МОТИВИ към
присъда № 36 ,
постановена на 12.07.2017г. по НОХД № 518/2017г. по описа на Районен съд - Търговище.
Подсъдимият Р.Б.П. *** с ЕГН: **********
е предаден на съд с обвинение както следва:
- по чл.325, ал.1 от НК за това, че на
04.02.2017г. в с. С., общ. Търговище, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото -
изписал със спрей в червен цвят изразите ……………..в кръг, като дясната част на
буквата завършвала със стрелка надолу, върху пътните табели, обозначаващи
начало и край на с.С…., общ. Търговище и
- по чл.216, ал.1 от НК за това, че на 04.02.2017г., в
с. С., общ. Търговище, унищожил противозаконно чужди движими вещи - 2 бр. пътни
табели, обозначаващи начало и край на с….., общ.Търговище, собственост на
Община Търговище, всяка от които на стойност 230 лева, на обща стойност 460
лева.
В наказателното производство бе
приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от Община Търговище,
представлявана от кмета д -р Д. Д.
против подс.П.
за сумата от 460лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат
от престъплението по чл.216, ал.1 от НК
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.02.2017г. до окончателното
изплащане на сумата. Община Търговище бе конституирана като граждански ищец в
процеса.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура поддържа
обвинението срещу подсъдимия. Намира същото за безспорно доказано и в двата му
пункта. Пледира за престъплението по чл.325, ал.1 от НК на подс.П.
да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца и „обществено
порицание“, а за престъплението по чл.216, ал.1 от НК – 9 месеца „лишаване от свобода“. Пледира, на основание чл.23 от НК на
подсъдимия да бъде определено едно общо наказание от 9 месеца „лишаване от свобода“, към което да се
присъедини наказанието „обществено порицание“, след което съгласно чл.58а, ал.1
от НК общото наказание от 9 месеца „лишаване от свобода“ да се намали с една трета
и така на подсъдимия да се наложи наказание от 6 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим на
изтърпяване и „обществено порицание“. Алтернативно сочи, че ако съдът намери основания
за приложение на чл.55 от НК, да наложи
на подсъдимия наказание „пробация“ за срок около една
година. Намира гражданският иск за основателен
и пледира за уважаването му в пълен
размер.
Подсъдимият П. се признава за виновен и признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 от НПК. Изразява съжаление за извършеното и моли за наказание „пробация“.
Защитникът на подсъдимия намира
обвинението за доказано и в двата му пункта. Пледира на подс.П.
да бъде наложено наказание „пробация“ за срок от една
година или по- кратък срок, посредством приложение на чл.55 от НК. Счита, че гражданският иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подс. Р.Б.П.
е осъждан.
От 2013г. до 2016г. подс.
П. имал връзка със св. Г. С.. Тя била ….в ПГИЧЕ "Митрополит
Андрей" - гр.Търговище и живеела в с. С., общ. Търговище заедно с майка си
- св.А.Н.. През месец май 2016г. св.С. прекратила тази връзка. Това не се
харесало на подсъдимия и той започнал непрекъснато да я търси и да я притеснява
по различни начини - звънял й по телефона, пишел й съобщения, посещавал я на
работното й място . По повод някои от проявите на подсъдимия били сезирани и
органите на полицията и прокуратурата. На подс.П. били съставяни предупредителни протоколи по
ЗМВР, а РП - Търговище неколкократно се
произнасяла относно извършени от него противоправни
действия.
На 04.02.2017г.
рано сутринта, подс.
П. ***. Той все още бил ядосан на св. С. за това, че са се разделили.
Подсъдимият носел със себе си спрей,
пишещ в червен цвят. С него той изписал върху двете страни и на двете пътни
табели, обозначаващи начало и край на с. С., общ. Търговище - тези, разположени
в посока от и към гр. Търговище, различни неприлични думи и изрази, както и
знаци. На пътната табела, обозначаваща начало на с. С. общ. Търговище, подс. П. изписал думата
"……….., на гърба й изписал
мобилния номер на св. С. - № ……………и под него израза ……... На табелата, обозначаваща край
на селото, той изписал буква "……….в кръг, като дясната част на буквата
завършвала със стрелка надолу, а на гьрба на същата
табела - отново думата ………….и под нея буква …в кръг. Надписите върху лицевите
страни на табелите били поставени централно, като закривали името на селото.
На
следващия ден кмета на селото - св. Р. С.,
видял, че върху табелите били изписани неприлични изрази и сигнализирал за
случая на св. И.Г. - мл. полицейски инспектор при РУ - Търговище, който
отговарял за с. С. Била извършена проверка по случая, при която св. Г.
установил, че стореното било дело именно на подс. П..
Когато видели изписаните в ярък
червен цвят върху пътните табели на селото неприлични изрази и знаци, някои от
които дори закривали името на селото, жителите му били възмутени. Св.С. била
огорчена и от това, че телефонният й номер стоял изписан на такова публично
място редом до надписа ……., изписан с латински букви. Впоследствие майка й -
св. А. Н., както и приятелката й - св. И. К., също видели този надпис и също се
възмутили от непристойните действия на подсъдимия, които този път засягали не само нейната чест,
а и облика на селото и грубо прекрачвали границите на обществения ред и
моралните норми.
От заключението на изготвената по
делото съдебно - оценъчна експертиза се установява, че пазарната стойност на
всяка от пътните табели към момента на извършване на деянието е била 230.00
лева, като общата стойност на увреденото имущество, предвид факта, че табелите
не подлежат на поправка и са напълно унищожени, възлизала на 460.00 лева.
Описаната фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин от самопризнанието на подс.П., което изцяло се подкрепя от останалите
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, съдържащи се в показанията
на свидетелите Г.С., Я.Х., Р.С., И.Г., А.Н., И.К., А.Д., заключението на съдебно –оценъчната експертиза, както и останалите писмени доказателства, приложени
към делото. Събраните доказателства са непротиворечиви, изцяло кореспондират
помежду си и по безспорен начин доказват изложените факти.
С описаните по - горе непристойни
действия подс. П. демонстрирал явно пренебрежителното
си отношение към моралните норми и човешката личност, като по този начин
предизвикал възмущение в жителите на с. С., общ. Търговище. Фактът, че подсъдимият
си позволил да изпише изрази с неприлично съдържание - ……….. на табелите на селото е показателен за
неговото чувство за надмощие над обществото и за липсата на морални ограничения
пред него. Въпреки, че самите действия на подсъдимия не били извършени
публично, изписаните от него цинични изрази, някои от
които заличаващи името на с. С., станали
достояние на неограничен кръг лица - както на жители на селото, така и на
преминаващи през него хора, което
нарушило грубо обществения ред и възприетите от обществото морални норми.
От субективна страна подс.П. е действал умишлено с
пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественопасните
последици – нарушаване на обществения ред и е целял настъпването на този резултат.
Следователно по описания начин подс. П. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.325, ал.1 от НК, за което съдът го
призна за виновен.
От друга страна съдът констатира, че с действията си подсъдимият не само
е нарушил обществения ред, но и противозаконно е унищожил чуждо имущество - 2 бр. пътни табели, обозначаващи началото и
края на с. С., общ. Търговище, собственост на Община Търговище. В тази връзка съдът
прие, че от субективна страна подсъдимият
е действал с евентуален умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на
деянието си и е предвиждал
общественоопасните му последици – че в резултат на действията му табелите, собственост на Община Търговище за в бъдеще няма да могат да
се ползват по предназначение. Целейки да демонстрира пренебрежението си към установените
обществените порядки и човешката личност, подс.П. се
е отнасял безразлично към този престъпен резултат. Предвид изложеното, съдът
прие, че с описаните действия подсъдимият е осъществил в идеална съвкупност с
деянието по чл.325, ал.1 от НК и престъпление по чл.216, ал.1 от НК, за което
също го призна за виновен.
За престъплението по чл.325, ал.1 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до две години или „пробация“, както и „обществено порицание“. За престъплението
по чл.216, ал.1 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до пет години. При индивидуализацията
на наказанията, следващи се на подс.П. за всяко от
така посочените престъпления, съдът отчете като отегчаващо отговорността
обстоятелството предходното му осъждане по НОХД № 1285/2016г. по описа на РС -
Търговище. Като смекчаващи отговорността обстоятелства взе предвид направеното
самопризнание, проявеното съжаление и разкаяние за извършеното, както на
досъдебното, така и в хода на съдебното
производство по делото, оказаното съдействие в хода на разследването, младата
му възраст, както и сравнително неголемия размер на причинените щети. На тази база съдът прие, че
са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55 от НК за всяко едно от деянията.
Предвид това, при определяне на наказанието за престъплението по чл.325, ал.1 от НК, като съобрази разпоредбата
на чл.58а, ал5 от НК и приложи чл.55,
ал.1, т.2, б.”в” от НК, съдът замени наказанието „пробация“
с „глоба“ в размер на 500лв. Счете, че
така определеното наказание е достатъчно за постигане на целите, визирани в чл.36
от НК, поради което и на основание чл.55, ал.3 от НК не наложи наказание „обществено
порицание“. Отчитайки изложените по –горе обстоятелства, съдът определи
наказанието на подс.П. за престъплението по чл.216,
ал.1 от НК, като приложи чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК във вр. с чл.58а, ал.4
от НК и замени наказанието „лишаване от свобода“ с „пробация“. Наложи същото като съвкупност от
следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една
година, която определи да се изпълни чрез
явяване и подписване на подсъдимия два пъти седмично пред пробационен
служител или определено от него
длъжностно лице в пробационната служа по настоящия му
адрес; „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от една година, която определи да се изпълни в пробационната служа по настоящия адрес на подсъдимия, както
и 200 часа „Безвъзмезден труд в полза на обществото”, който определи да бъде
положен в рамките на една година. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи
на подс.П.
едно общо наказание измежду така наложените – по- тежкото от тях, а именно „пробация“
със следните мерки : „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от една година, която да се изпълни
чрез явяване и подписване на подсъдимия два пъти седмично пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице в пробационната
служа по настоящия му адрес; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година, която да се
изпълни в пробационната служа по настоящия адрес на
подсъдимия, както и 200 часа „Безвъзмезден труд в полза на обществото”, който
да бъде положен в рамките на една година. Съдът
намери, че посредством така определеното общо наказание ще бъдат постигнати
целите на индивидуалната и генерална превенция, поради което и на основание
чл.23, ал.2 от НК към него не присъедини
наказанието „глоба“, наложено за престъплението по чл.325, ал.1 от НК.
След като призна подс.П.
за виновен в извършването на престъплението по чл.216, ал.1 от НК и отчете
липсата на възстановяване на причинените имуществени вреди, съдът уважи изцяло
предявения граждански иск. Подс.П. бе осъден да
заплати на гражданския ищец Община Търговище, представлявана от кмета д-р Д. Д.
сумата от 460лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на
престъплението имуществени вреди. Сумата бе присъдена ведно със законната лихва
от деня на увреждането - 04.02.2017г. до окончателното и изплащане.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият
бе осъден да заплати по сметка на ОД на
МВР –гр.Търговище сумата от 31,74лв., представляваща разноски за вещо лице,
направени в досъдебната фаза на процеса, а по сметка на РС –Търговище – сумата
от 50,00лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
Въз основа на изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :