Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Пирдоп,
24.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юли
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Паралеева гр.д. № 733 по
описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.422 във вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Делото
е образувано по искова молба, предявена от „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ********* чрез пълномощника юрк.И.Н.
против В.Р.Д., с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на „Дайнърс
Клуб България“
АД следните суми: сумата
от 500.00 лв. – неплатена главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
Diners Club и предоставяне на кредитен лимит от 24.08.2017г. между „Дайнърс Клуб България“ АД и В.Р.Д., както и сумата от 88.87 лв. – лихва за периода от 04.09.2017 г. до
15.08.2018 г. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че на 24.08.2017г. е сключен Договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта Diners club и предоставяне на кредитен
лимит между „Дайнърс Клуб България“ АД и В.Р.Д., като на физическото лице е
предоставена карта с кредитен лимит в размер на 500 лв. за извършване на
безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално
устройство АТМ или ПОС. Кредитната карта била получена от ответника на
01.09.2017г., заедно със запечатан плик с пин кода срещу протокол. Непогасените
суми по горецитирания договор били в размер на 588.87 лв., от които: главница,
дължима съгласно т.2 и т.5 от договора и т.10.1 от раздел X на
общите условия в размер на 500 лв. и лихва, дължима съгласно т.7 и т.8 от
договора и т.11.1 от раздел XI на общите условия, считано от 04.09.2017г. до
15.08.2018г. в размер на 88.87 лв. Сочи се, че в договора е бил уговорен
гратисен период до 45 дни, в който не се начислява уговорената промоционална
годишна лихва от 12% при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен
период е погасил пълния размер на всички отчетени разходи за периода. Сочи се,
че отчетен период е всеки период от срока на действие на договора, считано от
1-во число на всеки календарен месец до последното число на същия календарен
месец, след изтичането на който отчетен период длъжникът е получавал извлечение
по карта и е бил задължен да погасява усвоената част от кредитния лимит или е
бил задължен да погасява минималната погасителна вноска. Минималната
погасителна вноска представлявала сумата, която титулярът по картата е длъжен
да погасява ежемесечно и представлявала 5% от размера на главницата на
задълженията, формирани към последния ден на отчетния период, плюс всички
дължими към датата на падежа лихви, такси и комисионни. При непогасяване до
датата на падежа на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярът
на картата имал задължение да заплаща наказателна лихва върху непогасената част
от минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата
на падежа лихви за дните на просрочие, която е в размер на 6 процентни пункта.
Процесният кредит не бил обслужван, като са допускани закъснения в погасяванията
от падежа и изобщо вноски не били правени. От страна на кредитополучателя била
допусната забава в плащанията за срок по-дълъг от 150 календарни дни и считано
от 16.10.2017г. кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем /в
съответствие с чл.13.2.1 от ОУ по договора/. Ищецът сочи, че за него е налице
правен интерес от завеждане на настоящия иск, тъй като подаването на исковата
молба е предшествано от подадено заявление по чл.410 ГПК и издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №559/2018г.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК писмен отговор на исковата молба е
подаден от назначения на ответника особен представител – адв.С.Е. от САК, тъй
като ответникът не е бил намерен на известния негов адрес. Адв.Е. счита иска за
допустим, но го оспорва като неоснователен, както и по размер. Счита, че към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК липсва надлежно уведомяване на длъжника ответник за обявяване на
предсрочна изискуемост на процесния договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Дайнърс клуб и
предоставен кредитен лимит, с валидност на предоставения кредитен лимит на
кредитната карта – 07.2020г., с оглед на което и вземането не е изискуемо в
заявения размер на предявеното основание. Адв.Е. оспорва твърдението на ищеца,
че ответникът е получил заемната сума, тъй като липсват доказателства за
ползване на предоставената кредитна карта, както и за усвояване на посочения от
ищеца кредитен лимит. Оспорва се и твърдението на ищеца, че ответникът е
получавал, след изтичане на всеки съответен отчетен период, извлечение по
картата, във връзка с което е бил задължен да погасява усвоената част от
кредитния лимит или бил задължен да погасява минималната погасителна вноска,
тъй като липсвали доказателства в тази насока. Оспорва се твърдението на ищеца,
че ответникът на 01.09.2017г. с протокол е получил кредитна карта Дайнърс клуб
класик и плик с пин код, тъй като протоколът не бил подписан от ответника. В
отговора на исковата молба е направено и възражение за нищожност на процесния
договор и Общи условия поради липса на съгласие на ответника за сключването му,
тъй като същите не са подписани от ответника, с оглед на което между ищеца и
ответника не съществува валидно възникнало облигационно отношение и последния
не дължи претендираното вземане.
В
съдебните заседания по разглеждане на делото ищецът не изпраща представител. Депозирана е писмена молба от пълномощника на
ищеца – юрк. И.Н., с която заявява, че поддържа исковата молба и изразява
становище по съществото на делото.
Ответникът В.Р.Д. в съдебните заседания се представлява
от назначената с определение на РС-Пирдоп от 28.02.2019г. за негов особен
представител – адв.С.Е. от САК, която оспорва исковата молба. В хода на устните
състезания моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани по съображенията, изложени в отговора на искова молба и по
възраженията, които е навела. Счита, че приетото заключение по
Съдебно-счетоводната експертиза, доколкото се позовава на документи, оспорени
по съдържание и неподписани, не води до извод досежно получаване на процесния
кредит.
Съдът, след
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното
от фактическа страна:
Видно е от приложеното ч. гр. дело №559/2018г. по
описа на РС-Пирдоп, че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била
издадена заповед за изпълнение №568/16.08.2018г. на парично
задължение срещу ответника В.Р.Д. за сумата от 500.00 лв., съставлявала главница, дължима за задължение по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта Diners Club и
предоставяне на кредитен лимит от 24.08.2018г. и мораторна лихва по договора в размер на 88.87 лв. за периода от 04.09.2017г. до 15.08.2018г.,
както и законна лихва от 14.08.2018г. до изплащане на вземането и разноски в
размер на 175 лв. Ответникът не е
намерен на посочения в справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
№14/18.11.2009г. за реда и начина за
предоставяне достъп на органите на съдебната власт до национална база данни
„Население“ постоянен и настоящ адрес и няма действащи
трудови договори, поради което
заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът е
предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
Вземането по
процесната заповед № 568 от 16.08.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК се основава на неизпълнен договор от 24.08.2017г. за издаване на
револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB, с кредитен лимит от 500.00 лева, Общи условия към
договора, тарифа за таксите и комисионните на кредитора и счетоводни извлечения, които са приложени
от ищеца.
Договорът от 24.08.2017г. за издаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) е със срок за ползване на кредитната линия (овърдрафт) до 31.07.2018 г., който може да
бъде продължаван автоматично, по реда на общите условия (т. 3 от договора), с минимална месечна
погасителна вноска от 5% от дължимата
сума, с падеж 15-то число на следващият месец, при договорена промоционална годишна лихва за първите 12 месеца
от 12% и гратисен период със
срок до 45 дни (през който издателят
не начислява уговорената договорна лихва при условие, че до датата на падежа
кредитополучателят погаси пълния размер на отчетените с картата плащания), договорен ГПР от 12,68% и наказателна
лихва за забава от 19% + 6% = 25%. Ответникът е следвало да
върне 552.96 лв. Цитираните параметри на кредита се установяват от т.6- т.8 и т.10
от договора и от приложимите Общи условия /ОУ/. Общите условия уреждат всички
въпроси, касаещи издаването и ползването на револвиращи международни кредитни
карти Diners Club. Според т.8.1.1 /Раздел „Лихви и такси“/ от ОУ при непогасяване до падежа на
задължения по партидата титулярът заплаща на издателя годишна лихва в размер
съгласно Договора върху пълния размер на непогасените към датата на падежа суми
по всяка отделна трансакция задължения. Според т.11.1 /Раздел „Просрочени
плащания“/ при непогасяване до датата на съответния отчетен период на пълния
размер на минималната погасителна вноска, титулярът заплаща на издателя върху
непогасената част от минималната погасителна вноска, намалена с размера на
дължимите към датата на падежа лихви, за дните просрочие лихвата по т.8.1.1
плюс надбавка в размер, съгласно Договора. Според т.13.2 /Раздел „Предсрочна
изискуемост“/ ползваният кредит става автоматично изцяло предсрочно изискуем и
издателят предприема незабавно действия за принудително събиране на вземанията
си, в т.ч. по съдебен ред, без да уведомява титуляра и без да дава допълнителен
срок за изпълнение във всички случаи, когато е налице забава в плащането на
което и да е изискуемо задължение на титуляра към издателя за срок по-дълъг от
150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало
изискуемо съгласно договора и общите условия.
Представен е протокол
от 01.09.2017г. за получаване на кредитна карта Diners Club Classic
и получаване на ПИН код, в който титулярът на картата – В.Р.Д., е попълнил
собственоръчно своите лични данни и е положил подпис като „Клиент“ за това, че
е получил картата и ПИН код. С подписване на протокола същият е декларирал и че
е запознат с Общите условия на „Дайнърс Клуб България“ АД за издаване и
ползване на кредитни карти Дайнърс Клуб, както и с тарифата на Дайнърс клуб и
приема прилагането им при уреждане на правата и задълженията между него и
Дайнърс клуб.
От системата за електронни
извлечения на Дайнърс Клуб към 01-во число на всеки месец в периода октомври
2017- октомври 2018г. е било изготвяно месечно извлечение,
съдържащо пълна информация по хронология, относно: начален баланс от предходният
месец; извършени действия по кредита; краен баланс към месеца.
Заключението на
допуснатата и изслушана по делото
съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ е изготвено въз основава на извлеченията, приложени по
делото и видени от вещото лице в счетоводството на „Дайнърс Клуб България“ АД. Според
заключението, изготвено от вещо лице Л.А., кредитът в общ размер на 500.00 лв.
е усвоен изцяло, като усвояването е станало на два пъти на дати 04.09.2017г. и
05.09.2017г. на две тегления в брой- всяко по 250 лв. от АТМ. Според
заключението не са установени данни за направени плащания за погасяване на
задължения по кредита. Според заключението общият размер на неизплатеното
задължение на кредитополучателя към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда- 14.08.2018г. е 588.87 лв., в това
число: главница- 500 лв., револвираща лихва – 28.45 лв. за периода от
04.09.2017г. до 01.04.2018г. и лихва за просрочие – 60.42 лв. за периода от
16.10.2017г. до 10.08.2018г. Вещото лице А. е изслушано в защита на експертизата,
като сочи, че след като е посетила счетоводството на „Дайнърс Клуб България“ АД
е установила, че съдържащите се по делото документи не се различават в нито
един аспект с видяната от нея в счетоводството информация. Сочи, че сумите са
действително осчетоводени при ищеца. Уточнява, че „Дайнърс Клуб България“ АД
има една открита сметка в „Първа Инвестиционна банка“ АД, която наричат „кюпова
сметка“ и по която постъпват всички плащания от всички клиенти и от която се
отпускат сумите по кредитните карти и от тази сметка се разпределят месечните
извлечения по отделните картодържатели. Вещото лице сочи, че макар да няма
индивидуални сметки на клиентите, разпределението по отделните клиенти на
„Дайнърс Клуб България“ АД се прави по ЕГН и идентификационен клиентски
номер.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. №
559/2018г. на РС-Пирдоп, вземанията по настоящото производство съответстват на
тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по реда на чл. 47, ал. 5,
вр. с ал. 1 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат
на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския
кредит и чл.422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
От доказателствата по делото се
установи по безспорен начин, че между ответника В.Р.Д. в качеството му на кредитополучател
и „Дайнърс Клуб България“ АД съществуват договорни отношения по договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club и
предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от 24.08.2017 г., като кредитния
лимит съобразно договора е 500 лв.
Ищецът представя доказателства, които
налагат извод, че на 01.09.17г. на ответника В.Р.Д. е предоставена кредитна
карта DINERS CLUB CLASSIC,
с номер на картата, завършващ на 8446, валидна до 07.2020г.
Договорът и протоколът за предаване на
кредитна карта са били оспорени от процесуалния представител на ответника, като
обаче не е проведено успешно оспорване на автентичността на подписа на
кредитополучателя по реда на чл.193 ГПК, поради което съдът приема, че
подписите е положил лично В.Р.Д. и в този смисъл договорът е валиден и е породил
правно действие.
Установено е от представените
извлечение от електрона система, както и от изследванията на
съдебно-счетоводната експертиза, че ответникът е усвоил сумата от 500 лв. на
две тегления от АТМ устройство на 04.09 и 05.09.2017г. и след това не е
извършвал каквото и да е погасяване на изтеглената сума. Събраните
доказателства за съда са достатъчни да формират несъмнен извод, че сумата е
била реално усвоена и не е върната до крайния срок за погасяване на кредитния
лимит – 31.07.2018г., нито след това. Фактът, че кредитодателят разполага с
една обща сметка, от която се отпускат всички кредити и по която се правят
всички плащания по погашенията, не се отразява на този извод, доколкото не
съществува законодателна забрана за използване на счетоводния подход, който
ищецът е избрал, щом като за клиентите, които теглят и погасяват свои вземания,
се отразяват по ЕГН и клиентски номер, така че да е възможно да се установи от кои
лица /от името на кои лица/ е извършено действието.
В случая ищецът по делото, за да
обоснове изискуемостта на вземанията си, се е позовал на настъпила предсрочна
изискуемост на процесния кредит на 21.03.2018г. От установените по делото
обстоятелство може да се направи извод, че към тази дата са били налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за настъпване на
предсрочната му изискуемост, предвид липсата на погашения по договора повече от
150 дни след падежа за връщане. Според уговореното в договора предсрочната
изискуемост в този случай настъпва автоматично, без да се уведомява титуляра на
кредитната карта. Особеният представител на ответника Д. адв.Е. е възразила
относно настъпването на предсрочната изискуемост на вземането, без до длъжника
да е достигнало уведомление, че кредитът се превръща в предсрочно изискуем.
Ищецът „Дайнърс Клуб България“ АД е финансова институция по чл. 3 ЗКИ и по
силата на разпоредбата е лице, различно от кредитна институция /банка/ и
инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да бъде
отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова
дейност, съставляваща основния предмет на дейност на банките по силата на чл. 2
ал. 1 ЗКИ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва дейност в
областта на потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което
сключеният между финансовата институция и ответника
договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 ТЗ, а
съставлява договор за заем по чл. 240 ЗЗД. В този смисъл е налице практика на
ВКС, а именно решение № 99/01.02.2013 г. по
т.д. № 610/2011 г., І т.о., ТК, в което освен, че се коментира характерът
на правоотношението, се приема също, че „Клаузата, включена в договор за заем
за потребление, за предсрочна изискуемост при настъпване на определени условия
и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не
противоречи на свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД. С уговорката за предсрочна
изискуемост длъжникът загубва преимуществото на срока, като последиците следва
да са аналогични на изгубването на това преимущество по силата на настъпване на
законовите предпоставки по чл. 71 ЗЗД.“ Съгласно задължителната практика,
въведена с т. 18 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС „в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.“
Настоящият съд приема, че тъй като ответникът е сключил договор за кредит с небанкова
финансова институция, по отношение на договора за кредит не намира приложение
т. 18 на ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост на
вземане по договор за отпускане на кредит . В този смисъл е и определение № 41/11.01.2016 г. по гр.д. №
4606/2016 г., ІV г.о., ГК на ВКС. В този смисъл, съдът се съгласява с
довода на ищеца, че като небанкова финансова институция за него не се прилага
т.18 от цитираното тълкувателно решение. В този смисъл, съдът приема, че към
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда- 14.08.2018г. е била
настъпила автоматично предсрочна изискуемост на процесния кредит и отпуснатата
сума е била изискуема. Дори да бе счетено, че предсрочна изискуемост не е
настъпила автоматично, то фактът, че в договора е уговорен краен срок за
погасяване на кредитния лимит до 31.07.2018г., а заявлението по чл.410 ГПК е
подадено след това, предопределят отново извод, че вземането е било изискуемо
към момента на съдебното му предявяване.
Писмените доказателства,
преценени във връзка с представеното по делото писмено заключение по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, навеждат на един достатъчно
обоснован извод, че ответникът има неизплатено задължение към кредитора в
размер на 588.87 лева.
Претенциите на ищеца са съобразени с клаузите на договора, като освен
главницата, също и начислената лихва съответства на уговорената. Същата е
съобразена и определена съгласно чл.11.1 от ОУ и във вр. с чл.7 и 8 от договора
и е в посочения от ищеца размер – 88.87 лв. за периода от 04.09.2017г. до 10.08.2018г.
Предвид изложеното от фактическа страна, съдът
приема, че обективно съединените по делото установителни
искове, като основателни и доказани следва да бъдат уважени изцяло. Налице е
виновно неизпълнение на договорно задължение- за връщане на заетата с
овърдрафта сума и заплащане на лихва, за което ответникът Д. отговаря.
С оглед
изхода на делото, събраните по делото доказателства, и разясненията с т. 12 от
тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по
делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца
„Дайнърс клуб България” АД разноски по делото, в размер на 775 лева за исковото
производство, включващи 75 лв.-държавна такса за производството, 300 лв. -
възнаграждение на особения представител, 250 лв.- възнаграждение на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза и 150 лв.- юрисконсултско възнаграждение,
както и 175 лева разноски в заповедното производство.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 във вр.
чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗЗП и чл.86 ЗЗД, съществуването на вземане на „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81Г,
представлявано от изп.директор Симеон Илиев по отношение на В.Р.Д., ЕГН: ********** за сумата 500.00 лв. /петстотин лева/ - главница
по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club и
предоставяне на кредитен лимит
(овърдрафт) от 24.08.2017г.
и сумата от 88.87 лв.
/осемдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки/- лихва за периода 04.09.2017г. до 10.08.2018г. (от която 28.45 лв. – револвираща лихва и 60.42
лв. – лихва за просрочие), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
предмет на заповед за изпълнение №568 на парично задължение от 16.08.2018г.
по ч. гр. дело №559/ 2018г. по описа на РС-Пирдоп.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, В.Р.Д., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на “ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81Г,
представлявано от изп.директор Симеон Илиев сумата в размер на 175.00 лв. /сто седемдесет и пет лева/ - разноски по ч. гр. дело №559/2018г. по описа на РС-Пирдоп, както и сумата в размер
на 775.00 лв. /седемстотин седемдесет и пет лева/ - разноски за настоящото исково производство.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му
на страните
пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: