РЕШЕНИЕ
№ 2480
гр. Варна, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110104159 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Д. чрез М. на т. срещу
„А. Т.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, с която е
предявен иск по чл.236, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6822 лева
/след допуснато изменение в размер на иска по чл.214 от ГПК/,
представляваща обезщетение за ползването на обект изключителна държавна
собственост, представляващ част * от морски плаж „К. – с.“, находящ се в
общ. Ш., обл. Д., индивидуализиран с точки от № 3001 до № 3020 и дължина
на бреговата линия * м. съгласно специализирана карта на обектите по чл.6,
ал.4 от ЗУЧК, с активна площ в размер на * кв.м. след прекратяване на
договор за наем на същия обект от * г. и въпреки изричното
противопоставяне на наемодателя за периода от 29.05.2020г. до 05.03.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че на основание чл.7, ал.5 от
Закона за устройството на Ч. к. и чл.16, ал.2 във вр. с чл.19, ал.1 от ЗДС,
чл.14, ал.4 от ППЗДС и Заповед № РД-02-14506/16.04.2015г. на М. на р. р. и
б., на 14.05.2015г. между държавата, представлявана от М. на р. р. и б. и
1
ответното дружество е сключен договор за отдаване под наем на обект
изключителна държавна собственост, представляващ част * от морски плаж
„К. – с.“, находящ се в общ. Ш., обл. Д., индивидуализиран с точки от № 3001
до № 3020 и дължина на бреговата линия * м. съгласно специализирана карта
на обектите по чл.6, ал.4 от ЗУЧК, с активна площ в размер на 6730 кв.м. и
принадлежности. Договорът бил сключен за срок от 5 години, считано от
датата на подписването му. Съгласно т.7 от договора същият се прекратявал с
изтичане на петгодишния срок. Съгласно т.6.1.6 наемателят следвало в 14-
дневен срок след прекратяването да предаде морския плаж на наемодателя с
подписан от тях приемо-предавателен протокол. На 14.05.2021г. срокът на
договора изтекъл, а на 28.05.2021г. обектът следвало да бъде предаден след
премахване на преместваеми обекти, принадлежности, табла и др. предмети
съгласно изискването на чт.6.1.27 от договора. С влизане в сила на ЗИД на
ЗУЧК, в сила от 15.03.2016г. дейностите и правомощията по предоставяне на
концесии и отдаване под наем на морските плажове били прехвърлени от М.
на р. р. и б. на М. на т.. Наемодателят чрез М. на т. категорично се
противопоставил на продължаващото ползване на морски плаж „К.-с.“ от
наемателя след изтичане на срока на договора. Ответникът отказал да предаде
обекта на наемния договор на упълномощените от наемодателя лица на
03.06.2020г., което обстоятелство било отразено в констативен протокол от
05.06.2020г. Било образувано производство пред О. у. на о. Д. и на ответника
бил съставен акт за установяване на административно нарушение от
31.08.2020г. на основание чл.26, ал.1 от ЗУЧК, но неоснователното ползване
на морския плаж не било прекратено. На 05.03.2021г. обекта на договор за
наем бил иззет по реда на чл.80 от ЗДС и били премахнати преместваемите
обекти на територията на плажа. Съгласно т.4.1 от процесния договор
наемната цена за първата година от срока на договора била в размер на 8466
лева, като за всяка следваща година цената се индексирала съгласно
методика, приета от М. с.. Твърди се, че дължимата от ответника сума за
ползването на обекта след прекратяване на договора за наем за периода от
29.05.2020г. до 05.03.2021г. е в размер на 6538 лева.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с
който предявения иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорва
сключването на процесния договор за наем от 14.05.2015г. Не се оспорва и
обстоятелството, че ответникът е държал процесния обект в периода от
2
29.05.2020г. до 05.03.2021г., но се твърди, че държането се състояло в
осъществяване на обезопасяване на плажната ивица чрез осигуряване на
спасителни екипи, медицински пункт и други дейности, за които ответното
дружество не е получавало приходи. Сочи се, че за процесния период
ответникът е изпълнявал всички задължения, произтичащи от прекратения
договор за наем, като е заплащал разходите за същите. Твърди, че е
реализирал разходи за осигуряване на спасителни екипи за периода от
01.06.2020г. до 15.09.2020г. в размер на 9813 лева, както и разходи за
почистване на плажната ивица в размер на 730 лева. Ответникът счита, че
ищецът нито твърди, нито доказва настъпили вреди от ползването на обекта
от страна на наемателя. Твърди се още, че ответникът е ползвал плажа на
правно основание – Заповед № РД-04-158 от 29.05.2020г. на К. на гр. Ш. и е
осъществявал всички свои задължения по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на
ЗУЧК. Ответникът оспорва и размера на претендираното от ищеца
обезщетение в размер на уговорения наем. Счита, че при определяне на
обезщетението следва да се приложи приетата с Постановление № 111 от
28.05.2020г. на МС методика за определяне размера на намалението на
дължимото концесионно възнаграждение и на наемна цена за 2020г.,
съответстващо на намалението на цените на чадър и шезлонг за летен сезон
2020г. и за удължаване срока на концесията и на наема.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно, а и се установява от представения договор, че между Д. в
качеството на наемодател и „А. Т.“ ЕООД в качеството на наемател е
сключен Договор № РД 02-28-12 от 14.05.2015г., по силата на който
наемодателя е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване
обект – изключителна държавна собственост, представляващ част * от морски
плаж „К. – с.“, находящ се в общ. Ш., обл. Д., индивидуализиран с точки от №
3001 до № 3020 и дължина на бреговата линия * м. съгласно специализирана
карта на обектите по чл.6, ал.4 от ЗУЧК, с активна плажна площ в размер на *
3
кв.м. и принадлежности. Договорът е сключен за срок от пет години, който
започва да тече от датата на подписването му. Изрично е уговорено, че
настоящият договор не може да бъде продължен с взаимно споразумение
между страните. Годишната наемна цена за първата година, постигната след
проведен на 09.04.2015г. търг с тайно наддаване, е уговорена в размер на 8466
лева с включен ДДС. Предвидено е, че за всяка следваща година годишната
наемна цена се индексира, съгласно Методиката за определяне на
минималния размер на наемната цена за морските плажове по реда на чл.8,
ал.2 и ал 3 от ЗУЧК, приета с Постановление № 9 от 19.01.2015г. на М. с..
Представен от ищеца по делото е Приемо-предавателен протокол от
03.06.2020г., съгласно който длъжностни лица са посетили процесния обект
за приемането му от наемателя. Констатирали са, че състоянието е много
добре. Върху територията на морския плаж са открили *преместваеми обекта,
представляващи * обекта за бързо обслужване и една тоалетна, както и чадъри
на плажа и два спасителни поста. Длъжностните лица са отразили в
протокола, че управителят на „А. Т.“ ЕООД И. Б. И., който се е легитимирал
пред тях с лична карта, отказва да подпише протокола, тъй като не му е
възстановена банковата гаранция, а К. на О. Ш. не е отменил своя Заповед за
охраняване на морски плажове от 29.04.2020г.
Представена е заповед № Т-РД-16-191/17.06.2020г. на М. на т., с която
се актуализира Приложение № 1 от Заповед № Т-РД-16-97/25.03.2020г. на М.
на т., издадена на основание чл.7, ал.7 и 8 и чл.22а, ал.4, т.4 от ЗУЧК. В
Приложение 1а към същата е посочен и плаж „К.-с.“, о. Ш..
Представено е още писмо от М. на Т. до О. у. на О. Д. от 05.06.2020г., с
което предвид че част * от морски плаж „К.-С.“, общ. Ш., обл. Д. се държи без
основание и на основание чл.80 от ЗДС се отправя искане до О. у. да издаде
заповед за изземване на описания морски плаж.
От О. у. на област Д. е отправено писмо до „А. Т.“ ЕООД от
23.06.2020г., с което дружеството се уведомява за открито производство по
издаване на заповед за изземване на имот – държавна собственост по реда на
чл.80 от ЗДС.
Приета по делото е и Заповед № ДжЦ-09-07-1 от 07.07.2020г.на О. у. на
Област Д. за изземване от „А. Т.“ ЕООД на част от имот – изключителна
държавна собсъвеност, представляващ част * от морски плаж „К. – с.“,
4
находящ се в общ. Ш., обл. Д., индивидуализиран с точки от № 3001 до №
3020 и дължина на бреговата линия * м. съгласно специализирана карта на
обектите по чл.6, ал.4 от ЗУЧК, с активна плажна площ в размер на * кв.м. и
принадлежности.
В протокол за предаване на имот – държавна собственост от
27.08.2020г. във връзка с производството по чл.80 от ЗДС е констатирано
какво е открито на процесния морски плаж, както и че управителят на „А. Т.“
ЕООД отказва да предаде морския плаж.
Приет по делото е и протокол за извършена проверка на място морски
плаж „К.-С.“ – част * от 23.06.2020г., в който е отразено посещение на
държавни експерти, които са констатирали, че на плаж са поставени
неопределен брой чадъри, предоставени за безплатно ползване на
посетителите на морския плаж, един спасителен пост (необорудван), два броя
преместваеми обекти, от които функционира само един – заведение за бързо
обслужване Снек бар „П. К.:, като след консумация на бара на един от
проверяващите служители е издаден фискален бон № 50192080 от
23.06.2020г. /посоченият фискалният бон също е приложен като
доказателство по делото на л.137/. Съгласно втори протокол за извършена
проверка от 01.08.2020г. отново е констатирано, че снек бар „П. К.“
функционира и на проверяващите е издаден касов бон фискален бон № * от
01.08.2020г. /посоченият фискален бон приложен на л.138 от делото/. Двата
фискални бона са издадени от „А. Т.“ ООД. От справка в Търговския
регистър се установява, че съдружници в и управители на „А. Т.“ ООД
/учредено на *г./ през процесния период са И. Б. И. и К. Д. К..
С акт за установяване на административно нарушение № 4 от
31.08.2020г., издаден от Н. о. „К. на к. д.“ е констатирано извършено от „А.
Т.“ ЕООД нарушение на 23.06.2020г., а именно наличието на поставени от
дружеството преместваеми обекти, без да има право на това.
Видно от протокол за изземване на имот-изключителна държавна
собственост на основание чл.80 от ЗДС на 05.03.2021г. е извършено
фактическо изземване на процесния морски плаж и са премахнати
преместваемите обекти. Протоколът е подписан и от управителя на ответното
дружество.
Представени от ответника са 4 броя трудови договори с различни лица
5
за назначаването им на работа при ответното дружество на длъжност „* *“ с
месторабота „К. К.“, като два договорите са сключени на 24.06.2020г. и два –
на 01.07.2020г.
Съгласно заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, размерът на дължимото обезщетение от ответника на ищеца за
периода от 29.05.2020г. до 05.03.2021г. е в размер на 6822 лева, изчислено на
база на последната годишна наемна цена по договора, която за 2019г. е била в
размер на 8885,82 лева.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел на страната на ответника – К. К.. Съгласно показанията му
същият е медицинско лице, което е наето на работа от И. И. за неговата
фирма да работи през 2020г. на плаж „К.“. На плажа по това време имало
около 50 чадъра, за които не се събирала такса, а шезлонгите изобщо не били
изкарани. Имало и наети четирима спасители, които свидетелят карал със
своята кола от гр. Б.. Помни, че през същата година е имало извършвани
проверки от М. и от О. у., но не знае какво са проверявали. Сочи, че на плажа
е имало заведение, за което предполага, че се е грижил И. И., но не знае коя
фирма го е стопанисвала.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД и е
процесуално допустим.
Съгласно чл.236, ал.2 от ЗЗД, ако наемателят продължи ползването
въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и
трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения
договор за наем.
Безспорно между страните е, че са били в наемно правоотношение по
силата на договор за наем на морски плаж „К. С.“ – част ., сключен на *г.
Доколкото срокът на договора е пет години, считано от датата на
подписването му, то същият е прекратен, считано от *г.
Не е спорно между страните и обстоятелството, че въпреки
прекратяването на договора за наем, морският плаж не е освободен от
ответното дружество, което е продължило ползването на същия. Нещо
6
повече, установи се, че управителят на ответното дружество, на два пъти
изрично е отказал да подпише приемо-предавателен протокол за връщане на
обекта, дори в рамките на започнала процедура по чл.80 от Закона за
държавната собственост за изземване на владението, упражнявано без
основание. В този смисъл се налага извода, че ползването на морския плаж е
продължило въпреки противопоставянето на наемателя. Следва да се има
предвид и че в настоящия случай ал.1 на чл.236 от ЗЗД е неприложима, т.е.
продължаване на договора за неопределен срок, ако след изтичане на наемния
срок ползването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на
наемодателя. Това е така, тъй като изрично с договора е прието, че срокът му
не може да бъде продължаван по писмено споразумение между страните /по-
силно основание от мълчаливото продължаване/, както и предвид изричната
разпоредба на чл.7, ал.5 от Закона за устройството на черноморското
крайбрежие (ЗУЧК), съобразно която максималният срок на договор за наем
на морски плаж е 5 години.
Не се установи твърдяното от ответника правно основание да ползва
процесния морски плаж, а именно на основание Заповед РД-04-158 от
29.05.2020г. на К. на О. Ш., доколкото същата не е представена по делото.
Отделно от това, не е в правомощията на к. на О. да предоставя ползване на
изключителна държавна собственост на определено лице, включително по
отношение на поддръжката на морски плаж.
Съгласно чл.6, ал.3 от ЗУЧК морските плажове са изключителна
държавна собственост, а съгласно ал.4, т.1 морските плажове за публична
държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна.
В чл.7 от ЗУЧК е разписан реда, по който се морските плажове или
части от тях с прилежащата им акватория се управляват и поддържат, а
именно чрез възлагане на концесия (ал.1). Съгласно ал.4 на същата
разпоредба морските плажове или части от тях, за които не е възложена
концесия, се управляват от М. на т.. По реда на ал.5 М. на т. може да отдава
морските плажове по ал. 4 или части от тях под наем за срок до 5 години.
Такава е и настоящата хипотеза, при която част * от морски плаж „К.-С.“ е
отдадена под наем на ответника, но ползването на плажа е продължило и след
изтичане на петгодишния срок, каквато възможност законът не предвижда.
Съгласно чл.7, ал.7 от ЗУЧК морските плажове, за които не е възложена
7
концесия или не са отдадени под наем, се обявяват със заповед на М. на т. за
неохраняеми морски плажове ежегодно до 31 март. Доколкото към
31.03.2020г. договорът за наем на процесния плаж не е изтекъл, същият не е
включен в Заповедта, но впоследствие е издадена приетата като доказателство
по делото заповед № Т-РД-16-191/17.06.2020г. на М. на т., с която се
актуализира Приложение № 1 от Заповед № Т-РД-16-97/25.03.2020г. на М. на
т., издадена на основание чл.7, ал.7 и 8. Видно от същата морски плаж „К.-С.“
е обявен за неохраняем плаж. Липсват данни в заповедта да е посочено „К.-
С.“ с изключение на част *, както се твърди от ответната страна.
Чл.7, ал.8 от ЗУЧК предвижда, че за плажовете по ал. 7 съответният
областен управител може да предлага за одобрение на М. на т. схема за
обезпечаване с водноспасителна дейност през съответния летен сезон, а
извършването на водноспасителната дейност се възлага от М. на т. и/или от
областния управител чрез обществена поръчка. С оглед на тази разпоредба
осигуряването на водоспасителната дейност по отношение на неохраняемия
плаж може да бъде извършена само по този ред, който изключва възлагането
й на определено лице със заповед на кмета на определена община.
На следващо място, ответникът се позовава на обстоятелството, че е
изпълнявал задълженията си по договора за наем за осигуряване на водни
спасители и т.н. Дори и това твърдение да отговаря на обективната
действителност, в който смисъл са и показанията на св. К., които се подкрепят
и от представените от ответника трудови договори за четирима водни
спасители, то по силата на чл.236, ал.2 от ЗЗД това е част от задълженията на
лицето, което ползва обекта след прекратяване на договора за наем и не го
освобождава от задължението за плащане на обезщетение. Отделно от това,
видно от представените трудови договори със спасителите, всички са
сключени след изтичане на срока на договора за наем, включително след
упражнения отказ от страна на управителя на ответното дружество да предаде
владението на плажа на наемодателя и да подпише приемо-предавателния
протокол от 03.06.2020г.
По отношение на твърденията на ответника, че не е реализирал печалби
от ползването на плажа, съдът намира, че същото се явява ирелевантно.
Обезщетението по чл.236, ал.2 от ЗЗД се дължи поради самото продължаване
на ползването, независимо от това дали наемателят е извлякъл някаква полза.
8
В допълнение, следва да се отбележи, че независимо, че се установи, че
чадърите на плажа са предоставяни безплатно, а шезлонги изобщо е нямало,
стана ясно, че на процесната част от морски плаж е функционирало заведение
за бързо обслужване /преместваем обект/, което е реализирало оборот – видно
от представените протоколи от проверки, на два пъти проверяващите са били
обслужени в заведението са им издавани касови бонове /налични по делото/.
Действително касовите бонове не са издавани от ответното дружество, а от
друго такова, в което обаче съдружник и управител е едноличният собственик
на капитал и управител на ответника.
По всички гореизложени съображения се налага извода, че ответното
дружество е възникнало задължение да заплати на ищеца обезщетение по
чл.236, ал.2 от ЗЗД.
По отношение размера на обезщетението константна е практиката на
ВРС, че при продължаване на ползването на имота след прекратяване на
договора за наем въпреки противопоставянето на наемодателя наемателят
дължи обезщетение в размер на средния пазарен наем, като по силата на
закона обезщетението не може да бъде по-ниско от уговорения наем – в този
смисъл решение № 146 от 01.12.2010 год. по т.д. № 934/2009 год. на ВКС-ТК,
II т.о., решение № 769 от 17.06.2011 год. по гр.д. № 1332/2010 год. на ВКС-
ГК, III г.о., решение № 230 от 18.06.2014г. по гр.д. № 6874/2013 год. на ВКС-
ГК, IV г.о., решение № 173 от 22.03.2013г. по т.д. № 939/2011 год. на ВКС-ТК,
I т.о., решение № 422 от 21.05.2010 год. по гр.д. № 981/2009 год. на ВКС-ГК,
III г.о., решение № 391 от 26.05.2010 год. по гр.д. № 765/2009 год. на ВКС-ГК,
II г.о., решение № 144 от 17.05.2011 год. по гр.д. № 401/2010 год. на ВКС-ГК,
IV г.о., Решение № 88 от 28.07.2015 год. по т.д. № 264/2014 год. на ІІ т.о.,
решение № 48 от 22.07.2016 год. по т.д. № 480/2015 год. на ВКС-ТК, I т.о.,
постановени по реда на чл.290 ГПК.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза за наема на
конкретния морски плаж за процесния период /така както е поискана от
ищеца/, като вещото лице е дало заключение на база уговорената по договора
на наемна цена. Доколкото ищецът е уточнил, че претенцията му е за
наемната цена по договора, а не за по-висока такава в съответствие със
средния пазарен наем /в случай, че надвишава наемната цена/, съдът е
преценил, че не е необходимо допускане на допълнителна задача за средния
9
пазарен наем. Съобразно заключението на вещото лице, дължимото
обезщетение за процесния период, определено съобразно последния
определен наем /за 2019г., предвид уговорката в договора за индексиране на
цените всяка година/, е в размер на 6822 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че при
изчисление на обезщетението в процесния случай следва да се приложи
приетата с Постановление № 111 от 28.05.2020г. на МС методика за
определяне размера на намалението на дължимото концесионно
възнаграждение и на наемна цена за 2020г., съответстващо на намалението на
цените на чадър и шезлонг за летен сезон 2020г. и за удължаване срока на
концесията и на наема. Следва да се има предвид, че същата касае намаление
на концесионното възнаграждение или на наемната цена за действащи
договори за концесия или договори за наем на морски плаж. В настоящия
случай не се дължи наемна цена, поради липсата на действащ договор за
наем, а се дължи обезщетение за ползването без основание. В допълнение, не
следва да се съобразява намаляването в цените на плажните принадлежности,
доколкото ответникът изобщо не е разполагал с право да поставя такива. За да
се предостави правото на намаление на възнаграждението, следва да има
сключен договор след провеждане на специфичната процедура по чл.7, ал.5
от ЗУЧК, включително търг. Не могат да бъдат съобразявани в полза на
ответника права, които той не притежава.
Както се посочи, минималният размер на обезщетението за ползване на
наемния обект след прекратяване на договора, е уговореният между страните
наем. Доколкото в настоящия случай наемът се индексира всяка година и не е
индексиран за 2020г., следва да се вземе предвид последната платена от
наемателя наемна цена, а именно за 2019г. /така или иначе за предходните
години, видно от приложение към експертизата наемната цена е била или
равна на първоначално уговорената или по-висока от нея/.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК отвтеникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 272,88 лева за платена държавна такса, 250 лева за депозит за вещо
лице и 972 лева за платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
10
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А. Т.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
* да заплати на Д. чрез М. на т. сумата от 6822 лева, представляваща
обезщетение за ползването на обект изключителна държавна собственост,
представляващ част * от морски плаж „К. – с.“, находящ се в общ. Ш., обл. Д.,
индивидуализиран с точки от № 3001 до № 3020 и дължина на бреговата
линия * м. съгласно специализирана карта на обектите по чл.6, ал.4 от ЗУЧК,
с активна площ в размер на * кв.м. след прекратяване на договор за наем на
същия обект от 14.05.2015г. и въпреки изричното противопоставяне на
наемодателя за периода от 29.05.2020г. до 05.03.2021г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.03.2021г. до
окончателното плащане, на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „А. Т.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
* да заплати на Д. чрез М. на т. сумата от 1494,88 лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11