О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 2502 Година 2019,
19.12 град
Бургас
Бургаският
окръжен съд,ІІ-ро Гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На
осемнадесети декември година две хиляди и деветнадесета
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
като разгледа докладваното от
съдията В. Камбурова
въззивно гражданско дело № 1909
по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е жалба вх.№9624 от 25.11.2019г.
подадена от Е.А.Р. ***, длъжник по
изп.д.№20177030400245 по описа на ЧСИ Георги Михалев с рег.№703, против
Постановление изх.№12467/21.11.2019г., с което е отказано прекратяването на
изп.д.№ 20177030400245.
С жалбата се изразява недоволство от
отказа бъде прекратено изпълнителното производство. Жалбоподателят посочва, че
единственото изпълнително действие е наложената възбрана от дата 21.03.2017г.
Следващите извършени от ЧСИ действия са запори, но нито едни от тях не бил
валидно изпълнително действие поради липса на предмет. Също така посочва, че в
проведеното съдебно производство по чл.448, ал.1 ГПК е установено, че длъжникът
няма имущество за покриване разноските по изпълнението, както и че към момента
на искането за налагане на запор в „БАНКА ДСК“ вече е бил изтекъл двегодишния
срок от последното валидно изпълнително действие. Моли за отмяна на обжалвания
отказ за прекратяване. С допълнителна молба представя протокол от 27.12.2017г.
В срок е постъпило възражение от Т.Д.Д.,
взискател, чрез адв. Божилова-Арабова, с което изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Георги
Михалев излага хронология на извършените по делото изпълнителни действия. Счита
жалбата за неоснователна. Изпраща копие на изп.д.№ 20177030400245 .
Съобразно нормата на чл.435, ал.2,
т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре,
прекрати или приключи изпълнителното прекратяването на принудителното
изпълнение. Жалбата, с която е сезиран съда е подадена от длъжник в посочената
хипотеза, в предвидения в чл.436, ал.1 от ГПК срок, поради което е допустима за
разглеждане по същество.
Изпълнителното производството е
образувано по молба на Т.Д.Д. въз основа на издаден в негова полза изпълнителен
лист от 12.01.2017г. от СРС по НЧХД №9917/2015 по описа на СРС срещу Е.А.Р. за
сумата от 2500 лв., представляващи разноски по делото, както и за 5 лв. д.
такса за издаване на изпълнителен лист. С молбата е възложено на ЧСИ проучване
на имущественото състояние на длъжника на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ.
Изпратена е покана за доброволно
изпълнение до длъжника, за което е съставен протокол, че на 10.03.2017г. и
20.03.2017г. е проведен разговор по телефона от ЧСИ с длъжника, като е
отразено, че тя е запозната с изпълнителното дело и е заявила, че няма да плати
задължението. ЧСИ е приел, че на основание чл.42, ал.3 ГПК последната е
уведомена.
Извършена е справка за наличие на банкови
сметки на длъжника във всички банки, както и такава за притежавани от
длъжника превозни средства.
На 22.03.2017г. е вписана възбрана
върху ½ ид.ч. от недвижим имот, собственост на длъжника.
С писмо от 27.11.2017г. от ЦКБ ЧСИ е
уведомен, че във връзка със запорно съобщение от 09.11.2017г. сметка с титуляр Е.Р.,
без авоари, е запорирана до пълния размер на дължимата сума-3800,45 лв.
С писмо от 21.11.2017г. от ОББ ЧСИ е
уведомен, че във връзка със запорно съобщение от 09.11.2017г. признават за
основателно вземането, върху което е наложен запор и блокират сметката.
На 28.05.2019г. е депозирана молба
от взискателя с искане да бъде извършен опис на движими вещи, който е насрочен
за 23.07.2019г. от 11,30 ч.
На 19.07.2019г. е изпратено запорно съобщение до „БАНКА ДСК“ ЕАД.
Жалбата е неоснователна.
Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
В доктрината и съдебна практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. В този смисъл са дадените задължителни
разяснения в т.8 на ТР №2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК.
В конкретния случай не може да се приеме, че е
настъпила перемпция. Давността се прекъсва с предприемане на кое да е
изпълнителното действие в рамките на изпълнителния способ и започва да тече
нова давност. В случая предприемането е било, както на основание възлагане
съгласно чл.18 ЗЧСИ, обективирано в молбата за образуване на изпълнителното
производство, така и с нарочна молба, подадена от взискателя-28.05.2019г., а
изпълнително дело е образувано на 01.03.2017г. Със запорирането на сметка в ЦКБ
на 27.11.2017г. е започнал да тече нов давностен срок и преди да изтече, на
28.05.2019г. е бил прекъснат с подадената от взискателя молба за извършване на опис на движими вещи,
собствени на длъжника, като е насрочен опис на движими вещи. Както е посочено в
цитираното ТР №2/2013 от 26.06.2015г. на
ВКС, ОСГТК, т.10, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно-с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. В случая взискателят не е
бездействал в продължение на две години, поради което не е настъпила перемпция.
Във връзка с наведените в жалбата
доводи, че налаганите запори са без предмет следва да се посочи, че основно
правило е, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.
Обстоятелството, че длъжникът поддържа сметки без авоари не може бъде аргумент
в негова полза и по-конкретно да обоснове извод, че наложения запор няма предмет.
Жалбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№9624 от 25.11.2019г. подадена от
Е.А.Р. ***, длъжник по изп.д.№20177030400245 по описа на ЧСИ Георги
Михалев с рег.№703, против Постановление изх.№12467/21.11.2019г., с което е
отказано прекратяването на изп.д.№ 20177030400245 на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: