РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Варна, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Х.К.
при участието на секретаря Ц.И.
като разгледа докладваното от Х.К. Гражданско дело № 20223110100555 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от "Т." ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, съдебен адрес: гр. ***,
чрез адв. В. Г. С-К. от САК срещу „Б.Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. *******, в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. І вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца 8 989.19 лева /осем хиляди деветстотин осемдесет и
девет лева и деветнадесет стотинки/ с вкл. ДДС - остатък от
задължение по Договор за проектиране, производство, доставка и
инсталиране от 13.04.2021 г. и Анекс към него от 13.04.2021 г., за което е
издадена проформа фактура № **************** от 08.10.2021 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението; 1 232.17 лева /хиляда двеста
тридесет и два лева и седемнадесет стотинки/ - неустойка по чл. 2.9 от
договора, за периода от 21.10.2021 г. до 19.01.2022 г., в размер на 5 % от
общата стойност на договора.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: между
страните е сключен Договор за проектиране, производство, доставка и
инсталиране от 13.04.2021 г.. Съгласно т. 1.1 от договора, по възлагане на
ответника, ищеца е приел да извърши проектиране, производство, доставка и
инсталиране на един брой асансьорна уредба, описана в спецификация № 1,
неразделна част от договора. Общата стойност за изпълнение на работите,
предмет на договора възлизала на 9 000 евро, без ДДС, като последното се
начислявало при всяко плащане, съгласно действащата към момента на
плащането тарифна ставка и следвало да се преведе заедно с дължимата към
1
момента сума. Сумите следвало да се изплащат в левова равностойност по
фиксинга на БНБ в деня на плащането. В т.4.2. страните са уговорили начина
на плащане на възнаграждението: 50 % от стойността на производството –
авансово; 50 % от стойността на производството - в 5-дневен срок преди
доставка на обекта; 50 % от стойността на монтажа - при започване па
монтажа; остатъкът от 50 % от стойността на монтажа - в 3-дневен срок след
завършен монтаж и представяне на протокол от краен контрол на
възложителя. Съгласно т. 2.6. всички такси по сертифициране и другите такси
по въвеждане в експлоатация са за сметка на възложителя или ползвателя
(комисия краен контрол 450 лева) и не са включени в общата стойност на
договора. В т. 2.9. от договора, страните са уговорили, че при неспазване на
сроковете по чл. 4.2., възложителят дължи неустойка в размер на 0.1 % от
стойността на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от нея. С
Анекс от 13.04.2021 г. към договора е уговорена промяна в т. 4.1., като
общата стойност на работите, предмет на договора, от 9 000 евро е променена
на 12 600 евро. Ищецът надлежно е изпълнил възложената по договора
работа, която е приета от възложителя без забележки съгласно Приемо-
предавателен протокол № 198 от 13.07.2021 г. За остойностяването на
извършената работа, изпълнителят е издал Фактура № **********/19.04.2021
г. на стойност 12 439.08 лв. с ДДС; Фактура № ***/13.07.2021 г. на стойност 8
683.88 лв. с ДДС, по които е извършено плащане от възложителя. След
извършване на цялата работа, включително и осъществяване на краен
контрол, изпълнителят е изпратил на възложителя проформа фактура №
****************/08.10.2021 г. за заплащане на оставащите дължими суми
по договора в размер на 7 490.99 лв. без ДДС, или сума в размер на 8 989.19
лв. с вкл. ДДС, получена от възложителя на 08.10.2021 г.. Поради
неизпълнение на задължението за плащане, е изпратил покана за доброволно
изпълнение, получена от длъжника на 23.11.2021 г.. Предоставил е петдневен
срок за изпълнение, считано от получаване на поканата. Неизпълнението от
страна на ответника на задължението му за заплащане на уговорената по
договора цена, породило право за ищеца да претендира заплащане на
уговорената в т. 2.9 от договора неустойка. За периода от 21.10.2021 г. до
датата на подаване на исковата молба - 19.01.2022 г., забавата на ответника
била 91 дни, като дължимата неустойка за посочения период, изчислена в
размер на 0.1 % от общата стойност на договора /24 643.45 лева -
представляваща левовата равностойност на 12 600 евро по фиксинга на БНБ/
възлизала на 2 242.55 лева. Предвид обстоятелството, че страните са
уговорили, че неустойката не може да надвишава 5 % от общата договорена
цена, то дължимата неустойка била в размер на 5 % от общата стойност на
договора или сума в размер на 1 232.17 лева. Ето защо за ищеца е налице
правен интерес от провеждане на осъдителните искове, поради което моли за
постановяване на положително решение в негова полза. Претендира за
присъждане на направените разноски в настоящото производство и
производството по обезпечаване на исковете по ч. гр. дело № 93 по описа за
2022 г. на Софийски районен съд.
В отговор на исковата молба депозиран по реда и в срока по чл. 131
ГПК, ответникът оспорва предявените искове по същество. Не оспорва, че
между страните е сключен Договор за проектиране, производство, доставка и
инсталиране от 13.04.2021 г. и Анекс към него, както и надлежното
изпълнение на задълженията на ищеца. Поддържа, че е изправна страна по
договора, като е изпълнил задължението си за плащане на договореното
2
възнаграждение. Тъй като е изправна страна по договора, не са налице
основания за претендиране на договорената неустойка. Сумата в общ размер
на 21 122.96 лева с ДДС/12 439.08 лева с ДДС по фактура
№**********/19.04.2021г. и 8 683.88 лева с ДДС по фактура
№***/13.07.2021г./ е изплатена в полза на изпълнителя по банков път.
Разликата до пълния размер на възнаграждението, а именно 8 989.19 лева с
ДДС е заплатена на ищеца на два пъти в брой, на лицето Б. С. /служител на
ищцовото дружество/, както следва: сума в размер на 5 085 лева платена на
13.07.2021 г., за което е издаден ПКО; сума в размер на 3 904.19 лева платена
през месец август 2021 г., за която не е издаден ПКО. Сочи, че към 13.07.2021
г. и преди монтажа е била заплатена сума в общ размер на 21 122.96 лева по
банков път и 5 085 лева в брой, или общо 26 207.69 лева. Остатъкът е
заплатен през месец август 2021 г. Твърди, че ищецът е бил запознат с
извършеното плащане в брой на служителя Б. С.. През месец септември 2021
г. ищецът уведомил ответника, че Б. С. вече не е служител на дружеството,
считано от 24.08.2021 г., т.е. след извършеното плащане. Навежда доводи, че
съгласно чл. 301 ТЗ следва да се приеме, че ищцовото дружество е
потвърдило действията на служителя, тъй като не се е противопоставило
веднага след узнаването. Ето защо моли за постановяване на решение, с което
предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователени.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните е прието, наличието на сключени
между тях Договор за проектиране, производство, доставка и инсталиране от
13.04.2021 г. и Анекс към него от 13.04.2021 г.; че ищецът е изправна страна
по договора, като работата е приета от ответника без забележки; че
задълженията по Фактура № **********/19.04.2021г. на стойност 12 439.08
лв. с ДДС и Фактура № ***/13.07.2021г. на стойност 8 683.88 лв. с ДДС са
погасени от възложителя.
Представен е сключен между страните Договор за проектиране,
производство, доставка и инсталиране от 13.04.2021г., ведно с Приложение №
1, с предмет – проектиране, производство и доставка на един брой асансьорна
уредба, описана в Спецификацията, неразделна част от договора на стойност
9000 евро без ДДС /8500 евро за проектиране, производство и доставка и 500
евро за инсталиране/, платима по начин, посочен в чл.4.2. Съгласно чл.2.6
всички такси по сертифициране и другите такси по въвеждане в експлоатация
са за сметка на възложителя или ползвателя (комисия краен контрол 450 лева)
и не са включени в общата стойност на договора. В т. 2.9. от договора,
страните са уговорили, че при неспазване на сроковете по чл. 4.2.,
възложителят дължи неустойка в размер на 0.1 % от стойността на договора
за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от нея.
Представена е спецификация № 1 за електрически пътнически асансьор
***.
С Анекс към Договор за проектиране, производство, доставка и
инсталиране от 13.04.2021г., страните са договорили промяна във
възнаграждението – 12 600 евро без ДДС /10 600 евро за проектиране,
производство и доставка и 2000 евро за инсталиране/.
Представен е Приемо предавателен протокол № 198/13.07.2021г. за
3
доставка на асансьор ***.
Издадена е Фактура № 12/18.10.2021г. на стойност 3500 лева за монтаж
на асансьор в гр. ***, с получател-ищецът. Сумата е платена от ищеца с
преводно нареждане от 19.10.2021г..
От ищеца са издадени Фактура № 130/19.04.21г., с посочено основание
Аванс за пр-во на асансьорна уредба на стойност 12 439.08 лева с ДДС и
Фактура № 236/13.07.21г., с посочено основание Плащане по дог. за асансьор
№ *** на стойност 8683.88 лева с ДДС. Във фактурите като получател е
посочен ответникът.
По договора, ищецът е издал и Проформа фактура №
****************/08.10.2021г. на стойност 8 989.19 лева с ДДС, формирана
от стойността за производство, проектиране и доставка за асансьор № ***
/3129.33 лева/; монтаж /3911.66 лева/ и краен контрол /450 лева/.
На 08.10.2021г., ищецът е изпратил на ответника Проформа фактура №
****************/08.10.2021г.. На 23.11.2021г. е изпратил и покана за
доброволно изпълнение.
Представен е приходен касов ордер от 13.07.2021г. за сумата 5085 лв., с
вносител ответника и получател на сумата – ищецът. В ПКО е посочено, че
плащането е за асансьор 21542.
От представените справки от НАП, ТД София се установява, че Б. С. е
бил служител на ищцовото дружество, като е заемал длъжността организатор
маркетинг. Трудовото му правоотношение е прекратено на 23.08.2021г..
Вещото лице Е. А. по допуснатата СТЕ при извършеното сравнително
изследване на отпечатъка от печат върху ордера от 13.07.2021 год. - обект на
изследване и сравнителните образци е установило различия в общите
признаци - диаметър на външните окръжности; разстояние межди втора и
трета окръжност; височина на буквите; диаметър на „звездообразни"
елементи. Констатираните различия в общите признаци дават основание за
извод, че изследваният отпечатък от печат в ПКО от 13.07.2021 год., не е
идентичен със сравнителните образци - печати ползвани от фирма „Т." -
ЕООД. Установени са различия и в частните признаци между отпечатъка
върху документа и отпечатъците в сравнителни образци с идентични
обозначения /признаци получени вследствие употребата на печатите и
отразени върху отпечатъците/: наличие на зацапвания; наличие на износване
/изтриване на гумата/; форма на отделните елементи. Заключението на вещото
лице е, че печатите на фирма „Т." ЕООД, не са идентични с поставения
отпечатък от печат в Приходен касов ордер от 13.07.2021 год..
В хода на делото са ангажирани специални знания посредством
проведената ССчЕ, заключението на вещото лице, по която установява
следното: Издадени са първични счетоводни документи фактури от доставчик
„Т." ЕООД на получател „Б.Б." ЕООД както следва: Фактура №
130/19.04.21г., основание Аванс за пр-во на асансьорна уредба на стойност 12
439.08 лева с ДДС и Фактура № 236/13.07.21г., основание Плащане по дог. за
асансьор № *** на стойност 8683.88 лева. с ДДС. В счетоводството на ищеца
фактурите са осчетоводени на датите на издаването им и със стойностите,
посочени по тях на аналитичен клиент „Б.Б." в счетоводен регистър на сметка
411 „Клиенти". На същите дати са извършени плащания по банков път от
ответника на същите стойности по фактурите, които са осчетоводени.
Фактурите са били включени в дневници за продажби, като първата фактура е
4
включена през данъчен период м. 04.2021г. на ред № 21, а втората е включена
през данъчен период м. 07.2021г. на ред № 16 със същите дати и стойности.
На вещото лице са предоставени задбалансова справка на вземанията и
задълженията по процесният договор, по която е отразено вземане по
проформа фактура (която не е първичен счетоводен документ) на сума в
размер на 8 989.19 лв.. Съобразно така извършените осчетоводявания на
първичните счетоводни документи и декларирането на фактурите в дневници
за продажби по ЗДДС счетоводството спрямо тези документи е било водено
редовно. Към датите на издаване на фактурите ответното дружеството не е
било регистрирано по ЗДДС. Фактурите са осчетоводени в счетоводен
регистър на сметка 401 „Доставчици". Счетоводството на ответника е било
организирано при съобразяване па принципите на ЗСч., сметкоплана на
дружеството, като хронологично са били осчетоводени на датите на издаване
на същите, а аналитично са били осчетоводени по наименованието на
издателя на фактурите. В счетоводството на двете дружества и в оборотните
ведомости са отразени само издадените първични счетоводни документи -
фактурите, като същите са били осчетоводени на датите на издаване по тях и
със стойностите, посочени по тях. Счетоводно в двете дружества в годишните
оборотни ведомости няма вземане по сметка 411 „Клиенти" при ищеца и
задължение по сметка 401 „Доставчици при ответника. При ищеца има
налично само задбалансово вземане от ответника в размер на 8 989.19 лв. по
процесния договор по проформа фактура № 307/08.10.2021г.. На датите на
издаване на двете фактури дружеството - ответник не е било регистрирано по
ЗДДС и по тях не е ползвано право на данъчен кредит. Стойността на ДДС е
включена в себестойността продукцията по СМР и услуги по процесния
договор. В счетоводството на ответното дружество е заведен процесният
асансьор с № АЕД 21743. По договора са извършени две плащания както
следва: На дата 19.04.2021г. е платена по банка сума в общ размер на 12
439.08 лв.; На дата 13.07.2021г. е платена по банка сума в общ размер на 8
683.88 лв.; Общо платената сума се равнява на 21 122.96 лв. По счетоводни
данни няма извършени други плащания по процесният договор между
страните по него. Съгласно чл. 2.9 от договора неустойката при неспазване на
срока по чл. 4.2 се дължи върху главницата по него в размер на 0,1% на ден,
но не по-вече от 5%, която за периода от 21.10.2021г. до 19.01.2022г. /дните
се равняват на 91/, а върху главницата съгласно анекс от 13.04.2021г. в размер
на 12 600 евро с левова равностойност на 24 643.46 лв. х 5% се равнява на 1
232.17 лв.
За установяване дали Б. С. е имал право да получава плащания,
упълномощаван ли е и това практика ли е на дружеството, в полза на ищеца е
разпитан св. П.З.Б.. Познава Б. Т. С., работили са заедно в И. 05 ЕООД, а след
това в Т. ЕООД. Имала е директен поглед върху работата на Б. С..
Управителят на двете дружества е един и същ. В „И. 05“ ЕООД са работили
от началото на м. 06. 2020г. до 01.04.2021г., когато Б. С. бил преместен. "Т."
ЕООД е търговският представител на производителя „И. 05“ ЕООД. Б. С. бил
преместен в маркетинга на "Т." ЕООД, но „И. 05“ ЕООД и "Т." ЕООД се
намирали в един офис. И в двете дружества, св. е заемал длъжността
Директор маркетинг, а Б. С. Организатор маркетинг. Б. С. никога не е имал
правомощия да взема пари в брой. "Т." ЕООД не е изисквало плащане в брой,
до скоро не е имало касов апарат. Договорите, които се сключват за
производство на асансьори са за суми над 10 000 лв., които задължително се
плащат по банков път. Б. С. не е имал право да подписва договори от името на
5
„И. 05“ ЕООД и "Т." ЕООД. Не е имал такива пълномощия и дружеството
няма такава практика. Единственият, който може да подписва договори, да
дава всички разрешения е управителят и вторият човек, който е упълномощен
с нотариално заверено пълномощно е св. За договор сключен от Б. С. до св. не
е достигала информация, но след като прекратил взаимоотношенията си с
дружеството по взаимно съгласие в края на м.08.2021г., получили един-два
сигнала, че е търсил пари в брой от някои фирми. „Б.Б." ЕООД има
задължения към "Т." ЕООД, около 8900 лв. с ДДС. Няма правило и практика
в "Т." ЕООД да пристъпват към цялостно изпълнение по договор за изработка
и монтаж на асансьор при положение, че не е спазен платежният механизъм
по договор. Само за „Б.Б." ЕООД е направено изключение, по молба на
управителя на ответното дружество, отправена във връзка с получаване на
Акт 16.
Във връзка с предприетите оспорвания от страна на ищеца на
представения приходен касов ордер към отговора на исковата молба от
13.07.2021г. и твърденията, че посоченото лице не е било упълномощено да
получава суми от името на дружеството, в полза на ответника е разпитан Б.
С.. Свидетелят потвърждава, че подписът за получил сумата в приходен касов
ордер от 13.07.2021г. е положен от него. Сумата е получил от управителя на
„Б.Б." ЕООД във връзка с договора за изработка и монтаж на асансьор.
Работил е в "Т." ЕООД от 2010г. до 2021г. Трудовото му правоотношение
било прекратено по негово искане. Заемал длъжността търговски
представител. Задълженията му били да осъществява контакти с клиенти, да
придвижва договори към тях, да получава разписани договори, да получава
пари от тях, да разплаща с тези пари монтажни дейности. По този приходен
касов ордер е получил пари от „Б.Б." ЕООД и ги е предал на собственика на
фирмата на ищцовото дружество "Т." ЕООД. Освен сумата по ПКО, във
връзка с договора е получил и още една сума, която била финалната, около
две хиляди лева. Тази сума също е предал. В длъжностната му характеристика
не е посочено, че има право да договаря/да подписва договори от името на
"Т." ЕООД, както и че има право да получава пари от името на дружеството.
С управителя Илия Златанов постигнали договорка, да представлява
дружеството пред други контрагенти, както и да получава пари от тях по
всеки договор, в който е уговорено плащане в брой. Когато е предавал суми
по определен договор в офиса на дружеството, срещу предаването на сумата
не са му издавани някакви документи. Сумата по ПКО в размер на 5085 лв. е
получил от „Б.Б." ЕООД за доставка на асансьор. Всеки договор върви заедно
с номера на асансьора, по който е изготвен. В ПКО е посочил номер на
договора и асансьора. Печатите на дружеството стоят в офиса на фирмата.
Печатът на ПКО е поставен в офиса преди изготвяне на документа, на празна
бланка. Предаването на сумата станало пред обекта в гр. Варна, ул. Веселец.
За следващата сума е разписан ПКО, но е загубен.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са искове от ищеца в качеството му на изпълнител по
договор за изработка с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. І вр. чл. 266, ал. 1
вр. чл.258 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Съдът счита, че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение, на основание сключени Договор за проектиране,
производство, доставка и инсталиране от 13.04.2021 г. и Анекс към него от
6
13.04.2021 г..
Относно изправността на страните по договора: Съобразно
разпоредбата на чл.264, ал.1 ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме
извършената съгласно договора работа, а съобразно чл.266, ал.1 ЗЗД, същият
следва да заплати възнаграждението за приетата работа.
Както се изложи, претенцията се основава на твърдения за изпълнение
на възложетната работа в количествено, качествено и срочно отношение,
съответно за неизправност на ответника, поради неизпълнение на
задължениието за заплащане на извършените СМР, предмет на осъдителната
претенцията.
Не е спорно, че ищецът е изправна страна по договора, като работата е
приета от ответника без забележки; че задълженията по Фактура №
**********/19.04.2021г. на стойност 12 439.08 лв. с ДДС и Фактура №
***/13.07.2021г. на стойност 8 683.88 лв. с ДДС са погасени от възложителя.
Не е спорно, че след изплащане на горните суми, задължението по
договора е възлизало на 8 989.19 лева с вкл. ДДС.
Спорът между страните се свежда до това, платена ли е сумата 8 989.19
лева с вкл. ДДС.
Следователно, тъй като възложителят при приемане на работата не е
направил възражение по смисъла на чл.264, ал.2 ЗЗД, то работата следва да се
счита за приета съгласно чл.264, ал.3 ЗЗД. След установеното приемане на
работата, за поръчващия е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение за приетата работа - чл.266, ал.1 ЗЗД.
Относно дължимостта на процесната сума:
Проформа фактура № **************** от 08.10.2021г. е получена от
ответника. Ищецът е връчил на ответника и покана за доброволно
изпълнение. Едва в отговора на исковата молба, ответното дружество е
навело възражения за погасяване на сумата, чрез предаването й на служител
на ищцовото дружество.
Ответникът не се е противопоставил на ищеца по повод приетата
фактура. В случай на противопоставяне, ответникът е следвало да върне на
издателя фактурата, като му противопостави конкретни възражения по
сделката.
По отношение на направеното от ищеца възражение за липса на
представителна власт на лицето, подписало ПКО, съдът намира, че с оглед
събраните по делото доказателства, може да се направи извод за липсата на
представителна власт.
По делото не се установи сумата да е надлежно предадена на ищеца. Б.
С. не е бил упълномощен да получава суми от името на ищцовото дружество
по договора.
От заключението на вещото лице А. се установи, че печатът положен от
името на ищцовото дружество в Приходен касов ордер от 13.07.2021г. не е
идентичен с печатите на фирма „Т." ЕООД.
Отделно от горното приложение намира правилото на чл. 301 ТЗ.
Съгласно въведената с посочената разпоредба презумпция, извършените от
името на търговеца без представителна власт действия се считат потвърдени,
ако търговецът не се противопостави веднага след узнаването. Моментът на
узнаване следва да бъде преценен съобразно конкретния случай. В настоящия
7
казус, съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че
търговецът е узнал за предаване на сумата с връчване на отговора на исковата
молба и веднага е противопоставил на ответника конкретни възражения.
Всичко това установява по безсъмнен начин, че Б. С. не е действал като
представител на дружеството във връзка с договора от 13.04.2021г. и не е бил
надлежно упълномощен от управителя му.
Следва да се съобрази, че посоченият в ПКО номер на асансьор не
съответства на този, предмет на договора.
В заключение съдът приема, че по делото не се доказа предаване на
сумата, както и получаването й от ищеца.
Следователно, осъдителният иск се явява основателен в исковия размер.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД.
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се
намират в облигационни отношения по силата посочения в исковата молба
договор, на който се основава претенцията; обстоятелството, че се явява
изправна страна по същия, т.е. че е изпълнил поетите с него задължения,
наличието на акцесорно съглашение в договора, според което при забава в
изпълнение на едно или повече задължения по договора, неизправната страна
дължи заплащането на посочената в исковата молба сума в претендирания
размер.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си
задължения, или направените от него правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
Установи се наличието на главно задължение, както и постигната между
страните договореност за заплащане на неустойка за забава в размер на 0.1%
от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от нея.
Ответникът не е заплатил възнаграждението на падежа, уговорен между
страните.
Вещото лице Т. посочва размер на неустойката.
С оглед горното, съдът счете предявения иск за основателен в заявения
размер,.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски в настоящото исково производство и
обезпечителното производство. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР №
6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора
по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената
мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по
обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на
възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са
обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне.
Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по
отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по
обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС
разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на
8
бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в
останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са
разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния
изпълнител / в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т.
д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч.
т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016
г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/. Разноските в обезпечителното
производство, които следва да се възложат в тежест на ответника са както
следва: сумата от 1053.96 лв. с ДДС - адвокатски хонорар и сумата от 40 лв. –
държавна такса или общо 1093.96 лева.
Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора и
релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните в хода на
делото съдебно деловодни разноски до приключване на устните състезания по
него, подкрепено с ангажираните за целта доказателства, обуславят
основателност на искането в доказаните параметри, а именно: 409.57 лева
дължимата и заплатена държавна такса; 450 лева – депозит за вещи лица; 5
лева такса за СУ и 1505.95 лева с ДДС - платено възнаграждение за един
адвокат. Така разноските направени в настоящото производство, които следва
да се възложат в тежест на ответника възлизат на 2370.52 лева. Възражението
на ответника, направено по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът счете за
неоснователно при съобразяване на минималния размер на възнаграждението,
посочен в Наредба №1/09.07.2004г.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на "Т." ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, сумата от 8 989.19 лева /осем хиляди
деветстотин осемдесет и девет лева и деветнадесет стотинки/ с вкл. ДДС -
остатък от задължение по Договор за проектиране, производство, доставка и
инсталиране от 13.04.2021 г. и Анекс към него от 13.04.2021 г., за което е
издадена проформа фактура № **************** от 08.10.2021 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1 232.17 лева
/хиляда двеста тридесет и два лева и седемнадесет стотинки/ - неустойка
по чл. 2.9 от договора, за периода от 21.10.2021 г. до 19.01.2022 г., в размер на
5 % от общата стойност на договора, на основание чл. 79, ал. 1, пр. І вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Б.Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на "Т." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** сумата от 2370.52 лева, представляваща реализирани от
ищеца съдебно деловодни разноски под формата на заплатени държавни
такси; депозит за вещи лица и възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат при настоящото разглеждане на делото и сумата 1093.96 лева,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в
производството по обезпечаване на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10