Р
Е Ш Е Н И Е
София, 10.04.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и шести март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 1541/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от Л.С.Г.,
ЕГН **********, чрез адв. Л.Г. и адв. Р.П., със съдебен адрес:*** против ЗК „Л.И.“
АД, със седалище и адрес на управление:***, с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД
за сумата 90 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
претендирани пряко от застрахователя, ведно със законна лихва, считано от 06.02.2014
г., до окончателното изплащане и направените разноски по делото, в това число и
адвокатски хонорар.
В исковата молба се
твърди, че на 22.09.2013 г. около 12,00 часа
ищецът е претърпял тежко ПТП в качеството си на водач на мотоциклет марка
„Ямаха“, модел 125 ДТ, без регистрационен номер, с номер на рама 35 Е – 021750,
днижейки се по главен път през
с. Ямна в посока от центъра на селото към гр. Етрополе със скорост от 70 км.ч.
по прав хоризонтален пътен участък с добра видимост в светлата част на
денонощието, когато л.а. БМВ, модел 520И с рег.№ ********внезапно започва
маневра „обратен завой“ и се изнася на ляво към средата на пътното платно и по
този начин отнел предимството но ищеца, в резултат на което настъпил удар между
двете ППС. В резултат на удара,
мотоциклетистът паднал върху асфалта и поради тежките му наранявания на десен
долен крайник е бил откаран и приет по спешност за лечение в МБАЛ „С.М.“. В
болницата, ищецът претърпял оперативна интервенция за поставяне на пирон.
По-късно получил и усложнения, като се установила инфекция на петата и имало
сериозна опасност от ампутация на инфектираното място. Приеман е в болница и за
отстраняване на поставените пирон и плака.
Ищецът заявява, че от
катастрофата за него са останали трайни неблагоприятни последици, които, освен
че са намалили физическата му активност, са го принудили да напусне работа и са
му се отразили изключително негативно. Поради уврежданията си в момента на
подаване на исковата молба той е безработен.
По случая е образувано ДП № 117/2013 г. по описа на РУП –
Етрополе, по което е установена противоправността на деянието, извършено от
водача на л.а. БМВ.
Заявява, че за лекия автомобил, причинил катастрофата, е
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по
з.п. № 22113001100234/2013 г. със срок на валидност една година, считано от
15.04.2013 г. до 14.04.2014 г.
Представил е
писмени доказателства. Поискал е допускане на гласни доказателства и
назначаване на съдебномедицинска и автотехническа експертизи.
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан,
с всички законни последици, включително и направените разноски по списък.
Ответникът оспорва предявените искове изцяло по основание
и размер. Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Оспорва механизма на ПТП и наличието на причинно
следствена връзка с претендираните вреди.
Оспорва твърдението, че в резултата на процесното ПТП за
ищеца са възникнали описаните в исковата молба като вид и характер вреди.
Оспорва вината на водача на л.а. БМВ – Е.С.М.за
настъпване на вредоносния резултата.
Прави и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултата от страна на ищеца.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на
неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондира с принципа за
справедливост, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
Оспорва претенцията за законна лихва, както и началния
момент на изпадане в забава.
Представил е писмени доказателства. Поставила е въпроси към автотехническата експертизи.
В хода по
същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Претендира направените
разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 90 000 лв., ведно
със законните последици.
Между
страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че на 22.09.2013 г. около 12,00 часа
е станало тежко ПТП между ищеца, в качеството му на водач на
мотоциклет марка „Ямаха“, модел 125 ДТ, без регистрационен номер, с номер на
рама 35 Е – 021750, днижещ се
по главен път през с. Ямна в посока от центъра на селото към гр. Етрополе със
скорост от 70 км.ч. по прав хоризонтален пътен участък с добра видимост в
светлата част на денонощието и,
л.а. БМВ, модел 520И с рег.№ ********, който внезапно е започтал маневра „обратен
завой“, изнасяйки се на ляво към средата
на пътното платно, като е отнел предимството но ищеца, и в рузултат е настъпил удар между двете превозни средства. При ПТП е пострадал ищецът, като управляващ мотоциклета и е
получил телесни увреждания.
По случая е образувано ДП № 117/2013 г. по описа
на РУП – Етрополе, което е
прекратено с Постановление от 20.01.2014 г. на РП Етрополе по пр.пр. 480/2013
г. на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1, вл. Чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК. Вр.
чл. 343, ал. 2 НК.
По делото е прието за безспорно установено, че за лекия
автомобил, причинил катастрофата, е сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност” с ответното дружество по з.п. № 22113001100234/2013 г. със срок на
валидност една година, считано от 15.04.2013 г. до 14.04.2014 г.
Спорът между страните
се свежда до наличието на описаните в исковата молба телесни повреди и причинно
– следсвената връзка между ПТП и тях, наличието на съпричиняване от страна на пострадалата
и размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен
с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.
В хода на делото
е изслушано и прието заключение по назначената САТЕ, която съдът кредитира като
безпротиворечива и съответстваща с оригиналния доказателствен материал, от която се установява, че механизмът на ПТП от 28.04.2016 г. е следният: На
22.09.2013 г. л.а. БМВ, модел 520И с
рег.№ ********с водач Е.С.М.се
движи по пътя с. Ямна с посока към гр. Етрополе. В зоната на железобетонен
стълб вляво на пътя водачът предприема обратен завой. В същото време и в същата
посока към гр. Етрополе се движи мотоциклет марка
„Ямаха“, модел 125 ДТ, без регистрационен номер, с номер на рама 35 Е – 021750, управляван от ищеца. Мотоциклетистът изнася мотора
наляво, но се осъществява удар между двете МПС-та. Ударът настъпва около края
на следата от автомобилна гума, с предна част на мотоциклета в предна лява част
на лекия автомобил. Мотоциклетистът пада и допълнително отива наляво. В
резултат на удара са и получените и описани в заключението на СМЕ увреждания на
ищеца. Според вещото лице може да се приеме, че скоростта на мотоциклетиста е
била 65 км/ч, а тази на л.а. – 5 – 8
км/ч. Причините за настъпване на ПТП са субективни – извършване на маневра
„обратен завой“ при недостатъчна ширина на платното за движение и
непропускането от страна на водача на л.а. отляво движещото се пътно превозно
средство. Според отразеното в експертизата мястото на удара е на около 3 м.
след железобетонен стълб, намиращ се в ляво от пътя с. Ямна – гр. Етрополе..
Участъкът на пътя е прав, в границите на населеното място, липсва хоризонтална
маркировка. Опасната зона за спиране е 56 м., а отстоянието на мотоциклета до
мястото на удара – 23 м., което води до невъзможност за избягване на удара от
страна на мотоциклетиста и чрез заобикаляне. Експертът потвърждава, че
мотоциклетът не е имал регистрационен номер.
От назначената и
неоспорена от страните по делото СМЕ, която съдът кредитира като
безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, се
установява, че в резултат на претърпяното ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: счупване на дясната подбедрица, което е довело до
трайно затруднение на движенията на десния крак за период от година и три
месеца. Касае се за многофрагментарно счупване на двете кости на подбедрицата,
което е наложило и извършването на кръвна репозиция с метална остеосинтеза.
Експертизата е описала лечението на ищеца: на 22.09.2013 г. десният крак а
ищеца е бил поставен на директна скелетна екстензия през петната кост, на
23.09.203 г. е извършена кръвна репозиция на счупването на дясната подбедрица с
метална остеосинтеза, до следващата хоспитализация са извършвани некректомии в
областта на дясната пета и превръзки, на 11.02.2014 г. оперативно е извършено
отстраняване на монтирани уреди от тибия в дясно, на 09.10.2014 г. е извършена
операция, при която е екстрахиран статичният винт от проксималната редица на
металната остеосинтеза, на 09.12.2016 г.п ищецът е опериран за отстраняване
изцяло на металната остеосинтеза, а, поради наличието на остеолитична зона с
костен дефицит 2 х 2 см., е направена автоостеопластика с автоспонгиозни
присадъци. Възстановителният период е бил около три години и шест месеца, като
през по – голямата част от него придвижването е ставало с помощни средства –
патерици.През цялото време, според вещото лице, ищецът е търпял болки и
страдания, особено силни през периодите на оперативно лечение. Към настоящия
момент движенията в дясната колянна става не са възстановени в пълен обем, а,
като резултат от прекарания възпалителен процес в областта на дясната петна
кост, там е наличен костен дефект – деформация, покрита с кожа.
По искане на ищеца
и с оглед доказване на претърпените неимуществени вреди по делото е разпитана
свидетелката В. Г., съпруга на ищеца. В показанията си тя заяви, че го е видяла
веднага след катастрофата, в Спешното отделение на болницата в гр. Етрополе.
Пишял е от болка. Транспортирали са го с линека до София, защото се е наложила
операция. Счупването е било под коляното. В София в болницата са му направили
екстензия, имал е усложнения, петата му не е искала да зарасне. Престоял е в
болницата една седмица, след това са го закарали в къщи, където лечението му е
продължило, както и силните му болки, не е можел да става от леглото, а болките
са продължили 2 -3 месеца, бил е на силни обезболяващи, имал е нужда от чужда
помощ за тоалетна, къпане. За него са се грижили съпругата му и майка му. На
петата е имал загуба на месо, може би шест месеца е продължило лечението и тя
се е възстановила сама. Няколко пъти е влизал в болница за изваждане на
болтовете, като пълно възстановяване още няма. С патерици е ходил около 5 – 6
месеца и не е стъпвал на крака. Имал е притеснения, че не може да се грижи за
детето си, станал е мълчалив. Заявява, че ищецът е спрял работа като барман.
Понастоящем от една година работи като автомонтьор.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни
доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие
настъпилото на 22.09.2016 г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е причинил катастрофата.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.Съгласно
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ увреденият,
спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко
от застрахователя.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи при условията на
кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както
на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно
основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай по безспорен начин се
установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Съдът намира, че
конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при
непозволено увреждане се определя от
съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищеца.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случаи, съобразени с конкретния.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищеца са причинени телесни увреждания, чиито характер и
интензитет е доказан с приетите доказателства – свидетелски показания и
съдебномедицинска експертиза. Възстановителният период е бил около три години и
шест месеца, като през по – голямата част от него придвижването е ставало с
помощни средства – патерици.През цялото време, според вещото лице, ищецът е
търпял болки и страдания, особено силни през периодите на оперативно лечение, а
най – интензивни, според показанията на разпитаната свидетелка – през първите
три месеца. Към настоящия момент движенията в дясната колянна става не са
възстановени в пълен обем, а, като резултат от прекарания възпалителен процес в
областта на дясната петна кост, там е наличен костен дефект – деформация,
покрита с кожа. Прогнозата не е много оптимистична.
В хода на делото
бяха ангажирана доказателства в подкрепа на възражението на ответника за съпричиняване
от страна на вредоносния резултат. Доказа се от вещото лице СТЕ – и това не се
оспорва от страните, че ищецът управлявал мотоциклета със скорост 65 км/ч, при
разрешена скорост в населеното място 50 км/ч. С оглед на това съдът приема
съпричиняване в размер 10 %.
С оглед приетото съпричиняване, като
съобрази всички обстоятелства по делото, съдът намира, че исковете са доказани по
основание, а по отношение размера им да бъде взето пред вид приетото съпричиняване от страна на ищеца от 10 %
и да бъде
приложена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – за определянето им по
справедливост от съда.
Според приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесни увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено, прогнозата за възстановяване на пострадалия,
причинените морални страдания, възрастта на
ищцата
и пр.
Като съобрази описаните по-горе и
доказани увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и
емоционални болки и страдания на ищцата, техния вид, интензитет и
продължителност, вида и тежестта на уврежданията и последиците от тях, както и възрастта на ищеца и приложи принципа
за справедливост, ккато и
наличието на съпричиняване, съдът намира, че
обезщетение в размер на 81 000
лева би било адекватна обезвреда на претърпените и доказани в производството
неимуществени вреди.
По отношение на претенцията за
присъждане на законна лихва, съдът приема, че при задължение за непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на
настъпване на увреждането, съгласно разпоредбите на чл.86 и чл.84, ал.3 от ЗЗД.
В настоящия случай съдът следва да присъди лихва върху
обезщетението така, както е поискана – считано от 06.02.2014 г. до окончателното
изплащане на сумите.
С оглед
изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан за сумата
81 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 06.02.2014 г. до окончателното
изплащане на сумите.
При уважаване на
иска в посочения по – горе размер на поверениците на ищеца -
адв. Л.Г. и адв. Р.П., със съдебен адрес:*** следва да бъде присъдена сумата 2 960 лв. на основание
чл. 38 ЗА.
С оглед изхода на
делото и частичното отхвърляне на иска на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за експертиза и ю.к. възнаграждение по компенсация в размер 31 лв.
Тъй
като ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса, ответното дружество на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъдено за заплати по сметка на СГС сумата 3 240 лв. – държавна такса, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК
„Л.И.“ АД, със седалище и адрес на управление:***, да заплатаи на Л.С.Г., ЕГН **********,
чрез адв. Л.Г. и адв. Р.П., със съдебен адрес:***,
на основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./и чл. 86 ЗЗД сумата 81 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от
застрахователя, ведно със законна лихва, считано от 06.02.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер от 90 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД да заплати на адв. Л.Г. и адв. Р.П., със
съдебен адрес:*** - сумата 2 960
лв. на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата
в размер 3 240 лв. –
представляваща държавна такса, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА
Л.С.Г. да заплати ЗК „Л.И.“ АД разноски по компенсация в размер 31 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: