Р Е
Ш Е Н
И Е № 1135
гр.Сливен, 23.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 2151
по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на разглеждане са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове за установяване съществуване на вземане на взискател
по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която
длъжникът своевременно възразил.
Ищцовото търговско дружество твърди, че
при него имало открита партида за доставка на вода в недвижим имот, находящ се
в гр.Сливен, ул.”Харкан” № 85 с титуляр ответника М.. Имотът бил
свързан към водопреносната мрежа и към него
ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода. Доставената и консумирана
вода се отчитала по партидата от представител на ищцовото
дружество и стойността на доставката се фактурирала, след което за титуляра
възниквало задължение в 30 дневен срок от издаване на фактурата да погаси
задължението си, съобразно ОУ на ВиК оператора. Ако това не стори в срок абоната изпадал в
забава и дължал обезщетение в размер на законната лихва за съответния период.
Сочи се, че за периода
01.09.2017г. – 31.10.2017г. ответникът не заплатил дължимата сума за доставена
и консумирана вода и ВиК услуги. Поради това ищцовото дружество подало заявление по чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение и било образувано ЧГД № 713/2019г. на СлРС. В това производство била издадена заповед за
изпълнение за исковите суми, но длъжника-ответник депозирал в срок възражение
за недължимост.
От съда се иска признаване на
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество присъдените със заповед за изпълнение на
парично задължение суми, а именно сума в размер
на 104,96 лв., от която 94,32 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена и консумирана питейна вода в имота на ответника в гр.Сливен, ул.”Харкан” № 85 за периода от 01.09.2017г. – 31.10.2017г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 11.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сума в размер на 10,64 лв., обезщетение за забавено изпълнение /мораторна лихва/, начислена към 09.01.2019г.
Претендират се разноски за исковото
и заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва предявените искове, като твърди, че за исковия период не е
консумирал начисленото количество вода. Твърди, че за исковия период в района
на жилището му имало аварии по водопреносната мрежа и
при възстановяване на водоподаването се образувала
въздушна възглавница, която избутвала въздуха по мрежата и в резултат на това,
водомера отчитал ползване на вода без реално да има такова.
Иска от съда отхвърляне на
претенциите и присъждане на деловодни разноски.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество депозирало на 11.02.2019г. в Сливенски районен
съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против
ответника за дължими суми за доставена питейна вода и ВиК
услуги за обект, находящ се в гр.Сливен, ул.”Харкан”
№ 85 за периода от 01.09.2017г. до 31.10.2017г.
Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 713/2019г. по описа на СлРС, по което съдът издал Заповед за изпълнение на парично
задължение № 498/12.02.2019г. против длъжника и настоящ ответник за следните
суми: главница в размер на 94,32 лв. за доставена и консумирана питейна вода за
периода от 01.09.2017г. до 31.10.2017г., ведно със законната лихва за забава,
считано от подаване на заявлението – 11.02.2019г. до окончателното й изплащане,
мораторна лихва в размер на 10,642 лв., начислена към
09.01.2019г., както и разноски в размер на 26 лв.
Заповедта за изпълнение била връчена лично на длъжника и той депозирал
възражение в срок, което обусловило предявяване на исковете по чл.422 ГПК.
Установява се, от удостоверение за декларирани данни, издадено от Община
Сливен, че бащата на ответника, а именно Даньо
Георгиев М. бил собственик на недвижим
имот, находящ се в гр.Сливен, ул.”Харкан” № 85. Той
починал на 10.11.2018г. като оставил наследници по закон - ответникът, като
негов син, две дъщери и преживялата съпруга. Видно от заявление на ответника и
споразумение между наследниците на Даньо М., двата
документа от 28.12.2018г., партидата, открита при ищцовото
дружество била променена от името на наследодателя на ответника на самия ответник,
съобразно чл.62 ОУ на ВиК Сливен.
От удостоверение на ищцовото дружество е видно,
че имота, в който живее ответника и на чието име се води партидата за вода бил
водоснабден към водопроводната мрежа на гр.Сливен по проект „Воден цикъл” в
периода 2014г. - 2017г. с изпълнител „Водстрой” и
възложител Община Сливен. Установи се също така от това удостоверение, както и
от приетите спецификация и сертификати, че консумацията на вода в процесния имот се отчита от водомер с дистанционно отчитане,
а в спецификацията му са посочени сертификатите за съответствие и одобренията.
За процесните два месеца м.09 и м.10.2017г. ищцовото дружество издало 2 бр.фактури, като за м.септември
2017г. разхода е 17 куб. вода на стойност 27,54 лв. с ДДС, а за м.октомври
2017г. разхода от 36 куб.вода на стойност 66,78 лв. с ДДС. Във фактурите е
отбелязано „изправен водомер”.
Всички начислени суми след исковия период от началото на 2018г. до
12.09.2019г. били платени от ответника, видно от представена справка към
17.10.2019г. /л.32 от делото/.
От приетите 4 листа извадка от тетрадка за възникнали аварии, водена при
ищеца се установи, че аварии е имало на улицата на ответника, но не и на адреса
на неговия имот. Аварии е имало на ул.”Харкан” № 75 – теч, на № 3 – теч, на № 28- авария шахта и
на № 213-теч.
В хода на производството са събрани гласни доказателствени средства, чрез
разпит на свидетел.
Показанията на свидетеля П.
установяват също, че отчитането на консумираната от ответника вода ставало,
чрез водомер с дистанционно отчитане, монтиран в шахта, извън двора на имота.
Тези средства за измерване били от нов вид, капсуловани
и манипулирането им било невъзможно. Когато модула /устройството/ не отчитал
показанията на водомера, тъй като имало и такива случаи, тогава инкасатора
извършвал личен оглед на водомера и записвал показанията му. Никога не е имало
случай самия водомер да не отчита показания. Свидетелят установява, че по
сигнал на ответника за голям разход на вода за процесните
месеци, лично посетил имота, извършил оглед, но не установил нито повреда във
водомера, нито такава в модула за отчитане. Не било установено наличие на
авария нито в имота на ответника, нито извън него. Шахтата, в която бил
монтиран водомера се заключвала и с ключ
разполагал, освен инкасатора, също и ответника. През определени месеци на
годината се получавал конденз и било невъзможно да се
видят показанията на самия водомер, но този конденз
не пречел модула да засича показанията.
Изложената по-горе фактическа
обстановка е несъмнена и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени
от страните.
Съдът кредитира изцяло и
свидетелските показания, тъй като са последователни, логични и кореспондират с
писмените доказателства по делото.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от
лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено
нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането
си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Разгледани по същество исковете
са основателни.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост
на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си
да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост
спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите,
които са породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин
обстоятелството, че ответника е потребител на ВиК
услуги, предоставяни от ищеца и, че в недвижимия имот на ответника –абонат през процесния
период са предоставяни ВиК услуги, както и техния
обем и стойност.
Установи се в процеса, че ответника
е собственик на процесния имот, в качеството си на
наследник и титуляр на партидата, водена при ищцовото
дружество и в този смисъл потребител на ВиК услуги за
питейно-битови нужди, съгл.чл.2, ал.1, т.2 и чл.3, т.1 от Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД гр.Сливен /ОУ/, в сила от
05.10.2014г. – приложими към процесния казус, относно
доставената вода за исковия период от време. Тези ОУ на ищцовото
влизат в сила за потребителите в едномесечен срок от публикуването им в
централен и местен ежедневник. Те са публикувани във вестник „Новинар”, бр.196/21.08.2014г. и „Сливенски новини”,
бр.34/05.09.2014г., също така са поместени и в електронната страница на
оператора.
Доказа се безспорно също така, че
в обекта на ответника за исковия период от време са доставяни ВиК
услуги в претендираните от ищеца количества и размери, както и редовен отчет
на средството за търговско отчитане /индивидуален водомер/.
Не се доказаха твърденията на
ищеца за налична авария, последващ ремонт и преминаване на въздух, при което
водомерът се върти и отчита без да е налице консумация на вода.
Следователно исковите претенции
са доказани по основание и размер и биват уважени.
С оглед изхода на делото ответника
дължи разноски на ищеца в общ размер на 461 лв., от които 435 лв., сторени в
настоящия исков процес / 360 лв., платено адвокатско възнаграждение и 75 лв.
платена държавна такса по сметка на съда/ и 26 лв., сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 713/2019г. на СлРС.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,ал.1
вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79, вр.чл.86 ЗЗД в отношенията между страните, че Г.Д.М.,
ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, представлявано от
управителя Севдалин Рашев сума в размер на 104,96 лв. /сто и четири лева и 0,96 ст./, от която 94,32 лв. /деветдесет
и четири лева и 0,32 ст./ - главница, представляваща стойност на доставена и
консумирана питейна вода в имота на ответника в гр.Сливен, ул.”Харкан” № 85 за периода от 01.09.2017г. – 31.10.2017г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 11.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сума в размер на 10,64 лв. /десет лева и 0,64 ст./, обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва, изтекла върху дължимата главница към 09.01.2019г.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК Г.Д.М., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, представлявано от
управителя Севдалин Рашев сума в размер на 461 лв. / четиристотин шестдесет и един лева/, деловодни
разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: