РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. К., 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20215320200612 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № */* г. на Началника на група П.П. при
РУ на МВР К., на Ч. И. А. ЕГН ********** от село С., обл. П., ул. „*” № * на
основание чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 181 т. 7 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 133 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
183 ал. 1 т. 1 пр. 1,2 е наложено административно наказание глоба в размер на
10 лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
Ч.А. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-
дневен срок. Счита наказателното постановление за неправилно и
незаконосъобразно. Моли за неговата отмяна. Оспорва извършване на
нарушенията. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – РУ на МВР - К., редовно призована, не
изпраща представител.
1
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
След като обсъди събраните по делото доказателства съдът намира за
установено следното:
Срещу жалбоподателя е съставен от актосъставител Д.Ж. акт за
установяване на административно нарушение № */ 20.10.2021г., в който е
отразено, че на същата дата жалбоподателят в 17.45ч. при км 253 +650 м,
преди кантон М., между град К. и град С., с посока на движение от изток кьм
запад управлява товарен автомобил Форд Транзит с peг. номер * чужда
собственост, със следните нарушения: 1. По време на движение водачът не
използва предпазен обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван.
2. Водачът превозва по-голям брой пътници от посочения в СРМПС. 3.
Водачът не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към
него, с което виновно е нарушил: 1. чл. 137А ал. 1 от ЗДвП - водач на МПС
от категории M1, M2, МЗ и N1. N2 и N 3, когато е в движение, не използва
обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, 2. чл. 133 ал. 1 от
ЗДвП - превозва по-голям брой пътници от определения в свидетелството за
регистрация на МПС, 3. чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП - не носи свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и контролен талон към
СУМПС от съответната категория.
Възоснова на така съставения акт, компетентният за това орган
Началникът на група П.П. към РУ на МВР – К., съгласно чл. 189 ал. 12 от
ЗДвП и Заповед № */14.05.2018г., Заповед №*/19.07.2019г., Заповед № */*г.,
заповед Д */*г. на министъра на вътрешните работи е издал обжалваното
наказателно постановление.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да
провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност. Съдът намери, че същото по отношение на
нарушенията на чл. 137А ал. 1 от ЗДвП и чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП не страда
от съществени пороци, касаещи задължителното му съдържание, поради
които да е незаконосъобразно и да следва да бъде отменено само на това
основание.
По отношение на нарушението по т. 1 от НП, съдът намира, че
2
извършването му е безспорно установено. Разпоредбата на чл.137 А ал.1 от
ЗДвП въвежда задължение водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. Съобразно доказателствата по делото и АУАН, който е редовно
съставен и има доказателствена стойност до доказване на противното,
съобразно чл.189 ал. 2 от ЗДвП, съдът намира, че визираното по- горе
нарушение е осъществено от жалбоподателя. Че жалбоподателят е бил без
поставен колан по време на управление сочат и актосъставителят, и
свидетелят П.. Показанията им са еднопосочни и непротиворечиви и съдът ги
кредитира. Това обстоятелство е отразено в АУАН, който е редовно съставен
и по силата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила за
вписаното в него до оборване на същото. Нарушението е оспорено от
санкционираното лице, но последният не ангажира доказателства в подкрепя
на твърденията си при доказателствена тежест у него да обори вписаното в
АУАН. Допуснатите му свидетели Я. А. и В.Л. твърдят, че жалбоподателят е
бил с поставен обезопасителен колан по време на движение и го премахнал
едва след като от полицейските служители му били поискани документите за
проверка. Предвид обстоятелството обаче, че свидетелите са категорични, че
жалбоподателят се е движил в противоположна посока от посочената в акта и
потвърдена от показанията на свидетелите Ж. и П., и факта, че и двамата
твърдят да са присъствали при много проверки, извършвани на А. във връзка
с движението по пътищата, съдът счита, че показанията им не се дължат на
липса на добросъвестност от тяхна страна, а се отнасят за различна от
процесната проверка. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподателят
е извършил вмененото му във вина нарушение. АУАН и атакуваното
наказателно постановление в частта им, касаещи посоченото по- горе
нарушение и съответно наложеното наказание са издадени от компетентни
длъжностни лица, в кръга на техните правомощия, при правилно прилагане на
материално- правните и процесуални норми. Размерът на наложеното
наказание е съобразен с нормата на чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, която
предвижда такъв във фиксиран размер от 50лв.
Предвид изложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление в частта му, касаеща нарушението по чл.137 А ал.1 от ЗДвП,
за което е наложена санкция на основание чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП за
3
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено в тази
му част.
По отношение на нарушението по т. 2 - по чл. 133 ал. 1 от ЗДвП,
съгласно разпоредбите на чл. 42 т. 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, актът за
установяване на административното нарушение и наказателното
постановление следва да съдържат описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, както и обстоятелствата по неговото
извършване. В обстоятелствената част на АУАН и на НП е посочено, че се
превозват по- голям брой пътници от определения в СРМПС, без да е
конкретизиран техния брой. На следващо място не е отразен и какъв е
точният брой на пътниците, определен в СРМПС. Броят на превозваните
пътници и този, определен по СРМПС е абсолютно необходим факт, който
подлежи на установяване в настоящото производство, за да може да се
прецени от съда дали отговаря на нормативните изисквания в съответствие с
управляваното МПС от жалбоподателя. От една страна същият остана
неизяснен в производството, поради липса на спомен у извършилите
проверката, а от друга липсата му в АУАН и НП ги опорочава от формална
страна и води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице,
което е лишено от възможността да разбере обстоятелствата по вмененото му
нарушение, срещу които следва да организира защитата си, съотв. да
ангажира доказателства.
По отношение нарушението на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, безспорно се
установи от показанията на свидетелите Ж. и П., съответстващи и на
отразеното в АУАН, че жалбоподателят не е носил свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към него. При установените факти,
съдът счита, че правилно от контролния и административно- наказващия
орган е било прието, че извършеното от жалбоподателя представлява
нарушение по чл. 100 ал. 1 т.1 от ЗДвП, тъй като същият не е носил към
момента на проверката свидетелство за управление на МПС и контролен
талон, както го задължава посочената разпоредба. Относимата санкционна
норма за това нарушение се регламентира от правилно посочената в НП
разпоредба на чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1,2 от ЗДвП, предвиждаща санкция за
водачите на МПС, които не носят посочените документи. Санкцията за това
нарушение е фиксирана и тя е 10 лева, поради което и като е определил
4
такава санкция, административно- наказващият орган е наложил
законосъобразен размер на глобата.
Тъй като обжалваното НП се явява законосъобразно и правилно и в
частта относно нарушението на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, следва да бъде
потвърдено в тази му част.
Неоснователно се възразява за маловажност на деянията, същите са със
степен на обществена опасност типична за вида си, а съдът отчита и че
жалбоподателят многократно е санкциониран за нарушения на ЗДвП
Мотивиран от горното КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № */* г. на Началника на
група П.П. при РУ на МВР К. в частта му, в която на Ч. И. А. ЕГН
********** от село С., обл. П., ул. „*” № *, на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 пр.
1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1,2 е
наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение
на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № */* г. на Началника на група
П.П. при РУ на МВР К. в частта му, в която на Ч. И. А. ЕГН ********** от
село С., обл. П., ул. „*” № *, на основание чл. 181 т. 7 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 133
ал. 1 от ЗДвП
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд - П. в 14-дневен срок от съобщаването му.
К.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5