О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Бургас,
03.07.2020г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Бургаския районен съд, XLIX граждански състав, в закрито заседание на трети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Пламен Дойков
при секретаря…………………… и с участието на прокурора………………………като разгледа докладваното от съдията Дойков гр. дело № 360 по описа
за 2020година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото производство е образувано
по искова молба на П.В.С., ЕГН **********,*** чрез адв.
Д.Р.М.,*** против ЗКПУ „Единство“, БУЛСТАТ № *********, с. Тръстиково, общ.
Камено, представлявана от Господин Стоянов Славов . В исковата молба се сочи, че между ищецът и
ответника е бил сключен договор за предоставяне на стипендия и предоставяне на
квалификация от 17.09.2012г. С него С. бил поел задължение да завърши
специалност „агроном – полевъд“ в Аграрен университет гр. Пловдив. Сочи се, че
в договора била предвидена неустойка – трикратния размер на получената
стипендия в размер на 8000лева или общо 24000лева. С исковата си молба С. е
поискал от настоящия състав да се произнесе с решение, че не дължи посочената
сума под формата на неустойка.
С Разпореждане № 1708/ 20.01.2020г. на Районен съд
гр. Бургас са дадени указания. С ново Разпореждане № 4380/20.02.2020г. исковата
молба отново е оставена без движение и са дадени указания. От представените в
изпълнение на указанията писмени доказателства се установи следното. На
21.11.2019г. е РС гр. Бургас е било входирано
заявление по реда на чл. 417 от ГПК от страна на кооперацията против С. за
сумата от 24000лева, представляваща обезщетение по смисъла на чл. 82 от ЗЗД за
претърпени вреди от неизпълнението на договора , ведно със законната лихва
върху сумата , считано от датата на подаване на заявлението. Срещу издадената
заповед е постъпило възражение в законоустановения срок. Образувано е гр.д. №
1261/ 2020г. на РС гр. Бургас, като се иска от съда да приеме за установено, че
П.С. дължи на ЗКПУ „Единство“ с. Търстиково, общ.
Камено посочената в заповедта сума , както и осъждането му за сумата в размер
на 8000лева, представляваща главница по посочения договор – стипендия, която
била реално изплатена.
Настоящият състав, при така изложените
обстоятелства, счита следното. Продължаването на настоящото производство е
недопустимо и следва на осн. чл. 126, ал. 1 от ГПК да
бъде прекратено. Между страните се водят две идентични като предмет
производства. С исковата молба се иска установяване на недължимостта
на същото вземане, за което е била издадена заповедта по чл. 417 от ГПК за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 9951/ 2019г. на БРС и в
последствие е било образувано гр.д. № 1261/ 2020г. на БРС. Според разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК , искът за
съществуване на вземането се смята за предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение , ако е спазен срока по чл.
415, ал. 4 от ГПК. В случая гр.д. № 1261/ 2020г. е образувано въз основа на
ч.гр.д № 9951/ 2019г. на БРС и воденото гр.д. № 360/ 2020г. се явява образувано
след това. Настоящото дело е второ по време, между същите страни, водено на
същото основание и за същото искане и следва да се прекрати.
Водим от горните съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 360/
2020г. по описа на Районен съд гр. Бургас.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд гр. Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : ………………………