Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                   Година  14.10.2021                       Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                      Първи  граждански състав

На двадесет и първи септември                            Година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В 

Секретар: Анастасия Балабанова

РџСЂРѕРєСѓСЂРѕСЂ

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 47 по описа за 2021 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София твърди, че на 11.08.2018 г. между него и Г.И. М. бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 24,99 лв. с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС" и договор за лизинг от същата дата 11.08.2018 г., съгласно който е взето мобилно устройство NOKIA 3 Blue, с отстъпка в размер на 191,04 лв.. На 21.08.2018 г. между същите страни бил сключен договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер ++359********* с избран абонаментен план Интернет 15,99 лв. с уговорен срок на действие 24 месеца до 21.08.2020 г.  На 22.09.2018 г. бил сключен договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер ++359********* с избран абонаментен план Тотал 24,99 лв., с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, с уговорен срок на действие 24 месеца до 22.09.2020 г. и сключен договор за лизинг от същата дата 22.09.2018 г., съгласно който било взето мобилно устройство NOKIA 3.1 Black, с отстъпка в размер на 184,74 лв. Г.И.М. не изпълнил задълженията си по договора в общ размер 343,90 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.08.2018 г. - 24.11.2018 г. Неизпълнението на абоната ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 343,90 лв. ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр. с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор Теленор прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и издал крайна фактура № **********/25.01.2019г. с начислена неустойка в размер на 601,69лв. Тя се формирала както следва: - 193,96 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 11.08.2018 г. за мобилен номер +359*********, от който 62.46 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 131,50 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство NOKIA 3 Blue, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги; - 198,49 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 22.09.2018 г. за мобилен номер +359*********, от които 62.46 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, и 136.03 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство NOKIA 3.1 Black, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги; - 209.24 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 21.08.2018 г. за мобилен номер +359*********, от които: 39.96 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, и 169.28 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги. С оглед на гореизложеното на 23.09.2020 г. „Теленор България“ ЕАД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Стара Загора срещу Г.И.М., в което се претендирали: неустойка в размер на 601,69 лв. и законната лихва от 23.09.2020 г. Образувано било ч.гр.д. № 3661/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора и издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че има следните вземания срещу Г.И. М., а именно: сума в общ размер на 601,69 лв., представляваща  неустойка по договори за мобилни услуги от 11.08.2018 г. за мобилен номер +359*********, от който 62.46 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, и 131,50 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство NOKIA 3 Blue, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги; - 198,49 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 22.09.2018 г. за мобилен номер +359*********, от които 62.46 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, и 136.03 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство NOKIA 3.1 Black, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги; - 209.24 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 21.08.2018 г. за мобилен номер +359*********, от които: 39.96 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, и 169.28 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги. Моли съда да осъди Г.И. М. да му заплати сторените съдебно-деловодни разноски  по настоящото производство.

Ответникът Г.И. М., чрез назначения му особен представител – адв. С.А., счита предявения иск за  неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен. Претендираните от ищеца вземания в общ размер на 601,69 лв. имали характер на неустойка и представлявали форма на договорна отговорност на абоната, поради неизпълнение на задълженията му по договорите за мобилни услуги. Счита, че уговорената в процесните договори за мобилни услуги клауза на неустойка, предвиждаща вземане в полза на мобилния оператор при предсрочното прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя в размер на сумата от стандартни месечни абонаменти такси до края на уговорения в тях срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, съгласно чл. 26, ал. 1 пред. 3 ЗЗД. Клауза на неустойка била нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Насрещните престации по процесния договор се характеризирали с това, че мобилният оператор се е задължил да предостави на абоната уговорените по вид мобилни услуги срещу задължението на същия да ги заплаща, но само когато такива са предоставени респ. когато е осигурен достъп до съответната мобилна мрежа. Сочи, че при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и уговорена неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на договора, доставчикът ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не бил прекратен, но без да предоставя достъп до мрежата си респ. без да предоставя мобилни услуги т. е. неустойката съвпадала напълно с обема на главното задължение, което обезпечава. Освен това клаузата на неустойка при предсрочно прекратяване на договора била уговорена, без да са предвидени насрещни права за потребителя. Последният нямал никакво право да прекрати дадения договор, без това да влече след себе си заплащане на неустойка. Следователно уговорената неустойка при предсрочно прекратяване на договор излизала извън типичните си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, водела до значително неравновесие между правата и задълженията на мобилния оператор и абоната, създавала условия за неоснователно обогатяване на първия и за нарушаване принципа за справедливост. Ако съдът счете, че клаузата на неустойка не е нищожна поради накърняване на добрите нрави, то счита, че същата е недействителна, поради неравноправния й характер по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Визираните клаузи за неустойка поставяли в неравноправно и подчинено положение потребителя на услугата спрямо търговеца доставчик и доколкото те не са уговорени индивидуално са нищожни по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Обстоятелството, че по договора за мобилни услуги от 21.08.2018 г. ищецът претендирал частично заплащане на неустойка в размер на три месечни абонаментни такси равняващи се на стойност 39,96 лв., не можело да санира недействителността на клаузата. Невалидността на същата изключвало тя да е източник на действително, макар и частично вземане, което според кредитора било в съответствие с правилата на добросъвестността. Следователно поради нищожност на клаузата за неустойка по процесния договор за мобилни услуги от 21.08.2018 г., ответникът не дължал претендираната от него неустойка за предсрочното им прекратяване. В договорите от 11.08.2018 г. и от 22.09.2018 г. компенсаторната неустойка била уговорена по различен начин, като отговорността на потребителя не съвпадала с обема на главното задължение по тях, а била ограничена до размера на три стандартни месечни абонаментни такси. Така уговорената клауза отнапред изключвала неоснователното обогатяване на мобилния оператор и съответствало на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Същата можело да породи действително вземане за кредитора, стига обаче да са се осъществили всички елементи от фактическия й състав, очертан по волята на страните. За възникването на вземането за неустойка бил относим фактът на прекратяване на договорите за мобилни услуги преди изтичане на първоначално определения срок. Видно от съдържанието на клаузата за неустойка, задължителен елемент от фактическия й състав било предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, а не било достатъчно да е налице само нарушение на задълженията на потребителя. В тази връзка в съдържанието на клаузата за неустойка ясно и недвусмислено било посочено, че това вземане се дължи в случай на прекратяване на договора преди изтичане на първоначалния му срок и че се дължи за всяка СИМ карта по отношение на която е налице прекратяване. Този начин на уговаряне на неустойка кореспондирал с действащите между страните ОУ и уреденото в чл. 196 б. "в" от тях право на мобилния оператор едностранно да прекрати договора при неизпълнение на задължението на абоната за плащане на ползваните мобилни услуги. Следователно без предсрочно прекратяване на договора за ищеца не можело да възникне вземане за неустойка в уговорения размер. При липсата на надлежно упражнено право за едностранно прекратяване на договорите за мобилни услуги, в полза на ищеца не било възникнало вземане за неустойка в размер на дадената на абоната отстъпка от цената на съответното мобилно устройство. Следователно тази неустойка, която била общ размер на 601,69 лв. по процесните договори, не била дължима от ответника. Наред с това, следвало да се вземе предвид и това, че прекратяването на договора поради неизпълнение на договорни задължения се подчинявало на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговарял длъжника, включително неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок в договора било основание за развалянето му според разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото всеки от процесните договори бил сключен в писмена форма, изявлението за прекратяването му същото следвало да е в такава форма и с него следвало да се дава подходящ срок за изпълнение. От представената фактура (дубликат) №**********/ 25.01.2019 г. се виждало, че има начислена неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги, но от същата не било видно, кога е била връчена на абоната, ответник в настоящото дело. Освен това в процесната фактура липсвал подпис на ответника, което също потвърждавало, че последната не е била получена от него. Щом ответникът не бил получавал посочената фактура, то същият не е бил уведомен и за предсрочно прекратените договори, а оттам и за начислените неустойки. От представите доказателства, не ставало ясно от кога ищецът счита договора за предсрочно прекратен, нито кога е отправил нарочно волеизявление за развалянето му респ. кога то е получено от абоната. Не бил ангажирал и доказателства в тази насока, поради което същият не упражнил надлежно правото си да прекрати процесните договори преди изтичане на срока им. Заявлението по чл. 410 ГПК, не само че било подадено след крайния срок на тези договори, същото не можело да се разглежда като отправено до длъжника волеизявление за прекратяване на договорната връзка между страните, доколкото то имало за свой адресат съда предвид едностранният характер на заповедното производство. Съгласно трайната съдебна практика подобна роля можела да изиграе само исковата молба, тъй като препис от нея се връчвал на неизправната по договора страна, стига разбира се в нея кредиторът да се позова на последиците от прекратяване на договора. В случая обаче исковата молба била подадена в съда на 30.12.2020 г., след изтичане на първоначалния срок по трите процесни договора за мобилни услуги. По тези съображения възникването в полза на ищеца на претендираното вземане за неустойка за предсрочно прекратяване било възпрепятствано.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 3661/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 260101/25.09.2020 г. за сумата 601,69 лева за главница и законна лихва от 23.09.2020 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

По делото са представени: договор за мобилни услуги от 11.08.2018 г. за номер ++359*********, по силата на който „Теленор" ЕАД, гр.София се е задължило да предоставя на ответника  мобилни услуги за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 24,99 лв. с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС";  договор за лизинг от 11.08.2018 г., съгласно който е ответникът е получил мобилно устройство NOKIA 3 Blue, с отстъпка в размер на 191,04 лв.;  договор за мобилни услуги от 21.08.2018 г. за номер ++359********* по силата на който „Теленор" ЕАД, гр.София се е задължило да предоставя на ответника  мобилни услуги за срок от 24 месеца с абонаментен план Интернет 15,99 лв.;  договор за мобилни услуги от  22.09.2018 г., по силата на който „Теленор" ЕАД, гр.София се е задължило да предоставя на ответника мобилни услуги за срок от 24 месеца за номер ++359********* с избран абонаментен план Тотал 24,99 лв., с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС и договор за лизинг от  22.09.2018 г., съгласно който ответникът е получил мобилно устройство NOKIA 3.1 Black, с отстъпка в размер на 184,74 лв.

Горепосочените договори са сключени при общи условия по смисъла на чл. 228, ал. 1 ЗЕС и отговарят на законовите изисквания за това, тъй като съдържат необходимите реквизити досежно страните, предмета, срока и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Общите условия са приети от абоната, който  декларирал, че е запознат с тях и е получил екземпляр от същите. По делото е открито производство по оспорване автентичността на договори за мобилни услуги от 11.08.2018 г., от 21.08.2018 г. и от  22.09.2018 г., но не са ангажирани доказателства от оспорващия, който носи доказателствената тежест в производството по оспорване. С оглед на това съдът намира оспорването за недоказано, а оспорените документи за автентични. Поради изложеното съдът намира, че липсват основания за  нищожност на процесните договори по чл. 228 ЗЕС и същите обвързват страните.

Ответникът не е представил доказателства, от които да се установява, че е заплатил на ищеца предоставените му услуги, респ. стойността на получените мобилни устройства поради което следва да се приеме, че дължи сумите, за неплащането на които са начислени претендираните в настоящото производство неустойки.

Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вреди от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По своята същност неустойката е едно предварително и доброволно установяване на размера на обезщетението за вреди, които изправната страна ще претърпи от пълното неизпълнение или неточното изпълнение на задълженията на неизправната страна. Фактическият състав на отговорността за неустойка включва установяване на неизпълнено от неизправната страна договорно задължение и на вина за неизпълнението.

В процесния договор е предвидено, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по вина на потребителя, последният дължи неустойка, която не може да надвишава трикратния размер стандартните месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок. Посочената клауза е съобразена изцяло с постигната спогодба между ищеца и КЗП по гр. дело № 15539/2014 г. по описа на Софийския градски съд, предвиждаща, че размерът на неустойката не може да надхвърля трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, приложима за заварени и бъдещи договори на оператора с клиентите-физически лица. В този смисъл твърденията на ищеца за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави и неравноправност не се подкрепят от доказателствата по делото. Следва да се отбележи, че неустойка в посочения размер не излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция на неустойката, а освен това е уговорена индивидуално, тъй като се съдържа в индивидуалните договори, а не в общите условия. Неоснователни са и доводите за необходимост от уведомяване на ответника за едностранното прекратяване на договорите от страна на оператора, тъй като предвиденото в чл.75 от Общите условия прекратяване настъпва автоматично при неплащане, без да е необходима форма за неговата валидност или за доказването му. При тези обстоятелства, доколкото виновното неизпълнение на ответника е довело до предсрочното прекратяване на договорното правоотношение, същият дължи и заплащането на уговорената неустойка.

Основателно е искането за неустойка относно задължението на абоната да възстанови част от стойността на отстъпките по абонаментните планове и пазарните цени на крайните устройства, защото същите съответстват на спогодбата между „Теленор България“ ЕАД и КЗП по гр. дело № 15539/2014 г. по описа на Софийския градски съд. Тази клауза също е индивидуално уговорена между страните по делото  и се дължи при прекратяване на договора по вина на ответника.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като бъде признато за установено по отношение на ответника вземането на ищеца  за сумата 601,69 лева, представляваща  неустойка по договор за мобилни услуги от 11.08.2018 г. за мобилен номер ++359********* в размер на 193,96 лева, по договор за мобилни услуги от 21.08.2018 г. за мобилен номер ++359********* в размер на 198,49 лева и по договор за мобилни услуги от 22.09.2018 г. за мобилен номер ++359********* в размер на 209,24 лева, и законната лихва върху тази сума от 23.09.2020 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 260101/25.09.2020 г. по ч. гр. д.№ 3661/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 145 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, и направените в настоящото производство разноски в размер на 505 лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на особен представител.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.И. *** съществуването на вземането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, район ”Младост”, ж.к. ”Младост 4”Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, за сумата 601,69 лева, представляваща  неустойка по договор за мобилни услуги от 11.08.2018 г. за мобилен номер ++359********* в размер на 193,96 лева, по договор за мобилни услуги от 21.08.2018 г. за мобилен номер ++359********* в размер на 198,49 лева и по договор за мобилни услуги от 22.09.2018 г. за мобилен номер ++359********* в размер на 209,24 лева, и законната лихва върху тази сума от 23.09.2020 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 260101/25.09.2020 г. по ч. гр. д.№ 3661/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА  от Г.И. *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, район ”Младост”, ж.к. ”Младост 4”Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата 145 лева, представляваща разноски в заповедното производство, и сумата 505 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: