Р Е Ш Е Н И
Е
№ 413 / 28.02.2024 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА |
При участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря Мария
Михалева разгледа докладваното от съдия Кр. Иванова КАНД № 228/ 2022 г. по
описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „КОКО ТРАНС 62“ ЕООД,
ЕИК ***, представлявано от Р.К.Н., подадена чрез адв. Н.В.,***, срещу Решение №
68/ 14.03.2022 г. по НАХД № 20213230201393/ 2021 год. по описа на Районен съд -
Добрич.
С обжалваното Решение Районен съд – Добрич е потвърдил Наказателно
постановление (НП) № 23 – 0001298/ 15.07.2021 г., издадено от Главен инспектор в
отдел „Контрол“ при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което
на дружеството за нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвтП), на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от с.з. е наложено наказание „имуществена
санкция” в размер на 3000 лв. (три хиляди лева).
Според касатора Решението е неправилно поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В съдебно
заседание за основателност на на касационната жалба се позовава и на Решението
по дело С – 227/ 2022 г. на СЕС. Иска отмяната на първоинстанционното решение и
постановяване на друго по същество, с което да се отмени НП. Претендира
присъждане на разноски съгласно представен списък на разноските.
Ответникът по касационната жалба, Директорът на
Регионална дирекция „АА“ – Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната
жалба. Представя Становище с вх. № 483/ 06.02.2024 г. (л. 40), в което
настоява, че тълкуването на решението на СЕС по дело С – 227/ 2022 г. следва да
се възприема по начин, който обуславя законосъобразността на НП. Добавя, че на
конкретния водач никога не е било издавано УПГ. При тези съображения иска да бъде
оставена без уважение касационната жалба Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
от касатора адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава
заключение за основателност на касационната жалба, позовавайки се на решението
на СЕС от 18.01.2024 г. Счита, че решението на ДРС е неправилно и следва да бъде
отменено.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от касатора основания и в
съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна по следните
съображения:
С НП № 23-0001298/ 15.07.2021 г. касаторът е санкциониран
за това, че на 07.07.2020 г. в гр. Добрич, в качеството си на превозвач,
притежаващ лиценз № 0901 за извършване на международен автомобилен превоз на
товари на територията на ЕО, е допуснал извършването на международен обществен
превоз на товари, видно от CMR № 0079664 от 07.07.2020 г., с МПС марка Волво, с рег. № ***, категория N3, от водач А.Л.Д., ЕГН **********,
видно от монтирания в МПС дигитален тахограф, без този водач да притежава
удостоверение за психологическа годност (УПГ). Деянието е квалифицирано като
нарушение по чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвтП), за което е наложена имуществена санкция на дружеството на основание
чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от с.з. в размер на 3000 лева.
С обжалваното решение ДРС е потвърдил НП, като е приел,
че нарушението е безспорно доказано и не са налице допуснати съществени
процесуални нарушения в административнонаказателното производство. По съществото
на спора е установено, че касаторът е осъществил състава на нарушението по чл.
7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАвтП, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност на посоченото в НП правно основание.
Касационната инстанция не споделя тези изводи на Районния
съд.
На първо място, съдът следва да отбележи, че
неоснователно е възражението на касатора, свързано с получения от водача на МПС
нечетлив АУАН. Дори неговият екземпляр да е бил нечетлив, то той е могъл да се
запознае с адмнистративнонаказателната преписка и да види екземпляра, който по
– късно е приложен по делото. Освен това въз основа на АУАН е издадено НП,
спрямо което липсват възражения. Нечетливият обаче АУАН не е довел до
съществено процесуално нарушение, което да не е отчетено от ДРС и да е налагало
отмяна на НП на това основание.
Решението обаче на ДРС е неправилно поради неправилно
приложение на материалния закон, за което касационната инстанция следва да
следи служебно. Съображенията за това са следните:
Според разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП лицензираните
превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията
за минимална възраст, правоспособност за управление на МПС от съответната категория
и за психологическа годност, определени с Наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал.
1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. В тази връзка е приета Наредба №
36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда
за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност
за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания
(Наредбата). Съобразно разпоредбата на чл. 5 от Наредбата психологическата годност
се установява с психологическо изследване, а според чл. 36, ал. 2 от нея след приключване
на психологическото изследване на всички лица, получили положително заключение,
се издава удостоверение за психологическа годност. С текста на чл. 8, ал. 1 от
Наредбата е предвидено, че при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността
като водач на таксиметрови автомобил или водач на автомобили за обществен превоз
на пътници или товари, както и председател на изпитна комисия, лицата представят
удостоверение за психологическа годност. В актуалната към датата на вмененото
нарушение редакция УПГ е валидно за срок от 3 години от датата на неговото издаване,
с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст
на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението
е валидно за срок 1 година. Същевременно според чл. 12, ал. 2, във връзка с чл.
13, ал. 1, т. 4 от Наредба № 157/ 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване
на СУМПС, отчета на водачите и валидност на СУМПС, за категориите, позволяващи превоз
на товар, валидността на СУМПС е 5 години. Такъв е срокът на валидност и според
разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от ЗБЛД. Съгласно чл. 7, § 3, б. „б“ от Директива
126/2006/ЕО, СУМПС е с временен характер и държавите-членки могат да определят срока
му на валидност, включително по медицински причини, но това следва да е съобразено
с този период. Анализът на горните разпоредби налага извода, че щом водач притежава
СУМПС, то той следва да се счита за психологически годен, съответно такъв водач
не следва да се явява на преглед за физическа и психологическа годност в този срок.
По делото няма спор, че водачът е притежавал валидно СУМПС
от съответната категория към датата на извършване на нарушението.
С Решението на СЕС от 18 януари 2024 г. по дело С-227/22,
с предмет преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 7, § 1 и 3 от Директива
126/2006/ЕО, е направено тълкуване, т. 47, че чл. 7, § 1 от Директивата не допуска
държава-членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност
като водачи на МПС за транспорт на пътници и стоки и които имат свидетелство за
управление на превозни средства от категории C, CE, C 1, C 1E, D, DE, D 1 и D
1E, издадено в съответствие с тази Директива, като при това издаване физическата
и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство
за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за
психологическа годност, т.е. е недопустимо съвместното съществуване на свидетелството
за управление с всеки друг национален документ, изпълняващ същата функция по същество.
С оглед горното неоснователно се явява възражението на
ответника по касация, че на водача никога не е издавано удостоверение за
психологическа годност, от което се черпи довод за законосъобразност на НП.
Предвид изложеното първоинстанционното решение е
постановено при неправилно приложение на материалния закон и като такова следва
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено НП.
При този изход на спора в полза на касатора следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски съгласно представения списък на
разноските в размер на 600.00 лв. с ДДС (шестотин лева).
Неоснователно е възражението за прекомерност, сторено от процесуалния
представител на ответника, тъй като съгласно чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минималният размер на адвокатския хонорар
за този вид дела възлиза на 600.00 лв. съобразно стойността на наложената имуществена
санкция.
Водим от горното, Административен съд – Добрич, I касационен
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 68/ 14.03.2022 г. по НАХД №
20213230201393/ 2021 год. по описа на Районен съд - Добрич, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23 – 0001298/
15.07.2021 г., издадено от Главен инспектор в отдел „Контрол“ при Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна, с което на дружеството за нарушение по чл.
7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози, на основание чл. 96г, ал.
1, предл. 2 от с.з. е наложено наказание „имуществена санкция”, в размер на
3000 лв. (три хиляди лева).
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна
да заплати на „КОКО ТРАНС 62“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Р.К.Н., сумата от
600.00 лв. (шестотин лева), представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: