№ 139
гр. Варна , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на първи
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Красимир Т. Василев
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100502572 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 49051/22.07.2020г. на Ю. Г. К., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. Кр.М. №11, ет.2, адв. А.Хр., срещу решение № 2602 от
25.06.2020г., постановено по гр.дело № 11074/2019г. на Районен съд – Варна, ХХI-ви състав,
с което въззивницата е осъдена да заплати на Т. Ц. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
Кр.М. №11, ет.1 сумата от 5000 лева, съставляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие причинени й болки и страдания от ухапване от куче
порода „Дого Аржентино“, който инцидент е осъществен на 28.05.2019г. в гр. Варна, ведно
със законната лихва считано от датата на увреждането – 28.05.2019г. до окончателно
изплащане на задължението, на осн. чл.50 ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Въззивницата счита, че по делото не е доказано въззиваемата да
живее на посочения в исковата молба адрес. Сочи, че въззиваемата не е доказала трайно
увреждане на нерва на лявата ръка, което да продължава и до днес. Намира твърдените
емоционални травми в голяма степен за недоказани, поради което намира иска за недоказан
по размер. Отправеното искана е за отмяна на атакуваното решение и за присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба от Т. Ц. Д. срещу Ю. Г. К., с
1
която е предявен иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 5000 лева, претендирана като обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие причинени й болки и страдания от ухапване от куче, порода „Дого -
Аржентино“, който инцидент е осъществен на 28.05.2019г. в гр. Варна, ведно със законната
лихва считано от датата на увреждането – 28.05.2019г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищцата излага в исковата молба, че на 28.05.2019г. е била нападната от куче,
собственост на ответницата, вследствие на което са и причинени увреждания по ръката –
разкъсан мускул, сухожилие, фасция, увреждане на нерв. Посочва, че е загубила
чувствителност на 4-ти и 5-ти пръст на лява ръка. Сочи, че е претърпяла оперативна
интервенция на 29.05.2019г., като от болничното заведение е била изписана на 31.05.2019г.
Посочва, че отпускът й по болест е бил продължен до 20-ти юли 2019г. Твърди, че изпитва
психически и емоционален стрес при вида на куче.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Посочва, че се на
адреса на ответницата живее куче порода „Дого - Аржентино“, което е собственост на
дъщерята на последната. Собственикът на кучето бил извън страната, поради което
ответницата полагала грижи за кучето. Посочва, че е известен факта на осъществения
инцидент с ищцата и отглежданото от нея куче. Не е видяла рана в областта на ръката след
инцидента. Отрича ищцата да живее в жилищната сграда, където се намира жилището на
ответницата. Възразява на твърдението, че кучето е било без надзор. Посочва, че при
влизане в двора на жилището ищцата не е позвънила или предупредила. Намира за
преувеличени твърденията на ищцата за претърпени болки и страдания от ухапването на
кучето.
С обжалваното решение предявеният иск е уважен изцяло.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Представено по делото е медицинско удостоверение № 486/2019г. от МБАЛ „Света
Анна-Варна“ АД, от което се установява, че на 31.05.2019г., при осъществения преглед на
ищцата, е констатирано обективно състояние, което се характеризира с наличието на
разкъсно – контузни рани, травматичен оток и ожулвания в областта на лявата
предмишница. Травматичните увреждания отговорят, като да са получени от ухапване от
куче и същите са причинили временно разстройство на здравето, което не е опасно за
живота.
От епикриза от Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Света Анна-
Варна“ АД се установява, че на 28.05.2019г. ищцата е постъпила на лечение в болничното
заведение. При снемане на анамнеза е посочила, че е била нахапана от куче. Съобщила е за
болка в ръката, констатирано е кървене и ограничаване на движения. Посочва се, че на
29.05.2019г. ищцата е претърпяла оперативна интервенция на открита рана на
предмишницата в ляво. Не са констатирани усложнения при операцията. Констатирано е
оплакване на продължаващо изтръпване на 4-ти и 5-ти пръст, като са препоръчани
превръзки на всеки 3-4 дни. Издаден е болничен лист, след което ищцата е изписана на
31.05.2019г.
Издадени са амболаторни листи за лечение от 27.06.2019г. и 28.06.2019г., в които е
снета анамнеза, че ищцата след инцидента е с безчувствен 4-ти и 5-ти пръст на лява ръка,
както и наличие на болки по вътрешната повърхност на лявата предмишница. Назначената е
2
медикаментозна терапия.
От заключението на вещото лице д-р Р.М. по проведената по делото е съдебно –
медицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че вследствие на инцидента ищцата е получила една
голяма и няколко малки рани в горната трета на лявата предмишница, съответно контузия
на сетивен клон на лакътния нерв на лявата ръка, които са обусловили временно
разстройство на здравето, което не е опасно за живота. Констатирано е, че са останали
белези, които загрозяват вида на лявата предмишница. Нанесените увреждания отговорят на
такива, които да са причинени от ухапване от куче. Излага, че обичайния период за
възстановяване е около 30 дни. Дава заключение, че макар да са запазени в пълен обем
движенията на 4-ти и 5-ти пръст на лявата ръка, съответно да е запазена мускулатурата, то
за период от около една година следва да се възстанови нормалната чувствителност по гърба
на 4-ти и 5-ти пръст на лявата ръка. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице
посочва, че болките, които ищцата изпитва, са в резултата от контузията. Същите са
свързани с все още протичащ оздравителен процес, като за пълното възстановяване е
необходимо още време, предвид по-бавното възстановяване на контузените нерви. При
изследване е констатирал, че е налице променлива чувствителност, като чувствителността
на засегната ръка е по - слаба от тази на другата ръка на ищцата. Посочва, че общия
възстановителен процес може да отнеме период от около 2 години.
Назначена е по делото съдебно - психологична експертиза, по която заключение дава
вещото лице Ал.Ц. който при осъществяване на преглед констатира занижени стойности на
скалата за лъжа, като извежда завишени стойности на скалата за достоверност. Отчита
високи стойности на скалата за депресия, която отдава на преживяна по-висока тревожност,
усещане за заплаха и тревожни очаквания. Констатира наличие на вътрешно напрежение у
ищцата. В заключение посочва, че са налице данни за преживян силен стрес, който се
изразява в нарушено социално функциониране, влошаване на съня, загуба на тегло.
Констатира се повишена сетивност към външни дразнители, която е характерена за по -
тревожния човек. Споделя, че ищцата се връща към преживяното при прибирането си в
дома. Експертът посочва, че възстановителния процес и възстановяването не могат да бъдат
предвидени. Категорично посочва, че ищцата не е преодоляла страха си от кучета.
От представени болнични листи от 31.05.2019г. и 01.07.2019г. се установява, че
ищцата е била в отпуск по болест за периода от 28.05.2019г. до 20.07.2019г.
От представените по делото удостоверения, издадени от Община Варна, се
установява, че на адрес в гр. Варна, ул. „К. Мирски“ № 11, ет.2 е надлежно регистрирано и
се отглежда куче порода „Дого Аржентино“, което е собственост на Г.Ч.Г..
За изясняване на спора от фактическа страна, по делото са ангажирани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите, водени от ищцата – Р.М.Г. и Ст.К.Дж., и на
свидетеля, воден от ответницата – П.П.О., всички без родство и дела със страните по делото.
Св. Г. посочва, че е пристигнал на място при ищцата около 20-25 минути след
инцидента. Излага, че към този момент тя е била на квартира в жилище в гр. Варна, ул.
„К.Мирски“ №11, като му е известно, че съседите й са отглеждали куче. При пристигане на
място след инцидента е видял наличието на петно от кръв, съответно кръв по ръката на
ищцата в резултат от рани по нея. Пристигнала е линейка и служители на МВР, след което с
автомобил на спешна помощ ищцата е откарана в спешен кабинет. В продължение на около
3 месеца е споделяла на свидетеля, че изпитва силни болки, като е приемала и
болкоуспокояващи лекарства. Изпитвала е изтръпване на ръката. Посочва, че травмата е
допринесла до затруднения при извършване на нейната трудова дейност. Свидетеля посочва,
че ищцата като член на „Задругата на майсторите“ се е занимавала с дейност по
производство на мартеници от вълна, като за период от около 3-4 месеца е била в
невъзможност да упражнява тази си дейност. В първите дни след инцидента, както и за
3
период от около 30 дни след това, свидетелят приготвял и доставял на ищцата храна.
Споделила на свидетеля, че след 3-4 месеца е почувствала намаляване на болките, но
същевременно е изразила и оплакване за продължаващо изтръпване в областта на ръката.
Посочва, че вследствие на инцидента ищцата се е променила поведението си, като е станала
неуверена, изпитала е силен стрес, което се е отразило на съня й. За първите 3-4 месеца след
инцидента посочва, че при лай от куче е започвала да плаче. Изпитва страх от кучета след
инцидента, като след този момент е отказала да осъществява дейност по отглеждане на
кучета, която дейност до този момент е осъществявала като член на неправителствени
организации, които се занимават със защитата на животните.
Разпитан е свидетеля Ст.К.Дж. – без дела и родство със страните. Свидетелят
посочва, че живее в гр. Варна. Станал е очевидец на инцидента с ищцата, като е видял как
куче атакува същата през мрежата. Свидетелят е бил на разстояние от около 15 метра, като
при отправянето си към мястото на инцидента с цел да укаже помощ на ищцата, кучето я е
освободило от захапката си. По ръката на ищцата е имало много кръв, същата е изпаднала в
шок. След инцидента е видял жена, която е излязла и е дръпнала кучето, за да го прибере
вътре в жилището.
Разпитана по искане на ответника е свидетеля П.П.О. – без дела и родство със
страните. Посочва, че кучето е собственост на дъщерята на ответницата, но се отглежда от
ответницата на адреса в гр. Варна, ул. К.Мирски №11, същото е породата „Дого
Аржентино“. Излага, че кучето е с миролюбив нрав, като не й е известно да е нападало хора
до този момент. При осъществяване на разходки се е държало миролюбиво. Посочва, че към
момента на инцидента й е известно, че ответницата си е била у дома. Кучето се отглеждало в
дома на ответницата, към който имало и двор.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо,
като постановено от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в
изискуемата форма и при наличието всички положителни, респ. липса на отрицателни
процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
В конкретния случай наведените във въззивната жалба оплаквания касаят
фактическите изводи на първоинстанционния съд, че въззиваемата живее на посочения в
исковата молба адрес; че е получила трайно увреждане на нерва на лявата ръка, което да
продължава и че е претърпяла емоционални травми от преживяното.
Съгласно разпоредбата на чл.50 ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са
от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно причинната връзка между
вредите и извършеното от вещта/животното, както и обстоятелството, че ответникът е негов
собственик, респ. под чийто надзор се намира вещта/животното към момента на инцидента.
Отговорността за вреди по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна и е последица от специфичните
качества на дадена вещ/животно, без връзка с действия или бездействия на лицата, които я
ползват или на лицата, под чийто надзор е тя.
В конкретния случай между страните няма спор, че ищцата е ухапана от куче, което е
било под надзора на ответницата, както и че ищцата е получила физически увреждания в
4
резултат на ухапването. Въпросът дали ищцата е живяла или не на адреса на ответницата е
правно ирелевантен по отношение отговорността на ответницата. Независимо от това,
следва да се посочи, че този факт се установява от представения с исковата молба договор за
наем, както и от показанията на свидетеля Г.. Фактите, че ищцата е получила увреждане на
нерва на лявата ръка и претърпените емоционални травми от преживяното се установяват от
кредитираните заключения по проведените СМЕ и СПЕ и от събраните гласни
доказателства на св. Г.. Същите обосноват извод за причинна връзка между поведението на
животното и претърпените вреди от ищцата.
С оглед изложеното съдебният състав намира за доказани предпоставките за
ангажиране на обективната отговорност на ответницата по чл.50 от ЗЗД.
Получените увреждания несъмнено са причинили неимуществени вреди на ищцата,
под формата на болка, продължителен дискомфорт от невъзможността от самостоятелно
обслужване и извършване на обичайни човешки дейности в продължение на месец. Според
заключението на медицинския експерт, ищцата все още е с ограничена чувствителност на 4-
ти и 5-ти пръст, което обстоятелство несъмнено се отразява на ежедневието й. Установено е,
че в резултат на инцидента, ищцата е развила страх от кучета, какъвто не е изпитвала преди
това. С оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съобразно обичайната съдебна практика, съдът
по справедливост определя размера на обезщетението за търпените от пострадалата
неимуществени вреди в размер на 5000 лева, Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана,
поради което следва обезщетението за неимуществени и имуществени вреди да се присъди
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.05.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл.50 от ЗЗД се
преценя от настоящия съдебен състав като доказан по основание и размер, поради което
следва да бъдат уважен.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция, които
представляват 350 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2602 от 25.06.2020г., постановено по гр.дело №
11074/2019г. на Районен съд – Варна, ХХI-ви състав, с което Ю. Г. К., ЕГН ********** от
гр. Варна, ул. Кр.М. №11, ет.2, е осъдена да заплати на Т. Ц. Д., ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. Кр.М. №11, ет.1 сумата от 5000 лева, съставляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие причинени й болки и страдания от ухапване от куче
порода „Дого Аржентино“, който инцидент е осъществен на 28.05.2019г. в гр. Варна, ведно
със законната лихва считано от датата на увреждането – 28.05.2019г. до окончателно
изплащане на задължението, на осн. чл.50 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Ю. Г. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Кр.М. №11, ет.2, да заплати на
Т. Ц. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Кр.М. №11, ет.1 сумата от 350 лв. /триста и
петдесет лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК.
5
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6