Мотиви към присъда по НОХД № 1823 по описа за
2010 год. на ШРС
Подсъдимата М.Р.Х. е предадена на съд за извършено престъпление
по 308 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК. По същото
досъдебно производство на съд са предадени и лицата Н.Е.Н. и С.Х.О., като по отношение
на същите производството е приключено от друг състав на ШРС по реда на чл.384 НПК.
В съдебно заседание подсъдимата преди даване ход
на делото изяви желание да се възползва от
диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът,
като съобрази, че самопризнанието на подсъдимата по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от
03.05.2011 год. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимата, без да събира
повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание, представителят на държавното
обвинение, предлага подсъдимата да бъде
призната за виновна по повдигнатото и обвинение, както и същата да бъде
освободена от наказателна отговорност. Същото становище заема и процесуалният
представител на подсъдимата Х..
В хода на съдебното следствие подсъдимата Х.
заявява, че разбира в какво е обвинена,
признава се за виновна в извършването на посоченото в обвинителния акт
деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласна с тях. В последната си дума заявява, че съжалява за
постъпката си.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от
фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, а именно: През месец януари 2006г., подс.Х. изпълнявала длъжността старши специалист “административно
обслужване” в кметството на с.Черноглавци общ.Венец. Въпреки, че не изпълнявала
длъжността кмет на с.Черноглавци, Х. на 05.01.2006г. съставила неистински
официални документи-нотариални заверки рег.№ 01/05.01.2006г., относно подписите
, положени от Н.Е.Н. и Ц.Х.Н. в пълномощно от тяхно име, като положила подписи
от името на кмета на с.Черноглавци- С.О., като знаела, че пълномощното е във
връзка с покупко-продажба на недвижим имот. На 12.01.2006г., подсъдимата Х.
съставила неистински официални документи, а именно три броя нотариални заверки на различни по
вид декларации, касаещи лицата Н.Е.Н. и Ц.Х.Н., като положила отново подписи от
името на кмета на с.Черноглавци- С.О.. Х. знаела, че тези документи са необходими
за извършване на разпоредителна сделка .
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимата Х., направено в хода
на съкратеното съдебно следствие, както и от всички събрани в досъдебното
производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че
събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и
взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния
смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема че с горното деяние подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъпление от общ характер по чл. чл.308 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК- тъй като за времето от 05.01.2006г.
до 12.01.2006г. в с.Черноглавци обл.Шумен при условията на продължавано
престъпление съставила неистински официални документи, като положила подписи от
името на кмета на с.Черноглавци- С.Х.О..
От субективна страна престъплението е извършено с предварително сформиран и пряко
насочен умисъл.
Като причина за извършване на престъплението следва
да се отбележи незачитането от страна на Х. на обществените отношения, свързани
със създаване и използване на документи.
Съдът преценявайки, че подсъдимата е предадена на
съд за извършено умишлено престъпление, наказуемо с “лишаване от свобода” до
три години, счита че по отношение на същата следва да се приложи разпоредбата
на чл.78 а НК, тъй като съобрази обстоятелството, че Х. към датата на извършване на процесното
деяние не е била осъждана за престъпление от общ характер и не е била освобождавана
от наказателна отговорност по реда на горецитираната разпоредба, както и че
няма причинени от деянието съставомерни имуществени вреди. Ръководейки се от
изложеното, съдът освободи подсъдимата от наказателната отговорност и и наложи
административно наказание в близък до минимално предвиденият в чл. 78а НК
размер /действащ към датата на извършване на деянието/, а именно 600 лева.
По този начин и с това административно наказание,
съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната
превенция..
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на
подсъдимата направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 80 лв.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :