РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 13.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Русе, в
публично съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА
КАН дело № 190 по описа за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от „ВАЛТРАНС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Хотанца, обл.Русе,
представлявано от управителя В.Т.Д., чрез адв.С.К. ***, против Решение № 167 от
04.02.2020 г. на Районен съд – Русе, постановено по АНД № 2292/2019 г., с което
е потвърдено Наказателно постановление(НП) № 38-0001400/14.10.2019г. на
Началника на ОО „АА“ – гр.Русе, с което на основание чл.104 ал. 7 ЗАвПр, във
вр. с чл. 10 § 5 б.“а“ от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и
на Съвета от 15 март 2006 година на жалбоподателя е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева.
Наведени са доводи за незаконосъобразност на оспореното съдебно решение поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. По подробно изложените в жалбата
съображения се иска отмяната на обжалваното решение и решаване на делото по
същество чрез отмяна на НП.
Ответникът по касационната жалба не
изразява становище. Междувременно в хода на касационното обжалване, са
настъпили законодателни промени, съгласно които правоприемник на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Русе се явява Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Русе. Последната е конституирана като страна в настоящото
производство с протоколно определение от 24.06.2020 г., след заличаването на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе като касационен ответник.
Новоконституираният ответник също не заявява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава становище за неоснователност на жалбата, поради което решението на
РРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, но не по изложените в нея възражения.
Въз основа на събраните доказателства въззивната
инстанция е приела, че на 24.09.2019 г. на жалбоподателят, който притежавал
лиценз за международен автомобилен превоз, е била извършена проверка от
органите на автомобилната администрация. При проверката било установено, че
превозвачът не съхранява тахографските листи от аналогови тахографи на следните
водачи: 1. А.А. - за 08.04.2019г.,
когато управлявал товарен автомобил с рег.№ Р1573РК с пътен лист № 008302 и за
20.04.2019 г., когато управлявал същият автомобил с пътен лист № 008304; 2. И.Д. – за 22.07.2019 г., когато
управлявал товарен автомобил с рег.№ Р4158АР с пътен лист 008159 и за
29.07.2019 г., когато управлявал същият автомобил с пътен лист № 8684114; 3. Л.М. - за 20.12.2018г., когато
управлявал товарен автомобил с рег.№ Р1573РК с пътен лист № 005177; 4. Ф.Д. - за 07.06.2019г., когато
управлявал товарен автомобил с рег.№ Р6505АР с пътен лист № 008442 и за
29.06.2019 г., когато управлявал същият автомобил с пътен лист № 008447.
При тази фактическа обстановка обосновано районният
съд е приел, че на първо място в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а на второ
място - че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 104 ал. 7
ЗАвПр, във вр. с чл. 10 §5 б.“а“ от Регламент (ЕО) № 561/2006, тъй като на
24.09.2019 г. в гр.Русе не е съхранявал тахографските листи за извършени от
него превози за предходните 365 дни.
Неоснователно е възражението на касатора за липса
на дата и място на извършване на нарушението в НП, което препятствало
организирането на адекватна защита. Видно е от процесното НП, че в него ясно е
посочена датата към която е констатирано извършеното нарушение – 24.09.2019 г.
Самото изпълнително деяние, изразяващо се в бездействие на транспортното
дружество – „не е съхранило тахографските листи“, в случая продължава и към
датата на проверката. Смисълът, вложен в цитираната законовата разпоредба, е
превозвачът да съхранява в продължение на 365 дни или една година тахографските
листи за установяване на дейността му, след изтичане на 28 дни от превоза, през
които листите е следвало да бъдат на разположение на водачите. Установяването
доколко превозвачът спазва тези си задължения става именно чрез проверка от
автомобилната администрация, пред която е следвало да бъдат представени тези
документи. Жалбоподателят не отрича, че не съхранява тахографски листи за
посочените в НП водачи и относимите към тях пътни листи за извършени превози.
Единственото възражение е, че нито в хода на администаритвнонаказателното
производство, нито пред въззивния съд били снети обяснения от водачите, а
произволно е бил направен извода, че водачите на автомобилите са издали
тахографските листи, отчели са ги, а наказаното дружество в качеството на
превозвач не ги е съхранило за период от 365 дни. Това възражение също се явява
неоснователно, тъй като, ако жалбоподателят е искал да бъдат събрани
съответните гласни доказателства, следвало е да направи доказателственото си
искане своевременно. Такива не са направени в хода на въззивното производство,
а в касационното производство същите са недопустим. Освен това настоящата
инстанция счита, че е ирелевантно за съставомерността на нарушението
обстоятелството дали водачите на автомобилите са предали своевременно
тахографските листи на работодателя. Жалбопадателят в качеството н си на
превозвач е длъжен да спазва законовите изисквания и в случай, че някои от
неговите работници или служители му създават пречки в тази насока, същият
разполага със съответните правомощия за реализиране на дисциплинарна или
имуществена отговорност. Но това по никакъв начин не прави несъставомерно
допуснатото нарушение. В тази връзка следва да се отбележи, че е неоснователно
и възражението за недоказаност на нарушението от субективна страна. Отговорността на дружеството - жалбоподател за извършеното нарушение,
видно и от предвиденото за него наказание – имуществена санкция, е обективна и
субективна страна на нарушението не се изследва.
Предвид изложеното вмененото на
дружеството-превозвач административно нарушение по чл.104 ал. 7 ЗАвПр, във вр.
с чл. 10 § 5 б.“а“ от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 е обективно съставомерно, доказано и правилно
квалифицирано. В производството по издаване на АУАН и НП няма допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи за отмяна.
В хода на извършената касационна проверка,
съдът установи, че в Закона за автомобилните превози са настъпили законодателни изменения,
които засягат и приложената от АНО санкционна норма на чл. 104, ал. 7. Тези
законодателни промени са публикувани в бр. 60 на ДВ от 2020 г. и са в сила от
07.07.2020 г. Съгласно новата редакция на цитираната правна норма, на превозвач
или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не
съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния
тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят
за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 2000 лв.
Горното е предпоставка и основание за
приложението на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който, ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. Поради това настоящата инстанция счита, че след
отмяна на първоинстанционното решение, процесното НП следва да се отмени в
частта досежно размера на наложената имуществена санкция и същата да се
определи в размер на 2000 лв. с оглед актуалната редакция на приложимата
санкционна норма.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК във вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 167 от 04.02.2020 г. на Районен съд – Русе, постановено по АНД №
2292/2019 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление(НП) № 38-0001400/14.10.2019г. на Началника на ОО „АА“
– гр.Русе, в частта, с която на „ВАЛТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с.Хотанца, обл.Русе, представлявано от управителя В.Т.Д.,
на основание чл.104 ал. 7 ЗАвПр, във вр. с чл. 10 § 5 б.“а“ от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 5000 лева, като намалява същата до размер от 2000 (две хиляди) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.