Р Е Ш Е Н И Е
№: 69 20.05.2009г. гр.Царево,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен състав
На тринадесети май, две хиляди и девета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:…Р.Й.
Членове:......................................
Съдебни заседатели:.................
Секретар: Н.С.
Прокурор:
като разгледа докладваното от Р.Й.
н.а.х.дело № 353 по описа за 2009год., за да се
произнесе взе пред вид следното:
Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.К.Я. ***, ЕГН-**********, срещу наказателно постановление № 12 от 06.03.2009г. на директора на Държавно горско стопанство гр.Царево (съкр. ДГС-Царево).
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено. В нея жалбоподателят твърди, че не е извършил посоченото в постановлението нарушение. Освен това срещу него са издадени още две наказателни постановления, които са необжалваеми поради наложения размер на наказанията. Твърди се, че всички актове и постановления са издадени тенденциозно, тъй като установителите на нарушението са освен колеги и в близки родствени отношения (за последното твърдения жалбоподателя не сочи доказателства).
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа жалбата и иска цялостна отмяна на наказателното постановление. Значително се доразвиват доводите за това, като се твърди, че е нарушена процедурата по съставяне и връчването на акта, налице са противоречия в показанията на установителите на нарушението и не е налице визирания състав на административно нарушение.
За ответника – ДГС-Царево, се явява юрисконсулт, който поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.
По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитани са актосъставителя Я.Р., свидетелите по акта Д.Г. и Д.Б., както и доведения от жалбоподателя свидетел Сребрин Пейчев.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
На 24.01.2009г.
актосъставителят Я.Р. и свидетелят Д.Г., двамата служители на ДГС-Царево, били
изпратени на проверка в района на гр.Ахтопол. Към 8.30 часа двамата се срещнали
в местността „Дренчето” в държавния горски фонд, която се намирала между
гр.Ахтопол и с.Бродилово и към 9.30 часа в м.”Колът” проверяващите видели
пресни следи от гумите на автомобил, както и преди това чули шум от движението
на автомобил. Продължили след следите, които ги отвели в м.”Палихората”, където
към 10.30 часа се натъкнали на паркиран високо- проходим джип марка „Тойота”,
за когото знаели, че е на жалбоподателя (вж. показанията на св.Г.).
Проверяващите оставили своя служебен автомобил Лада Нива на около 500м. от
мястото, тъй като било много кално и не можели да се придвижват с него. За открития автомобил актосъставителят Р.
незабавно сигнализирал по телефона на дежурния патрул към ДГС-Царево, който
тръгнал към мястото на инцидента. Към 12.00 часа служителите от патрула се
обадили на Р., че не могат да се ориентират и да намерят мястото. Тогава Р. изпратил
подчинения си св.Г. да ги доведе. След като Г. тръгнал и се отдалечил на около
Не е спорно по делото, че както проверяващите, така и жалбоподателят, са местни хора, познават се по между си, актосъставителят знаел, че Я. е ловец, а В.Я. от своя страна знаел, че Р. *** (в тази връзка вж. както показанията на Р., така и обясненията на жалбоподателя). Това било видяно от св.Г., който бил на близко разстояние от двамата. Г. видял, че Я. носи ловно оръжие и когато жалбоподателят приближил до Р., свалил от рамото си пушката и се засилил към актосъставителя. Г. не видял момента на бутането, но видял, че Р. е паднал на земята, а Я. се качил на автомобила си и потеглил. След това Р. се хванал за врата на автомобила на Я. с цел да го спре, но жалбоподателят не се съобразил с нареждането на проверяващия и заминал. После св.Г. отишъл и намерил изпратения патрул от ДГС-Царево, в състава на който освен служители на лесничейството, бил и полицейски служител. Със служебния автомобил Лада Нива, св.Г. и полицаят се опитали да пресрещнат жалбоподателя в м.”Церът”, но не успели.
По-късно същия ден Р. и Г. видели жалбоподателя Я. да седи на маса с други ловци в района на железния мост на река Велека. Според показанията на св.Пейчев, ловците от ловната дружина в гр.Ахтопол имали обичай да се събират след лов и да се черпят. Ловците от дружината имали уговорка жалбоподателят да отиде в района на м.”Трудовашката чешма”, която се намира в близост до м.”Палихората”, тъй като неговия джип бил проходим. Жалбоподателят явно е ходил в този район, защото казал на другите ловци, че пътя не е проходим, поради което ловците решили да се съберат в района на железния мост на река Велека, който бил на асфалтовия път.
Жалбоподателят не оспорва, че е бил в м.”Палихората” при проверката, но твърди, че при срещата им с Я.Р., последният само го е питал къде ходи, без да му поиска документи, след което се е прибрал в дома си, а впоследствие отишъл на сбирката с другите ловци. Жалбоподателят твърди, че е носел със себе си разрешително за лов, но то не му е било поискано от актосъставителя. Това разрешително е представено по делото, но то касае разрешение за индивидуален лов на прелетен дивеч в ловностопанския район на гр.Ахтопол, който е предоставен от ДГС на ловното сдружение по чл.30, ал.1 от ЗЛОД. Затова и разрешителното е подписано само от председателя на дружината, т.е. то представлява разрешително по чл.85 от ППЗЛОД. Жалбоподателят обаче е пребивавал не в ловностопанския район на дружината, а в държавния горски фонд и със сглобено ловно оръжие, което е ловуване по смисъла на чл.43, ал.3 от ЗЛОД. В тази връзка той е следвало да притежава разрешително по чл.81 от ППЗЛОД. В тази връзка съдът намира, че именно защото не е притежавал разрешително за лов за това място, В.Я. е блъснал Р., съборил на земята и избягал.
Във връзка с констатираното нарушение, В.Я. бил поканен да се яви в ДГС-Царево за съставянето на акт. Той се явил на 06.02.2009г., на след като разбрал, че срещу него ще бъде издаден акт за установяване на административно нарушение направил скандал на служителите и напуснал сградата на ДГС-Царево. В тази връзка актосъставителят законосъобразно на осн. чл.40, ал.2 ЗАНН, съставил срещу жалбоподателя акта в негово отсъствие. Актът бил връчен, съгласно изискването на чл.43, ал.4 от ЗАНН, от общинската администрация, като жалбоподателят е положил своя подпис в него на 24.02.2009г. В акта като състав на нарушение е посочено, че жалбоподателят на 24.01.2009г. в м.”Палихората”, землището на гр.Ахтопол „Ловува, като се движи със сглобено и извадено от калъф оръжие без писмено разрешително за ловуване.
Въз основа на така съставения акт, директорът на ДГС-Царево е издал атакуваното Наказателно постановление № 12 от 06.03.2009г., с което е наложил на жалбоподателя на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД глоба в размер на 400лв. и на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД е лишил жалбоподателя от право на лов за срок от три години. Нарушението е квалифицирано по чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча с фактически състав описан по същия начин както в акта.
Това наказателно постановление е било връчено на жалбоподателя чрез писмо с обратна разписка на 11.03.2009г. За жалбата обаче, не може да се установи кога е подадена, поради което следва да се приеме, че тя е подадена в законовия срок за обжалване.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя Р. и свидетелите Г. и Пейчев, както и от обясненията на жалбоподателя. Показанията на Р. и Г. съдът кредитира изцяло, тъй като по делото не се доказаха твърденията на жалбоподателя те да са в някакви роднински отношения. Показанията на свидетеля Пейчев съдът кредитира частично заради по-малката им относимост към главния факт – все пак Пейчев не е присъствал на местопроизшествието. Обясненията на жалбоподателя също следва да се кредитират частично, тъй като от писмените доказателства по делото се установи, че той в действителност не е притежавал разрешително за мястото където е ловувал. Показанията на първата група свидетели са от съществено значение и допринасят за изясняването на фактическата обстановка по делото, досежно събитията непосредствено предшестващи и последващи извършването на деянието, установяват отделни елементи от състава на нарушението – времето за неговото осъществяване, мястото, начина по който е извършено, предмета и неговото авторство. Показанията им са логични, последователни, кореспондират по между си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира. Обстоятелството, че при депозирането им в съдебно заседание, същите не си спомнят някои подробности и детайли, които са записали в представените по делото доклади, констатирането на известни противоречия, не внася съмнение в тяхната правдивост и достоверност и не намалява тяхната доказателствена стойност. Обяснението за тези констатации е изминалия период от време от дата на извършване на нарушението до разпита им пред съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Приема се, че жалбата е подадена в срок и от надлежно лице посочено като нарушител, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество обаче, същата се явява неоснователна.
Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно.
В конкретния казус съдът съобрази следното:
От събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят е ловувал без писмено разрешително за ловуване на територията на държавния горски фонд. Актосъставителят и свидетелят Г. лично са видели жалбоподателя със сглобено и извадено от калъф оръжие, след като са проследили автомобила му и след това са го изчаквали около час и половина. След залавянето, жалбоподателят Я. не се подчинил на заповедта на проверяващия Р. да представи документите си, а се държал изключително арогантно, като блъснал Р. и го съборил на земята. Това негово арогантно поведение е продължило и при съставянето на акта, за което свидетелства и св.Б..
При това положение съдът приема, че жалбоподателят е извършил посоченото в акта и наказателното постановление административно нарушение, а именно – ловувал е без писмено разрешително за ловуване.
При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Актът е съставен в изискуемия срок и е надлежно подписан от съставителя, свидетеля и нарушителя. Наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити. Наложените наказания са в размерите, предвидени в закона за такова нарушение – след изменението на ЗЛОД в ДВ, бр.91 от 2008г. лишаването от право на лов е в твърд размер – три години, като наказващият орган законосъобразно е преценил, с оглед арогантното поведение на жалбоподателя, че следва да му наложи глобата в предвидения от закона максимум – 400лв.
В горния ред на правните съждения съдът трябва да счете наказателното постановление за правилно и законосъобразно, поради което то следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на осн. чл.96, ал.2 от ЗЛОД и чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ без уважение жалбата на В.К.Я. ***, ЕГН-**********, ПРОТИВ наказателно постановление № 12 от 06.03.2009г. на директора на Държавно горско стопанство гр.Царево и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: