Р Е Ш Е Н И Е
Номер - 37 01.03.2021 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На трети февруари, две хиляди двадесет
и първа година
В публично заседание в следния състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Търговско дело № 696 по описа за 2019 година
И за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по исковата
молба на А.Б.Г. от гр. С., ЕГН – **********
против ЗД „Евроинс“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.София с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с л.226 от КЗ / отм./ Ищецът
сочи , че на 23.12.2014 г. около 15.30 часа е бил на автомагистрала „Тракия“ с
автомобила си „Фолксваген Голф“ с рег.№ СН 4367 НС, който е бил спрян в
аварийната лента поради проблем с
горивото. Багажникът на автомобила е бил вдигнат с цел ръчно превключване на
автомобила от газ на бензин. В това време л.а. „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ А
2204 МК , управляван от В.К. в
района след отбивката за гр.Карнобат
навлиза в аварийната лента и удря спрелия автомобил. Вследствие на удара
„Фолксвагена“ се изместил като се
придвижил напред и надясно завъртайки се по часовниковата стлека и
излязъл в дясната страна на пътя. Ищецът Г. получил увреждания в областта на
главата и лявата ключица. След
катастрофата за кратко време е бил в безсъзнание. Бил е прегледан в болницата в
гр.Карнобат , впоследствиe е потърсил помощ в болница в Сливен , където получил предложение за
хоспитализация. Установило се при
прегледа , че е налице счупване на
ключица в областта на раменния й край и изкълчване на акромиоклавикуларна
става. На раменната става е била извършена
имобилизация. През цялото време
на възстановяване А.Г. е изпитвал болки, неудобства при самообслужване.
Преживеният стрес се отразил негативно
върху физическото и психическо състояние. Според ищеца вина за причиненото ПТП има водачът на л.а. „Мицубиши
Паджеро“ , навлязъл в аварийната лента на магистралата и причинил удара – В.К..
Към настоящия момент е налице висящо наказателно производство срещу В.К. , което е още на фазата на досъдебното производство и
е спряно. По отношение на автомобила , с който е извършено произшествието е
налице застрахователна полица с
ответното дружество, която покрива причинените на трети лица вреди, настъпили
при използване на МПС-то. Ищецът не е бил обезщетен за вредите поради което
моли съда да осъди ответното ЗД „Евроинс“АД да
му заплати сумата от 50 000 лв. – обезщетение за претърпените
неимуществени вреди , изразяващи се в
претърпените болки и страдания вследствие на получените при ПТП-то
увреждания, както и причинените неудобства при
възстановителния процес. Претендира и разноските по делото Приложени са
писмени доказателства в 11 пункта.Направени са искания по доказателствата – за
назначаване на СМЕ и САТЕ, за допускане до разпит на свидетели.
В
законоустановения срок с вх.№10509 от 29.06.2020 г. от страна на ответника – ЗД
„Евроинс“АД , ЕИК ********* е постъпил отговор на исковата молба. Предявения
иск се оспорва като неоснователен. На първо място се оспорва сочения механизъм на ПТП. Твърди се , че В.К. няма вина за настъпилото ПТП. Според
ответника не отговаря на истината , че лекия автомобил „Фолксваген“ в момента
на удара е бил в покой в аварийната лента на магистралата. Той се е движил по
аварийната лента и е предприел рязка
маневра навлизане в активната лента като е пресякъл траекторията на движение на
„Муцибиши Паджеро“. Навлязъл е в опасната зона и водачът К. не е могъл по
никакъв начин да предотврати удара. При това водачът на „Фолксваген“-а – ищецът
Г. е нарушил чл.25 ал.2 от ЗДвП и чл.58 т.3 от ЗДвП. При положение, че
твърденията на ищеца са истински,
то при движение на джип с такава скорост
по магистралата би помел намиращ се
извън автомобила човек, както твърди ищеца и получените в случая травми
няма начин как да са получени при такъв удар. Не отговарят на описаното в
исковата молба и траекториите на автомобилите вследствие на удара. Прави се възражение за съпричиняване
поради нарушаване на забрани от страна
на ищеца Г.. Дори и да е вярно това ,че
горивото на „Фолксвагена“ свършило , то съобразно решение на Ап.С – Бургас то това не би
следвало да се счита за внезапна
техническа повреда , тъй като е предвидимо и водачът е длъжен да следи за
наличността му. Водачът Г. е могъл да позиционира МПС- то по подходящ начин , за да не
предизвиква критични ситуации по
магистралата. Оспорват се травматичните
увреждания на ищеца – няма данни да е изпадал в безсъзнание. Травмата на лявата
ръка не е наложила оперативни интервенции и др. Възстановителния период е бил
кратък. Оспорва се и претендирания размер на обезщетението като завишен – той
не отговаря на реално причинените болки
и страдания. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
главницата и лихвите и недължимост на претендираните суми. В случай че съдът
прецени , че обезщетение се дължи се претендира
размера да се бъде редуциран на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД поради
приноса на ищеца за вредоносния резултат. По доказателствените искания на
ищцовата страна ответникът е заявил , че
нужда от представяне на застрахователната полица няма , тъй като това обстоятелство не се и оспорва. Също се прави искане за
присъединяване на материалите от ДП на осн. чл.192 от ГПК като страната заявява
, че ще се ползва от тях. Страната не се противопоставя на искането за
назначаване на СМЕ и САТЕ. Оспорва се съдържанието и истинността на СМЕ №758 от 2014 г., тъй като заключенията на
лекаря не съвпадат с констатациите при прегледа. Останалите документи се
оспорват с оглед процесуалната преклузия. Прави се искане за разпит на двама
свидетели – В.К. и Б. , които са преки очевидци на ПТП-то , а единия – и
участник, допълват се задачите към евентуалната САТЕ.
С вх.№12652 от 24.07.2020 г. е постъпила
допълнителна искова молба / Д И М / от
страна на ищеца А.Г. чрез процесуалния му
представител. Поради неоспорване на застрахователното правоотношение
ищецът претендира в доклада на съда това обстоятелство да се приеме за доказано. Поддържат се твърденията относно вината на водача на л.а. „Мицубиши Паджеро“ –
В.К.. Поддържа се искането за разпит на свидетелите – както относно механизма
на ПТП , така и за претърпените неимуществени вреди от ищеца – безпокойство,
емоционален дискомфорт и т.н. Страната заявява , че ще се ползва от
съдържанието на СМЕ №758/2014 г. Останалите медицински документи ще послужат за
изготвянето на СМЕ. Оспорва се
възражението на ответника за несъразмерност на претендираното обезщетение. Възразява се по
разпита на свидетеля К. , тъй като е участник в ПТП и според
ищцовата страна има вина за
настъпилото ПТП и поради това е заинтересуван
от изхода на спора по делото.
От ЗД „Евроинс“АД с вх.№260972 от
31.08.2020 г. е постъпил отговор на допълнителната искова молба / О Д И М/. С
него се поддържа изцяло ОИМ. Според
ответника претърпяните
неимуществени вреди не следва да се установяват със свидетелски показания , а ще бъдат изяснени от експертното заключение
по СМЕ. Поддържа се становището за необоснованост и прекомерност на претендираното обезщетение. Поддържа се искането за
разпит в качеството на свидетел на
водача К. като се разчита , че същият ще даде обективни показания съгласно
изискването на чл.290 от НК. Към настоящия момент е налице съществено разминаване между присъда на Окръжен съд – Бургас и решение на Апелативен съд – Бургас е все още
няма влязъл в сила окончателен акт относно вината. Няма и забрана участник в
ПТП-то да бъде разпитван като свидетел като показанията му бъдат впоследствие
преценяни от съда.
След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено
следното:
На 23.12.2014 г. на автомагистрала „Тракия“ в посока Бургас – София е
причинено ПТП , при което са се сблъскали „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ А 2204 МК
и водач В.К. и „Фолксваген Голф“ с рег. № СН 4367 НС с водач
ищеца А.Г.. . Не се спори , че за
автомобила „Мицубиши Паджеро“ е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. При въпросното ПТП ищецът Г.
е получил увреждания в областта на главата и лявата ключица. По случая е било
образувано ДП и НОХД №955/2016 г. на Окръжен съд – Бургас , по което подсъдим е
А.Г.. С решение №5/22.03.2018 г. по ВНОХД №221/2017 г. на Апелативен съд - Бургас
постановената присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от фаза
разпоредително заседание. В решението на въззивната инстанция е прието, че е
налице нарушение на правилата за движение от страна на подсъдимия , което не е
било включено в обвинителния акт , както и нарушения на правилата за
движение и от водача В.К. , към когото
първоначално изобщо не е било повдигнато обвинение. Установено бил също
така , че внесения срещу А.Г.
обвинителен акт съдържа факти и обстоятелства , описващи механизъм на ПТП /
място на удара , скорост на движение на двете МПС-та, местоположение на
автомобилите на платното за движение ,
технически причини за настъпване на ПТП/
, които се различават от установените такива в проведеното въззивно
съдебно следствие. Според твърденията
на ищеца
и приетата във въззивното производство КСМАТЕ причина за настъпване на
ПТП-то е навлизане на водача В.К. с
„Мицубиши Паджеро“ с висока скорост в аварийната лента , където „Фолксваген“-а
се намирал в състояние на пълен покой и вина за
настъпилите вредоносни резултати има водачът В.К.. С определение от
21.05.2018 г. по НОХД №287/2018г . на Окръжния съд делото е прекратено и
върнато на прокурора за доразследване и
промяна в обвинителния акт като към настоящия момент то е още в досъдебна фаза.
При това положение при липса на влязла в
сила присъда и чл.300 от ГПК настоящият
съд не е обвързан с такава относно деянието, неговата противоправност ,
установената фактическата обстановка , вината на дееца за настъпилото деяние.
Налице е спор относно механизма на ПТП и вината за настъпилото
деяние. За установяване на този механизъм съдът намира , че следва да изхожда
от всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. На първо
място протокола за оглед на
местопроизшествието / л.126 – л.135 по делото/, от който се установяват
обективните следи по пътното платно
вследствие на ПТП , както и протокола за оглед на веществени доказателства /
л.158 по делото/ относно зоните на деформации по двата автомобила. Установява се
, че „Мицубиши Паджеро“ е с деформации в предна дясна част , а „Фолксваген
Голф“ в задна лява част – т.е. –
управлявания от К. автомобил е ударил с предната си дясна част „Фолксваген“-а в
задната лява част и според протокола за
оглед има съвпадение от широчина и
височина на ударените зони на двата автомобила. Спори се по делото къде е бил причинен удара: -
докато ищецът твърди , че това е станало
в аварийната лента като „Мицубиши“-то е навлязло в нея и е ударило
„Фолксвагена“ в спряло състояние , то
ответникът твърди , че това е
станало при навлизане на „Фолксваген“-а в дясната активна лента за движение –
т.е. – този автомобил е бил вече в
движение с предприета маневра за навлизане в активната лента на магистралата.
От обективно установените следи по протокола за оглед на местопроизшествието се
установява , че протривни следи от автомобилна гума са налице в дясната активна
лента на магистралата , която стига до
л.а. „Мицубиши“. Същата е резултат на блокирането на предно дясно колело
вследствие на деформациите при удара / „смачкан преден десен калник с
направление от вън навътре и от дясно на
ляво“ – Вж. протокол за оглед на веществени доказателства – л.159 по делото/ и невъзможността му за движение. След като
обаче протривната следа на предно дясно
колело е в дясната лента за движение , то
управлявания от водача К. автомобил се е намирал изцяло в тази дясна
лента. Това изключва възможността същият
да е навлязъл в аварийната лента и там
да е ударил „Фолксваген“-а. Тези обективни дадености и изводи относно механизма
на произшествието съвпадат с показанията на свидетеля К., разпитан в с.з.
на 21.10.2020 г. – л.105 по делото. Той потвърждава , че неговият автомобил е ударил със зоната на предния десен фар
излизащия от аварийната лента автомобил
в задната му лява част. Ударът е станал
много бързо, движел се е със скорост от 110 км/ч – забелязал е,
че автомобилът в аварийната лента
се движи и почти се изравнил с него, когато този автомобил излязъл пред него и последвал удара. Въпреки
оспорването от страна на ищеца и съдебно-автотехническата експертиза по
делото дава заключение в тази насока.
Според вещото лице Гяуров при удара „фолксваген“-а не се е намирал в състояние
на покой в аварийната лента , а е
излизал от аварийната лента и се е
намирал с левите колела в дясната лента за активно движение , когато е настъпил удара с л.а.
„Мицубиши“. Вещото лице по СМЕ пред съда е
пояснило относно връзката между
травмите и получаването им / механизмът
на травмата , определяща връзката и начина на получаването й/ , че ако
тялото на ищеца е било директно ударено от другия автомобил , при
въпросната скорост / 110 км/ч/ щеше да има и други травми в долната част на
тялото / освен ако травмите не са резултат от самостоятелно падане/. Евентуалните
показания на заличените по делото свидетели Р.П. и И.Б. не биха повлияли на тези изводи на съда
относно механизма на произшествието.
Свидетелят Р.П. е пътувал в автомобила на ищеца Г., баща му П.Х. е загубил
живота си вследствие на това ПТП и съдът
намира , че показанията му в никакъв случай не биха били безпристрастни. Дори и
да биха били събрани гласни
доказателства от този свидетел съдът не би ги кредитирал , тъй като същите биха потвърдили безусловно тезата на
ищеца. Самата теза на ищеца е неясна. Той твърди в исковата си молба ,
че бил отворил багажника за да превключи
горивото от газ на бензин ръчно – т.е. намирал се е зад автомобила си , който е
бил с отворен багажник – т.е. – задният капак / на багажника/ е бил вдигнат
нагоре. Последвал е удар според ищеца /
изписаното в исковата молба/ , при който
„Фолксвагена“ бил изместен напред и
надясно като се завъртял по часовниковата стрелка и излязъл в дясната страна на
пътя върху отводнителната канавка. Вследствие на удара А.Г. получил увреждания
в областта на главата и лявата ключица. Т.е. – ищеца не пояснява как са били
причинени въпросните травми по тялото му,
какво точно го е ударило в областта на главата и лявата ключица – дали е бил
пометен от „Мицубиши“-то , дали е паднал сам на пътното платно и се е
ударил на платното , дали е бил ударен от собствения си автомобил , който се е завъртял , не
пояснява къде се намирал преди удара и къде – след този удар.
Тази липса на уточнения и неяснота в
исковата молба и изобщо – празнини в
твърденията от страна на ищеца относно механизма и начина на получените от него
увреждания води съда на извода , че тези непълни и неубедителни твърдения не
съответстват на обективната истина по случая. От друга страна тези твърдения не
биват по никакъв начин подкрепени от
доказателствата, намиращи се по делото. Напротив: - наличните по делото доказателства по всякакъв начин
опровергават твърденията на ищеца
относно това как е било причинено
произшествието. Освен всичко изброено по-горе намиращия се на л.161 по делото от снимков
материал на задната част на собствения
на ищеца автомобил „Фолксваген“ ясно се
вижда , че автомобила е бил ударен при затворен капак на багажника / върху
който капак е монтиран регистрационния номер, който е ясно видим/. При удар при
отворен капак на багажника , каквито са
твърденията на ищеца задният капак по никакъв начин не би бил в тази
позиция след удара. В случая обаче се установява сериозната деформация на задния
капак на багажника вляво от регистрационния номер , където е нанесен удара от
л.а. „Мицубиши“. Всичко това опровергава твърденията на ищеца в исковата
молба относно механизма на ПТП-то и
съответства на изложената фактическа обстановка в мотивите към присъда №146 по
НОХД №955/2016 г. на ОС – Бургас. Последващите съображения на
отменителното решение на Апелативен съд
– Бургас не се споделят от настоящия съдебен състав. Налице са надлежно
документирани следи на местопроизшествието и веществените доказателства / двата
автомобила/, които категорично сочат по какъв начин е било причинено ПТП-то.
При гореизложеното съдът намира, че процесното пътнотранспортно произшествие се
дължи на внезапното навлизане на л.а. „Фолксваген Голф“ , управляван от
ищеца Г. в активната лента за движение , вследствие на което същият е бил ударен от движещия се в
тази лента л.а. „Мицубиши Паджеро“ като
изключителна вина за това има
водача А.Г. – ищец по делото. Същият в
нарушение на чл.25 ал.2 от ЗДвП при извършване на маневра , която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна
пътна лента не е пропуснал пътните превозни средства , които се движат по нея ,
вследствие на което е причинено пътно-транспортното произшествие. Не се
споделя от съда твърдяната от ищеца фактическа обстановка в исковата
молба. Същата не се подкрепа по никакъв
начин от обективните доказателства по делото , които установяват начина на извършване на ПТП-то. От друга страна не се установява вина
у водача В.К. , който е управлявал превозното
средство съобразено с правилата за движение за настъпилото произшествие.
При това положение отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното ЗД „Евроинс“АД за л.а. „Мицубиши Паджеро“ не може да бъде
ангажирана. Поради това предявения иск от страна на А.Г. против ЗД „Евроинс“АД се явява неоснователен и недоказан: - причинените травми и увреждания, за чието
обезщетяване се претендира сумата от 50 000 лв. на основание чл.226 от КЗ
/ отм./ са вследствие на пътно-транспортно произшествие , причинено по
изключителна вина на самия ищец А.Б.Г.
без никакво съпричиняване от страна на
водача В.К.. По тези съображения иска на А.Б.Г.
против ЗД“Евроинс“АД за заплащане на
сумата от 50 000 лв. и законната лихва върху тази сума начиная от
датата на деликта следва да бъде отхвърлен
ведно със законните последици от това.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има право да му бъдат присъдени разноските по
делото.Съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК страната е направила реално разход от 380 лв. депозити по делото за вещи лица и свидетели.
Предоставено е на съда да определи възнаграждението за юрисконсулт. Същото следва да бъде по
размер съобразено с размера на
отхвърлената претенция. Аналогично на минималния размер на адвокатските възнаграждение по
Наредба №1/2004 г. – чл.7 ал.2 от същата на процесуалния представител на
„Евроинс“АД следва да се определи
възнаграждение в размер на 2030 лв. – или общия размер на разноските следва да бъде
определен на 2410 лв.
По гореизложеното , Бургаският окръжен
съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Б.Г., ЕГН – **********
от гр. Сливен против Застрахователно дружество „Евроинс“АД , ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление – гр.София
за заплащане на сумата от 50 000
лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди , изразяващи се в претърпените болки и страдания вследствие на
получените при ПТП от 23.12.2014 г. на автомагистрала „Тракия“ увреждания,
както и причинените неудобства при
възстановителния процес ведно със законната лихва върху сумата от датата на деликта до
окончателното й изплащане като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА
А.Б.Г. от гр. Сливен да заплати на ЗД „Евроинс“АД – София сумата от 2410
/ две хиляди четиристотин и десет/ лева – направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Апелативен съд – Бургас в
двуседмичен срок от уведомяването му на страните.
Окр. съдия: