Р Е Ш Е Н И Е
№ 718
гр. Русе,
27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, втори касационен
състав, в открито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ДИАНА КАЛОЯНОВА |
при секретаря Мария Станчева и в
присъствието на прокурора Пламен Петков, като разгледа докладваното от
съдията Басарболиева к.а.н.д. № 13
по описа на съда за 2024 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон
за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от "Елит
Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Свищов,
обл. Велико Търново, ул. „Патриарх Евтимий“ № 66, вх. 2, ет. 5, представлявано
от адв. Н.Б., против Решение № 175/06.11.2023 г., постановено по АНД № 175/2023
г. по описа на Районен съд – Бяла, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 18-001695/05.04.2022 г., издадено от директора на Дирекция
"Инспекция по труда" – Русе. С наказателното постановление, на
основание чл. 416, ал. 5 във връзка с
чл. 414, ал. 3, във връзка с чл. 415в от Кодекса на труда на жалбоподателя е
наложено административно наказание "имуществена санкция“ в размер на 2000
лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от с. з. В жалбата са релевирани касационни
основания за нарушение на материалния закон и допуснати съществени наршени на
процесуалните правила във връзка с анализа на доказателствата. Иска се отмяната
на въззивното решение и постановяване вместо него на друго, с което
наказателното постановление да бъде отменено, а алтернативно се иска делото да
бъде върнато на въззвния съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Представена
е писмена защита. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба –
директор на Дирекция "Инспекция по труда" /ДИТ/– Русе, чрез юрк. П. С., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Русе
дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че решението на Районен
съд – Бяла следва да бъде потвърдено.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане.
По същество, жалбата е частично основателна.
С обжалваното решение
Районен съд – Бяла е потвърдил наказателно постановление № 18-001695/05.04.2022
г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Русе, с
което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекс на труда КТ), вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството е наложена
"имуществена санкция" в размер на 2000 лева. Първоинстанционният съд
приел за установена фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. Преценил, че
в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. По същество съдът е обосновал извод, че е
осъществен съставът на нарушението, като това се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, поради което правомерно е ангажирана
отговорността на санкционираното дружество за неспазване на трудовото
законодателство. Размерът на наложената имуществена санкция съдът преценил като
обоснован, предвид констатирани по време на проверката и други нарушения по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
От доказателствата по делото се установява
следната фактическа обстановка:
На 15.12.2021 г. около 11:00 часа, при извършване на
проверка за спазване на трудовото законодателство, в присъствието на служители
на РУ – Бяла при ОД на МВР – Русе, по работни места на Елит Комерс“ ЕООД и
обект на контрол – сечище в гр. Бяла, местност „Овъдие“, е установено, че
работничката Е. Д. полагала труд в обекта на контрол без да има сключен трудов
договор с работодателя „Елит Комерс“ ЕООД. Лицето Д. попълнила декларация
по реда на чл. 402, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 402, ал. 2 КТ, като декларирала, че е работеща във
фирмата от 15.12.2021 г., с работно време от 08:00 ч. до 16:00 ч., като изрично е
отбелязала, че не желае
сключването на трудов договор. Отделно от това собственоръчно писмено е
удостоверила, че на 15.12.2021 г. дошла
на обекта „да види работата“ и е мерела дървесина с клупа в сечището.
На служител на дружеството на 15.12.2021
г. била връчена призовка за явяване ДИТ-Русе за представяне документи. Такива
били представени на 17.12.2021 г., вкл. и справка за актуално състояние на
всички действащи трудови договори на дружеството (л.57), като трудов договор с Е.
Д. не е вписан. От управителя на дружеството е подадена декларация, в която
декларира, че Е. Д. е непознато лице за нея и не знае какво прави в обекта. Отговорникът
на обекта В.В. й дал обяснение, че лицата събирали дърва за огрев.
За извършената проверка по документи е съставен
Протокол № ПР 2141350/10.03.2022 г., който е надлежно връчен на управителя на
жалбоподателя.
С оглед установеното при проверката и представените
документи е съставен АУАН срещу дружеството за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, поради липса към 15.12.20210 г. на
трудов договор между "Елит Комерс“ ЕООД и Е. И. Д.. Актът бил предявен по
надлежния ред на управителя на жалбоподателя, който е вписал възражения, че не
е съгласен с констатираните в акта факти.
На 05.04.2022 г. въз основа на АУАН
административнонаказващият орган издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, на жалбоподателя била
наложена "имуществена санкция" в размер на 2000 лв.
Касационната инстанция намира, че районният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са
установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна
преценка е изведен правният извод за съставомерност и доказаност на вмененото на дружеството
деяние. Ето защо правните изводи на районния съд се споделят от настоящата
инстанция. В този смисъл касационната инстанция по аргумент от разпоредбата на
чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК напълно споделя изложените от въззивния съд
мотиви и препраща към тях, за да обоснове решението си.
Съгласно чл. 1, ал. 2, вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ, отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения,
като трудовият договор се сключва в писмена форма.
Съгласно чл. 414, ал. 3, предл.
първо от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1
или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв. за всяко отделно нарушение.
Анализът на посочените разпоредби води до
извод, че отговорността по чл. 414, ал. 3 от КТ е само за лице, което
има качеството на работодател, а за осъществявяне на състава на нарушението, за
което е ангажирана отговорността на дружеството, е необходимо наличие на
трудово правоотношение между страните,
за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма. В
производството пред районния съд са установени всички съществени елементи на
правоотношението между дружеството и Е. И. Д., от които може да бъде направен
извод, че е налице трудово правоотношение.
За да формира извод за наличие на трудово
правоотношение, контролният орган се е позовал на данните вписани от Е. Д. в
справката по чл. 402, ал. 1, т. 3, вр. чл. 402, ал. 2 от КТ. Органът приел, че
данните, вписани в тази декларация, са достоверни и отговарят на действителната
фактическа обстановка и формирал извод, че се касае за трудово правоотношение.
Напълно се споделят и мотивите на съда относно доказания факт на престиране на
труд в полза на дружеството като работодател от лице, с което не е сключен
трудов договор в писмена форма.
С разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ е вменено задължение на
работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди
постъпването му на работа. Възраженията на касатора досежно липсата на
трудовоправни отношения между страните, поддържани и пред настоящата инстанция,
са неоснователни и се опровергават от съдържащите се в административната
преписка доказателства, както и от събраните в хода на първоинстанционното
разглеждане на делото.
Правилно въззивният съд, въз основа на
представените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели, е преценил, че вмененото на дружеството деяние е
съставомерно и доказано. БРС основателно е кредитирал показанията на контролните органи и
е изградил решаващите си мотиви въз основа на тях, предвид че същите са
логични, последователни и взаимодопълващи се. Неоснователен е доводът на
касатора за обратното – в показанията липсват противоречия. Свидетелите Р., Г. и П., извършили проверка, по която причина
имат преки и непосредствени възприятия, еднозначно установяват, че в обекта на
контрол – сечище в гр. Бяла, местност „Овъдие“, на 15.12.2021 г. лицето Е. Д. е извършвало трудова
дейност – измервала е дървесина с нарочен за това уред. Установено е и това, че
трудът е полаган без да има сключен трудов договор с работодателя „Елит Комерс“
ЕООД. Горното се потвърждава включително и от саморъчно попълнената декларация
от Д., че в момента на проверката, когато била установена да мери дървета с
клупа в сечището, не е имала сключен трудов договор с работодател „Елит Комерс“
ЕООД, тъй като е дошла „да види работата“. Правилно и обосновано съдът е приел
за неоснователен довода на дружеството - жалбоподател, че към датата на
проверката посоченото в НП лице не е полагало труд на обекта, а само е дошло да
се запознае с вида работа, която се полага на обекта, като в тази връзка не е
кредитирал и показанията на свидетеля В.В.
(отговорник на обекта) като
се има предвид и неговата служебна зависимост от жалбоподателя.
Отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения,
поради което за тях на общо основание са приложими нормите на КТ. Предвид, че Е.
Д. е предоставяла работна сила за касатора, като е осъществявала трудова
дейност в обект, стопанисван от него, е било налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите
на КТ. За касатора
обаче, не
е имало пречка, при желание за изпитване уменията на работника, съобразно чл.
70 от КТ да се сключи трудов договор със срок за изпитване, за който важи
същото императивно изискване – да е сключен в писмена форма
преди работника да бъде допуснат
да престира труд. Респективно, такъв писмен договор по чл. 70 от КТ следва да
се сключи и в случаите, и когато работникът желае да провери дали работата е
подходяща за него. В случая не е сключен какъвто и да е трудов договор в
писмена форма, поради което
правилен и законосъобразен се явява изводът на районния съд, че дружеството-работодател
с деянието си е нарушило нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ, за което правилно е ангажирана
отговорността му на основание приложимата санкционна норма на чл. 414, ал. 3 от КТ.
Правилен е
изводът на въззивния съд, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ,
тъй като с чл. 415в, ал. 2 от КТ
изрично се изключва маловажност при нарушения по чл. 62 от КТ, какъвто е случаят.
Настоящата инстанция несподеля изводът на въззивния съд за правилната
индивидуализация на наказанието. Размерът на имуществената санкция, предвиден в
разпоредбата на чл. 414, ал.3 от КТ, е в границите от 1500 до 15000 лева. В конкретния случай при издаване на
наказателното постановление административнонаказващият орган е наложил
имуществена санкция от 2000 лева, т.е. в размер над минималния. При
определянето му в случая е
следвало да се отчете обстоятелството, че работничката Е. Д. е била за първи
ден на работа и той е бил единственият, самата тя е нямала намерението занапред
да продължи да полага труд при този работодател, респ. да се сключи писмен трудов
договор. При съобразяване на посочените смекчаващи обстоятелства, съдът намира,
че с
оглед чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, съответно на нарушението, справедливо и достатъчно да бъдат постигнати целите
на чл. 12 от ЗАНН е определяне на
санкцията в минималния размер от 1500 лв., предвиден в чл. 414, ал.3 от КТ.
По тези съображения решението на районния съд следва да бъде отменено, а
вместо него - да се постанови друго, с което издаденото Наказателно
постановление № 18-001695/05.04.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Русе
да бъде изменено в частта за наложената имуществена санкция като същата бъде
намалена на 1500 лева.
Страните претендират разноски в производството.
С решението си БРС е присъдил разноски в размер на 120 лв. в полза на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" – гр. София. Тези разноски,
съобразно крайния изход на спора, а именно изменението на наложената с НП
имуществена санкция, следва да бъдат редуцирани на 90 лв. За настоящата
инстанция, в полза на ответника и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
във вр. с чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, възнаграждението се определя на 120 лв. и
се присъжда в размер на 90 лв., съответно на отхвърлената част - ¾ от
120 лв. Така на ИА ГИТ-София се следват
разноски в общ размер на 180 лева. (2х90 лева), явяващи се дължимо
възнаграждение за юрисконсулт за протеклите общо две съдебни производства пред
Районен съд – Бяла и пред настоящата касационна инстанция.
При
този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на
касационния жалбоподател следва да се присъдят направените разноски при първото
разглеждане на делото и при второто разглеждане на делото, съобразно уважената
част, която е ¼. Общо разноските за адвокатско възнаграждение, платени в
брой, съгласно удостоверяването в приложените договори за правна защита и
съдействие пред съответната инстанция, възлизат общо на 1600 лв., а съобразно
уважената част те се определят на 400 лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд –
Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 175/06.11.2023 г., постановено по АНД №
175/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла, и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-001695/05.04.2022 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция
по труда" – Русе, с което на "Елит Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Свищов, обл. Велико Търново, ул. „Патриарх
Евтимий“ № 66, вх. 2, ет. 5, представлявано от прокуриста М.В.П., за
нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ и на основание чл.416, ал.5 вр. чл. 414, ал. 3 вр. чл.415в, ал.2 от КТ от Кодекс на труда е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 2 000 (две хиляди) лева, като намалява размера на имуществената
санкция от 2 000 (две хиляди) лева на 1
500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Елит Комерс“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Свищов, обл. Велико Търново, ул. „Патриарх
Евтимий“ № 66, вх. 2, ет. 5, представлявано от прокуриста М.В.П., да заплати на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – гр. София сумата в
размер на 180 лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение за водените производства пред двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" – гр. София да заплати на Елит Комерс“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Свищов, обл. Велико Търново, ул.
„Патриарх Евтимий“ № 66, вх. 2, ет. 5, представлявано от прокуриста М.В.П.,
сумата в размер на 400 лева представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
за водените производства – въззивни и касационни по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: