Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ………..                                  09.02.2021г.                              град  К.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

К.  районен съд                                     II  граждански състав

На четиринадесети декември                               Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                              

 

                                                                                Председател: С.Г.

                                                                                                

                                                                                                                                            

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 2179 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

В исковата молба ищците, чрез пълномощника си адв. К. А. заявяват, че те и ответника Т.П. се явяват роднини по съребрена линия. М.Т.Д. е починала на *** г. без да остави съпруг, низходящи или възходящи наследници по права линия. Същата имала брат – И.Т.Д. - починал на *** г., който не бил женен и нямал деца. Съгласно нотариален акт №  г по описа на РС – К. М.Т.Д. притежавала в собственост жилище № , находящо се в гр. К., , а брат ѝ И.Д. притежавал по нотариален акт № г. по описа на РС-К. - жилище № , находящо се в гр. К., ул,

Твърди, че след смъртта на М.Т.Д. най-близката жива родственица по съребрена линия /от III-степен/ останала нейната леля - Д.Д.Б., която се падала сестра на покойния ѝ баща - Т.Д.Т.. Д. Б. е наша майка (на ищците) и е починала на *** г. Сочат, че след смъртта на майка им няколко пъти ходили до двете жилища в гр. К., оставени им в наследство от М. и И.Д.и. При многократните им позвънявания, никой не отварял вратата на двата апартамента, като те не разполагали с ключове за тях. През юли  г. след тяхно посещение се срещнали с домоуправителя на сградата, която им казала, че за тези имоти отговаряла жена на име В., като апартамент № 6 бил необитаем. Веднага след това се обърнали към РП гр. К. с молба за съдействие. През септемвриг. получили постановление за отказ да се образува досъдебно производство, с оглед че отношенията са от гражданско-правен характер. На 03.01.2019 г. изпратили до В. и Т. П., и настанилата се в ал. 5 М.на К. искане за предаване владението на жилищата. Поканата била получена лично от ответниците.

Заявяват, че до настоящия момент нямат отговор и не са им предадени ключовете и владението на имотите. С оглед образуване на настоящото производство, следвало да се снабдят със скици на двата недвижими имота. Тогава разбрали, че на 08.05.2019 г. В.Я.П. се е снабдила с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност. Сочат, че наследодателят им М. Д. е починала през  г., като дотогава тя е обитавала този недвижим имот. След нейната смърт тяхната наследодателка - майка им - Д. Б. е владяла имота. След встъпването им в наследството те са предприели необходимите действия, включително като са поканили В.П. да освободи дадения имот. Четири месеца след тяхната покана тя се снабдила с нотариален акт по давност. Считат, че в случая не са налице условията на чл. 79 от ЗС - непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Считат, че те единствени са собственици на недвижимите имоти останали в наследство от М. и И.Д.и.

Предвид гореизложеното молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че те са собственици на следните недвижими имоти:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.50235.1.5 (тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем, точка петстотин и две, точка тридесет и пет, точка, едно, точка, пет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед № год. на Изпълнителния директор на АГКК. Адрес на имота: гр. К., п.к., общ. К., обл. С., който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор 35167.502.35 (тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем, точка, петстотин и две, точка, тридесет и пет), предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 69,59 кв.м. (шестдесет и девет цяло и петдесет и девет квадратни метра), заедно с избено помещение № 5 ( шест), с 1.12% (едно цяло дванадесет процента) идеални части от общите части на сградата и 1,12% (едно цяло и дванадесет процента) идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на самостоятелния обект: на същият етаж:; под обекта:, над обекта:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.502.35.1.6 (тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем, точка петстотин и две, точка тридесет и пет, точка, едно, точка, шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед № год. на Изпълнителния директор на АГКК. Адрес на имота: гр. К., п.к. общ. К., обл. С., който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор 35167.502.35 (тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем, точка, петстотин и две, точка, тридесет и пет), предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 83,92 кв.м. (осемдесет и три цяло и деветдесет и две стотни квадратни метра), заедно с избено помещение №, с 1.32% (едно цяло и тридесет и две стотни процента) идеални части от общите части на сградата и 1,32% (едно цяло и тридесет и две стотни процента) идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на самостоятелния обект: на същият етаж:; под обекта:, над обекта: като постанови Т.Д.П. и В.Я.П. да им предадат владението на собствените им имоти.

            Молят на основание чл. 537 от ГПК съдът да отмени издадения на В.Я.П. нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № г. на Нотариус И.Г., гр. К., рег.№ от регистъра на Нотариална камара гр. С.

            Молят съда да осъди Т.Д.П. и В.Я.П. *** да им заплатят сумата от 4 000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за лишаването на ищците от ползване на процесните имоти за 8 месеца, по 500 лв. месечно, считано от 03.01.2019 г. до 31.08.2019 г., от които 1 600 лв. за апартамент гр. К., по 200 лв. месечно и 2 400лв. за апартамент гр. К., по З00 лв. месечно. Претендират присъждането на разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат К. А., която моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани. Излага съображения в писмена защита по делото.

 

В срока по чл.131 ГПК  е постъпил писмен отговор от адв. И. Д., в качеството ѝ на пълномощник на ответниците, с който заявява, че счита подадената искова молба за допустима и редовна, но счита предявените обективно съединени искове за изцяло неоснователни и необосновани, предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства, поради което оспорва същите изцяло.

 

Заявява, че видно от приложените към исковата молба нотариални актове, собственик на апартамент №  е била М. Т. Д. (в който апартамент тя е живяла и починала), а на апартамент №  - нейният брат И.Т.Д.. През  г. последният прехвърлил ½ идеална част от него на майка си – Ж.Б. Т., а след смъртта му на *** г. тя наследила и останалата половина и станала негов изключителен собственик. Ж.Т. е обитавала този апартамент до смъртта си на г.

Пълномощникът на ответниците сочи, че доверителите ѝ - В. и Т. Пенчеви са подпомагали Ж.Т. и дъщеря ѝ М. Д. още от смъртта на Т.Д.Т. през  г. - съпруг на първата и баща на втората. През почти целия си съзнателен живот В. П. и съпругът ѝ Т. П., макар и по-далечен роднина на покойните Ж.Т. и М. Д., са се грижили за тях съвсем добросъвестно, помагали са им винаги, когато са имали нужда от това като дори са поели всички разходи и организацията на погребенията им. Доказателство за това е фактът, че оригиналите на смъртните актове и на двете жени се намират у нейните доверители, както и същите разполагат с разходооправдателни документа за това. Самата М. Д. е имала много тежък живот, с множество здравословни проблеми и многократно за определени периоди е оставала да живее в тяхната семейна къща в с. Б.. Семейството на доверителите ѝ постоянно е оказвало както морална, така и материална подкрепа на двете жени, тъй като са чувствали това като техен морален дълг, знаейки, че те нямат други по-близки роднини, които да се погрижат за тях. Ответниците редовно са посещавали Ж.Т. и М. Д., почиствали са апартаментите, помагали са им в домакинството и в ежедневието. Поради това Ж.Т. нееднократно е казвала, включително и пред свидетели, че апартаментът ѝ ще остане за тях, защото те се грижели за нея. Отбелязва, че през всички тези години никой друг не е проявявал интерес или грижа към двете жени, те са били съвсем сами и никога не са говорили за други по-близки свои роднини. Затова и доверителите ѝ са останали с убеждението, че те нямат живи такива (за наличието на такива те разбират едва в началото на 2019 г.). Затова и след смъртта на Ж.Т., а по-късно и след смъртта на М. Д., доверителите ѝ са се легитимирали като собственици на двата апартамента. Макар и да не са живели в тях, тъй като са си имали собствен дом, те са ги стопанисвали, в тях са били ключовете, те са плащали данъците за тях, режийните разноски за входа, сменяли са входната врата на единия апартамент и прочее.

Счита, че тези обстоятелства са видни и се доказват както от приложените към настоящия отговор писмени доказателства, така и от мотивите на представеното към исковата молба Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по сигнала на ищците за самоуправство от страна на ответниците. Поради тази причина и В.П. се е снабдила с констативен нотариален акт, признаващ правото ѝ на собственост върху апартамент №  поради изтичане на предвидения в закона 10-годишен давностен срок. Сочи, че този срок е започнал да тече от момента на смъртта на Ж.Т. на г. и съответно е изтекъл на г., като през този период владението на доверителката ѝ не е било смущавано или прекъсвано по какъвто и да било начин. Поради това и нотариус И.Г., констатирайки в откритото пред него охранително производство, че са налице и двата елемента на придобивната давност, а именно - осъществяването на фактическа власт спокойно и необезлокоявано в продължение на повече от 10 години от една страна, а от друга - намерението за своене на имота, демонстрирано пред всички трети лица, е съставил и издал Нотариален акт №., вписан в Службата по вписвания при Районен съд - К..

Категорично оспорва твърдението, изложено в исковата молба, че наследодателката на ищците и тяхна майка Д.Д.Б. е владяла апартамент № 5 след смъртта на М. Д., напротив - твърдят, че тя дори не е знаела за имотите, предмет на настоящото дело, предвид факта, че никога не е проявявала какъвто и да било интерес както към М. Д., така и към нейната майка, не ги е посещавала и прочее. Счита, че в противен случай тя би предприела действия по установяване правото си на собственост далеч по-рано, вместо това да правят децата й в настоящото производство.

С оглед изложените съображения счита, че доверителите ѝ се легитимират като собственици на апартамент № 6 въз основа на изтекла в тяхна полза придаваема давност, поради което счита предявения ревандикационен иск за неоснователен на това основание. В този смисъл моли съда да оставите без уважение и искането на ищците за отмяна на Нотариален акт № г. на нотариус И.Г..

Относно иска за заплащане на обезщетение за лишаване на ищците от правото на ползване на процесните имоти в размер на 4 000 лева за периода от 03.01.2019г. до 31.08.2019г.: счита и този обективно съединен иск за изцяло неоснователен, поради което моли съда да отхвърли същия като такъв.

Заявява, че в исковата молба не става ясно, а и не се навеждат доказателства в този смисъл как точно е формиран размерът на исканото обезщетение. Не се обосновава каква щета се цели да бъде възстановена чрез търсената сума и по какъв начин и механизъм е определена нейната стойност в претендирания от ищците размер. Счита, че за да е основателна претенцията на ищците по този обективно съединен иск е необходимо на първо място те да бъдат признати от съда за собственици на процесните имоти и на следващо място да докажат, че са претърпели вреда от неползването на имота и имат право да бъдат обезщетени за това. Необходимо е да се докаже както самата щета, така и нейният размер, а такива доказателства не са приложени в исковата молба, нито има направени доказателствени искания в този смисъл.

С оглед всички изложени съображения намира предявените искове за неоснователни и необосновани, поради което и моли съда да отхвърли същите изцяло като осъдите ищците да заплатят на доверителите ѝ направените по делото разноски. В съдебно заседание пълномощника на ответниците адвокат И. Д. моли съда да отхвърли предявените искове  като неоснователни и недоказани. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните намира за установена  следната фактическа обстановка:

 

С нотариален акт №.   на нотариус при К. районен съд  е призната за собственик И.Т.Д. за собственик на следния недвижим имот : жилище №, находящо се на втори етаж в жилищната сграда, блок, вход  построена върху държавна земя квартал № застроена площ на жилището кв.м.

 

С нотариален акт за собственост върху жилище дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №г.  на нотариус при К. районен съд от М.Т.Д. е призната за собственик на следния недвижим имот : жилище №, находящо се на втория етаж в жилищната сграда, блок, вход  построена върху държавна земя квартал №, със застроена площ на жилището кв.м.

 

От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №. на нотариус при К. районен съд се установява, че И.Т.Д. дарява на майка си Ж. Б. Танева 1 /2 ид. част от следния свой собствен недвижим имот, апартамент №6, находящо се на втория етаж, в жилищната сграда, блок 1/365, вход А, построен върху държавна земя квартал №365, улица „Гладстон“ №53, със застроена площ на жилището 83.92 кв.м.

 

Представено е удостовери за наследници №983/19.06.2020г. от което се установява, че  Ж. Б. Т. е починала на на. като е оставила за свой наследник по закан дъщеря си М.Т.Д.  починала на ***г.,

 

Представено е и  заявление от Д.П.Д. и Д.П.Д. до  В.Я.П., Т.Д.П. и М.на М.К. от  02.01.2019г.  От същото  се установява че тримата са поканени да освободят жилищата находящи се в град К., улица, собственост на ищците  и да предадат ключа от входните им врати до 30.01.2019г. Съобщението до В.Я.П., Т.Д.П. на 07.01.2019г.

 

По делото е представено постановление за отказ да се образува досъдебно производство  по преписка № 2817/2018г. по описа на Районна прокуратура – К..

 

Представен е нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, №. по описа на нотариус И. Г., с рег.№ на НК с район на действие Районен съд – К.. От същия се установява, че В.Я.П. е призната за собственик по давност върху следния недвижим имот : самостоятелен обект в сграда с идентификатор с адрес  на имота град К., улица, предназначение на  самостоятелния обект жилище, апартамент, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ кв.м.

 

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К. Д. К., Р.Д.Г., М.на М.К., Д. Т. Д., К.Т. Д., М.Д.М. и М.Ф.С..

 

Свидетелката К. /дъщеря на ищцата/ твърди, че е „ходила съм на място 4-5 пъти“. Двата апартамента биле заключени, като в средния апартамент живеел някой. Оставила бележка с телефонен номер. Обадила й се жена на име В.. След като й обяснила коя е поскали да влязат. През 2018г. лично тя заплатила данъците. Разбрали, че другия апартамент бил прехвърлен на В..

 

От показанията на свидетелката Г. се установява, че разбрала за апартаментите през 2017г., при нея дошъл човек, когото не познавала,  изпращала го „А. – която е родственица на съпруга ми, за да ни информира, „че в град К. наши родственици на съпруга ми са починали и след тяхната смърт има оставени имоти“. След това се снабдила с удостоверение за наследници  провела разговор с наследниците. Сочи, че с Д. и Д. ***, но тогава не дошли нито Т. нито съпругата му. От съседи в блока разбрали, че единия апартамент се ползвал от жена, а другия бил заключен от Т. и съпругата му Разбрали, че  те никога не са живели там. Сочи, че за последния наследодател М. са се грижели съседи. В края на 2017г. поканила Т., за да предаде  ключовете на апартаментите.

 

Свидетелката К. знаела, че Т. и В. владеят имотите и те й позволили да живее в апартамент №. В апартамент № живеела баба Ж., а в апартамента в който тя живеела М.. За тях се грижели  В., Т. и децата им.  При разговор с нея, Т. и В. баба Ж. казала „Няма много, но всичко е за тях“. Заявява, че не познава ищците и през 2019г. никой не е идвал да търси нея, В., или Т.. След смъртта на баба Ж. само В. е ходила в апартамента.

 

Свидетеля  Д.Д. /син на ответниците/ твърди, че майка му и баща му се са се грижили за Ж. и М.. Сочи, че М. и Ж. живеели в град „К. в апартамент на“. Заявява, че когато починали майка му и баща му стопанисвали апартаментите, за които имали ключове. Знаел, че родителите му правели някакви ремонти и „друг не се е грижил за тези две жени“. Сочи, че майка му и баща му не са живеели в тези апартаменти. Не познавал жена на име Д..

 

Свидетелят К. Д. /син на ответниците/ си спомнял баба Ж. смътно, а М. я карал по болници. М. и Ж. живеели сами и при тях друг не е идвал. Сочи, че когато починали родителите му организирали погребенията, като те имали ключ от апартаментите. След смъртта на М. поочистили пак  апартамента. Родителите му не са живеели в апартаментите „ние сме ходили с брат ми. Когато ходим на дискотека сме отсядали там“. Баща му не е търсил роднина  „защото  никой не е идвал и не се е появявал“. М. и Ж. били роднини на баба му от страна на баща му. Ключовете за апартаментите били у тях „те са предадени от покойниците, преди да починат“.

 

Свидетеля М. „бил съм свидетел при проверка при нотариус“. За апартамента мислел, че го притежава баба Ж., но не знаел кой е апартамента. Не бил казал пред нотариуса, че баба Ж. ще оставя апартамента на В.. „Просто съм я виждал от време на време да ходи при баба Ж.“. След като починала баба Ж. не бил виждал В..

 

Свидетелката С. заявява „била съм свидетел на обстоятелствена проверка пред нотариус, дали съм виждала В. да се грижи за баба Ж. и за М.“. Била виждала В. да се грижи много пъти за двете. Мъжът на В. го виждала 1- 2 пъти, а В. доста по често. Не знаела дали са живеели там само ги била виждала като се грижат за бабата. От две години живеела на  и не била виждала никой друг. Знаела че баба Ж. имала син, който бил починал много отдавна. Сочи, че М. имала психически отклонения.  Виждала В. с линейка да я откарва.

 

По реда на чл.176 от ГПК са  изслушани обясненията на Д.П.Д. и Д.П.Д..

 

От обясненията на Д.П. Д. се установява, че познава Ж. и М., първи братовчеди са. За смъртта им научила от Р.Г..  Посещавали ги като деца, а след това майка им. Майка им не е владяла имота. След като починали потърсили документи, като майка им не  е разполагала с ключове за апартамента. Платили данъците, когато разбрали, че са наследници.

 

Д.П.Д. познавал лично М. и Ж.. За смъртта им научили от Р.Г.. Грижи не били полагали за тях и не са посещавали апартаментите им. Посещавала ги майка им. Неговата майка Д. Д. не е владяла ап.5.

 

По делото е назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която е дегизирала заключение, неоспорвано от страните, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението се установява, че обезщетението за лишаване право от ползване за периода 03.01.2019г. до 31.08.2019г. общо за двата имота е в разммер на 1 040 лева

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

 

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

 

Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Фактическия състав на иска по чл.108 от ЗС съдържа три кумулативни изисквания – доказване на правото на собственост на ищеца, осъществяване на владение върху имота от страна на ответника и липсата на правно основание. И трите елемента следва да се установят от ищцовата страна при провеждане на пълно  и главно доказване.

                  Ищците  поддържат, че притежават по наследство от своя  наследодател майка им Д.  Д. Б., правото и на собственост върху процесните два недвижими имоти. От представения по делото  нотариален акт за собственост върху жилище дадена като обезщетение срещу отчужден имот  от 1983 г.   се установява, че И.Т.Д. е станал собственик на следния недвижим имот апартамент, находящ се в град К., улица. С  нотариален акт за дарение на недвижим имот №. И.Т.Д. дарява на майка си 1 / 2 ид. част от имота. От представеното удостоверение за наследници се установява, че И.Т.Д. е починал на ***г., без да остави наследници низходящи или съпруга.  Установи се, че М.Т.Д. и И.Т.Д.  са брат и сестра с майка Ж. Б. Т. и баща Т.Д.Т.. След смъртта на И.Т.Д. негов наследник по закон остава майка му Ж. Б. Т.. От представеното по делото удостоверение за наследници е видно, че Ж. Б. Т. е починала на. След смъртта си е оставила за свой наследник по закон дъщеря си М.Т.Д..

 От  представения по делото  нотариален акт за собственост върху жилище дадена като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ №. се установява, че М.Т.Д. придобива собствеността върху следния недвижим имот  апартамент находящ се в  град К., и по силата на наследственото правоприемство от майка си Ж. Б. Т. собственик на апартамент находящ се в  град К., улица.  На ***г. М.Т.Д. умира, като не е оставила за свой наследници низходящи, възходящи или преживял съпруг. Неин наследник по закон е  преживялата сестра на баща й, нейна леля Д.Д.Б.. Д.Д.Б. е нейна родственица от трета степен по съребрена линия. Бащата на М.Т.Д. има три сестри и един брат от който само Д.Д.Б. е жива към момента на смъртта на наследодателя М.Т.Д.. Следователно след смъртта на М.Т.Д. най – близката жива родственица по съребрена линия от III степен остава нейната леля Д.Д.Б., която става собственик на процесните два недвижими имота. От удостоверението за наследници е видно, че Д.Д.Б. е починала  на ***г., като след смъртта си е оставил за свой наследници по закон низходящи  Д.П. Д. /дъщеря/ и Д.П.Д. /син/, които на основание наследствено правоприемство от своята майка Д.Д.Б. са собственици но процесните недвижими имоти. Това е така, защото съгласно чл.8, ал.4 от Закона за наследството, когато починалия не е оставил  от втора и  по – горна степен, братя сестри или техни низходящи, наследяват роднините по – съребрена линия до шеста степен включително. По близкият по степен и низходящият на по -  близък по степен изключват по – далечният по степен. Видно от удостоверението за наследници В.Я.П. и Т.Д.П. са роднини от  IV степан, поради което и на основание чл.8, ал.4 от ЗН не могат да неследят М.Т.Д., тъй като са роднини от по-далечна степен.

Доколкото в настоящия случай ответниците противопоставят собственическо право  на основание за придобиване на процесните имоти по давност, то върху тях лежи доказателствената тежест да установи наличието на изтекла давност в тяхна  полза. В тази връзка съдът намира, че следва да отбележи, че  в случая е без значение кой полагал грижи за Ж. Б. Т. и М.Т.Д. с оглед наследяването. Следва да се отбележи, че придобивната давност е започнала да тече от момента на смъртта на М.Т.Д. ***г., поради което не е изтекла предвидената в закона 10 – годишна давност при съставянето на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Следва да се отбележи, че констативния нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, №. по описа на нотариус И. Г., с рег.№ на НК с район на действие Районен съд – К., с който В.Я.П. е призната за собственик на недвижим имот находящ се в  град К., е съставен на., когато не е изтекъл предвидения в закона давностен срок. Нещо повече от представената по делото покана от ищците до ответниците покана да предадат владението на имотите е от дата 03.01.2019 г., като след нейното получаване е съставен констативният нотариален акт за придобиване на процесния имот по давност.

 

Констативния нотариален акт не създава права, не обуславя възникването на правни последици, а само удостоверява, отразява права и доказателствената му сила важи спрямо всички, но тя не е необорима т.е. може да бъде опровергана с всички доказателствени средства в т.ч. и със свидетелски показания. Доказателствената сила на нотариалния акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, №г. по описа на нотариус И. Г., с рег.№ на НК с район на действие Районен съд – К. е опровергана от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания. Както бе посочено в полза на ответника В.Я.П. не е изтекла предвидената в закона 10 години от смъртта на М.Т.Д..

Не е спорно между страните по делото, а това се установява и от събраните по делото доказателства , че ответниците владеят процесните имоти.

 

Предвид изложеното съдът приема, че са налице трите кумулативни предпоставките на чл.108 от ЗС, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен. Ответниците следва да предадат на ищците собствеността и владението на процесните недвижими имоти находящи се в град К., улица

  Тъй като със съставеният нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, №. по описа на нотариус И. Г., с рег.№ на НК с район на действие Районен съд – К. се установяват права на посоченото лице, които не отговарят на действителното фактическо и правно положение и се засягат правата на ищците, налице са предпоставките на  чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на същия.

 

Ищците претендират заплащане на сумата 4 000 лева, представляваща неоснователно обогатяване от ползването на процесните недвижими имоти от ответниците за периода 03.01.2019 г. – 31.08.2019 г. Тази претенция следва да бъде квалифицирана като такава по чл.59 от ЗЗД, доколкото от доказателствата по делото не се установява между страните да е съществувало правоотношение, по силата на което ответниците да са ползвали процесните имоти.

Основните елементи на общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД са следните: обогатяване на едно лице за чужда сметка; обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване; отсъствие на правно основание за обогатяването и липса на възможност за защита на обеднелия чрез друг иск. 

Под обогатяване най-общо се разбира придобиването на определена имуществена облага. В случая по делото не е спорно, че ответниците са ползвали процесните имоти и по този начин са се  обогатили със спестените разходи, които биха заплащали, ако ползваха имотите по силата на договор за наем. Вторият елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД е обедняването, което представлява лишаване от определена имуществена облага. В разглеждания случай е налице правно релевантно обедняване на ищците, тъй като същите са собственици на имотите,  ползвани от ответниците, и на тях принадлежат гражданските плодове от вещта /чл.93 от ЗС/. Обогатяването и обедняването произтичат от един и същи факт – неоснователното ползване на процесните недвижими имоти от ответниците, като за ищците липсва друг иск, с който да се защитят.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че размерът на обезщетението за ползване, представляващо пазарна наемна цена за ползваните от ответниците имоти за периода 03.01.2019 г. – 31.08.2019 г, е в размер на 1 040 лева 

Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл.59 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен до размера на 1 040 лева, а в останалата част до претендирания размер 4 000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от  ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

 

Ищецът претендира съдебни разноски в размер на 4 100 лева платено адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.  При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът съобрази разпоредбите на чл.7, ал.5  и и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съпоставено с правната и фактическа сложност на делото, както и извършените процесуални действия на защита, договореното възнаграждение в размер на 4 100  се явява прекомерно и  следва да бъде редуцирано на 2 100 по предявения ревандикационен иск. Минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за представителство и защита по иск с материален интерес от 1000 до 5000 лв.  е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лева т.е  в размер на 510 лева.

На основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от предявените искове в размер на 3 133.03 лева, представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещи лица. На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден ищците да заплати на ответниците направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от предявените искове в размер на 370 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

 

Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай  и двете страни са  представил списък на разноски.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

                   

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Д.П., ЕГН **********,*** и В.Я.П., ЕГН **********,***, че Д.П.Д., ЕГН **********,***, Д.П.Д., ЕГН **********,*** са собственици на : Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.50235.1.5 (тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем, точка петстотин и две, точка тридесет и пет, точка, едно, точка, пет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед № год. на Изпълнителния директор на АГКК. Адрес на имота: гр. К., п.к. общ. К., обл. С., който самостоятелен обект се намира в сграда №, разположена в поземлен имот с идентификатор 35167.502.35 (тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем, точка, петстотин и две, точка, тридесет и пет), предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта:, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от кв.м. (, заедно с избено помещение №, с 1.12% (едно цяло дванадесет процента) идеални части от общите части на сградата и 1,12% (едно цяло и дванадесет процента) идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на самостоятелния обект: на същият етаж:; под обекта:, над обекта: и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.502.35.1.6 (тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем, точка петстотин и две, точка тридесет и пет, точка, едно, точка, шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед № год. на Изпълнителния директор на АГКК. Адрес на имота: гр. К., п.к., ул, общ. К., обл. С., който самостоятелен обект се намира в сграда №, разположена в поземлен имот с идентификатор 35167.502.35 (тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем, точка, петстотин и две, точка, тридесет и пет), предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от кв.м., заедно с избено помещение №, с 1.32% (едно цяло и тридесет и две стотни процента) идеални части от общите части на сградата и 1,32% (едно цяло и тридесет и две стотни процента) идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на самостоятелния обект: на същият етаж:; под обекта:, над обекта:

 

ОСЪЖДА Т.Д.П., ЕГН **********,*** и В.Я.П., ЕГН **********,*** да предадат на Д.П.Д., ЕГН **********,*** и Д.П.Д., ЕГН **********,*** владение на : самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.50235.1.5 (тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем, точка петстотин и две, точка тридесет и пет, точка, едно, точка, пет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед № год. на Изпълнителния директор на АГКК. Адрес на имота: гр. К., п.к., ул общ. К., обл. С., който самостоятелен обект се намира в сграда №, разположена в поземлен имот с идентификатор 35167.502.35 (тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем, точка, петстотин и две, точка, тридесет и пет), предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта:, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от кв.м., заедно с избено помещение №, с 1.12% (едно цяло дванадесет процента) идеални части от общите части на сградата и 1,12% (едно цяло и дванадесет процента) идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на самостоятелния обект: на същият етаж:; под обекта:, над обекта: и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.502.35.1.6 (тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем, точка петстотин и две, точка тридесет и пет, точка, едно, точка, шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед № год. на Изпълнителния директор на АГКК. Адрес на имота: гр. К., п.к., общ. К., обл. С., който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор 35167.502.35 (тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем, точка, петстотин и две, точка, тридесет и пет), предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта:, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от кв.м., заедно с избено помещение №, с 1.32% (едно цяло и тридесет и две стотни процента) идеални части от общите части на сградата и 1,32% (едно цяло и тридесет и две стотни процента) идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на самостоятелния обект: на същият етаж:; под обекта:, над обекта:

 

ОСЪЖДА  Т.Д.П., ЕГН **********,*** и В.Я.П., ЕГН **********,*** да заплатят на Д.П.Д., ЕГН **********,*** и Д.П.Д., ЕГН **********,*** сумата от 1 040 лева, представляваща неоснователно обогатяване от ползването на следните недвижими имоти :  Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.50235.1.5 (тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем, точка петстотин и две, точка тридесет и пет, точка, едно, точка, пет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед № год. на Изпълнителния директор на АГКК. Адрес на имота: гр. К., п.к., общ. К., обл. С., който самостоятелен обект се намира в сграда №, разположена в поземлен имот с идентификатор 35167.502.35 (тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем, точка, петстотин и две, точка, тридесет и пет), предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от кв.м., заедно с избено помещение №, с 1.12% (едно цяло дванадесет процента) идеални части от общите части на сградата и 1,12% (едно цяло и дванадесет процента) идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на самостоятелния обект: на същият етаж: и; под обекта:, над обекта: и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.502.35.1.6 (тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем, точка петстотин и две, точка тридесет и пет, точка, едно, точка, шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед № год. на Изпълнителния директор на АГКК. Адрес на имота: гр. К., п.к. ул., общ. К., обл. С., който самостоятелен обект се намира в сграда №, разположена в поземлен имот с идентификатор 35167.502.35 (тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем, точка, петстотин и две, точка, тридесет и пет), предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от кв.м., заедно с избено помещение №, с 1.32% (едно цяло и тридесет и две стотни процента) идеални части от общите части на сградата и 1,32% (едно цяло и тридесет и две стотни процента) идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на самостоятелния обект: на същият етаж:; под обекта:, над обекта:, за периода 03.01.2019г. – 31.08.2019, като отхвърля иска в останалата част до претендирания размер 4 000 лева като неоснователен.

 

ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, №. по описа на нотариус И. Г., с рег.№ на НК с район на действие Районен съд – К.  на основание чл.537 ал.2 от ГПК.

 

ОСЪЖДА Т.Д.П., ЕГН **********,*** и В.Я.П., ЕГН **********,*** да заплатят на Д.П.Д., ЕГН **********,*** и Д.П.Д., ЕГН **********,*** сумата от 3 133.03 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН **********,*** и Д.П.Д., ЕГН **********,*** да заплатят на Т.Д.П., ЕГН **********,*** и В.Я.П., ЕГН **********,*** сумата от 370 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

  

                                                                             Районен съдия :