О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 272
град Шумен, 10.07.2018 г.
Шуменският
окръжен съд, в закрито заседание на десети юли, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове: 1.Йордан Димов
2.Ненка Цветанкова
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. ч. гр. д. №191 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл..
Настоящото производство е подадено по частна жалба изходяща от „ПС Електрик” ООД, ЕИК-..., гр. Ш., бул. „..., със съдебен адрес *** – адв. Б. Г. *** против Разпореждане, намерило отражение в Заповед №506/16.04.2018 г. по ч.гр.д. №1065/2018 г. по описа на ШРС. В жалбата се излага, че по силата на горната заповед жалбоподателят в рамките на заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК е бил осъден да заплати на заявителя „ДСВ роуд” ЕООД, ЕИК-..., гр. С. парично задължение в размер на 17 520 лв. главница, както и законна лихва от 13.04.2018 г. до изплащане на задължението и разноски за адвокатски хонорар – 1 300 лв. и 359.40 лв. – държавна такса. Твърди, че за заповедта е уведомен на 26.04.2018 г., а с преводно нареждане от 03.05.2018 г. е заплатил главницата. Сочи, е присъденото възнаграждение е прекомерно предвид ниската сложност на заповедното производство иска същото да бъде намалено до минимумът предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения или 768 лв., а не присъдените 1300 лв. Моли да бъде отменена заповедта в частта, с която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение над размера от 768 лв. Подчертава, че срокът за депозиране на жалбата не тече на първи май, като по този начин определеният в чл.61, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.154, ал.1 от КТ срок е изтекъл на 04.05.2018 г. Освен това сочи, че със заповедта за изпълнение е уточнено, че разпореждането може да се обжалва в двуседмичен срок само в частта му за разноските и след като първи и шести май са били официални празници срокът за въззивно обжалване изтича на 14.05.2018 г. моли да му бъдат присъдени и сторените в настоящото производство разноски, включително и тези за платено адвокатско възнаграждение.
От името на заявителят „ДСВ роуд” ЕООД, ЕИК-..., гр. С. е постъпил отговор на подадената частна жалба. В него са сочи, че е изтекъл срокът за подаване на частна жалба, тъй като същият е едноседмичен. Твърди се, че сумата за адвокатско възнаграждение се дължи изцяло, тъй като поведението на длъжника е довело до завеждане на заповедното производство, а също така и поради обстоятелството, че са приложени документи към заявлението за издаване на заповед за изпълнение, които установяват плащане на цялата дължима сума. Намира, че намаляване на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се прилага само при явно несъответствие, тъй като размерът на уговореното възнаграждение е въпрос на договорка между клиент и адвокат. Намира, че твърдението на длъжника за шаблонност на заявлението, без правна сложност, е голословно. Възразява срещу претендираното адвокатско възнаграждение за настоящото производство като сочи, че няма доказателства за реалното му плащане.
Въззивната
частна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения от закона срок, но
за отправеното искане е налице друг съдопроизводствен ред, поради която
последната се явява недопустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В рамките на производството се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение издадена по реда на чл.410 от ГПК №506/16.04.2018 г. е бил осъден длъжникът „ПС Електрик” ООД да заплати на заявителят ДСВ роуд” ЕООД сумата от 17 520 лв. – главница по незаплатени, договорени навла за изпълнени международни превози на пратки, ведно със законната лихва от подаване на заявлеинето – 16.04.2018 г. до изплащане на дължимата главница, както и суми за разноски в размер на 1300 лв. – адвокатски хонорар и 350.40 лв. – държавна такса. Длъжникът е бил уведомен за така издадената заповед със съобщение връчено на 26.04.2018 г. Предвид липсата на спор и представеното от заявителя извлечение по банковата му сметка за извършени транзакции се установява, че на 04.05.2018 г. длъжникът е платил на заявителят сумата от 17 520 лв. – т.е. дължимото като главница. Сумите за разноски не са били заплатени. Така пред заповедният съд на 09.05.2016 г. са били подадени от една страна възражение с вх. №7601 и настоящата частна жалба с вх. №7585 (номерата са на ШРС). По съществото си и двата документа и възражението и частната жалба имат идентично съдържание и то е в смисъл, че длъжникът иска – в настоящата жалба от въззивният съд, а във възражението - от заповедният съд намаляване на сумата дължима като разноски за адвокатско възнаграждеине на представителят на заявителя. Причина за това е обстоятелството, че сумата е прекомерна спрямо извършеното като правна услуга. Със своя резолюция положена върху възражението заповедният съд е посочил, че ще се произнесе по него след произнасянето на въззивният съд по частната жалба.
Предвид изложеното по-горе от фактическа страна въззивният съд направи следните правни изводи: Депозираната частна жалба съдържа искане в себе си за изменение на издадената заповед в частта за присъдените разноски. Това е производство уредено нарочно в отделен текст на закона – чл.248 от ГПК. Компетентен да разгледа подобно искане е съдът, който е компетентен да присъди направените разноски, а не по-горният, въззивен съд. Съотношението което имат производството по чл.248 от ГПК и заповедното производство е разгледано в т.7 от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Въпреки привидните разминавания в изложеното там, не е налице противоречие с твърдението, че компетентен да се произнесе по молба по чл.248, ал.1 от ГПК е именно заповедният съд. В т.7 от ТР по ТД №4/2013 г. на ОСГТК е посочено, че „ ... следва да бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно - т. е. несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл. 248 ГПК.” Видно от самият текст на посочената т.7 е, че ако няма произнасяне въобще по разноските в заповедното производство се касае за хипотезата на чл.248 от ГПК, в случаят обаче, когато „...не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива ...” следва да се прилага нормата на чл.413 от ГПК. Явно е, че втората хипотеза, която разглежда тълкувателното решение не касае хипотеза на намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, а хипотеза на неправилно произнасяне и неприсъждане на всички дължими разноски. В подобни хипотези действително възможният ред е само този по чл.413 от ГПК. За да опише тази хипотеза тълкувателят на закона е посочил, че става въпрос за погрешно произнасяне - в противоречие с правилата на чл.78 от ГПК. Произнасянето на съдът в заповедното производство касаещо настоящата хипотеза не е погрешно. То е направено с оглед на наличните доказателства и направеното от заявителят искане за присъждане на конкретна сума. Заповедното производство до момента на издаване на заповедта не е спорно производство, ето защо при уважаване на искането за разноски не е налице погрешно произнасяне, доколкото къмтози момент длъжникът не можа да направи възражение за прекомерност на разноските. Искането за изменение на присъденото в частта за разноските в тясната хипотеза на намаляване на размера на присъдените разноски може да стане реалност едва след постановяване на заповедта, с връчването и на длъжника, което за него е първият възможен момент за узнаване на дължимите от него разноски.
Предвид изложеното настоящата частна жалба, съдържайки искане по смисъла на чл.248, ал.1 от ГПК не може да бъде разгледана от въззивният съд, а следва да бъде гледана от заповедния такъв. Доколкото това не е процесуалният ред за разглеждане на това искане следва жалбата да бъде оставена без разглеждане и върната за произнасяне от заповедният съд.
Доколкото намира, че не следва да разглежда жалбата по същество поради наличието на специален процесуален ред – чл.248, ал.1 от ГПК, който го прави родово некомпетентен да се произнесе, съдът не следва да взема предвид другите възражения на страните касаещи основателността на възражението.
Неоснователна е молбата на жалбоподателят за присъждане на разноски, поради обстоятелството, че производството е недопустимо.
Водим от гореизложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на изходяща от „ПС Електрик” ООД, ЕИК-..., гр. Ш., бул. „..., със съдебен адрес *** – адв. Б. Г. *** против Разпореждане, намерило отражение в Заповед №506/16.04.2018 г. по ч.гр.д. №1065/2018 г. по описа на ШРС поради наличие на нарочен процесуален ред – чл.248 от ГПК за разглеждането и от родово компетентният ШРС.
УКАЗВА на заповедният съд да разгледа жалбата като молба за изменение на заповедта за изпълнение в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Апелативен съд Варна, съгласно чл. 274, ал. 2, във вр. с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.