Р Е Ш
Е Н И Е
№545
гр. Хасково, 08.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Гергана Мазгалова,
като постави за разглеждане докладваното от съдия А. Митрушева
адм. д. № 410/2020г. по описа на Административен съд – Хасково,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба, депозирана
от Д.А.Г. с ЕГН : ********** ***, против Заповед № 9286з-1566/04.05.2020г. на
Директора на Главна дирекция „Национална полиция“, с която е отказано снемането
на полицейски регистрации, извършени по отношение на жалбоподателя.
В жалбата се сочи, че с
горецитираната заповед Директорът на ГД „Национална полиция“ при Министерство
на вътрешните работи отказал снемането на полицейските регистрации на
жалбоподателя с peг.№ 6391 от 30.05.2007г. и № 7264 от 20.01.2012г. по описа на
РУ на МВР - Димитровград. От мотивите на заповедта било видно, че относно
деянието от 2007г., въз основа на което била извършена първата посочена
регистрация, било образувано НОХД № 652/2007г. по описа на РС - Димитровград. С
Присъда № 501/06.12.2007г., постановена по делото, жалбоподателят бил признат
за виновен за извършени в периода 29/30.05.2007г. в гр.Д. престъпления по чл. 195,
ал. 1, т. 3, 5 и 7 вр. чл. 63, ал.1, т. 3 от НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“
от НК, за които му било наложено наказание пробация, изразяваща се в следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6
месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за 6 месеца. Присъдата
влязла в законна сила на 22.12.2007г. Наказанието пробация било изтърпяно на 11.07.2008г.
Според бюлетина за
съдимост, на 17.05.201Зг. жалбоподателят бил реабилитиран по право на основание
чл. 86, ал. 1, т. 4 от НК, считано от 12.07.2010г. по отношение на присъдата по
НОХД № 652/2007г. по описа на РС - Димитровград, по повод на което била
извършена полицейска регистрация peг.№ 6391 от З0.05.2007г.
От мотивите на заповедта било видно, че относно
деянието от 2011г., въз основа на което била извършена регистрацията от
20.01.2012г., било образувано НОХД № 139/2012г. по описа на РС - Димитровград.
С Присъда № 158 от 20.04.2012г. жалбоподателят бил признат за виновен в това,
че на 09.09.2011г. в с.Г. А., общ.Д., е управлявал МПС - .. … „Т. С.“ с рег.№ Х…ВР
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.54 на хиляда,
установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза 6471/1З.09.2011г.
на ОД на МВР - Стара Загора - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което
на основание чл. 34Зб, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 4 месеца, чието изтърпяване било отложено за
срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 от НК и на основание чл. З4Зг от НК
- наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година.
Присъдата влязла в законна сила на 08.05.2012г.
Съгласно постановление от 07.06.2012г.
на РП – Димитровград, на 12.06.2012г. било приспаднато от едногодишното
лишаване от право да управлява МПС, времето, през което от 21.10.2020г. включително
жалбоподателят бил лишен по административен ред от възможността да упражнява
това право.
Наказанието лишаване от
право да управлява МПС било изтърпяно на 21.10.2012г.
С влязло в сила на
31.12.2019г. определение по ЧНД № 579/2019г. на РС –Димитровград била
постановена реабилитация по съдебен ред на присъдата по НОХД № 139/2012г. по описа
на РС - Димитровград.
Всичко това било прието от
административния орган, но въпреки това без мотиви било отказано да бъде снета
полицейската регистрация по тези осъждания, като единствено било отразено, че осъжданията
с влезли в сила присъди, постановени на съдебна фаза на наказателните
производства, не са сред изброените основания по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР за снемане
на полицейската регистрация, дори при съдебна реабилитация и реабилитация по
право.
В тази връзка
жалбоподателят сочи, че престъпленията, за които бил осъден, не били тежки по
смисъла на НК и не изисквали продължаване на регистрацията му в базата данни на
МВР. Освен това първата регистрация била направена като непълнолетен и следвало
да бъде заличена. Законът не правел разлика между регистрациите на непълнолетни
и пълнолетни лица, точно защото по аналогия се прилагало производството относно
реабилитацията. Щом осъжданията на едно лице като непълнолетно се заличавали с
навършване на пълнолетие, нямало логика регистрацията, извършена като
непълнолетен, да остане.
Жалбоподателят посочва, че
изброените основания в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР не били изчерпателни и тази норма
не била императивна. Непълнотата на закона и по-специално липсата на
реабилитация като основание за заличаване на регистрацията не следвало да се
тълкува в ущърб на жалбоподателя. Още повече, че не такава била целта на
закона.
С оглед на така изложените
доводи, жалбоподателят счита, че заповедта е немотивирана и постановена в
разрез с материалния закон - чл. 18 от Наредбата и чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, а
също и че е нецелесъобразна, поради което моли да бъде отменена в тази ѝ
част и съдът да разпореди жалбоподателят да бъде снет от информационните
фондове, свързани с полицейската му регистрация по НОХД № 652/2007г. и НОХД №
139/2012г. по описа на РС – Димитровград, като бъде извършена и съответната промяна
на данни.
Ответникът по жалбата - Директор
на Главна дирекция „Национална полиция“, не изразява становище по
основателността на жалбата.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената по
делото Справка за съдимост рег.№ 155/10.02.2020г., издадена от РС –
Димитровград, е, че жалбоподателят Д.А.Г. е осъждан. С Присъда №
154/12.04.2007г. по НОХД № 131/2007г. на РС – Димитровград му е наложено
наказание „обществено порицание“, по отношение на което осъждане, видно от
отбелязването върху бюлетина, е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал.
1, т. 4 от НК, считано от 19.05.2009г. С Присъда № 501/06.12.2007г. по НОХД №
652/2007г. по описа на РС – Димитровград му е наложено наказание „пробация“, по
отношение на което осъждане е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1,
т. 4 от НК, считано от 12.07.2010г. С Присъда № 158/20.04.2012г. по НОХД № 139/2012г.
по описа на РС – Димитровград му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от четири месеца и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една
година, като изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. По отношение на
това осъждане е постановена реабилитация по съдебен ред по реда на чл. 87 от НК
с определение по НЧД № 579/2019г. на РС – Димитровград, влязло в законна сила
на 31.12.2019г.
С молба вх. № 272000-1336/22.01.2020г.
до Директора на ОД на МВР – Хасково, в която се е позовал на настъпилата
реабилитация, Д.А.Г. е мотивирал искане да бъде снет от информационните
фондове, свързани с полицейската регистрация, като бъде извършена и съответната
промяна на данни.
По така депозираната молба
е извършена проверка, при която е установено, че спрямо Д.А.Г. са налични
следните полицейски регистрации: № 6391/30.05.2007г. по досъдебно производство
№ 417/30.05.2007г. на РУ – Димитровград по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, по което
е внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 652/2007г. по описа на РС –
Димитровград, и полицейска регистрация № 7264/20.01.2012г. по досъдебно
производство № 740/09.09.2011г. по описа на РУ – Димитровград, по което е
внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 139/2012г. по описа на РС -
Димитровград.
След събиране на
относимите информация и доказателства, Директорът на Областна дирекция на МВР -
Хасково е изготвил до Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ Предложение
за издаване на заповед по чл. 21, ал. 1 от Наредба за реда за извършване и
снемане на полицейска регистрация от 13.03.2020г. В предложението са вписани
установените обстоятелства, с оглед на които Директорът на ОД на МВР - Хасково
е предложил на Директора на ГДНП полицейските регистрации да не бъдат снемани.
Предвид горното, със Заповед
№ 3286з-1566/04.05.2020 г. Директорът на Главна дирекция „Национална полиция“
при МВР е отказал снемането на полицейски регистрации с № 6391 от 30.05.2007г.
и № 7264 от 20.01.2012г., и двете по описа на РУ – Димитровград към ОД на МВР –
Хасково, извършени по отношение на жалбоподателя. Административният орган е
мотивирал заповедта с липсата на предпоставките на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР,
доколкото осъжданията с влезли в сила присъди, постановени на съдебна фаза на
наказателните производства, не са сред лимитативно изброените основания за
снемане на полицейска регистрация, включително и при настъпила реабилитация по
право или постановена реабилитация с влязло в сила протоколно определение.
