РЕШЕНИЕ № 922

 

гр. Бургас, 19.04.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 649/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „Консулт-инженеринг-М“ ООД, ЕИК ..., със седалище гр. Бургас, против Т.И.П. и С.И.К., двете със съдебен адрес ***, с която претендира приемане за установено, че, на основание договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 30, т. ІІ, н. д. № 192/14.08.2007 год. на нотариус рег. № 460, възоснова който е съставен констативен Нотариален акт № 119/08.10.2013 год., н. д. № 109/2014 год. на пом. нот. по заместване при нотариус рег. № 278, а в условие на евентуалност – на основание давностно владение през периода 29.09.2004-25.01.2018 год., ищецът е едноличен собственик на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ....; адрес – гр. Бургас, ул. „..  ..“ № ....; площ – 13.10 кв. м.; начин на трайно ползване – за офис; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Искът е уточнен с писмени молби от 15.05. и 01.08.2018 год.

Правното основание на предявения положителен установителен иск е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 524, ГПК.

Видно от определението от 11.01.2018 год. по чл. 524, ГПК, постановено по приложеното ч. гр. д. № 3873/2017 год. на БсРС, ищецът е легитимиран като трето лице по въвод във владение в процесния офис – по висящото изп. д. № .... Взискател за предаване владението на процесната стая е само ответникът С.К.. Въпреки това, съдът намира, че предявеният иск е допустим и по отношение втория ответник – Т.П., която е оспорила легитимацията на ищеца като едноличен собственик на процесното помещение, т. е. налице е спор за материално право, който следва да бъде разрешен срещу посочените от ищеца двама ответници.

Съдът не споделя становището на ответниците за недопустимост на иска поради незасягане правото на собственост на ищеца върху процесната стая. Ответниците въвеждат насрещна своя собственическа претенция – те се позовават на притежавана идеална част от цялата сграда, т. е. и на идеална част от процесния обект от нея, който обект ищецът сочи като своя еднолична собственост. Предвид изложеното, налице е спор за материално право, а искът е допустим съгл. мотивите, изложени в Решение № 167/16 от 06.02.2017 год. по гр. д. № 535/2016 год. на ВКС.

Ответниците оспорват иска, молят за отхвърлянето му и за присъждане на деловодните разноски; ангажират доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от данните по делото, с договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 198/29.09.2004 год. на нотариус рег. № 396, продавачът „...“ АД е прехвърлил на „Консулт-Инженеринг“ ЕООД, рег. по ф. д. № 2227/1998 год. на БсОС, правото си на собственост върху стая № 10, с площ от 13.10 кв. м., описана като самостоятелен обект в пететажната масивна жилищна сграда в гр. Бургас, ул. „..... Впоследствие, правото на собственост върху същата стая е прехвърлено в полза на купувача А.. С.. – с договор, сключен с Нотариален акт № 120/27.03.2006 год., н. д. № 93/2006 год. на нотариус рег. № 257. Ищецът твърди, че е легитимиран като собственик на процесната стая № 10, отразена в КККР на гр. Бургас като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..., на основание договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 30/14.08.2007 год., н. д. № 192/2007 год. на нотариус рег. № 460.

Ответниците оспорват легитимацията на ищеца като собственик на процесната стая; навеждат собственически права върху идеални части от цялата сграда, признати им по реда на ЗВСВНМСА и ЗОСОИ, съгласно решенията по гр. д. № 37/1993 год. на БсРС и адм. д. № 989/1998 год. на БсОС. Видно от представената обезпечителна заповед, издадена по адм. д. № 989/1998 год., на 27.07.2000 год. е била вписана възбрана върху сградата, по повод жалбата и искането за обезщетяване на С.К. и Т.П..

По делото няма данни съсобствеността върху сградата на ул. „...., или върху самостоятелните обекти в нея да е прекратена чрез делба или друг способ. Разпределението на ползването на постройката – чл. 32, ал. 2, ЗС, извършено с решение на ВКС по гр. д. № 925/2011 год., не прекратява съсобствеността върху сградата и, или самостоятелните обекти в нея. В производството за разпределение на ползването страна е бил и съсобственикът ЕТ „Ж. М. – Консултинг-Инженеринг – Ж.. М..”, чието предприятие е придобито от ищеца по настоящото дело – съгл. решение от 16.05.2006 год. на БсОС (л. 52 по описа на делото); няма данни приобретателят на предприятието да е конституиран по реда на чл. 120, ГПК (отм.). Цитираното решение на ВКС е поставено преди приемане на т. 1 от Тълкувателно решение № 13/2012 год. от 10.04.2013 год., поради което няма данни процесната сделка, от която ищецът черпи правото си в настоящото дело, да е била предмет на разглеждане в делото по чл. 32, ЗС (чрез възражение или иск), съотв. по нея да е формирана сила на пресъдено нещо, затова няма пречка настоящият съд да разгледа претенцията по същество. Съдът намира, че всеки от двамата ответници е легитимиран като собственик на 11.085 % ид. ч. от процесния офис, като част от масивната 5-етажна постройка, на основание реституция, призната с цитираните по-горе административни дела на БсРС и БсОС. Ищецът не е оспорил законосъобразността на реституционното производство, по което не е бил страна, поради което настоящият съдебен състав е обвързан от признатата легитимация на ответниците като съсобственици в сградата с посочената квота (чл. 17, ал. 2, ГПК). Признатото по реституция право на собственост върху идеална част от постройката се разпростира и върху всеки от обектите в нея, в т. ч. и върху спорната стая 10. Това право на собственост на двете ответници е било защитено и чрез вписаната възбрана на 27.07.2000 год., която изключва противопоставимостта по отношение действителния собственик на всички извършени след вписването на възбраната разпоредителни действия. В разглеждания казус възбраната изключва възможността на валидно разпореждане от трето лице със съдебно признатите притежавани от ответниците общо 22.17 % ид. ч. от собствеността върху стая 10. Към момента на вписване на възбраната не са били приети КККР на гр. Бургас, поради което липсата на валиден идентификатор на стая 10 не изключва защитното действие на възбраната.

По отношение горницата на правото на собственост върху процесния имот – над 22.17 % ид. ч., съдът намира, че към настоящия момент неин собственик е ищцовото ООД, на основание договора за покупко-продажба от 14.08.2007 год. (НА № 30). В тази насока съдът се съобразява с обвързващото и легитимиращото действие на нотариалните удостоверявания на правото на собственост в полза на първоначалния собственик – „Химимпорт“ АД, и на последващите прехвърлители и приобретатели, като последен от тях е ищецът-купувач. Доказателствената тежест за отричане придобитата от ищеца 77.83 % ид. ч. от имота се носи от ответниците, които следва да установят свои права за посочената квота, противопоставими на тези на купувача-ООД, или да опровергаят фактите, обуславящи придобивното основание в нотариалните актове, на които се позовава ищецът, респ. да докажат, че правото на собственост на ищеца се е погасило или е било прехвърлено на трето лице – 11/2012-2013-ОСГК на ВКС. Изложеното означава, че за да отпадне легитимиращото действие на нотариалния акт, легитимиращ ищеца като купувач, е необходимо да се докаже, че този правен субект не е бил или е престанал да бъде собственик на 77.83 % ид. ч. от вещта. Такова главно и пълно доказване не е проведено от ответниците, поради което съдът намира, че не е надлежно отречено вещно-правното действие на договора за покупко-продажба от 14.08.2007 год., легитимиращ ищеца като приобретател на 77.83 % ид. ч. от имота. Вписаната възбрана също няма действие по отношение тази горница, тъй като ползващите се от вписването С.К. и Т.П. не са собственици на дял над 22,17 % ид. ч.

Предвид частичната неоснователност на иска на предявеното първо, деривативно основание съдът дължи произнасяне по претенцията за придобиване от ищеца по давност на собствеността върху остатъчната 22.17 % ид. ч. от процесния офис. Събраните по делото доказателства обосновават извода, че такава давност в полза на ищеца не е изтекла. Делото не съдържа данни за манифестиране намерението на ищеца-ООД за своене на посочената идеална част от имота, вкл. чрез промяна на държането във владение, или в отричане правото на собственост на Т.И. и С.К.. Тяхното право на собственост е установено в производството по чл. 32, ЗС, т. е. то е било известно на управителя на ищеца – Ж.. М.., за да манифестира и адресира собственическото си отношение към съсобствениците-ответници. На следващо място, по делото липсват и данни, че ищецът е владял процесната стая непрекъснато и несмущавано през периода 29.09.2004-25.01.2018 год. Показанията си свид. Д.. се отнасят за период до 1999 год., т. е. извън рамките на твърдяната давност, а посещенията й след 1999-а са свързани със стая на 3-ия етаж на сградата, докато процесният офис е разположен на 2-ия.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е частично основателен и следва да бъде уважен за 77.83 % ид. ч. от спорния офис, а отхвърлен за горницата му от общо 22.17 % ид. ч., придобита в равни части от ответниците.

Частичната основателност на предявения иск налага уважаване молбите на страните за присъждане направените по делото разноски в съответен размер – 110 лева за ищеца, 76,50 лева за ответника С.К., съобразен с представения от нея списък по чл. 80, ГПК, и 55,43 лева за ответника Т.П. (чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 524, ГПК, по отношение Т.И.П., ЕГН **********, с адрес ***3, и С.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, че „Консулт-инженеринг-М“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „... ..“ № ...., на основание договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 30/14.08.2007 год., т. ІІ, н. д. № 192/2007 год. на нотариус рег. № 460, е собственик на 77.83 % ид. ч. от следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ..., който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ...; адрес – гр. Бургас, ул. „.. ...; площ – 13.10 кв. м.; начин на трайно ползване – за офис; брой нива на обекта – 1; прилежащи части: 1.672 % ид. ч., 0.151 % ид. ч. от общото помещение на партера – фотоателие; съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – ..., под обекта – .... над обекта – ..., както и на съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, И ОТХВЪРЛЯ иска в частта му за установяване легитимацията на ищеца като собственик на 22.17 % ид. ч. от описания самостоятелен обект в сграда.

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал. 1 и чл. 524, ГПК на „Консулт-инженеринг-М“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „...., за приемане за установено по отношение ответниците Т.И.П., ЕГН **********, с адрес ***3, и С.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, че ищецът, на основание придобивна давност, изтекла през периода 29.09.2004-25.01.2018 год., е собственик на 22.17 % ид. ч. от следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ..., който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ....; адрес – гр. Бургас, ул. „....; площ – 13.10 кв. м.; начин на трайно ползване – за офис; брой нива на обекта – 1; прилежащи части: 1.672 % ид. ч., 0.151 % ид. ч. от общото помещение на партера – фотоателие; съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – ...., под обекта – ..., над обекта – ..., както и на съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.

 

УКАЗВА задължението на страните за отбелязване на крайния съдебен акт по настоящото дело в Службата по вписванията при БсРС, след влизането му в законна сила.

 

ОСЪЖДА Т.И.П., ЕГН **********, с адрес ***3, и С.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплатят на „Консулт-инженеринг-М“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „..., деловодни разноски в размер от 110 лева.

 

ОСЪЖДА „Консулт-инженеринг-М“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „.... на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на С.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 76,50 лева.

 

ОСЪЖДА „Консулт-инженеринг-М“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „......., на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на Т.И.П., ЕГН **********, с адрес ***3, деловодни разноски в размер от 55,43 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