РЕШЕНИЕ
№ 527
гр. Кюстендил, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520100390 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХV от ГПК – „Бързо производство“ -
чл. 310 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) по правно основание
чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ.
Образувано е по искова молба, депозирана от „В.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район „С.“, кв. „Б.“, ул. „О.“ №**
със законен представител А.В. В. - управител, чрез пълномощника адв. В. В.
П., против ЯН. КР. Д., ЕГН **********, с адрес, посочен в исковата молба:
гр. К., общ. К., ул. „Д.“ № *, вх.*, ет.*, ап.***.
„В.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „С.“, кв. „Б.“, ул. „О.“ № **със законен представител А.В.В. -
управител, чрез пълномощника адв. В. П. твърди, че по силата на трудов
договор от 12.05.2021г. е възникнало трудово правоотношение между ищеца
и ответника, в рамките на което Я.Д. е заемал длъжността „шофьор
тежкотоварен автомобил, 12 и повече тона“. Договорът между страните бил
за неопределен срок, с уговорено месечно бруто възнаграждение в размер на
650,00 лева.
Твърди се, че месец след постъпване на работа, ответникът е нарушил
трудовата дисциплина, като не се е явил на работното си място за периода от
13.09.2021г. до 14.09.2021г. включително без наличието на обективна
невъзможност за това. На 24.09.2021г. чрез телепоща му е било връчено
1
искане за даване на писмени обяснения по реда на чл.193 от КТ поради
продължаващото неявяване на работа.
На 10.12.2021г. на ответника по реда на чл.47 от ГПК чрез нотариална
покана е връчена Заповед № 986 от 01.10.2021г. за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на трудовото
правоотношение на това основание. Според ищеца, между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение. Същото било надлежно
прекратено от ищеца поради системното неявяване на работа на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Поддържа твърдението, че уволнението е
законосъобразно предвид липсата на отмяната му по законовия ред от
компетентния съд, с оглед на което е възникнало правото на ищеца да иска на
основание чл. 221, ал. 2 от КТ изплащане на обезщетение в размер на две
брутни трудови възнаграждения с оглед договорения в чл. 6 от трудовия
договор срок за предизвестие за напускане – 60 дни.
С оглед на посоченото, ищцовото дружество моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1300 лева
на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, за неспазен срок на предизвестие от
ответника, поради прекратяване на трудовия договор между страните поради
дисциплинарно уволнение, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба /04.03.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща
представител, но е депозирал молба за гледане на делото в отсъствие на
представител на дружеството. Със същата се иска постановяване на решение
при условията на чл. 238 от ГПК. ответникът, редовно призован, не се явява,
не изпраща представител, не е депозирал искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
Като разгледа книжата по делото съдът констатира, че постъпилото
искане за постановяване на неприсъствено решение е основателно, доколкото
са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК - ответникът не е
представил отговор в срок на исковата молба не се явява в първо съдебно
заседание, не е направил искане за разглеждане в негово отсъствие, а с оглед
заявеното искане от ищеца, не са налице процесуални пречки за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК.
Съдът счита, че искът е вероятно основателен поради следното:
Видно от приложения трудов договор №1508/12.05.2021 г. между
2
ищцовото дружество и ответника / л. 8-9 от делото/ то Я.Д. е бил назначен
като работник/служител при ищеца на безсрочен трудов договор при
уговорено възнаграждение и размер на годишния отпуск. Със Заповед
№986/01.10.2021 г., издадено от Х. А. – пълномощник на ищеца, то на Д. е
наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ /л. 14 от делото/, тъй като
Д., както се сочи в същата, не се явил два последователни дни на работа- на
13.09.2021 г. и на 14.09.2021 г. без представяне на основателни причини за
това, а със същата заповед / л. 15-16 от делото/ ищцовото дружество е
прекратило трудовото правоотношение с Д. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от
КТ. Съгласно отбелязванията на л. 20 от делото, на ответника е връчена
нотариална покана на 10.12.2021 г., чието съдържание е отразено в
уведомлението до Д./л. 12 от делото/ при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК за
прекратения трудов договор. Видно е от съобщение за телепоща – л.10, че са
положени допълнителни усилия за уведомяването на ответника за това да
представи писмени обяснения във връзка с отсъствието си от работа при
ищеца.
Правното основание на иска е по чл. 221, ал. 2 от КТ, която сочи, че при
дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение
за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в
размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. В
този смисъл, видно от приложения по делото трудов договор, срокът на
предизвестие е 2 месеца, а размерът на брутното му възнаграждение е 650 лв.
месечно. Това напълно кореспондира с размера на иска, който е 1300 лв. или
двукратният на месечната заплата или точно колкото е уговорения срок за
предизвестие.
Извън посоченото, съдът не излага подробни мотиви по смисъла на чл.
236 ал. 2 от ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, а настоящото
решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 от ГПК, то на ищеца се
следват разноски. Видно от представения на л. 39 от делото списък за
разноски се претендират единствено държавната такса в размер на 52 лв.,
поради което с оглед изхода на делото следва посочената сума да бъде
присъдена.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт, по аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от
3
ГПК, не подлежи на обжалване.
Водим от горното и основание по чл. 344, ал. 1 от КТ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЯН. КР. Д., ЕГН: **********, с адрес: К., ул. „Д.“ №*, вх. „*“, ет.*,
ап.***, да плати на „В.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район С., ж.к. „Б.“, ул. “О.“ №**, представлявано от
управителя А. В. В., сума в размер на 1300 лв. /хиляда и триста лева/ -
представляващо обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ – неспазен срок за
предизвестие по прекратяване на Трудов договор №1508/12.05.2021 г.,
извършено със Заповед №986/01.10.2021 г., издадена от „В.“ ООД, ЕИК:
*********, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 02.03.2022 г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА ЯН. КР. Д., ЕГН: **********, с адрес: К., ул. „Д.“ №*, вх.
„*“, ет. *, ап. ***, да плати на „В.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район С., ж.к. „Б.“, ул. “О.“ №**, представлявано
от управителя А. В.В., сума в размер на 52 лв. – държавна такса по делото.
Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на
чл. 7, ал. 2 ГПК).
Решението НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване – арг. от разп. на чл. 239, ал. 4
ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4