаконосъобразен отказ
да направи искане за конституиране на частен обвинител преди даване ход на
разпоредителното заседание. Иска се отмяна на определението на районния съд.
За да се произнесе по
законосъобразността, правилността и обосноваността на атакуваното определени,
Плевенски окръжен съд взе предвид следното:
Протестът, като самостоятелен такъв, е
по същество на първо място с искане въз основа на приложените към него
доказателства съдът сам да отмени определението си. Не е разгледано от районния
съд и не е последвала отмяна на протестирания акт по реда на чл.344 от НПК и
съответно е изпратен в Окръжен съд – Плевен.
Частната жалба е процесуално допустима.
Същата и частният протест са свързани относно наличие на основание да се счита,
че адв. М.И. е процесуален представител на малолетната пострадала и майката.
Следва да се разгледат въпреки принципната недопустимост на протеста, ако е
единствен като акт против определението на съда, с което е отказано конституирането на частен обвинител.
Протестът и частната жалба са основателни по следните съображения:
В първото разпоредително заседание на
29.10.2019 г. процесуалният представител на пострадалата не е бил призован. За
втората дата на разпоредителното заседание – 04.12.2019 г., отново
процесуалният представител адв. М.И. също не е бил призован. На л. 30 и 31. от
делото са приложени молба от майката И.Р., с вх. № 33749/2019-04.12.2019 г. и
пълномощно за адв. М.И., за осъществяване на процесуално представителство,
конкретно делегирани права да подава молба за конституиране Ц.И.Р. чрез майка
си в качеството на частен обвинител. Тази молба и пълномощното са приложени по
делото преди протокола отразпоредителното заседание на 04.12.2019 г. В
протокола от съдебното заседание е записано, че майката И.Р. се явява лично и с
адв. М.И. от ВТАК (лист 32). Преди даване ход на разпоредителното заседание е
записано, че той е пълномощник, което пълномощно е „…представено в днешното съдебно заседание“. След като е дадена
думата на пълномощника на пострадалата, преди да вземе отношение по въпросите
по чл.248 НПК, адв. М.И. се е извинил за закъснението и е поискал да се приеме
молбата му, с която доверителката му да бъде конституирана като частен
обвинител. Както прокурорът, така и защитника на подсъдимия са изразили
становището си, че молбата е своевременна. В този момент, непосредствено след
становището на страните по направеното искане, съдът не се е произнесъл, а е
дал думата на адв. И. и майката на
пострадалата за становище по въпросите по чл.248 НПК. След изслушването им се е
оттеглил на съвещание.Произнесъл се по въпросите на чл.248, ал.1, т.1-8 от НПК.
По молбата за конституиране на страна, приел, че не е спазена разпоредбата на
чл.77 ал.3 НПК, тъй като молбата за
конституиране била подадена след започване на разпоредителното заседание и в
тази част постановил аткуваното определение, с което отказал да допусне до
участие в качеството на частен обвинител по делото Ц.И.Р. чрез нейния законен
представител И.Р.Р., като същите се представляват от повереника им адв. М.И..
Този подход на първоинстанционния съд
не се споделя от въззивния съд. Същият е неправилен и незаконосъобразен.
Неправилно е възпрепятствано правото за
участие като частен обвинител.Правното основание на съда е ирелевантно и не е
съобразено със закона.На първо място, действията на адв. М.И. са породени в случая от това, че не е бил редовно
призован, а това от своя страна е било така, тъй като съдът не е имал по
техническа причина/пропуск на прокурора,молбата и пълномощното да са били
приложени в делото/, да знае за съществуващо пълномощно. Така че в този случай
повереникът адвокат М.И. няма виновно поведение като причина, за да не извърши
своевременно задълженията си като
повереник на пострадалата. Приложените към протеста молба и пълномощно са
доказателства за поети задължения като повереник от него още на 03.04.2018 г.
На второ и съществено място е, че
процесуалният краен момент, в който може да се направи искането, според
Плевенски окръжен съд за конституиране в качеството на частен обвинител и
граждански ищец е регламентиран и в чл.248 ал.2 НПК.Важно в случая е правото на участие на малолетната
, чрез законния си представител -майката, както и че молбата –писмено и устно е
отправена своевременно-до започване или най-късно в разпоредителното заседание
пред първоинстанционния съд, където се говори все още за качеството
„пострадал“. Това е и крайният срок, който в конкретния случай не е бил
изтекъл. Формализирането с чл.77 ал.3 не е правилно и законосъобразно, като
следва да се посочи, че такова искане, ако се прави устно съобразно чл.77, ал.1
от НПК, няма как да се направи преди да
бъде открито разпоредителното заседание. В случая, както е подредено делото,
молбата и пълномощното са преди протокола от разпоредителното заседание в което
е даден ход на делото, така че мотивът на районния съд с цитирането на
разпоредбата на чл.77 ал.3 НПК не може да се приеме.Важно е дали лицето е
претърпяло вреди от деянието, за което е внесен обвинителния акт и дали е било
своевременно направено искането за конституиране. Молбата с горепосочения
входящ номер, ведно с пълномощното за конституиране като частен обвинител, са
приложени преди разпоредителното заседание. В настоящия случай отказът на съда
да конституира при това положение частен обвинител е незаконосъобразен.
Въз основа на
приложените в случая доказателства за ангажиране на процесуално
представителство, приложени към протеста на РП-Плевен, е следвало районният съд
сам да отмени определението си, което не е направил.
При това положение, следва да се отмени определението
на РС – Плевен като неправилно и незаконосъобразно, в частта с което е отказал
да конституира частния обвинител и върне
делото на РС – Плевен да изпълни задължението си по конституирането на страна в
разпоредително заседание и продължаване на процесуално –следствените действия
по съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл.345 ал.1 и
2 от НПК Плевенският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 04.12.2019
г., постановено по НОХД № 1943/2019 г. по описа на РС – Плевен,в частта с което
не е допусната да участва като частен обвинител Ц.И.Р., чрез нейния законен
представител И.Р.Р..
ВРЪЩА делото на Районен съд – Плевен в
разпоредително заседание за извършване процесуални действия по конституиране на
страна в качеството на частен обвинител и продължаване на последващите
процесуално –следствените действия по съдебното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: