Решение по дело №1517/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1991
Дата: 7 ноември 2019 г.
Съдия: Радостина Владимирова Данаилова
Дело: 20171100901517
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 април 2017 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№....................

Гр. София, 07.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно  заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                   СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА             

при секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 1517 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове по чл.60а, ал.1, т.1  ЗБН от синдиците на К.т.б. АД/в несъстоятелност/ срещу В.П. ЕООД, в качеството му на трето лице, придобило имущество с произход от банката без реално заплащане на насрещна престация или срещу насрещна престация на значително по-ниска стойност от получената  за връщане в масата на несъстоятелността на 2 469483 бр. поименни безналични акции с право на глас от капитала на П. АД,както и срещу П.К. ЕООД в качеството му на трето лице, придобило имущество с произход от банката без реално заплащане на насрещна престация или срещу насрещна престация на значително по-ниска стойност от получената  за връщане в масата на несъстоятелността на 17 530 517 бр. поименни безналични акции с право на глас от капитала на П. АД.

Конкретно по отношение на фактическите и правни действия, чрез които се твърди имущество с произход от банката да се е трансформирало в право на собственост върху акциите, които са предмет на предявените искове, се излагат следните твърдения:

1.По отношение на средства, които се твърди да са с произход кредит, отпуснат на Р.М.АД се твърди на 14.01.2014 г. между „КТБ” АД (н.) и "Р.М." АД да е сключен Договора за банков кредит, сумата по който в размер на 20 000 000 евро постъпила по сметка на "Р.М." АД на 15.01.2014 г. в 09:39 часа. Левовият еквивалент на отпуснатия кредит бил сумата от 39 116 600 лв.

На 15.01.2014 г. в 10:01 часа "Р.М." АД наредило сумата в размер на 39 110 000 лв. по сметка на "К.Т." ЕАД с IBAN: ***.

На 15.01.2014 г. в 10:17 часа "К.Т." ЕАД наредило сумата в размер на 14 926144.12 лв. по сметка на "А." ЕООД с IBAN: ***.

На 15.01.2014 г. в 13:53 часа "А." ЕООД наредило сумата в размер на 14 608 000 лв. по сметка на "В.П." ЕООД с IBAN: ***.

На 15.01.2014 г. в 10:19 часа "К.Т." ЕАД наредило сумата в размер на 10 322 257.47 лв. по сметка на "Е.” ЕООД, с IBAN: ***.

На 15.01.2014 г. в 10:38 часа "К.М.Р." АД наредило сумата в размер на 6 139 009.76 лв. по сметка на "Е." ЕООД, с IBAN: ***.

На 15.01.2014 г. в 13:56 часа "Е." ЕООД наредило сумата 16 460 000.00 лв. по сметка на "В.П." ЕООД, с ЕИК********. с IBAN: ***ва с произход от кредит, отпуснат на Р.М. АД -24 930257,47 лв.

2.По отношение на средствата, които се твърди да произхождат от отпуснат на К.М.Р. АД кредит в исковата молба е посочено, че на 14.01.2014 г. между „КТБ“ АД (н.) и "К.М.Р.” АД бил сключен Договора за банков кредит, сумата по който в размер на 40 000 000 лева постъпила по сметка на "К.М.Р." АД на 15.01.2014 г. в 09:41 часа.

На 15.01.2014 г. в 10:38 часа "К.М.Р." АД наредило сумата в размер на 6 139 009.76 лв. по сметка на "Е." ЕООД, с IBAN: ***.

На 15.01.2014 г. в 10:41 часа „К.М.Р." АД наредило сумата в размер на 4 938 116.10 лв. по сметка на "И. П.С.А.“ ЕООД с IBAN: ***.

На 15.01.2014 г. в 13:27 часа „И. П.С.А.“ ЕООД наредило сумата в размер на 6 510 000 лв. по сметка на „В.“ АД с IBAN: ***.

На 15.01.2014 г. в 13:41 часа „В.“ АД наредило сумата в размер на 946 000 лв. по сметка на "В.П." ЕООД с IB AN: ********

На 15.01.2014 г. в 10:45 часа "К.М.Р." АД наредило сумата в размер на 7 127 222.50 лв. по сметка на "В.И." АД с IB AN: ********

На 15.01.2014 г. в 13:57 часа "В.И." АД наредило сумата в размер на 7 115 000.00 лв. по сметка на "В.П." ЕООД с IBAN: ***.

На 15.01.2014 г. в 10:48 часа "К.М.Р." АД с директен превод наредило сумата в размер на 5 800 000.00 лв. по сметка на "В.П." ЕООД с IB AN: B********, или общо средства с произход от кредита, отпуснат на К.М.Р. АД20 000 009,76 лв., като част от сумата в размер на 6 139 009.76 лв.  наредена от кредитополучателя по сметка на "Е." ЕООД, е преведена наред със средства, получени чрез транзакции от Р.М. АД,  като част от наредената на 15.01.2014 г. в 13:56 часа  от "Е." ЕООД сума 16 460 000.00 лв. по сметка на "В.П." ЕООД, с ЕИК********. с IBAN: ***. По отношение на средствата с произход отпуснат кредит на "С.С.Х.Х." АД се твърди на 28.11.2013 г. между „КТБ“ АД (н.) и "С.С.Х.Х." АД да е сключен Договора за банков кредит и на 06.12.201 Зг. бил сключен Анекс № 1 към Договор за банков кредит от 28.11.2013 г. Банката е отпуснала кредит в общ размер на 5 175 000 евро, от които втората отпусната сума по кредита в размер на 4 716 000 евро с левова равностойност 9 223 694.28 лева постъпила по сметка на "С.С.Х.Х." АД на 06.12.2013 г. в 14:11 часа.

На 06.12.2013г. в 14:17 часа „С.С.Х.Х." АД наредило сумата в размер на 9 222 100.44 лева по сметка на И.И.М.с IBAN : ***.

На       20.12.2013г. в 14:05 часа И.И.М.наредил сумата в размер на 6 471       012.10           лева по сметка на „Г.А.Т.“ ЕООД с I BAN : **********

На 08.01.2014г. в 17:33 часа „Г.А.Т.“ ЕООД наредило сумата в размер на 500 000 лева по сметка на „К. - М“ ЕООД с IBAN : ***.

На 09.01.2014г.       в 09:58 часа „К. - М“ ЕООД наредило сумата в размер на 3 718 750 лева            по сметка на „С.С.Х.Х.“   АД с IB AN : ************

На 15.01.2014г. в 13:36 часа „С.С.Х.Х.“ АД наредило сумата в размер на 3 400 000 лева по сметка на „С.“ ЕООД с IB AN : ************

На 15.01.2014г. в 13:37 часа „С.“ ЕООД наредило сумата в размер на 3 395 344.06 лева по сметка на „Н. 01“ ЕООД, с IBAN : ***.

На_15.01,2014г. в 13:38 часа „Н. 01“ ЕООД наредило сумата в размер на 3 395 344.06 лева по сметка на "В.П." ЕООД с IBAN: ***.

4. По отношение на средствата, които се твърди да са с произход кредит, отпуснат на И. П.С.А. ЕООД се твърди на 13.06.2008 г. между „КГБ” АД (н.) и "И. П.С.А." ЕООД да е  сключен Договора за банков кредит с първоначален размер на 1 000 000 лева, увеличен с последващи анекси: Анекс №1/13.02.2009 г.; Анекс №2/29.06.2009 г.; Анекс №3/15.01.2010 г.; Анекс №4/24.09.2010 г.; Анекс №5/27.04.2011 г.; Анекс №6/19.07.2011 г.; Анекс №7/23.12.2011 г.; Анекс №8/20.07.2012 г.; Анекс №9/30.08.2012 г.; Анекс №10/28.11.2012 г.; Анекс №11/19.03.2013 г.; Анекс №12/17.06.2013 г., с Анекси с № от 4 до № 12 до 45 500 000 лв. Кредитът бил усвояван с множество траншове, като последната сума която е постъпила по сметка на "И. П.С.А." ЕООД била на 14.01.2014 г.. в 13:10 часа е в размер на 2 000 000 лв.

На 15.01.2014 г. в 13:27 часа "И. П.С.А." ЕООД наредило сумата в размер на 6 510 000 лв. по сметка на "В." АД, с IBAN: ***.

На 15.01.2014 г. в 13:41 часа "В." АД наредило сумата 946 000,00 лева по сметка на „В.П.“ ЕООД с IBAN: ***.

5. По отношение на средствата, които се твърди да са с произход от кредит, отпуснат на Т.П.Т. ЕАД се твърди на 14.01.2014 г. между „КТБ” АД (н.) и "Т.П.Т." ЕАД бил сключен Договор за банков кредит, сумата по който в размер на 15 000 000 лева постъпила по сметка на "Т.П.Т." ЕАД на 15.01.2014 г. в 09:44 часа.

На 15.01.2014 г„ в 11:00 часа, „Т.П.Т.”           ЕАД наредило        на „Технологичен Център-Институт По Микроелектроника” АД сума в рамер на 14 991 000 лв.

На 15.01.2014 г. "ТЦ - ИМЕ" АД наредило сумата в размер           на      110 000 лв. по сметка на "В.П." ЕООД, с IB AN: ********

 6. По отношение на средствата, които са с произход от кредит, отпуснат на С.С.03 АД се твърди на 14.01.2014 г. между „КТБ” АД (н.) и "С.С.03" АД  да е сключен Анекс № 1 от 14.01.2014 г. към Договор за банков кредит от 14.06.2012 г., сумата по който в размер на 6 000 000 евро постъпила по сметка на "С.С.03" АД на 14.01.2014 г. в 13:35 часа.

На 15.01.2014 г. в 13:46 часа "С.С. 03" АД наредило сумата в размер на 11 543 000 лв. по сметка на "А.-БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с IB AN: *********.

На 15.01.2014 г. в 13.51 часа "А.-Б." ЕАД наредило сумата 11 512 444.84 лева по сметка на "В.П." ЕООД, с ЕИК********. с IBAN: ***.

Въз основа на изложените фактически твърдения,  ищците считат, че акциите имат произход от банката, тъй като са придобити със средства, предоставени от К.т.б. АД по договори за банкови кредити и анекси към тях, сключени с дружествата Р.М. АД, К.М.Р. АД, С.С.Х.Х. АД, И. П.С.А. ЕООД, Т.П.Т. ЕАД, като чрез банкови транзакции на получените средства по тези договори от получателите им на трети лица или направо към В.П. ЕООД, последното дружество е получило по сметката си общо сумата от 60 894056,13 лв./при събиране на сумите с произход от К.М.Р. АД е пропуснато посочения превод от 946 000 лв. от В. АД/,  от които 58 077105,88 лв., която е наредило на 15.01.2014 г. на ИП С.И.С. АД чрез посредничеството на което дружество са придобити 20 000 000 бр. безналични акции с право на глас от капитала на П. АД с номинална стойност 1 лв., представляващи 18.31 % от капитала на "П." АД. Част от тези акции, а именно 17 530 517  поименни безналични акции с право на глас, с номинална стойност от 1 лв. за всяка една, съставляващи 16.43% от капитала на "П." АД, били прехвърлени от В.П. ЕООД на втория ответника П.к. ЕООД, без реално заплащане на насрещна престация, поради което и молят да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да върнат акциите в масата на несъстоятелността.

В отговорите на ответните исковете се оспорват, като  на първо място се оспорва правото на ищеца да иска връщане  на имущество, различно по вид от предоставеното на негов длъжник. На следващо място се оспорва правото на ищците да искат връщане от други лица, освен от крайните получатели на паричните средства, каквито са лицата, получили паричните средства срещу прехвърлените акции, а не ответниците, които са се разпоредили с паричните средства, които се твърди да са с произход от банката. Поддържа се, че исковете по чл.60а ЗБН са приложими само към извършени разпореждания със средства с произход от банката чрез двустранен договор или вноска в капитала на трето лице, но не и по друг начин, а в исковата молба не се твърди транзакциите на парични средства между различни субекти по веригата до ответника В.П. ЕООД да са извършени на договорно основание, още малко въз основа на друстранен договор.  На следващо място се поддържа противоречие на нормата на чл.60 а ЗБН в последната й редакция с чл.17, ал.5 от Конституцията и чл.1 от Първия протокол към ЕКЗПЧОС, тъй като нарушава по недопустим начин правото на собственост без да предвижда заплащането на насрещно и равностойно обезщетение. Не се оспорва, че В.П. ЕООД е прехвърлило на втория ответник 17 530517 броя поименни безналични акции с право на глас с номинална стойност от 1 лв. от капитала на П. АД, но се поддържа, че това е станало в изпълнение на сключен между двете дружества договор за даване вместо изпълнение. На следващо място се твърди, че В.П. ЕООД е разполагало и с друго имущество – парични средства, извън посочените в исковата молба преводи, като се оспорва, че със сумата от 58077105,88 лв. са придобити именно акции от П. АД.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото приема следното от фактическа и правна страна:

С определение №648/15.12.2017 г по ч.т.д.№2209/2017 г. на ВКС, І т.о. са дадени разяснения относно характера на исковете по чл.60а, ал.1 ЗБН, като касационната инстанция е приела да се касае за осъдителен иск, чрез който се предявява облигационно притезателно право с предмет връщане в масата на несъстоятелност на банка в несъстоятелност на имущество, което чрез междинни прехвърляния, независимо от тяхната правна форма и вида на имуществото, е преминало към патримониума на трето лице, като първоначално това имущество е представлявало предоставени от банката парични средства или имуществени права, включително предоставени обезпечения, на нейн длъжник.

С оглед дадените разяснения, в тежест на ищците е да докажат качеството си на синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, сключването на договори за кредит с Р.М. АД, К.М.Р. АД, С.С.Х.Х. АД, И. П.С.А. ЕООД, Т.П.Т. ЕАД, предоставяне на сумите по кредита, влагането на именно на същите средства в придобиване на акциите на П. АД, твърденията си, че договорът за даване вместо изпълнение е недействителен поради симулативност или липса на предмет, както и твърденията си, че пазарната стойност на прехвърлените с него акции е по-висока от стойността на погасените чрез прехвърлянето им вземания. 

В тежест на ответниците  е да докажат твърденията си В.П. ЕООД да е притежавало друго имущество, различно от получените парични средства чрез преводите, описани в исковата молба, чрез които е заплатило покупната цена на акциите, както че вземанията, погасени с договора от 28.11.2014 г. помежду им са съществували към датата на сключването му.

Не са спорни и не се нуждаят от доказване обстоятелствата относно откриване на производство по несъстоятелност на К.т.б. както и че ищците са синдици на същата банка, както и обстоятелството, че В.П. ЕООД е прехвърлило на П.к. ЕООД17 530517 броя поименни безналични акции с право на глас с номинална стойност от 1 лв. от капитала на П. АД .

Дори и при извод за осъществяване на всички предпоставки обаче, настоящият съдебен състав счита, че разпоредбата на чл.60а, ал.1 ЗБН противоречи на международен акт, по който Република България е страна, а именно на чл.1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, поради което и на основание чл.5, ал.4 от Конституцията не следва да бъде прилагана, съответно не може да породи притезателно право за връщане на имущество в масата на несъстоятелна банка независимо от неговия произход със средства от банката и наличието/равностойността на престацията, предоставена от приобретателя му при придобиването му.

Съгласно чл.1, ал.1  от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и на основните свободи, никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Изключение от това правило предвижда ал.2 от разпоредбата, а именно право на държавата да въвежда мерки по законодателен път а контрол върху ползването на собствеността, но в съответствие с общия интерес.

Нормата на чл.60 а ЗБН безспорно засяга правото на собственост на ответника, тъй като в резултат от уважаването на иска, макар и  съгласно посочената практика на Върховния касационен съд същият да е осъдителен и за защита на облигационно право, недвижимият имот би станал част от масата на несъстоятелността на банката, което като резултат погасява правата на ответника върху имота. Следователно приложението на нормата касае именно право, признато от чл.1 от Протокол №1 ЕКЗПЧОС

По приложението на разпоредбата на Конвенцията относно правото на собственост  е налице многобройна практика на Европейския съд по правата на човека, от която могат да се изведат общите принципи, на които следва да се основава допустимото изключение, при което е възможно лишаване от собственост.

Лишаването от собственост е допустимо, само ако се основава на принципите на законосъобразност, легитимност и пропорционалност.

Принципът за законосъобразност означава, че засягането на собствеността трябва да се основава на закон, който е достъпен, прецизен и предвидим (Carbonara and Ventura v Italy). Разпоредбата на чл.60а ЗБН, отговаря само на изискването да е част от нормативната уредба, приета по установения ред от Народното събрание, но й липсват каквато и да било прецизност и предвидимост. На първо място, редакцията поставя редица въпроси, които пораждат необходимост от тълкуването й относно предпоставките, вида и обема на защитата, а именно относно понятията „имущество с произход банката“, „трето лице“, „ значителна“ неравностойност на престацията, вида на иска,  последиците от уважаването му, противопоставимост на решението на трети за спора лица и др. Липсата на прецизност предполага изчистването на неяснотите в процеса на приложение на разпоредбата с произтичащите от това последици за разнородно тълкуване и решаване на идентични въпроси, съответно за противоречива практика, което рефлектира еднопосочно върху предвидимостта като елемент на законосъобразността. На следващо място,  доколкото разпоредбата не предвижда като предпоставка за основателност на иска знание или друга форма на недобросъвестност на ответника по иска и останалите лица, през които е преминало имуществото „ с произход от банката“ преди достигането му до ответника, нито ограничава възможностите и броя на трансформации с имуществото, то нормата лишава правните субекти от всякаква възможност да предвидят последиците на извършено разпореждане, с което придобиват имуществени права, съответно ги лишава и от възможност да съобразяват и насочват поведението си по начин, че да избегнат лишаването от собственост.

Нормата съответства на изискването лишаването от собственост да се подчинява на легитимна цел в обществен интерес, тъй като приемането й е обосновано с необходимост от попълване на масата на несъстоятелност на банка с цел удовлетворяване на кредиторите й. С оглед специфичната функция на банките и основните характеристика на банковата дейност, която включва публично набиране на средства и отдаването им на кредит, обосновано може да се приеме, че несъстоятелността на банка засяга интересите на множество вложители, кредитополучатели, други кредитори, а с оглед разпоредбите  на Закона за гарантиране на влоговете в банките, както в случая с вече обявената в несъстоятелност К.т.б. мажоритарен кредитор всякога би бил и Фондът за гарантиране на вземанията, който е държавен орган. Тези обстоятелства по становище на настоящия състав обосновават съществуването на легитимна цел на разпоредбата на чл.60 а ЗБН.

Нарушено е обаче изискването за пропорционалност,  което предполага постигането на баланс между засягането на индивидуалните права и обществения интерес/ Hentrich v France, James and Others v UK/. Разпоредбата има извънреден характер, не зачита и не кореспондира с останалите институти на правото, касаещи действителността на сделките, способите за погасяване на право на собственост, упражняването на потестативни права, правилата за имуществена отговорност за задължения  и  не урежда какъвто и да е способ за обезщетяване на ответниците, които биха били лишени от право на собственост или други свои притежания в резултат от приложението й, без да държи сметка за тяхната добросъвестност или недобросъвестност. Законодателството предвижда защитни средства за кредитор, който има неудовлетворено вземане, с които да гарантира възможността за принудителното му събиране било чрез индивидуално принудително изпълнение, било чрез универсалното изпълнение в производство по несъстоятелност, включително средства за отстраняване на последиците от извършени разпореждания от длъжника, с които се накърняват интересите на кредиторите му. Такива средства са Павловият иск по чл.135 ЗЗД, исковете по чл.646, 647 ТЗ, исковете за недействителност на сделки, като всички те се основават на принципите за добросъвестност и забрана на неоснователно обогатяване. Насочването на изпълнението -индивидуално или универсално върху имуществено право, което е излязло от патримониума на прекия длъжник е допустимо само при недействителност на разпореждането поради неговата безвъзмездност, нарушение или заобикаляне на правилата за сключване на договорите и/или за удовлетворение на кредитори, и/или недобросъвестност на страните, като правилата са общи. Разпоредбата на чл.60а ЗБН е установена в интерес само на определена категория кредитори, а именно кредитори на банка в несъстоятелност, предвижда възможност да се изгуби право на собственост или други притежания по смисъла на чл.1, ал.1  от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и на основните свободи без титулярът им да е имал недобросъвестно поведение, изразяващо се в знание на определени факти относно увреждане на кредиторите, без законът да му предоставя средства за обезщетяване или възмездяване на последиците от лишаването и при създаване на правна несигурност за всички субекти по веригата разпореждания след прекия длъжник на банката, както  и за техните кредитори. Доколкото съгласно наличната практика на ВКС искът е осъдителен, като се основава на настъпила по силата на закона относителна недействителност, без същата да е резултат на упражнено потестативно правно, е неясно дали тази недействителност засяга единствено сделката, по която страна е ответникът по иска по чл.60а ЗБН или и всички сделки по веригата преди нея, или само тези, при които е налице явна неравностойност на престациите, нито как в последния случай ще се отстранят последиците на тази недействителност в отношенията между страните по засегнатите сделки. Съответно тази относителна недействителност, прогласена от закона, ще засегнат интересите и на кредиторите на ответника, както и на лица, в полза на които са учредени обезпечения със съответното имущество. Следователно нормата, макар и да преследва  легитимна цел,  има извънреден характер, тъй като създава изключителни права за определена група лица – кредитори на банка в несъстоятелност за удовлетворяване чрез осребряване на имущество, което не е на банката, нито на нейни преки длъжници, като се дерогира установения ред за удовлетворяване на кредитори, засягат се интересите на множество правни субекти и се създава правна несигурност по отношение имуществени права на неопределен кръг субекти. По тези съображения съдът приема, че е нарушен не само  баланса между обществения интерес и този на ответника, но и като цяло обществения интерес, който е несъвместим с правната несигурност и създаването на изключителни привилегии за определени субекти за сметка на други.

По изложените мотиви, съдът приема, че разпоредбата на чл.60а ЗБН не следва да се прилага, респективно въз основа на нея не са възникнали каквито и да било права на ищците  и исковете им са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Право на разноски при този изход от спора имат ответниците, които не са претендирали разноски, поради което и съдът не им присъжда такива.

На основание чл.62, ал.2 ЗБН следва да се събере от масата на несъстоятелността дължимата държавна такса в размер на 2323084,24  лв.

            Така мотивиран, съдът

 

            Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.60а, ал.1, т.1  ЗБН , предявени от синдиците на К.т.б. АД/в несъстоятелност/ срещу В.П. ЕООД, ЕИК********, в качеството му на трето лице, придобило имущество с произход от банката без реално заплащане на насрещна престация или срещу насрещна престация на значително по-ниска стойност от получената, за връщане в масата на несъстоятелността на 2 469483 бр. поименни безналични акции с право на глас от капитала на П. АД, както и срещу П.К. ЕООД, ЕИК ******** в качеството му на трето лице, придобило имущество с произход от банката без реално заплащане на насрещна престация или срещу насрещна престация на значително по-ниска стойност от получената,за връщане в масата на несъстоятелността на 17 530 517 бр. поименни безналични акции с право на глас от капитала на П. АД.

ОСЪЖДА К.т.б. АД/в несъстоятелност/, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.62,ал.2  ЗБН да заплати по бюджетната сметка на Софийски градски съд  сумата от 2323084,24 лв., представляваща държавна такса по делото за разглеждане на възражението.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  СЪДИЯ: