Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 7 760 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за сумата от 40 063,
02 лв.
В исковата молба на Л.Й.Т. се твърди, че на 22.02.2019 г., около 13.45
часа, в гр. София, автобус „Мерцедес Конекто Г“ с
рег. № ********, управляван от М.А.П.,*** реализира на пешеходна пътека, в
района на кръстовището с ул. „Монтевидео“ ПТП с ищцата като пешеходец. Твърди
се, че след ПТП-то ищцата посетила УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД със силни болки и без
възможност за движения в областта на десен
лакът като при извършените прегледи й била поставена диагноза: контузия и
хематом в окосмената част на главата и счупване на десен лакът. Били извършени
манипулации и поставена гипсова лонгета. През
възстановителния период, ищцата изпитвала неотшумяващи болки в областта на лява
раменна област, което наложило последваща медицинска
помощ. Било констатирано навяхване и разтягане на акромиоклавикуларната
става, оплаквания от болки и намалена подвижност на същата. Твърди се, че увредите
й причинили болки и страдания, стрес, затруднения в битовото й обслужване.
Сторила и имуществени разходи в размер на 63,02 лв. за закупени медикаменти и
нови диоптрични стъкла, поради счупване на старите при пътния инцидент.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на автобус „Мерцедес“, да
й заплати сумата от 40 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания и сумата от 63, 02 лв. –
обезщетение за имуществени вреди за закупените медикаменти и диоптрични стъкла.
Претендират се законна лихва и сторените разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК - З.“, редовно уведомен, е депозирал
писмен отговор, в който са наведени твърдения за неоснователност на предявените
искове. При условията на евентуалност е заявено и възражение за съпричиняване. Претендират се разноски.
Депозирана е допълнителна искова молба.
В срока за допълнителен отговор, такъв е депозиран.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. В..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от адв.
Е..
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и
ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява,
че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на
чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото
производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред
застрахователя – ответник на 07.03.2019 г., като предвиденият тримесечен срок е
изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което
настоящият съдебен състав намира предявеният иск за допустим.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно правоотношение
по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен
между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид респ. размер за имуществените вреди. Същите, съобразно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В
тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като
субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя
е установена при съвкупна преценка на
ангажираните по делото писмени и гласни доказателства – констативен протокол №
К-95/22.02.2019 г. на СДВР, изслушаната по делото САТЕ и показанията на
свидетелката М.И.С. в съдебно заседание от 23.11.2020 г. Съобразно изводите на
вещото лице инж. В.Д. причините за ПТП не са от технически характер, а са с
оглед субективните действия на водача на автобуса, който е имал техническата
възможност да управлява със скорост, при която да спре преди мястото на удара.
Пешеходката, настояща ищца, е предприела пресичане на пътното платно на
обозначено за целта място – пешеходна пътека, съобразно констатациите в
протокола за ПТП и свидетелските показания, респ. при разрешителен за нея зелен
сигнал на светофарната уредба, отново съобразно събраните гласни доказателства,
които настоящият съдебен състав цени като обективни и отразяващи непосредствени
възприятия на очевидец. По сочените съображения, наведеното при насрещно доказване
възражение за съпричиняване се възприема като
неоснователно от настоящия съдебен състав, доколкото по делото не са ангажирани
доказателства, установяващи или поне индикиращи, че с
поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.А.С.. Вещото лице е посочило, че при
ПТП-то ищцата е получила контузия и подкожен хематом в заднотеменната
част на главата вдясно и счупване на дясната лъчева кост в горния й край. Посочено
в заключението е, че през периода на лечение ищцата е търпяла болки и
страдания, като първите две седмици, болките са били с по-голям интензитет.
Посочено е, че при нормално протичане на лечението, без усложнения, периода на
възстановяване при такъв тип увреждане е около 2 месеца. Претърпени неблагоприятни
последици за ищцата се установяват и от събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля В.И.Т., в съдебно заседание от 29.06.2020
г., които настоящият съдебен състав кредитира при съблюдаване правилото на чл.
172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените й травматични увреждания, които са довели до болки и
страдания се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то те подлежат
на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост
по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищцата, степента и вида
на увредите, продължителността на възстановителния период, констатирания от
вещото лице по СМЕ ограничен обем движение в лява раменна става при повдигане
на ръката встрани от 90 градуса, при норма от 180 градуса респ. остатъчна болка
при натиск, с оглед на които критерии, настоящият съдебен състав намира, че справедливо
би било да се присъди сума от 15 000 лв. като за
горницата до пълния предявен размер от 40 000 лв. искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
С оглед изводите на СМЕ, настоящият
съдебен състав намира, че заявеният иск за репарация на имуществени вреди е
изцяло основателен.
По отношение претенцията за заплащане на
мораторна лихва съдът намира следното: Нормата на чл.
497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата
за забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната
от двете дати – изтичането на 15 работни дни
от представянето на всички изискуеми
по чл. 106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по
чл. 496 ал.1 от ГПК. Следва да си
има предвид обаче, че в хипотезата
на пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя
по застраховка „ГО“ в застрахователната сума по чл. 429 от
КЗ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лица обезщетение за забава за
периода от момента на уведомяване
на застрахователя респ. предявяване на претенцията от увреденото лице
пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело
2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение 167/30.01.2020 г.
по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на
ВКС/ т.е. обезщетението за забава за неимуществените вреди се следва от 07.03.2019
г. С оглед диспозитивното начало в
гражданския процес обаче същата следва да се присъди от 07.06.2019 г., както е
поискано в исковата молба. По отношение законната лихва върху обезщетението за
имуществени вреди същата се следва от датата на исковата молба предвид
наличните по делото писмени доказателства – 12.06.2019 г.
По разноските: На основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на процесуалния
представител на ищеца доколкото по делото са установени предпоставките на
сочената разпоредба, с оглед представения договор за правна защита /стр.101/ се
следва адвокатско възнаграждение в размер на 948, 75 лв., съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва припадащата се част
от разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, съразмерно отхвърлената
част от исковете, които възлизат на сума в размер на 1 502, 80 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 773, 75 лв. – дължима ДТ и разноски, платени от
бюджета на съда, съразмерно с уважената част от иска.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Л.Й.Т., ЕГН **********,*** – адв. Я.Д. сумата от 15
000 /петнадесет хиляди/ лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 22.02.2019 г. в гр. София, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 07.06.2019 год. до
окончателното й изплащане като отхвърля иска за горница до пълния предявен
размер от 40 000 лв. като неоснователен, както и сумата от 63, 02 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в закупени медицински изделия по фактури №№ ********* и
**********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.06.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. Я.Д. сумата от 948, 75 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л.Й.Т., ЕГН **********,*** – адв. Я.Д. да
заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 1 502, 80 лв. - разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 773, 75 лв.
– ДТ и разноски, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: