№ 3899
гр. Варна, 03.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502542 по описа за 2021 година
в.гр.д. № 2542 по описа за 2021г, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по повод частната жалба вх.№ 18786/23.09.2021,
подадена от Н.П. МАРИНОВ против определението на ВРС- ХХс-в № 5185/14.09.2021 по
гр.д.№ 6231/2019, с което е спряно производството по делото, на осн.чл.633 вр.чл.631 ал.1
ГПК.
Счита същото за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, тъй като не е налице
основание за спиране на посоченото основание.
Излага, че производството било спряно на соченото основание - чл.633 вр.чл.631 ал.1
изр.1 ГПК до получаване на отговор по преюдициално запитване до Съда на Европейския
съюз, отправено от РС-Луковит по гр.д.№ 606/2019г, по което е образувано дело № С
262/2020г на СЕС.
Съдебният състав е приел, че определението за спиране не подлежи на обжалване.
Други съдебни състави от ВРС /като напр.53-ти с-в и 19с-в/ били на становище, че
определението подлежи на обжалване.
Поради различната съдебна практика подава частната жалба направо във ВОС, тъй
като счита, че определението неоснователно прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Подава ч.ж. в 7-дневен срок от датата на получаване на Определението на
21.09.2021г.
Излага следните доводи за неоснователност на спирането:
Образуваното пред Съда на ЕС дело по запитване на държава-членка не е
преюдициално за образуваните пред други съдилища на държавите-членки дела, по които се
поставят за разрешаване същите въпроси по приложение на правото на ЕС.
1
Цитираното Определение № 138/2019г по дело № 631/2019г ВКС-IV ГО на ГК е
становище на конкретния съдебен състав, който тълкува разпоредбата на чл.229 ал.1 т.4
ГПК, което счита за неправилно. Жалбоподател в случая е КПКОНПИ, при които
обстоятелства, съдът е счел за необходимо да не уважи частната жалба поради „риск" от
необосновано засягане на граждански права на частни субекти, и да потвърди
определението на АпС-София.
С решението на СЕС по отправено преюдициално запитване се дава задължително
тълкуване на норми от правото на ЕС, а не се разрешава правен спор със сила на присъдено
нещо, затова националният съд не може да постанови спиране на производство пред себе си
поради наличие на преюдициална връзка между делата.
Нормата на чл.631 ГПК регламентира спиране на производството от съда отправил
самото преюдициално запитване, а не на всички дела образувани от националните
съдилища. Още повече, поставените пред Съда на ЕС въпроси от другия национален съд, са
неотносими към предмета на разрешаване на настоящия съдебен спор, поради което
определението за спиране на ВРС е неоснователно.
Въпросите в отправеното от PC-Луковит преюдициално запитване до съда на ЕО
относно тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, а именно: на чл.12 б.
„а" от Директива 2003/88/ЕО; на чл.20 и чл.31 от Хартата за основните права на ЕС и на §8
от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО, нямат отношение към настоящия правен спор и не
са обуславящи, доколкото спорът по настоящото дело е относно начина на отчитане и
заплащане на извънреден труд, преобразуван от положен нощен труд, полаган от
държавните служители в МВР.
С оглед гореизложеното, моли за отмяната на постановеното Определение за спиране
на производството по гр.д.№ 6231/2021г по описа на ВРС-20с-в като незаконосъобразно.
Ответната страна МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ излага
становище за недопустимост на жалбата и затова моли за оставянето й без разглеждане, а
производството по нея – за прекратяване. Съображенията за това са следните:
Определението е постановено на осн.чл.631 ал.1 ГПК - поради вече отправено
преюдициално запитване от друг национален съд по въпроси, имащи значение за висящото
пред ВРС гр.дело, чийто предмет е идентичен с предмета на делото, по което е отправено
преюдициалното запитване от PC-Луковит.
Актът за спиране на производството не подлежи на инстанционен контрол по
смисъла на изричната разпоредба на чл.631. ал.1 изр. 2-ро ГПК, като в нея не са
разграничени хипотези, в които има вече отправено преюдициално запитване от друг
национален съд на държава-членка или от национален съд на друга държава-членка или
запитване от съда по висящо гр.дело по въпроси за правилното разрешаване на които е
необходимо тълкуване на разпоредби от Общностното право на ЕС (в този см. е Опр.№
2
482/24.09.2020г по в.ч.гр.д.№ 339/2020г на АС-Варна за спиране на идентично на
настоящото производство дело; Опр.№ 587/24.09.2019г по ч.т.д.№ 2075/2019 на ВКС; II ТО;
Опр.№ 440/14.10.2019/ по ч.т.д.№ 2001/2019 на ВКС; Опр.№ 42/21.01.2020г по ч.гр.д. №
94/2020г и др./.
Правната логика в предвидената необжалваемост на определението, с което се спира
едно производство поради отправено на преюдициално запитване и доколкото съдът, пред
който делото е висящо, следва да се произнесе по спора, определението за спирането му да е
на самостоятелна преценка на националният съд.
В този случай при разглеждане на преюдициалните въпроси от СЕС и следващите
съдебни инстанции ще разполагат с неговото тълкуване.
Подчинявайки се на целите на Договора за ЕС и чл.267 от Договора за
функционирането на ЕС, а именно да гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на
общностното право в рамките на ЕС в действащото процесуално законодателство са
предвидени разпоредби, регламентиращи отправянето на преюдициално запитване и
отражението му върху хода на производството и неговото спиране до произнасяне на СЕС.
Тези разпоредби са специални по отношение на общия ред на спиране и затова, макар
и спиращо производството по делото, определението е необжалваемо, на осн.чл.631 ал.1
изр.2-ро от ГПК.
От друга страна, следва да се вземат предвид и приложимите принципи при
интегрирането на правната система на ЕС в държавите - членки, което се реализира чрез
установена йерархия и взаимовръзка между тях.
При наличие на противоречие в двата порядъка въпросите се разрешават чрез двата
основни принципа, а именно: предимството на правото на ЕС и директният му ефект.
При наличие на конфликт между европейска и норма от националното
законодателство всеки национален съд в рамките на своята компетентност е длъжен да
прилага правото на Общността в неговата цялост. В този смисъл при отправено
преюдициално запитване от национална юрисдикция до СЕС, същите имат различни
функции, но обща цел, поради което функцията на националният съд е да реши главният
спор, с който е сезиран, а СЕС да предостави тълкуването на правото на Съюза със
способите, закрепени и в чл.31 от Виенската конвенция за правото на договорите. В този
смисъл отношенията между националните съдилища и СЕС в рамките на процедура по
чл.267 ДФЕС не са йерархични, а съвместни с обща цел - предоставяне на окончателен
отговор по въпроси, повдигнати от национален съд, който е имал необходимостта от
информация, за да приложи относимо правото на Съюза.
По този начин производството пред СЕС обосновава и друга функция - съдебната
защита не само на частноправните субекти, вземайки предвид, както конкретния текст,
поставен на тълкуване, така и контекстът, в който същата е реализирана в правото на ЕС.
Гарантирането на правото на защита, правна сигурност и ефективност на производството са
принципи на националната правна система, като в този смисъл разпоредбата на чл.631 и
3
следващите ГПК не води до невъзможност от прилагане института на преюдициалното
запитване като способ за тълкуване и последващо прилагане по висящият спор.
В условие на евентуалност, счита същата за неоснователна и затова постановеното
определение да бъде потвърдено.
В частната жалба се поддържа доводи за неправилност на атакуваното определение
поради обстоятелството, че делото образувано пред СЕС по запитване на държава-членка не
е преюдициално за образуваните пред другите съдилища на държавите - членки дела по
които се поставят същите въпроси по приложението на правото на ЕС, не се разрешава
правен спор със сила на присъдено нещо, единствено съдът отправил преюдициалното
запитване може да спре производството, както и неотносимост на въпросите за заплащане
на извънреден труд, преобразуван от положен нощен труд от държавните служители на
МВР.
В условие на евентуалност счита подадената жалба за неоснователна по следните
съображения:
Спирането на производството по делото е на осн.чл.631 ал.1 изр. 1 ГПК, а не по
причина преюдициална връзка между делата. Наличието на висящо дело по преюдициално
запитване на български национален съд до СЕС, имащо връзка с предмета на настоящия
спор и обуславящо изхода му, налага спирането на производството по делото до
произнасяне на СЕС.
Разпоредбата на чл.628 ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до
СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за
правилното решаване на делото.
С отправяне на запитването съдът спира производството по делото /чл.631 ал.1 изр.1
ГПК/ и след произнасянето на СЕС то бива възобновено /чл.631 ал.2 ГПК/.
Решението на СЕС по запитването е задължително не само за съда, който го е
отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България /чл.633 ГПК/. В
този случай, когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-
членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за
правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване разпоредбите от правото на ЕС,
вторият съд спира производството по делото пред себе си, на осн.чл.633 вр.чл.631 ал.1 изр.1
ГПК. /в този см. Опр.№ 444/11.10.2019 по ч.гр.д.№ 3621/2019 на ВКС/.
С оглед изложеното постановеното определение е правилно и обосновано, тъй като е
безпредметно настоящият първоинстанционен съд също да отправя преюдициално
запитване по същия въпрос, след като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните
и за двете дела въпроси, а именно тълкуване на нормата на чл.12 б.„а" от Директива
2003/88/ЕО и следващите въпроси, свързани с приложимия материален закон по делото
относно нормалната продължителност на работното време през нощта.
В този смисъл жалбоподателят е извел неправилния извод, че други дела не следва да
бъдат спирани предвид директния ефект от тълкуването на нормите, посочен по-горе.
4
След като счете, че преюдициалното запитване е допустимо, СЕС е компетентен да
дава отговори на зададени от национален съд въпроси и затова е налице явен интерес от
еднаквото тълкуване на разпоредбите от Общностното право, именно за да се избегнат
бъдещи различия в тълкуването им.
Би следвало да се вземе в предвид и правилото на чл.267 §2 ДФЕС, което установява
възможност на всеки национален съд автономно да прецени дали да постави въпрос за
разрешаване и тълкуване пред СЕС, без страните по делото да са поискали това в рамките
на факултативно препращане, както и на кой етап това да бъде сторено. В този смисъл всеки
национален съд може да сезира СЕС с всеки въпрос, който счита за необходим, като, с оглед
практиката на ВКС, не е необходимо отново да бъде отправяно преюдициално запитване от
друг национален съд, след като същото вече е било отправено от такъв.
Не е спорно, че само националният съд може да се произнася по главният спор и в
неговата компетентност е да приложи тълкуваната норма към конкретния казус. Доколкото
целта на производството и заключението на Съда е гарантиране на единството на системата
на правна защита и еднакво прилагане общностната норма, то той е и единственият
компетентен да се произнесе чрез преюдициалното решение. Независимо, че при
тълкуването на правните норми СЕС формулира общи принципи и рамки, националният съд
ще следва да извърши и самостоятелна преценка.
Директива 2003/88/ЕО не съдържа конкретно изискване за по-малка
продължителност на нощния труд и в рамките на предоставената свобода на преценка на
националното законодателство, трудът на служителите е полаган и заплащан съобразно
специалната норма на ЗМВР. Нещо повече. Директивата не въвежда изискване нормалната
продължителност на труда през нощта да е по - кратка от продължителността на труда през
деня. В случай, че не е налице изискване към държавите членки да определят граница за
нормалната продължителност на нощния труд под тази за дневния труд и държавата е
упражнила правото си на преценка да предвиди различно ограничение за
продължителността на нощния труд за държавните служители по ЗМВР, то въпросът-
предмет на иска по делото и твърдяната празнота в законодателството, уреждащо неговото
заплащане по реда на КТ не стои.
В този смисъл доколкото отправеното до СЕС преюдициално запитване касае
приложимия материален закон по делото и предвид действието на постановените решения
на СЕС върху всички национални съдилища по силата на чл.633 ГПК и основните функции
на производството предвидени в чл.19 §3 б.„б" от ДЕС и чл.267 от ДФЕС на ЕС, а именно да
гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на общностното право в рамките на ЕС, то така
постановеното определение на РС-Варна е правилно и законсъобразно. В този смисъл са и
Определение № 317/27.07.2020 по ч.т.д. № 1413/2020 на ВКС; Определение №
138/21.03.2019г по ч.гр.д.№ 631/2019 г на ВКС/.
Според установената съдебна практика решението, с което Съдът се произнася по
преюдициален въпрос постановява със сила на присъдено нещо и обвързва националните
5
съдилища за решаването на главният спор. /така и в Определение № 310/22.07.2020г по
ч.гр..д. № 1768/2020г на ВКС/. В тази връзка е валиден принципът, че при решаване на
делото пред националния съд, същият ще е длъжен да се позовава само на тълкуването,
дадено от СЕС при установения смисъл на нормата, която да се прилага така, както е
тълкувана и с оглед чл.8 ал.1 б.“а“ от Директивата, съгласно която средната осемчасова
максимална продължителност на труда е предвидено да важи и за нощния труд.
Доколкото към настоящия момент по дело С-262/2020г на СЕС не е постановено
решение, по същото е налично заключението на генералния адвокат, достъпно на
публичната страница на съда, в потвърждение на горните аргументи и с оглед на
изложеното, моли за потвърждаване на постановеното от ВРС определение като правилно и
законосъобразно.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, за да се произнесе, съобрази следното :
РС е сезиран с иск от Н. П. М. срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението” при МВР - гр.София за осъждането на ответната страна да му заплати сумата
от 1332,08лв, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 01.01.2018г-10.07.2020г, общо 152часа, получен в резултат на
преизчисляване с коефициент 1,413, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на ИМ-28.04.2021г до окончателното изплащане на задължението, както
и 207,06лв, представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите
трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията /първо
число на месеца, следващ този на дължимото плащане след изтичане на отчетния
тримесечен период/ до 27.04.2021, на осн чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който е отправено искане
за спиране на производството по делото в хипотезата на чл.631 вр. чл.633 ГПК, доколкото е
образувано дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване отправено от РС-Луковит за
тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 4.11.2003 относно някои
аспекти на организацията на работното време и съответствието им с националното
законодателство, включително по въпроса за начина на компенсиране на приложения нощен
труд.
Чрез извършена от ВРС служебно справка на интернет на сайта на Съда на
Европейския съюз в Люксембург, се установява, че действително има образувано дело С
262/2020 на осн.чл.267 от ДФЕС по искане на РС-Луковит, който е отправил преюдициално
запитване за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 4.11.2003г
относно някои аспекти на организацията на работното време и съответствието им с
националното законодателство, а именно: 1.Ефективната защита по чл.12 б.„а“ от Директива
2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и
пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?
2. Принципът на равенство, залегнал в чл.20 и чл.31 от Хартата за основните права на ЕС,
6
изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд
за работници в частния сектор – 7 часа, да се прилага и за работници в публичния сектор,
включително за пожарникари и полицаи? и
3. Ефективното постигане на целта по § 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО - да се
ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба
изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на
заетите в публичния сектор?
Установено е, че понастоящем все още няма постановено решение на СЕС по
визираното по-горе преюдициално запитване, а същевременно образуваното пред РС-
Луковит гр.д.№ 606/2019г е с предмет, идентичен по настоящия спор - за заплащане на
държавен служител със специален статут по ЗМВР допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд през нощта. Затова отговорите на въпросите, отправени до СЕС,
са относими към предмета на настоящото производство.
Поради горното и доколкото решението на СЕС по отправеното преюдициално
запитване би било задължително за първоинст.съд, съгласно чл.633 ГПК, самият РС се е
позовал на съдебната практика, създадена с Опр.№ 138/21.03.2019г по ч.гр.д.№ 631/2019г
на ВКС-IV ГО и с Опр.№ 262/11.08.2020г по ч.т.д.№ 844/2020г на ВКС-I ТО, която приема,
че и в случаите, когато пред друг български съд, различен от отправилия преюдициалното
запитване, се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които
е необходимо тълкуване на същите разпоредби от правото на ЕС, другият съд също следва
да спре производството пред себе си до произнасянето от СЕС по отправеното от първия съд
преюдициално запитване, като правното основание за спиране на делото е чл.229 ал.1 т.7
във вр.чл.633 вр.чл.631 ГПК.
По изложените съображения ВРС е постановил определение за спиране на висящото
пред него производство до произнасянето на СЕС по преюдициалното запитване, отправено
по гр.д.№ 606/2019г на РС-Луковит, като е посочил, че правното основание за това е чл.631
ал.1 ГПК и затова същото не подлежи на обжалване, съгл.чл.631 ал.1 изр.2-ро ГПК.
Така подадената от ищцовата страна по делото частна жалба срещу постановеното
определение се явява недопустима с оглед изричната разпоредба на чл.631 ал.1 ГПК и
затова образуваното въз основа на нея производство като недопустимо подлежи на
прекратяване.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
7
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 18786/ 23.09.2021 , подадена от
Н.П. МАРИНОВ против определението на ВРС-ХХс-в № 5185/14.09.2021 по гр.д.№
6231/2019, с което е спряно производството по делото, на осн.чл.633 вр.чл.631 ал.1 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 2542/2021
Определението, което има преграждащ характер, може да се обжалва с частна жалба
пред АПЕЛАТИВЕН СЪД - ВАРНА в едноседмичен срок от уведомяването на страните.
/О.М./
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на докладчика по делото с-я Д.Георгиева
Известна ми е практиката на различните съдилища и на ВКС, която по този въпрос е
противоречива и не споделям гореизложеното становище.
Считам подадената частна жалба за допустима, поради което съдът дължи
произнасяне по нейната основателност.
Съображенията ми за това са следните::
1/ По допустимостта
Правилно РС е преценил относимостта на повдигнатото от РС-Луковит пред СЕС
преюдициално запитване, за което понастоящем има образувано и висящо дело под № С
262/2020, на осн.чл.267 от ДФЕС.
Неправилно е приел, обаче, че правната квалификация на постановеното от него
определение за спиране е тази по чл.631 ГПК и затова същото не подлежи на обжалване
съобразно чл.631 ал.1 изр.2-ро ГПК.
Посочената норма на чл.631 ГПК е специална и е въведена само за съда,
повдигнал преюдициалното запитване. Като процесуална и специална е недопустимо
нейното разширително тълкуване и прилагане. Затова по отношение останалите
национални съдилища, пред които са висящи други правни спорове със сходен предмет, за
правилното разрешаване на които е от значение решението на СЕС, правното основание за
спиране на производството по делото следва да бъде по чл.229 ал.1 т.7 от ГПК. Това
8
прави постановеното от ВРС определение за спиране обжалваемо, а подадената срещу него
частна жалба – допустима.
Аргументът за това произтича от характера на постановеното определение. Същото е
преграждащо по-нататъшното развитите на делото. А такива определения задължително
подлежат на обжалване, както е посочено в чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Да се мисли противното, т.е.
да се изключи възможността за инстанционен контрол, би могло да създаде предпоставки за
злоупотреба с права, водещо до
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9