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, в законоустановения
срок (заповедта
е връчена на 11.05.2020г., а жалбата е депозирана на 19.05.2020г.), поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения.
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2
на същия текст, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за
това. Съдът счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, в установената писмена
форма по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и съдържа както фактическите, така и правните
основания, послужили за издаването му. Съгласно чл. 68, ал. 6, вр. чл. 29, ал.
1 от ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на
министъра на вътрешните работи, като администратор на лични данни по ЗЗЛД или
оправомощени от него длъжностни лица. Така изрично предвидената делегация е
приложена със Заповед № 8121з-267/10.03.2015г. на Министъра на вътрешните
работи, с която на основание чл. 68, ал. 6, вр. чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР са оправомощени Директорът и Заместник-директорите на Главна дирекция „Национална
полиция“ да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска
регистрация.
При издаване на оспорения
административен акт не са допуснати и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Изпълнено е изискването на чл. 19, ал.
4, т. 2 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация,
като е изготвено предложение от структурата, извършила полицейската регистрация,
с изразени мотиви за отказ за снемането й и приложен комплект от документи от
извършената проверка по преписката.
Настоящият съдебен състав
счита, че оспорената заповед е постановена и в съответствие с приложимите
материалноправни норми. Материалноправните предпоставки за снемане на
полицейска регистрация са регламентирани изчерпателно в разпоредбата на чл. 68,
ал. 6 от ЗМВР, и те са: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2.
наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал.
3 от НПК; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила
оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай
искането може да бъде направено от неговите наследници. В процесния случай
безспорно по делото бе установено, че по отношение на жалбоподателя не е налице
нито едно от цитираните законови основания. От събраните по делото
доказателства по несъмнен начин бе установено, че Д.А.Г. има извършени две
полицейски регистрации в РУ - Димитровград при ОД на МВР – Хасково за
престъпления, за които е признат за виновен с влезли в сила присъди. Не е
спорно между страните и обстоятелството, че жалбоподателят е реабилитиран по отношение
на тези осъждания. Съгласно чл. 85, ал. 1 от НК, реабилитацията заличава
осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото
осъждане, освен ако в някое отношение със закон е установено противното. В
процесния случай „противното“ по смисъла на цитираната норма е чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Целта на реабилитацията, като институт на наказателното право и целта на
полицейската регистрация, като правен институт на административното право, са
различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане
на полицейска регистрация. Това е така, защото полицейската регистрация е
последица не от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от факта на
извършване на деянието. Независимо от това дали е налице реабилитация по право,
съдебна реабилитация или т. нар. „абсолютна реабилитация“ по смисъла на чл. 88а
от НК, то такова основание за снемане на полицейска регистрация не е предвидено
в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. В тази връзка следва да се има предвид, че хипотезите,
при които се снема полицейска регистрация, са лимитативно изброени и
административният орган действа при условията на обвързана компетентност и е
задължен да се съобразява с установените с чл. 68, ал. 6 от ЗМВР материалноправни
предпоставки. Същността на полицейската регистрация е вид обработване на лични
данни на лицата, която се осъществява при условията на ЗМВР и без съгласието
им. Полицейската регистрация помага на полицейските органи да извършват
дейностите, посочени в чл. 67 от ЗМВР, като данните от нея се използват само за
предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със
защитата на националната сигурност и обществения ред. С оглед на това
разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР е специална, като това обуславя както
приоритета на тази разпоредба пред общите разпоредби, регламентиращи
обработката на лични данни, така и невъзможността да бъде извършено снемане на
полицейска регистрация на основания, различни от сочените в цитираната норма.
Предвид изложеното, съдът
приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в
предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в
съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона, поради което подадената
жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.Г. с ЕГН : ********** ***, против Заповед №
9286з-1566/04.05.2020г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“
при МВР.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок
от уведомяването на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати
препис от същото.
СЪДИЯ: