Р Е
Ш Е Н И Е № 219
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
СЛИВЕН, в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Детелина Бозукова
При участието на секретаря
Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия
Бозукова административно дело № 204 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 ал. 3 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на К.К.Ц. *** против Решение № 1012-19-33-#1 от 12.04.2019 г. на
Директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт
/НОИ/ - Сливен, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № **********,
№ 17 прот. № N03056 от 19.02.2019 г. на Ръководител
"Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Сливен, с което на основание
чл.102 ал.1 във вр. с чл.21 ал.1 от НПОС е преизчислена личната й пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 05.11.2018 г.
В жалбата си оспорващата
твърди, че решението на директора на ТП на НОИ е незаконосъобразно. Излага
съображения, че неправилно е определен индивидуалния коефициент, от който е преизчислена
пенсията й; неправилно е определен осигурителния стаж, както и неправилно е
изчислен размера на пенсията. Моли оспореното решение да бъде отменено и
преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне.
В съдебно заседание
оспорващата, редовно призована се явява лично и поддържа жалбата. Моли да бъде
уважена.
Административният орган –
Директорът на ТП на НОИ Сливен се представлява от упълномощен процесуален
представител – гл. юриск. Ст. С., който оспорва
жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена и претендира присъждане на
разноски юрисконсултско възнаграждение. В представени
по делото писмени бележки излага съображения за законосъобразност на оспорения
административен акт.
След като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Със заявление вх.№ 2113-19-410/19.04.2017 г. оспорващата К.Ц. е поискала отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Същата е отпусната с разпореждане №********** №3 прот. № N03256/25.08.2017 г., считано от 28.10.2016 г. в размер на 287,26 лева, а от 01.07.2017 г. в размер на 294,04 лева, като й е признат общ осигурителен стаж от 38 години, 09 месеца и 13 дни.
Със заявление вх. № 2182-19-774
от 05.11.2018 г. по описа на ТП на НОИ-Сливен, К.Ц. е поискала да й бъде преизчислена
отпусната й лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.102 от КСО. Към
заявлението не е представила документи, доказващи осигурителен стаж, поради
което осигурителния й доход е зачетен от данните в Регистъра на осигурените
лица, съгласно чл.5 ал.4 т.1 от КСО,
както следва: от 01.11.2017 г. до
31.12.2017 г. осигурителен доход от „Г.“
ЕООД в размер на 1 016,91 лева и от 01.01.2018
г. до 31.10.2018 г. от „Г.“ ЕООД гр.Сливен в размер на 6 329,46 лева.
С разпореждане № ********** № 17 прот.
№N03056/22.02.2019 г. на Ръководител
"Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Сливен на Ц. е изменена личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 05.11.2018 г. в размер на 333,08
лева, като длъжностното лице е приело, че на оспорващата следва да се зачете още
една година осигурителен стаж или общ осигурителен стаж в размер на 39 години
09 месеца и 13 дни. Приел е, че индивидуалният
коефициент на Ц. е 0,944, тъй като новоопределения
от 0.918 се явява по-неблагоприятен, средномесечният
осигурителен доход за страната за м.10.2015 г. до м.09.2016 г. е 759,28 лева,
осигурителния стаж на Ц. е 39 години, 09 месеца и 13 дни, към зачетения до
27.10.2016 г. осигурителен доход е прибавен дохода от 27.10.2016 г. до
31.12.2018 г., доходът за изчисляване на пенсията й е 716, 76 лева, като
размерът на пенсията съгласно чл.70 ал.1 от КСО е 46.47% от 716,76 лева или в
размер на 333,08 лева.
Разпореждането е обжалвано
от К.Ц. по административен ред в срока по чл. 117 ал. 2 от КСО. С Решение № 1012-19-33#1
от 12.04.2019 г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния
осигурителен институт /НОИ/ - Сливен е
отхвърлена жалбата й против Разпореждане № ********** № 17 прот. № N03056 от 19.02.2019 г. на Ръководител
"Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Сливен. За да постанови акта си, административният
орган, след като е извършил подробен анализ на събраните по преписката
доказателства и на относимите за случая разпоредби, е
приел, че продължителността на
осигурителния стаж е правилно определен от пенсионния орган, както правилно е
определен и индивидуалния коефициент, според осигурителния доход.
Горепосоченото решение на
Директора на ТП на НОИ - Сливен е съобщено на оспорващата на 18.04.2019 г., а
жалбата срещу него е входирана в деловодството на ТП
на НОИ на 07.05.2019 г. Същата е подадена по пощата на 30.04.2019 г., видно от
пощенското клеймо върху приложения по делото плик /л.8/.
По делото е назначена,
изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещо лице със
специалност "И. на т.", заключението по която е оспорено от К.Ц.. Въз
основа на представените по делото доказателства вещото лице е установило, че
изчисляването на размера на пенсията е съобразена с наличните доказателства за
натрупания от оспорващата трудов стаж. Извършена е проверка на
продължителността на трудовия и осигурителен стаж на Ц., като вещото лице е
установило същата продължителност, като тази определена от пенсионния орган от
38 години 09 месеца и 13 дни. Според вещото лице индивидуалният коефициент на
лицето, изчислен при съобразяване с нормата на чл.70 ал.6 от КСО възлиза на 0.918,
който е по-неблагоприятен за лицето, поради което вещото лице дава заключение,
че пенсионния орган правилно е определил дохода в размер на 716,76 лева и е
приложил определения с предходно разпореждане № ********** №2 прот.
№ N 03330/19.10.2018 г.
индивидуален коефициент от 0.944, който съвпада като размер с този, определен
от пенсионния орган. Експертът дава заключение, че пенсионният орган правилно е
изчислил размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ц. в
размер на 333,08 лева.
Предвид оспорването, по делото е назначена,
изслушана и приета като неоспорена от страните повторна съдебно-икономическа
експертиза, изготвена от вещо лице със специалност "С. и к.",
заключението по която съдът възприема изцяло като компетентно, безпристрастно и
кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства. Вещото лице
установява, че трудовият стаж на К.К.Ц. към
31.10.2018 г. при условията на трета
категория труд е 39 години 09 месеца и 13 дни, в какъвто размер е определен и от
пенсионния орган. Индивидуалният коефициент на Ц., изчислен при съобразяване с
разпоредбата на чл.70 ал.6 от КСО е 0.918, в какъвто размер е изчислен от
пенсионния орган с разпореждане № ********** № 17 прот. №N03056/19.02.2019 г. на Ръководител
"Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Сливен. Експертът сочи, че за
периода м.октомври 2015 г. до м.септември 2016 г., средномесечния
осигурителен доход на Ц. е в размер на 759,28 лева, в какъвто размер е
определен от пенсионния орган. Вещото лице в отговор на въпрос седми изтъква,
че изчисленият индивидуален коефициент по чл.70 ал.6 от КСО към 31.10.2018 г. е
0,918 и размерът на пенсията при този коефициент възлиза на 323,90 лева, поради
което правилно пенсионния орган,
спазвайки разпоредбата на чл.21 ал.2 от НПОС не е извършил преизчисляване на
размера на пенсията на Ц., а е ползвал коефициент от 0,944 който е
по-благоприятен за лицето.
Въз основа на установените
по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима.
Подадена е в предвидения в разпоредбата на чл. 118 ал. 1 от КСО 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е
издадено от компетентен административен орган, действал в кръга на
предоставените му правомощия по смисъла на чл. 117 ал. 3 от КСО. Спазена е установената от
закона форма - оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени
фактическите и правни основания за издаването му. В оспорения акт е описана
приетата за установена от административния орган фактическа обстановка,
посочени са доказателствата, въз основа на които са установени фактите,
цитирани са правните норми, послужили като основание за постановяване на
административното решение. Решението съдържа изискуемите от нормата на чл. 59 ал. 2 от АПК реквизити. Не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Издавайки акта си, административният орган е приложил правилно
материалния закон и е действал в съответствие с целта на закона.
Съдът не установи да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила
при издаването на оспорения акт. Административният орган е изложил в пълнота
фактите за конкретния случай, които изцяло се подкрепят от представената
административна преписка и не се оборват от събраните в съдебното производство
доказателства.
Решението е съобразено с
приложимите материалноправни разпоредби и с целта на
закона. Направените от решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и
съдът ги кредитира, като съответстващи с доказателствения
материал и на законовите разпоредби.
Спорни между страните са следните
обстоятелства: правилно ли е определен индивидуалния коефициент на оспорващата;
правилно ли е определен осигурителният й стаж; доходът, от който се изчислява пенсията
и правилно ли е преизчислен размера на пенсията й.
Съгласно чл. 102, ал. 1 от КСО,
лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за
инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука
или професионална болест, могат да поискат не повече от веднъж в една
календарна година преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след
пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането,
когато това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването се извършва по реда на
чл. 70 от КСО, съответно чл. 75 - 77 от КСО. Съгласно чл.102, ал. 2 от КСО при
преизчисляването по ал. 1 се взема предвид средномесечният
осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първото
отпускане на пенсия, след което полученият размер се осъвременява, преизчислява
и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане
на пенсията. На основание чл. 21 , ал. 1 от НПОС, преизчисляване на пенсията по
реда на чл. 102 от КСО за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането, се
извършва по заявление на пенсионера. Новият размер на пенсията се определя от
датата на заявлението по реда на чл. 70, ал. 1 КСО - за пенсиите за
осигурителен стаж и възраст.
Видно от доказателствата по
делото оспорващата Ц. е подала заявление с вх.№ 2182-19-774 от 05.11.2018 г. за
изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 102 от КСО,
като към заявлението не е приложила документи за осигурителен стаж и
осигурителен доход. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се
установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни,
осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. По силата на чл. 40, ал.
2 от НПОС осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни
вноски, се установява с данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО или с осигурителна
книжка, както и с документ по утвърден образец, представляващ удостоверение обр.УП-2, съгласно Номенклатурата на формуляри на НОИ. В
конкретния случай пенсионният орган, вземайки предвид информацията, подадена по
чл.5 ал.4 т.1 от КСО след 01.01.1997 г. зачита на Ц. осигурителен
стаж за периода от 01.11.2017 г. до 31.10.2018 г. с продължителност 1 година,
положен в „Г." ЕООД гр. Сливен, като към датата на заявлението -
05.11.2018 г. на оспорващата от пенсионния орган е зачетен 38 години 09 месеца
и 13 дни общ осигурителен стаж, като определя размер на пенсията, изчислен с
индивидуален коефициент 0.944, определен с осигурителен доход до 27.10.2016 г.
в размер на 716,76 лева или 333, 08 лева. Съгласно нормата на чл. 21, ал. 2 от
НПОС, при представяне и на осигурителен доход за стажа, придобит след
пенсионирането, пенсията се преизчислява, ако това е по-благоприятно за лицето.
Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70 КСО, съответно по
чл. 75 - 77 от КСО и чл. 79 КСО, за целия осигурителен стаж, придобит след
пенсионирането. Анализът на нормата сочи, че преизчислението
на пенсията на оспорващата с представения осигурителен доход след
пенсионирането правилно е отказано, тъй като изчисления и получен от пенсионния
орган индивидуален коефициент от 0.918 е по - неблагоприятен от този, определен
с предходно разпореждане в размер на 0.944. Видно от изслушаното и прието като неоспорено от страните заключение по повторната
съдебно-счетоводната експертиза продължителността на трудовия и осигурителния
стаж на К.Ц., определен от вещото лице на 38 години 09 месеца и 13 дни, напълно
съвпада по продължителност и категория труд с този определен от пенсионния
орган. Вещото лице дава становище, че
пенсионният орган е изчислил правилно индивидуалния коефициент на лицето и той
напълно съвпада по размер с този изчислен от вещото лице от 0.918. Експертът
изтъква, че пенсионният орган правилно е изчислил и дохода, от който се
изчислява пенсията на оспорващата. В заключение вещото лице сочи, че с
оспореното разпореждане пенсионният орган правилно е определил размерът на
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на К.Ц. в размер на 333,08 лева и
не е извършил ново преизчисление на пенсията с
допълнителния осигурителен доход от 1 година, тъй като новият индивидуален
коефициент от 0.918 се явява по - неблагоприятен от този, от който вече е отпусната
пенсията – 0.944 с предходно разпореждане. Съгласно
заключението на повторната съдебно-икономическата експертиза, което съдът
възприема изцяло, размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от
05.11.2018 г. на оспорващата Ц. е определен от пенсионния орган правилно при
спазване на методиката за неговото образуване.
Горното мотивира съда да приеме,
че продължителността на осигурителния стаж, индивидуалния коефициент на
оспорващата, доходът от който се изчислява индивидуалния коефициент и размера
на пенсията са правилно определени от страна на пенсионния орган.
По изложените съображения
оспореното решение е законосъобразно, а подадената срещу него жалба от К.Ц. е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и
на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 144 от АПК, претенцията на
административния орган за присъждане на разноски е основателна, поради което
оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на административния орган
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева, определено по реда на чл.
78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и разноски за експертиза в размер на 100 лева.
Воден от гореизложеното и
на основание чл. 172 ал. 2 предл.
последно от АПК, Административен съд - Сливен
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена
от К.К.Ц. *** против Решение № 1012-19-33-#1 от 12.04.2019
г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен
институт /НОИ/ - Сливен, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № **********,
№ 17 прот. № N03056 от 19.02.2019 г. на Ръководител
"Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Сливен, с което на основание
чл.102 ал.1 във вр. с чл.21 ал.1 от НПОС е преизчислена личната й пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 05.11.2018 г., като неоснователна.
ОСЪЖДА К.К.Ц. *** ЕГН **********, да заплати на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт - Сливен, сумата от 200 /двеста/
лева, представляващи съдебни разноски.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се
съобщи на страните.