№ 1530
гр. В., 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100501989 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Д. М. И.
чрез адвокат С. Х. против решение № 1761 от 03.06.2022 г., постановено по
гр.д.№ 14884 по описа за 2021 г. на Районен съд – В., двадесет и шести състав,
с което е определен режим на лични контакти на В. И. Г. и Л. И. Г. с детето А.
А. Г. ЕГН **********, както следва: всяка трета неделя от месеца от 10 часа
до 16 часа в град В.; 10 дни през лятната ваканция, когато майката не ползва
платен годишен отпуск; всяка четна година три дни през зимната ваканция,
които не съвпадат с Коледните и Новогодишните празници, и всяка нечетна
година по три дни през пролетната ваканция, които не съвпадат с
Великденските празници, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
Във въззивната жалба се излага, че посоченото решение е неправилно
поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Излага се на първо място, че ищците не са
обосновали правния си интерес от водене на делото, тъй като не е налице
възпрепятстване от страна на ответниците да осъществяват лични контакти с
детето. Също така се сочи, че между родителите на детето е налице висящо
производство за изменение на режима на лични отношения на бащата с
1
детето, а това би повлияло при определяне режима на лични отношения на
бабата и дядото с детето. Набляга се, че съдът не е съобразил, че майката
работи на шестдневна работна седмица и почива само в неделя, поради което
при така определения режим за контакти от една страна с бащата, а от друга –
с прародителите по бащина линия, то майката ще може да общува с детето
само една неделя в месеца, което я лишава от пълноценен контакт с него.
Определеният режим с бабата и дядото не е съобразен с режима на лични
отношения на бащата с детето през лятото, както и по време на коледните
празници. Позовава се и на съдебна практика в смисъл, че приоритет следва
да бъде интересът на детето, което не е отчетено от районния съд. Иска се
отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което на ищците
да бъде определен ражим на лични отношения на детето А. всяка трета събота
от месеца от 10 часа до 16 часа в град В.; десет дни през лятото
непосредствено след края на учебната година, когато майката не е в платен
годишен отпуск; да бъде отхвърлено исконето за режим по време на
коледните и новогодишни празници и да се потвърди в частта относно
режима по време на пролетната ваканция.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК са депозирани отговори на
въззивната жалба от А. Г. и от В. и Л. Г.и.
Бащата А. Г. оспорва въззивната жалба, като излага, че майката отказва
да дава детето, за да се види то с баба си и дядо си по бащина линия, като
заявява, че следва да осъществяват контакти с него във времето на неговия
режим. Същевременно обаче поради естеството на работата на майката,
детето прекарва празниците със своята баба по майчина линия, но
въззивницата отказва то да бъде с разширеното семейство на бащата. Желае
се потвърждаване на решението.
Въззиваемите В. и Л. Г.и чрез адвокат В. А. също оспорват въззивната
жалба. Твърдят, че от месец октомври 2020 г. абсолютно са лишени от
майката и бащата от контакт с внука си, тъй като бащата – техен син – не е
съгласен да отделя от определеното му за контакт с детето време и да го
споделя с тях, а майката отказва да се виждат с А.. Сочат, че майката през
зимата работи в П., а през лятото на Златни пясъци на 12-часов работен ден,
през което време детето се отглежда от своята баба по майчина линия, но
въпреки това възразява детето да прекарва време с тях. Категорично са
2
против режимът на личен контакт с детето да бъде в съботен ден. Искат
потвърждаване на решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са родители на
ответника А. Л. Г.. По силата на решение № 261673 от 14.12.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 13345/2020 г. по описа на ВРС, влязло в сила на
14.12.2020 г., на А. Л. Г. бил определен режим на лични контакти с детето му
А. А. Г., а родителските права били предоставени на майката. До началото на
месец октомври 2020 г. ищците като баба и дядо на детето А. имали
непрестанен контакт с внука си. Към посочения момент отношенията между
двамата ответници се влошили, което се отразило и на отношението на снаха
им към тях. Тя спряла да им дава да виждат детето, забранила да се виждат с
него без присъствието на бащата и не разрешавала детето да отива при тях в
град Ш., поради което обикновено те пътували до В.. Майката смятала, че
ищците говорят лоши думи за нея, което не било вярно. Самото дете казвало,
че майка му говори лоши думи за баща му, както и за баба му и дядо му по
бащина линия. Ищците твърдят, че имат изградена дълбока емоционална
връзка с детето А.. За последната година били виждали внука си няколко пъти
за по няколко часа на площадка или в морската градина в град В. и само два
пъти в Ш. за по 2-3 часа.
С отговора на исковата молба от ответника А. Л. Г. не се оспорват
предявените искове. Твърди, че ответницата категорично отказва на
родителите му да взимат детето А. самостоятелно, като изисквала той да
поеме ангажимента да им води детето или те да идват до В., в дните, в които
той го взема, което се случвало на няколко месеца веднъж. Докато Д.
работела по курортите детето се отглеждало от бабата по майчина линия.
Ответникът счита, че неговите родители могат да споделят грижите по
отглеждане на детето, но майката отказвала техните предложения. Твърди, че
3
самият той често отсъства от страната, като счита, че полезно за детето би
било да споделя това време с баба си и дядо си.
В срока по член 131, алинея 1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответницата Д. М. И.. След срока за отговор е депозирано писмено
становище от същата, с който исковете се оспорват като неоснователни.
Сочи, че ищците не са във влошени отношения със сина си – ответникът А. Г.
- и няма пречки да контактуват с детето в рамките на определения режим на
лични контакти с бащата. Оспорва твърдението, че се е противопоставяла на
срещите на детето с баба му и дядо му. Сочи, че при уважаване на
претенцията, както е поискана, майката няма да има пълноценен контакт с
детето. Излага доводи във връзка с обстоятелството, че детето ще бъде първи
клас и не би било удачно да пътува толкова често до град Ш., където живеят
неговите баба и дядо по бащина линия.
Не се спори между страните, че детето А. А. Г. е родено на *** г. от
родители Д. М. И. и А. Л. Г.; както и, че ищците В. И. Г. и Л. И. Г. са родители
на ответника А. Л. Г..
Служебно известно на съда е, че с решение № 261673 от 14.12.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 13345/2020 г. по описа на ВРС, е одобрено постигнато
между Д. М. И. и А. Л. Г. споразумение за прекратяване на брака им по
взаимно съгласие, по силата на което родителските права по отношение на
детето А. А. Г. са предоставени на майката и е определен режим на лични
контакти с бащата, както следва: всяка събота от 10 часа до 19 часа; всяка
сряда и четвъртък от 17 часа до 19 часа; всеки ден през лятото в продължение
на един месец, когато майката не ползва платен годишен отпуск, от 9 часа до
19 часа; всяка нечетна година на Рождество Христово - всеки ден от 10 часа
до 19 часа; всяка четна година на Великден - всеки ден от 10 часа до 19 часа;
всяка четна Нова година – на 1 януари от 10 часа до 19 часа; на рождения ден
на бащата - 13 февруари от 10 часа до 19 часа; всяка четна година на
рождения ден на детето - 18 март от 10 часа до 19 часа.
В изготвения по делото социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ - В. се сочи, че основните грижи за детето А. се полагат от
неговата майка в апартамент под наем в град В.. Трудовата заетост на
майката през летния сезон е по 12 часа на ден с почивен ден – неделя. Същата
е подпомагана от своята майка Л.а И., която идва през летния сезон да живее
при нея и да се грижи за внука си. Бащата също живее и работи във В.. Детето
4
А. предстои да бъде ученик в първи клас. Емоционалното състояние на детето
е видимо спокойно, чувства се щастливо в присъствието на всеки от
родителите си. Детето съобщава, че познава роднините си по бащина и
майчина линия и е съгласен да им гостува. Становището на социалните
работници е, че въпреки временния конфликт между родителите в интерес на
детето е да общува и познава роднините си по майчина и по бащина линия.
Считат, че следва да се вземе предвид отдалечеността на населеното място, в
което бабата и дядото по бащина линия живеят /град Ш./, тъй като постоянни
пътувания до там биха били обременяващи предвид възрастта и
ангажираността на детето, както и ангажиментите на родителите. В
изготвения по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“
- Ш. се сочи, че В. и Л. Г.и живеят в собствено жилище в град Ш., което
представлява апартамент, състоящ се от четири стаи и кухня. Налице е
самостоятелна стая, която детето да ползва, когато им гостува. Двамата са
пенсионери, като общият размер на пенсиите им възлиза на 1 200 лева. По
данни на В. и Л. Г.и, когато детето А. е било по-малко, са се включвали
активно в отглеждането му, но сега контактите им са недостатъчни, тъй като
могат да се виждат с него само по време на режима на лични контакти на
бащата. Социалните работници считат, че в интерес на детето е да се изгради
и съхрани усещане за родова идентичност и принадлежност и да расте
подкрепяно, както от родителите си, така и от разширения семеен кръг.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели на страната на ищците – Я.Р. и О.С. - и двама свидетели на
страната на ответницата И. – Д.Ц. и Л.а И. (майка на ответницата). Съгласно
показанията на свидетелките Р. и С. ищците са полагали грижи за детето,
когато детето е било много малко и майката е била оперирана. После са се
виждали с него преди развода и то се чувствало добре в тяхно присъствие.
След раздялата на Д. и А. майката не била съгласна детето да се вижда със
своите баба и дядо по бащина линия. Виждали го само в град В. в
определените дни за контакт с бащата. На 18.03.2022 г., когато детето имало
рожден ден, имало празненство в апартамента на бащата, на което
присъствали ищците и свидетелката С. - кръстница на детето. Малкият А. се
чувствал доволен по време на празника и нямало напрежение между него и
ищците. Съгласно показанията на свидетелката Ц. бабата и дядото по бащина
линия не са изявявали желание да виждат детето А. след раздялата на
5
родителите, макар че Д. не се е противопоставяла. Същевременно Ц. заявява,
че знае от майката, че тя не е доволна от срещите с детето. Споделя за случай,
в който А., след като е бил на гости при баба си и дядо си, е разказал, че е
останал гладен. Съгласно показанията на свидетелката И. ищците са гледали
детето, когато е било малко и майката е била болна, както и когато
родителите са били извън страната. Сега тя идвала в град В. да помага на
дъщеря си за отглеждането на А.. Сочи, че докато е била там, нито един път
бабата и дядото не са дошли да искат да вземат детето, а често идвали до град
В., виждали го, когато е при сина им. След развода детето не било ходило при
тях и нямало желание. Заявява, че не е чула дъщеря й да е против бабата и
дядото да виждат детето. Сочи, че ищците са виждали детето на рождения му
ден у дома на бащата и след това то е споделило, че баба му и дядо му са се
скарали. След това го взели по Великден и то останало гладно, защото за
десет часа му дали само сладолед. Детето било много злоядо, а бабата и
дядото му давали само някакви добавки.
При изслушването на страните В. Г. заявява, че не е звъняла на
ответницата да иска да й даде детето, защото знае, че тя няма да се съгласи.
Ответникът А. Г. заявява, че Д. е забранила на майка му и баща му да виждат
детето без бащата. Ответницата Д. И. заявява, че тъй като родителските права
са дадени на нея, ако някой иска да види детето, трябва да й се обади, а те не
се обаждали. Твърди, че няма нищо против ищците да контактуват с внучето
си, но в рамките на определения режим на бащата.
Съгласно член 128, алинея 1 от СК дядото и бабата могат да поискат от
съда да определи мерки за лични отношения с детето, ако това е в негов
интерес. С тази разпоредба е признато отделно право на бабата и дядото да
поискат от съда да им определи мерки на лични отношения с него. В тази
връзка следва да бъде посочено, че отношенията между внуци и баба и дядо
са самостоятелна категория семейни отношения, отделни от връзката дете –
родители. Регламентираното от разпоредбата на член 128, алинея 1 от СК
право на ищците като баба и дядо на лични контакти с внука им А. следва да
бъде съобразено с интереса на детето, като конкретно приложение на
принципа за всестранна защита на децата, който винаги трябва да е водещ.
Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието "интерес на
детето". От тълкуването на разпоредбите на член 59, алинея 4 от СК във
6
връзка с член 124 и член 125 от СК се налага извода, че интересът на детето е
то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално
физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който
му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание,
който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който
му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и
имуществени права и интереси. Интересът на детето е винаги нещо
конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. В разпоредбите на § 1,
точка 5 от ДР на ЗЗДт е дефинирано съдържанието на понятието "най-добър
интерес на детето", което налага извод, че подходът следва да бъде
индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните
характеристики на конкретното дете - физически, психически и емоционални
особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и други.
Поради това настоящият състав на въззивния съд намира, че не следва да
постановява решение, ръководейки се от общите принципи, че интересът на
всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува и с
роднините от майчина и бащина страна; че отчуждението от дядо и баба не е
в интерес на детето; че бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за
отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес; че
утвърдените родови отношения не трябва да бъдат прекъсвани при развод или
при раздяла между родителите на детето.
От свидетелските показания на водените от страните свидетели, които
съдът кредитира напълно, но при условията на член 172 от ГПК, отчитайки
възможната им заинтересованост, се установява, че А. няма ясно изразен
външен конфликт с неговите баба и дядо по бащина линия и не възразява да
общува с тях. Същите са полагали грижи за него през продължителни
периоди от време, когато е бил по-малък. След развода между родителите
контактите между детето и неговите баба и дядо по бащина линия се
осъществяват в рамките на режима на личен контакт на бащата във В., но е
имало и случаи, когато детето е ходило на гости в дома им в град Ш.. От
съвкупния анализ на свидетелските показания и изявленията на страните в
съдебно заседание е видно, че ищците не са търсили пряк контакт с майката с
искане да виждат детето, тъй като по техни твърдения тя ще откаже. Самата
ответница И., както и свидетелките Ц. и И., сочат, че тя няма нищо против
детето да контактува с баба си и дядо си, но желанието й е това да се случва
7
само в рамките на определения режим на лични контакти с бащата. По делото
не са събрани никакви обективни данни, които да сочат, че е в интерес на
детето то да не контактува със своите прародители по бащина линия.
Изложените от въззивницата И. пред настоящия състав мотиви са обусловени
по-скоро от влошените й взаимотношения с бащата, сочeйки за насочено към
него отмъщение, отколкото от установеното действително положение.
Способът, който е избрала майката, само би причинил допълнителни травми
на детето, което определено не е в негов интерес. Показанията на двете
свидетелки, водени от ответницата И., че детето било останало гладно при
една от срещите си с баба си и дядо си по бащина линия не са достатъчни да
обосноват някаква липса на капацитет у ищците да полагат грижи за детето,
още повече че се базират на казаното от самото дете, което към този момент е
било на шест години, а баба му по майчина линия /свидетелката И./ сама
споделя, че А. е много злояд. Всяка от страните показва нежелание да отстъпи
от собствените си убеждения с цел нормални контакти помежду им, които от
своя страна биха осигурили спокойствието на детето, правилното му развитие
и възпитание. Следва да се повтори, че изходът на спора трябва да бъде
разрешен в зависимост от конкретните обстоятелства и в най-добрия интерес
на детето, а не по принцип. Детето е изправено пред конфликт на лоялност,
който при настоящото поведение на страните, би могъл да има сериозни
негативни последици за психиката му. Безспорно е, че А. има изградена
емоционална връзка както с майката и нейния разширен семеен кръг, така и с
бащата и неговите родители. Това обстоятелство се потвърждава и от
извършените социални проучвания и изготвените въз основа на тях социални
доклади, според които молителите разполагат с необходимите нравствени
качества и материални и битови условия за посрещане на нуждите на детето
през времето, прекарвано с тях. Въззивният съд счита, че на бабата и дядото
по бащина линия и А. следва да се даде възможност за утвърждаване на
връзката между тях и да се преодолее създалата се опасност от евентуално
отчуждение помежду им. Запазването на връзката на детето с неговите баба и
дядо по бащина линия кореспондира с интереса му да расте в нормална
семейна среда и да контактува с разширеното си семейство. За да бъдат
постигнати тези цели обаче целият семеен кръг на детето следва да коригира
поведението си и да го промени по начин, че да охранят в максимална степен
интереса на техния внук за сметка на собствените си убеждения.
8
Относно конкретния режим на контакти съдът трябва да отчете възрастта
на А. /седем години/; изградената емоционална връзка на детето с майката,
при която то живее; установените му навици за обучение и почивка,
изискващи неговото присъствие в делнични дни на територията на град В..
Също така следва да се съобрази, че бабата и дядото по бащина линия живеят
в друго населено място – град Ш. -, както и че бащата има определен режим
на лични отношения и до момента е споделял времето за срещи с детето с
неговите родители. В интерес на детето е да познава дома на своите баба и
дядо, но с оглед обстоятелството, че същото е вече ученик, то пътуването до
друг град, макар не твърде отдалечен от В., допълнително ще утежни
ежедневието му, като се има предвид, че детето има и режим на лични
отношения и със своя баща. Поради ангажираността на детето през
седмицата, отсъствието му от дома в рамките на няколко поредни уикенда,
ще го лиши почти изцяло от същностен контакт с неговата майка. В периода
от годината, в който детето е на училище, следва да бъде предоставена
възможност за лични контакти с бабата и дядото по бащина линия в рамките
на град В., за да не се налага детето да пътува до Ш., а през ваканциите – в
дома им с преспиване, но извън рамките на коледните, новогодишните и
великденските празници, които в интерес на детето е да бъдат прекарвани с
родителите му. При съвкупна преценка на тези обстоятелства, съдът намира,
че контактите между детето и молителите да бъдат осъществявани, както
следва: всяка трета неделя от месеца от 10 часа до 16 часа в град В., 10 дни
през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск;
всяка четна година по три дни през зимната ваканция /които не съвпадат с
коледните и новогодишните празници/ и всяка нечетна година по три дни
през пролетната ваканция /които не съвпадат с великденските празници/,
когато майката не ползва платен годишен отпуск.
С оглед на гореизложеното настоящият състав на въззивния съд
намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не
може да намери приложение в делата по член 127, алинея 2 от СК. Това
разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите,
9
когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За
разлика от исковото производство в него не се решава със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва
типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
производството всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора. В този смисъл е и практиката на ВКС.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1761 от 03.06.2022 г., постановено по гр.д.
№ 14884 по описа за 2021 г. на Районен съд – В., двадесет и шести състав.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – В.
пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10