Р Е Ш Е Н И
Е № 260170
гр. Пловдив, 27.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV граждански състав, в публично
заседание на седемнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 799 по описа за 2020
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът
С.Р.К. е предявил срещу „АТП Екзодус“ ООД обективно
кумулативно съединени искове за признаване на извършено уволнение със Заповед №
****** г. за незаконно и неговата отмяна – правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ, за възстановяване на предходно заемана длъжност „******“ – правно основание
чл. 344 ал.1 т.2 КТ, и за обезщетение за времето, за което същият е останал без
работа поради прекратяване на трудовото правоотношение за периода 28.11.2019 г.
– 28.05.2020 г. в размер на 10 647,18 лева – правно основание чл. 344 ал.1 т.3,
вр. чл. 225 КТ, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 20.01.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е съществувало
трудово правоотншение, по силата на което ищецът е
заемал длъжността „******“ с място на работа: гр. *****. С трудовия договор бил
уговорен размер на брутното трудово възнаграждение 1731,45 лева. На **** г. на
работника било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл. 328 ал.1 т.3 КТ. Със Заповед № ****** г., връчена на работника
на 28.10.2019 г., трудовият договор бил прекратен. В исковата молба се излагат
съображения, че не е налице визираното в заповедта правно основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, а именно: намаляване обема на работа.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор на искова молба от „АТП Екзодус“ ООД. В същия
се излагат съображения за неоснователност на предявения иск. Оспорва се
представеното графично изображение за увеличаване на продажбите на ответното
дружество. Посочва, че от януари 2019 г. дружеството е приключвало със загуба
всеки месец, поради което се наложило закриване на офисите в гр. ***** и гр. *****,
като към настоящия момент дружеството не разполага с материална база в страната.
Била извършена инвентаризация и били установени липси при ответника.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от
представените писмени доказателства се установява, че между страните е
действало валидно трудово правоотношение, което е било прекратено с отправено
едностранно предизвестие на работник, връчено на **** г., на основание чл. 328
ал.1 т.3 КТ /л.4/, и Заповед № ****** г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, връчена на **** г.
Видно от представеното предложение
/л.30/, ответникът е отправил искане за прекратяване на договор за наем,
сключен с трето лице – „Товарни превози“ АД, за обект, находящ
се в ************,а до „АТИК“ ООД **** е изпратено предизвестие за прекратяване
на договор за наем /л.32/, без посочване на обект, за който се отнася.
По делото е разпитан св. Т.Ц.. Същият си
спомня, че е бил ****** при ответника за времето, през което ищецът също е
работил в дружеството. Неговата функция била да регулира продавачите и офисите
в цялата страна, да довежда до положителни резултати фирмата, да следи за
злоупотреби и да напътва продавачите как да следят за изпълнението на бюджета
за месеца. Работата на ищеца била ********* и според св., същият се справял
много добре. ******* работил много добре и изпълнявал по-големи цели от
зададените. Работните места се обявявали чрез интернет сайт от ****** – Е.Д..
Целият софтуер на фирмата бил базиран в ****. Всеки месец, на края на месеца,
св. Ц. получавал справка с месечния таргет по
магазини, като до края на юни 2019 г. през повечето месеци имало увеличение на
продажбите. Съдът кредитира показанията на св. Ц., доколкото същите са преки и
непосредствени, и съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал.
В хода на производството е изготвена и съдебносчетоводна експертиза. Според заключението на вещото
лице размерът на нетните приходи от продажби на стоки и услуги за периода 01.01.2019 г. – 30.06.2019 г. вкл., възлиза на
1 073 721,25 лева, а за периода: 01.01.2019
г. – 30.11.2019 г. – на 1 484 334,51 лева. Според вещото лице,
размерът на брутното трудово възнаграждение на работника за месеца, преди
уволнението, възлиза на 1774,53 лева. Не са налице данни от счетоводството на
ответното дружество, след уволнението на ищеца да са назначени нови служители
при ответника. Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, доколкото същото
се явява компетентно изготвено, и с необходимите знания и умения.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр. чл. 225 КТ. Основаният спорен въпрос в настоящия случай
касае законността на уволнение, а неговата законност се обуславя от приложението
на нормата на чл. 328 ал.1 т.3 КТ, в частност: налице ли е намаляване на обема
на работа в ответното дружество. В тази хипотеза работодателят следва да
установи намаляването обема на работа, както и че това намаляване е свързано с
изпълняваните от ищеца функции.
В настоящия случай, от приобщените по
делото доказателства, не се установи да е намалял обемът на работа при
изпълняваната от ищеца трудова функция на ******. Така от приобщената по делото
експертиза се установи единствено увеличаване на нетните приходи, но след
извършеното уволнение. По този начин не може да се направи извод какъв е бил
обемът на работа преди извършеното уволнение и именно това ли е причината за
прекратяване на трудовото правоотношение с работника. В тази връзка не се
кредитират представените от ответника справки за приходите от продажби,
доколкото същите са изготвени от него и представляват изявление на неговите
служители в писмен вид. Представените предизвестия за прекратяване на договори
са едностранно подписани, без да са налице данни за получаване от другата
страна, още по-малко да конкретизират някаква дейност, свързана с ищеца. Дори
напротив, от събраните по делото доказателства – показанията на свидетеля Ц.,
се установи, че към юни 2019 г. обемът на работа, свързан с изпълняваната от
ищеца длъжност, не е намалял, а в голяма част от месеците преди този момент е
налице увеличение.
Поради всичко изложено, и доколкото доказателствената тежест за установяване на законността на
извършеното уволнение пада върху ответника, който не установи при условията на
пълно и главно доказване обстоятелства по намаляване на обема на работа, които
да са свързани с дейността на конкретния работник – ищец в настоящото
производство, то предявеният иск за отмяна на извършеното уволнение Заповед № ******
г., се явява основателен.
Претенцията за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност на ищеца е обусловена от основателността
на тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Поради
изложеното същият следва да бъде възстановен на длъжността „******“ при
ответника.
Досежно предявеният иск по чл. 344 ал.1 т.3, вр. чл. 225 ал.1 КТ, основателността на същия се обуславя
от наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1. да е налице противоправно поведение
на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното
право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово
правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността
да получава трудово възнаграждение по трудово правоотношение в продължение на
шест месеца след уволнението – в конкретния случай, че за периода 28.11.2019 г.
– 28.05.2020 г. и 3. причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и
оставането без работа.
В настоящия случай несъмнено се установи
незаконност на извършеното уволнение. От извършената констатация на трудовата
книжка в открито съдебно заседание, се доказа, че за процесния
период ищецът не е полагал труд при друг работодател, респ. не е получавал
трудово възнаграждение, поради което същият е претърпял вреди в продължение на
шест месеца след уволнението. Същите са съизмерими от последното брутно трудово
възнаграждение, което е получавал работника, а именно: в размер на 1774,53
лева, видно от приетата по делото експертиза, или за шест месеца – сумата в общ
размер от 10 674,18 лева. Поради изложеното и претенцията за заплащане на
обезщетение за оставането на работника без работа, следва да бъде уважена в
пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора, на основание
чл. 78 ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в настоящото производство.
Доказателства за заплатени такива са представени за сумата в размер на 1460
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство.
Доколкото ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, на основание чл. 78 ал.6 КТ, следва ответникът
да бъде осъден да заплати сумата в размер на 645,89 лева, представляваща
дължими държавни такси по Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК,
от които по 50 лева за двата неоценяеми иска по чл.
344 ал.1 т.1 КТ и чл. 344 ал.1 т.2 КТ, и 425,89 лева за оценяемия
иск по чл. 344 ал.1 т.3, вр. чл. 225 ал.1 КТ, и 120
лева, за заплатен депозит по приетата съдебносчетоводна
експертиза.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението на С.Р.К., ЕГН: **********, извършено със
Заповед № ****** г. на **** на „АТП Екзодус“ ООД,
ЕИК: *********, връчена на 28.10.2019 г., с която е прекратено трудовото
правоотношение между страните на основание чл. 328 ал.1 т.3 КТ, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.Р.К., ЕГН: **********, на заеманата преди
уволнението длъжност „******“ при „АТП Екзодус“ ООД,
ЕИК: *********.
ОСЪЖДА „АТП Екзодус“ ООД, ЕИК:
*********, ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.К.,
ЕГН: **********, сумата в размер на 10 674,18 лева /десет хиляди
шестстотин седемдесет и четири лева и осемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение
по чл. 225, ал.
1 от КТ за
оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 28.11.2019
г. - 28.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба - 20.01.2020г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „АТП Екзодус“ ООД, ЕИК:
*********, ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.К.,
ЕГН: **********, сумата в размер на 1460 /хиляда четиристотин и шестдесет лева/
лева, представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „АТП Екзодус“ ООД, ЕИК:
*********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 425,89
лева /четиристотин двадесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/,
представляваща държавни такси върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от
датата, на която е обявено, че ще бъде постановено - 31.08.2020 г., на
основание чл. 315, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Катя Боева
Вярно с оригинала!
КЯ