№ 93
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря Паолина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Л. Т. М.
като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно
наказателно дело № 20251800600266 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 306 ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 НПК.
С протоколно определение от 20.02.2025 г. по н.о.х.д. № 9/2025 г., по
описа на Районен съд – С., съдът е постановил на основание чл. 343, ал. 5, вр.
чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 53, ал. 1, б. „б“ НК моторно превозно средство
- лек автомобил „Мини Н“, с рег. № LIP 101S, послужило за извършване на
престъплението, собственост на подсъдимия Е. Н. М. Ф., да бъде отнето в
полза на държавата.
Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба от
подсъдимия Е. Н. М. Ф., чрез упълномощения му защитник – адв. П. И. Й., с
молба същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В
частната жалба се излагат твърдения за неправилност на постановеното
определение, поради нарушение на закона и съществено нарушение на
процесуалните правила. Счита, че отнемането на автомобила по посочения
ред е в пряко противоречие с чл. 4, ал. 1 и чл. 57 от Конституцията на
Република България относно неприкосновеността на частната собственост.
Поддържа също, че санкцията по чл. 343б, ал. 5 НК води до несъразмерност на
наказанията, спрямо тежестта на престъплението.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция упълномощения
защитник на подсъдимия Е. Н. М. Ф. – адв. П. И. Й. изцяло поддържа
въззивната си жалба, по изложените в нея съображения, като моли
атакуваното определение да бъде отменено, като процесния автомобил бъде
1
върнат на подсъдимия.
Подсъдимият Е. Н. М. Ф., редовно уведомен не се явява в съдебно
заседание, проведено пред въззивния съд.
Представителят на Софийска окръжна прокуратура изразява становище
за неоснователност на жалбата, с оглед което счита, че същата следва да бъде
оставена без уважение. По същество излага, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5
НК е приложена от първоинстанционния съд в съответствие със закона. Счита,
че с оглед дисциплиниране и превенция, спазване и постигане на целите на чл.
37 НК, счита че мярката има своето въздействие и подпомага генералната
превенция.
Софийският окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата и
данните по делото, намира следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по повод внесен
от Районна прокуратура – К., ТО – С. обвинителен акт, като в хода на делото
съдът е пристъпил към разглеждането му по реда на Глава двадесет и девета
НПК, с оглед внесеното споразумение за решаване на делото в съдебно
производство, изготвено на основание чл.381, ал.1 НПК, между прокурор от
РП – К., ТО – С., подсъдимият Е. Н. М. Ф. и неговия защитник – адв. П. И. Й..
С пределение от 20.02.2025 г., състав на Районен съд – С. е одобрил по
реда на чл. 382 от НПК, така внесеното споразумение за решаване на делото,
като с него е признал подсъдимия Е. Н. М. Ф. за виновен в извършването на
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 3 НК, за което
му е наложил наказание – „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца,
което на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложил за срок от три години, както и
наказание на осн. чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3 НК вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК
„Лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от осем месеца.
С определение от същата дата /20.02.2025 г./ в процедура по реда на
чл.306 ал.1, т.1 НПК, първостепенният съд се е произнесъл по въпроса, касаещ
приложението на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5, вр. ал. 3 НК, относно
приобщения като веществено доказателство по делото - лек автомобил марка
„Мини Н“, с рег. № LIP 101S, послужил за извършването на престъплението
по чл. 343б, ал. 3 от НК, собственост на подсъдимия Е. Н. М. Ф., като го е
отнел в полза на държавата.
Мнозинството на настоящият състав на въззивния съд намира, че този
съдебен акт на първата инстанция е правилен и законосъобразен, т.е. напълно
правилно и законосъобразно първият съд е намерил наличието на основанията
за приложение на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, във връзка с осъждането
на подсъдимия Е. Н. М. Ф. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
Напълно обосновано първият съд е сторил това в производство по чл.
306, ал. 1, т. 1 НПК, доколкото в разпоредбата на чл. 383, ал. 2 НПК изрично
предвижда, че съдебното произнасяне по прилагането на чл. 53 НК, следва да
се извърши именно по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. Известно е, че
разпоредба на чл. 343б, ал. 5 НК предвижда отнемане в полза на държавата на
моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението
по ал. 1-4, когато е собственост на дееца, и присъждането на неговата
2
равностойност - когато деецът не е изключителен собственик. Мнозинството
на настоящият съдебен състав намира, че тази имуществена санкция за дееца,
е вид принудителна мярка по чл. 53 НК и като такава същата не представлява
наказание по смисъла на НК. Последната следва да бъде приложена
императивно от решаващият съд във всички случаи на осъждане за
престъпление по чл. 343б ал. 1-4 НК.
Единствено обстоятелството, че лекият автомобил е използван за
извършване на престъплението не е достатъчно, за да бъде постановено
отнемането му в полза на държавата, на основание чл. 343б, ал. 5 НК.
Съобразно посочената разпоредба законодателят е предвидил кумулативно и
следващото изискване – вещта да е изключителна собственост на
извършителя на деянието, която предпоставка в случая е налице. От
събраните по делото доказателства, се установява, че процесният лек
автомобил, послужил за извършването на транспортното престъпление, за
което е бил признат за виновен и съответно осъден е собственост именно на
подсъдимия Е. Н. М. Ф..
Мнозинството на настоящият съдебен състав, намира че не следва да се
разглеждат като основателни, доводите в жалбата, че така приложената
спрямо подсъдимия принудителна мярка не отговаря на изискването за
пропорционалност и справедливост, и не може да удовлетвори целите на
наказателната репресия – да бъде предотвратено извършването на друго
престъпление от страна на дееца. И това е така, защото отново според
мнозинството на съдебния състав, отнемането по чл. 343б, ал. 5 НК е една
принудителна мярка от вида на мерките по чл. 53 НК, различна от видовете
наказания по чл. 37 НК, поради което за нея не се прилагат правилата за
наказанието, включително същата не следва да се съобразява с тежестта на
извършеното престъпление. Това означава, че в тези случаи правата на дееца
могат да бъдат засегнати в значително по-висока степен. Обстоятелството, че
има образувано дело пред Конституционния съд на Република България,
относно противоконституционността на произнасянето по отнемане в полза на
държавата на автомобили или присъждане на тяхната равностойност, не
следва да бъде отчитано в случая. Докато Конституционният съд не се
произнесе по въпроса относно това дали нормата на чл. 343б, ал. 5 НК
противоречи на Конституцията на Република България, съдът е длъжен да се
съобрази с действащото законодателство и да я прилага /независимо дали ще
се приеме от Конституционният съд, че това е допълнително санкциониране
на съответното лице, извън наложените му наказания за това деяние/.
По гореизложените съображения мнозинството на съдебния състав на
въззивния съд намира, че атакуваното определение на Районен съд - С. е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Решението е подписано с особено мнение от председателя на съдебния
състав – съдия Яника Бозаджиева.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 20.02.2025 г. по н.о.х.д.
№ 9/2025 г. по описа Районен съд – С., с което съдът е постановил на
основание чл. 343, ал. 5, вр. чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 53, ал. 1, б. „б“ НК
моторно превозно средство - лек автомобил „Мини Н“, с рег. № LIP 101S,
послужило за извършване на престъплението, собственост на подсъдимия Е.
Н. М. Ф., да бъде отнето в полза на държавата.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Яника Тенева Бозаджиева
При цялостния служебен контрол по отношение на обжалваната
присъда, председателят на въззивният съдебен състав, изрази особено мнение,
приемайки, че следва да бъде отменено като изцяло противоречащо на
Конституцията и международните актове, по които РБългария е страна,
определението, с което е постановено отнемане на инкриминирания л.а.марка
„Мини Н“, с рег. №. ....., по следните, изложени по долу съображения:
Действително, от времето на римското право е в сила максимата: „Dura lex sed
lex“. С други думи законът следва да бъде прилаган такъв, какъвто е.
Прилагането на закона обаче следва да се предшества от преценка от
страна на правоприлагащия орган за съответствие на прилагания закон, със
нормативни актове с по-висша сила - от по- висш ранг и степен- а именно:
Конституцията на Република България, съдържаща основните принципи на
правото в държавата, както и с международните документи, по които
Република България е страна.
На следващо място- съдът споделя оплакването в жалбата за липса на
пропорционалност под формата на прекомерност на т.нар. мярка по чл.53 НК
за отнемане на автомобила, с който е извършено престъплението или
присъждане на неговата равностойност, спрямо характера и тежестта на
извършеното престъпление и личността на дееца.
Наказанието, такова каквото е, за да постигне целите на чл.36 НК,
следва да съответства по вид и размер на характера и тежестта на
4
извършеното престъпление- в зависимост от преценката на различни
обстоятелства, приоритетно сред които е вида на обществените отношения,
защитими от държавата и правовия ред, които се засягат с извършване на
престъплението – пр. човешкия живот –като висше човешко благо, здравето и
телесната неприкосновеност на личността и др.под. и степента, в която се
засягат – дали се касае за резултатно престъпление, от което обективно са
настъпили вреди /имуществени или неимуществени/ или се касае за
престъпление на просто извършване без съставомерен резултат. На следващо
място наказанието по своята тежест следва да съответства в пълна мяра на
личността и обществената опасност на осъденото лице, само по този начин
биха могли да се постигнат целите на индивидуалната превенция.
Имайки предвид тези отправни положения, съдът не би могъл да не се
съгласи със застъпеното становище в жалбата, че макар и да е определено от
законодателя като мярка по чл.53 НК, неможе да се сравни с отнемане на
ножа-средството за извършване на убийство, а се касае за имущество, вещи на
особено значителна стойност, по начин, че отнемането, по силата на чл.343б,
ал.5, вр.ал.1/ респ.ал.2, вр.ал.1 НК, по своята същност тежест и последици, се
приравнява на наказание „конфискация на имущество“ по смисъла на чл.37,
ал.1 т.3 и чл.45 НК.
Във връзка с изложеното по-горе, прави впечатление, вън от всякакво
съмнение липсата на пропорционалност при прилагане на т.нар.мярка с
последици на конфискация.
Обект на престъплението по чл.343б, ал.1 НК / респ.- по чл.343,ал.2,
вр.ал.1 НК/ , при което е предвидено отнемане на МПС, управлявано от дееца,
е защита на обществени отношения, свързани със сигурността по транспорта.
Престъплението е наказуемо с лишаване от свобода от една до три години и с
глоба от 200 до 1000 лева. По втората алинея се предвижда наказание –
лишаване от свобода от една до пет години и глоба- от 500 до 1500 лева.
Липсата на предвидено наказание „конфискация на имущество“ в по-
тежките състави – на убийство и квалифицирани състави на убийство – по
глава Втора, раздел Първи, телесни повреди по раздел Втори на същата глава,
тежки квалификации на грабеж и изнасилване, налага извода за липса на
правна адекватност, пропорционалност и справедливост, същността на което е
за по-тежки престъпления да се налагат по-тежки наказания.Тази констатация
обуславя като последица липса на правна сигурност и доверие в правото и в
закона, тъй като не се оправдават справедливите очаквания на членовете на
обществото, по-тежките инкриминирани деяния да бъдат санкционирани с по
тежки по вид и размер наказания и наказателно-правни последици в по- общ
смисъл.
В подкрепа на тази констатация е съждението, че престъплението по
чл.343б, ал.1 НК, както и това по чл.343б, ал.2, вр.ал.1 НК е престъпление на
просто извършване. За разлика от резултатните престъпления по същата глава
и раздел, при които засягането на обществени отношения, свързани със
сигурността по транспорта е довело като резултат- средна или тежка телесна
повреда, смърт или смърт или телесни увреждания на повече от едно лице,
5
доколкото за тези престъпления, по причина на резултата им,
характеризиращи се със значително по- голяма тежест и обществена опасност,
прилагането на така наречената мярка на отнемане на превозното средство
или на равностойността му, доколкото е предвидено, е предоставено по
преценка на съда, то при престъплението по чл.343б, ал.1 / 343б, ал.2, вр ал.1 /
НК, такава възможност за преценка е изключена, видно от императивния
характер на нормата на чл.343б,а ал.5, вр.ал.1 НК.
На следващо място- видно от мотивите да се въведе с изменението на
НК обсъжданата по-горе разпоредба, по инициатива на обвинителната власт, с
цел – да бъдат намалени случаите на извършване на престъпления по чл.343б,
ал.1, ал.2 и ал.3 НК, то въвеждането на тази разпоредба е пряко ориентирано
към целите на генералната превенция по чл.36 НК.
Недопустимо е целите на специалната и генералната превенция да бъдат
обслужвани по друг начин, освен чрез налагане на наказанието, предвидено в
специалната разпоредба за извършване на конкретното престъпление. Това
произтича още от вечния и неоспорим фундаментален принцип на правото и
на наказателно-правната политика: „Nulum krimen sine lege, nula pena sine
lege“ /Няма престъпление и наказание без закон.
Последното представлява допълнителен аргумент, в полза на
застъпваното все-по-често становище на жалбоподателите по този род дела, че
наречената само условно мярка по чл.53 НК, в действителност представлява
наказание „конфискация на имуществото на осъденото лице“.
Поради липсата на статут на наказание, предвидената мярка за отнемане
на имущество или равностойността му, се явява по-тежка по своя характер и
последици за осъденото лице, отколкото ако беше предвидена под формата на
допълнително наказание. Това е така, защото доколкото е предвидена
конфискация за престъпления, характеризиращи се със значително –по голяма
тежест и обществена опасност –напр. – контрабанда по чл.242 НК, е създаден
законодателен механизъм за справедливото налагане на това наказание, под
формата на задължителна предварителна преценка за съответствие на
отнеманото имущество под формата на МПС със стойността на предмета на
контрабанда-превозваните със същото МПС стоки и предмети през
държавната граница и други конкретни обстоятелства, обосноваващи
тежестта на престъплението като конкретно деяние- разпоредбата на чл.8 на
чл.242 НК.
Не на последно място- в случай, че отнемането на МПС/или
равностойността му, беше предвидено като наказание конфискация, наред с
лишаване от свобода и глобата, предвидени за престъплението по чл.343б,
ал.2, вр.ал.1 НК, при индивидуализацията на наказанието, представляваща
същността на справедливия подход при прилагането на закона, в хипотезата на
чл.55 НК, съдът щеше да разполага с възможността за преценка по чл.55, ал.3
НК „да не наложи по-лекото наказание, предвидено в закона“. Понастоящем,
съдът е лишен от възможност за такава преценка и за индивидуализиране на
наказанието, съобразно спецификите на всеки конкретен казус и личността-
обществената опасност на всеки конкретен деец- извършител.
6
На следващо място: съгласно Основния закон на Република България:
Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава
от закона.
(2) Собствеността е частна и публична.
(3) Частната собственост е неприкосновена.
Чл.5, ал.2 повелява непосредственото приложение на нормите на
Конституцията, пред законови разпоредби от по-низши по степен закони,
които и противоречат.
Ал.4 на същия текст предвижда прякото приложение на
Международните договори, по които Р България е страна при противоречие с
вътрешното право.
В многовековната история на човечеството защитата на правото на
собственост и прокламирането му като основно човешко право, което
принадлежи на всеки човек- член на обществото, определянето му като
неприкосновено право, стои в основата на прогреса, бележейки етапа на
преминаване от примитивни към развити икономически и обществени
отношения- преминаването от примитивните робовладелски и феодални
общества на несвободни хора, към обществен строй, гарантиращ свободата на
отделния индивид, именно на основата на частната собственост, която
притежава, последната- представляваща единствен и убедителен стимул за
свободната инициатива, свободната конкуренция и пазара, икономическия
прогрес, и свързаните с тях прогресивни надстроечни явления като правовата
държава, гарантираща върховенството на закона в демократичното общество.
Считано от 7.09.1992г. Република България е ратифицирала международно
споразумение – Протокол 1-допълнителен от ЕКПЧОС, чийто член 1 е
посветен на защита на правото на собственост, като основно човешко право.
Според който: „Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да
ползва своята собственост.
Никой не може да бъде лишен от неговата собственост, освен:
- В интерес на обществото
- Съгласно условията, предвидени в закон
- В общите принципи на международното право и не на последно място:
- Тогава когато, мярката, лишаваща от собственост е съразмерна с
преследваната цел.
Понятието „в интерес на обществото“ е твърде широко. В практиката си
ЕСПЧ насочва, че то „предполага мерки, които са предпочитани и
целесъобразни в едно демократично общество, а не само необходими“ /делото
„Хендисайд“/.
Задължително изискване при въвеждане на лишаване от собственост от страна
на националните държави, в отклонение от приетото в Протокол 1 на
ЕКЗПЧОС е изискването за съразмерност на мярката с преследваната цел.
7
В практиката си съдът в Страсбург изследва дали е постигнато справедливо
равновесие между интересите на обществото и изискванията за защита на
основните права на отделния човек. Трябва да съществува обосновано
отношение на пропорционалност между използваните средства и целта, чиято
постигане се търси, чрез лишаването на едно лице от собствеността му. На
лицето не следва да е наложено „особено и прекомерно“ бреме, а ако такова е
налице, на лицето трябва да са гарантирани средства за защита, да са налице
процесуални гаранции /делото „Хентрих“/.
В контекста на приетото по- горе от ЕСПЧ, вън от всякакво съмнение е
противоречието с ЕК, поради липса на пропорционалност при налагането на
обсъжданата мярка – в генерален план- при положение, че за голям процент от
българските граждани, притежаваната собственост единствено се свежда до
МПС, което освен инвестиция, имаща битово значение понякога е средство за
осъществяване на обществено-полезен труд и за реализиране на правомерни
доходи. Отнемането на МПС лишава не само конкретното лице – нарушител,
но и членовете на неговото семейство и домакинство –сред които малолетни
лица и лица в напреднала възраст, с влошено здравословно състояние,
изпитващи трудности при придвижването и участие в социалния живот и
задоволяване на насъщните си нужди –пр. от посещение на болнично
заведение за диагностика и лечение при тенденции- на все-по-нарастваща
урбанизация и снижаване на реалните доходи на българските граждани.
Налице е липса на пропорционалност в тесен смисъл – спрямо характера и
тежестта на престъплението по чл.343б, ал.1 НК – престъпление на просто
извършване, наказуемо с лишаване от свобода – от 1 до 3 години и глоба от
200 до 1000 лева, както и за престъплението по чл.343б,ал.2, вр. ал.1 НК –
наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 5 години и с глоба – от 500- до 1500
лева .
Показателно е, че в конкретния случай имуществото което е постановил
РС да бъде отнето по силата на въведената мярка по чл.53 НК / въпреки
бездействието на прокуратурата и на предходната инстанция за назначаване на
експертиза за установяване на действителната пазарна стойност на
инкриминираното МПС/ надвишава по стойност горния размер на
предвиденото в закона наказание – глоба.
От гледна точка на изискването, поставено в ЕКЗПС и откроено в
практиката на съда в Страсбург, отнемането на имущество да бъде
придружено с действителни съдебни и процесуални гаранции за защита на
правата на собственика, разпоредбата на чл.343б, ал.5, вр.ал.1 НК също се
явява несъответна, тъй като е определена като императивна норма,
повеляваща безусловно отнемането на собствеността, без да има статута и
характеристиките на наложеното наказание, което следва да бъде
индивидуализирано спрямо характера и тежестта на съответното деяние и
обществената опасност на дееца и дори- в отделни случаи - да не се наложи на
осъдено лице, когато са налице предпоставките по чл.55, ал. 3 НК.
Тази мярка на отнемане по осъжданията за престъпления по чл.343б НК
е въведена императивно, едностранно и безалтернативно, като лишена от
възможност за съдебен контрол и преценка, касателно необходимостта от
8
нейното налагане във всеки един индивидуален конкретен случай.
Посегателствата на обществени отношения, определени като защитим
обект по глава XI, раздел Втори : „Престъпления по транспорта и
съобщенията“, се характеризират с различна тежест и обществена опасност,
помежду си, като съобразно закона и утвърдената съдебна практика,
резултатните престъпления от този раздел, се характеризират с тежест и
обществена опасност, многократно надвишаваща тази на престъпленията на
просто извършване. Както в практиката си ВКС в ТР №16/1980г. е направил
опит да дефинира особено тежките деяния, свързвайки „Груби нарушения на
правилата за движение, с високата укоримост- принос за настъпване на
настъпилите вредни последици, настъпилия резултат“. Някои от резултатните
деяния, представляващи престъпления по транспорта, имат драстичен
характер и се отличават с прекомерна тежест и обществена опасност,
многократно превишаваща степента на престъпленията на просто извършване
/пр. казуса с причиняване на смърт на журналиста Милен Цветков/, при които,
налагането на тази мярка би било законосъобразно, необходимо-обществено
оправдано и пропорционално, при предоставена възможност за преценка от
решаващия съд.
Поради всичко изложено, подписалият особено мнение съдия счита, че
наложената на подсъдимия мярка по чл.343б, ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1 и чл.53
НК, за отнемане в полза на държавата на МПС –лек автомобил, м. „Мини Н“,
рег. номер LIP 101S, от подсъдимия Н. М. Ф. е незаконосъобразна поради
противоречие с разпоредбите на чл.17, ал.1 и 3 от Конституцията на РБ и
международно съглашение, по което Р България е страна- чл.1 от Протокол 1
/допълнителен протокол/ на ЕКПЧОС.
По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
подписал с особено мнение ПРЕДСЕДАТЕЛ :
/Яника Бозаджиева/
9