Решение по КНАХД №160/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Никмар Транс“ ООД, ЕИК ***, чрез адв.К. А. – АК - [област], против Решение № 1403/28.10.2022г. по АНД № 2395/2022г. по описа на РС – Варна, с което е потвърден Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „Никмар Транс“ ООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на въззивното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и поради явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди и материална незаконосъобразност на санкционния акт, тъй като липсва възможност за издаване на ЕФ за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Счита, че е недопустимо разширително тълкуване на санкционни разпоредби, при това във вреда на наказаното лице. Касаторът счита, че решението е постановено при неправилно установена фактическа обстановка. Не на последно място, счита, че ЕФ е издаден в нарушение на чл.9а от Директива 62/1999 и принципите на пропорционалност и съразмерност. По изложените съображения иска отмяна на решението и на потвърдения с него ЕФ. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за две инстанции.

В депозирано писмено становище касаторът поддържа жалбата на изложените в нея основания, и претендира присъждане на сторените по делото разноски, съгласно приложен списък.

Ответникът по касация не изпраща представител. В депозиран отговор на касационната жалба оспорва същата и моли за оставяне в сила на въззивното решение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на атакуваното решение и на издадения ЕФ.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Никмар Транс“ ООД против Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на дружеството, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

РС - Варна приел за установено от фактическа страна, че на 11.01.2022 г., в 07:55ч., на път включен в обхвата на платената пътна мрежа - път А-2 км 418+126, в [община], с посока Намаляващ километър, било установено движение на ППС – товарен автомобил „Влекач Ман ТГХ 18.480 4X2 ЛЛС“, с рег.№ [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, за което частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, като за посоченото ППС имало тол декларация за преминаването, но платената категория била по-малка от измерената. Декларираната категория в тол декларацията била за ППС с допустима максимална маса под 12 тона с 2 оси, а заснетото ППС било с допустима максимална маса на състав от превозни средства над 12 тона с 5 оси. За същото, електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, в който като причина за констатираното нарушение било посочено „има бордово устройство, но платената категория е по-малка от измерената категория“. Така констатираното нарушение № [Наименование], било установено с устройство № 10082, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-2 км 418+126. Установено било, че собственикът на регистрираното ППС е „Никмар Транс“ООД, ЕИК **. На дружество бил съставен процесният ЕФ, с който на основание чл. 187а ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДП му било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

За да потвърди издадения ЕФ, въззивният съд приел, че ЕФ е издаден въз основа на чл. 189ж от ЗДвП, който предвижда възможност при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Намерил, че електронният фиш, предмет на оспорване, съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 от Закона за движение по пътищата. В електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което е път /автомагистрала/ А-2, км418+126, намиращ се в [община]. ВРС отхвърлил като неоснователно възражението, че приложеният в случая ред за санкциониране на деянието по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, чрез издаване на ЕФ, не е допустим от гледна точка на действащото законодателство. Посочил, че макар в разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДП да е направено препращане единствено към нарушенията по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, от своя страна правилото по чл. 189ж, ал. 7 от ЗДП съдържа изрична регламентация за електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 8 3-3б от ЗДП. Съдът не споделил и оплакването на дружеството, че не му е предложена възможност да отстрани нередността преди предприемането на принудителни мерки, предвид указаната му възможност за заплащане на компенсаторна такса.

Настоящият състав на съда намира касационната жалба за основателна, а решението на ВРС - за неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

На първо място, нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП, обективно осъществено от дружеството - касатор, е извън обхвата на приложимата редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, чиято норма изрично предвижда издаването на ЕФ само за нарушенията по чл.179 ал.3 от ЗДвП, установени и заснети от електронна система по чл.167а, ал.3 от Закона. Съдът не споделя изложените от първостепенния съд доводи в обратен смисъл. Поради това, заснетото в случая нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и санкционирано чрез издаване на НП, т.е. по общия ред на ЗАНН, като за него, към момента на извършването му, е било недопустимо съставянето на ЕФ. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста /ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, обхватът на нормата е изрично разширен до нарушенията по чл.179, ал.3 - 3б вкл., което е несъмнено доказателство, че към 11.01.2022г. санкционирането на осъщественото от дружеството административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на фиша.

На следващо място, настоящият състав намира, че е налице противоречие на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП с разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни 1999г относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните постановки на новопостановеното решение по дело № С-61/2023г. , както и на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.187а, ал.2 т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500лв, респективно - не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл.179, ал.3б вр.чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП – да бъде оставена неприложена, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството - касационен жалбоподател.

При горните констатации следва извод, че проверяваното решение на ВРС е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Изложеното налага отмяна на съдебния акт, респективно – отмяна на издадения ЕФ като незаконосъобразен.

При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява основателна. Налице са доказателства за сторени такива пред въззивната, пред настоящата касационна инстанция и пред ВАС. За представителство пред ВРС, дружеството е представило Договор за правна защита и съдействие от 08.06.2022г. и авизо за извършен банков превод от 03.08.2022г., установяващ сторени разноски в размер на 720 лева, а за представителство пред касационната инстанция - Договор за правна защита и съдействие от 09.12.2022г. и преводно нареждане от 20.03.2023г., установяващи сторени разноски в размер на 720 лева. Налице са доказателства за сторени от касатора разноски за ДТ пред ВАС – преводно нареждане от 16.12.2023г. за платена ДТ по адм. дело № 8213/2023г. в размер на 150 лева и преводно нареждане от 23.04.2024г. за платена ДТ по адм. дело № 8213/2023г. в размер на 150 лева. Предвид гореизложеното, на касатора следва да бъдат присъдени общо разноски в размер на 1740 лева.

Претенцията на касатора за присъждане на разноски в общ размер от 2450 лева, направени в производствата пред ВАС по Договори за правна помощ от 23.06.2023г., 28.11.2023г., 06.11.2023г. и 02.01.2024г., е също основателна. Клаузата на чл.5, ал.4 от горецитираните договори обективира плащането в брой на уговорените възнаградения, поради което същите имат характер на разписка, съгласно задължителните постановки на ТР № 6/2012г. на ВКС. От страна на ответника по касация липсва направено възражение за прекомерност, поради което на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 4190 лева

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1403/28.10.2022г. по АНД № 2395/2022г. по описа на РС – Варна, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „Никмар Транс“ ООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Никмар Транс“ ООД, ЕИК ***, сума в размер на 4190 /четири хиляди сто и деветдесет/ лева.

Решението е окончателно.